ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов, политолог: Българските политици трябва да си поставят дългосрочни цели, за да няма политическа безтегловност, която създава негативна нагласа на общественото мнение

Първан Симеонов, политолог: Българските политици трябва да си поставят дългосрочни цели, за да няма политическа безтегловност, която създава негативна нагласа на общественото мнение

Първан Симеонов, социолог, Директор на „Галъп интернешънъл“в интервю за сутрешния блок „Добро утро „България“ на Радио „Фокус“ по повод Годишника на агенцията с коментар за новите моменти ...

1 Февруари 2019 | 15:00 | Радио „Фокус“

Първан Симеонов, политолог: Чие да бъде водещото влияние в евролистата е още една гореща тема за Патриотите, освен всички останали

Първан Симеонов, политолог: Чие да бъде водещото влияние в евролистата е още една гореща тема за Патриотите, освен всички останали

След спешната среща между премиера и коалиционните партньори от „Обединени патриоти“, и последвалата такава в малката коалиция, споразумяха ли се Патриотите, имаше ли разочаровани и кои бяха горещите теми? В очакване на развръзката въпросителните коментираме с политолога Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Г-н Симеонов, започвам с думите на Сидеров от вчерашния ден: „Всичко изчистихме, всичко е наред“. Не успяхме да разберем кой знае колко от вчерашната среща, но на вас стори ли ви се, че вече всичко е по пътя да бъде наред? Първан Симеонов: Не. Думите на Волен Сидеров бяха много малко и съдържаха, струва ми се известен сарказъм. Може би всичките те вече са наясно, че ако продължават по този начин, вредят на своята си коалиция вкупом. Тоест, трудно някой ще излезе чист от там. Направиха най-нелепото, което можеше да се направи, според мен, след като се събраха през 2016 година и получиха 570 хиляди гласа на президентските избори, тези хора сега започнаха да се карат за дреболии. Направиха даже още по-трудното– да удържат във властта по време на председателство и всичките тези неща. Европа да свикне с мисълта, че в България има националисти в управление, нещо, което не се преглъща лесно, няма прецеденти. И накрая започнаха да се дънят на най-лесното. Струва ми се, че това е реденето на листи. В смисъл, чак сега ли стана ясно, че реденето на листи си има своята логика и не може кой каквото поиска да получава. Реденето на листи в общи линии е свързано с това кои са най-успешните варианти, които да донесат гласове. Останалото са лични амбиции. Водещ: Може ли именно това удържане във властта, казвате трудната задача вече е изпълнена, в името на тази власт да се постигне някакво споразумение, въпреки дългите, трупани с месеци различия? Първан Симеонов: Те вероятно ще бъдат туширани, защото патриотите съзнават че по-хубави дни я дойдат, я не дойдат, като добрия стар виц: „кога ще живеем по-добре – вече живяхте“. Въпросът е ще запазят ли политическо бъдеще и под каква форма, защото с или без предсрочни избори мандатът все някога ще свърши, нали? После какво за тях? Водещ: Вчерашният ден почти през цялото време по време на срещата премина в едно чудене. Изводът може би, който стана ясен оттам, че предложението началникът на кабинета на Симеонов Марияна Николова да го наследи на поста, е било една от спорните теми, препъни-камъка на срещата? Това ли е бил основният момент? Първан Симеонов: Съмнявам се, че само това е било. Това със сигурност е било спорен момент, защото сега ще се надигнат някои недоволства от точно тази кандидатура за вицепремиер, ще видите, вече започват, но друга страна тази кандидатура е логична, защото това е може би най-близкият в политически план човек до Валери Симеонов. Като че ли това е своего рода негов заместник – както много пъти се е случвало в този кабинет, на мястото на титуляря идва заместникът. Това изглежда нормално на пръв поглед, но ще се намерят хора, които да оспорят и това по други причини. По-важният проблем е бил, ако не е тя, кой друг, и тогава са започнали сметки кой с колко души остава в парламента. Защото г-н Христиан Митев освобождава още едно място за ВМРО или пък г-н Ячев освобождава някакво друго място и т.н. тоест, вътрешнокоалиционните калкулации са били препъни камък, и според мен, най-големият препъни камък, не знам дали точно вчера са го говорили, но вероятно е било подреждането на листите. Струва ми се, че това се прокрадва като тема в този медиен дебат между Каракачанов и Сидеров напоследък, а темата, както изглежда е листата за европейските избори – дали „Атака“ или ВМРО да има водеща роля там, да го кажем така най-дипломатично. Водещ: Да, вероятно това е въпрос, който тепърва ще има да се обсъжда занапред с наближаването на изборите. Днес се очаква и развръзката и по друг момент, поставен в края на миналата седмица, именно предложението за оставка и на Каракачанов. Ще стигне ли до подобно нещо? Първан Симеонов: Не вярвам. Логиката натам сочи, не би следвало да се стигне до оставка на Каракачанов. Пък и аз да ви кажа откровено, в дебатите напоследък не видях и опозицията много ярко да иска оставката на Каракачанов, въпреки че той подкрепи в критичния момент Валери Симеонов. Разбира се, подкрепи го с известен нюанс, с известно уточнение, че той не бил говорил така. Но имаше един момент, в който всички погледи бяха насочени към Каракачанов, от него като че ли зависеше съдбата на Симеонов, помните, и тогава Каракачанов в общи линии помилва Симеонов, така да се каже. Но в тези моменти дори опозицията не поискаха оставката на Каракачанов. Тоест, оставката на Каракачанов е наистина по-скоро една вътрешна коалиционна идея, струва ми се споделяна само от лидера на „Атака“. Това ме кара да мисля, че едва ли ще стигне до тази оставка, поне не този път, поне не по тази причина. Водещ: Отново думи на лидера на „Атака“, разбира се, ставайки въпрос за предложената оставка: „Да започнем на чисто“. Какво се очаква да се изчисти след евентуално поредна оставка в коалицията, имайки предвид, че при това управление изглежда, че оставките не водят до желания ефект, а именно успокоение, даже напротив? Първан Симеонов: Вече не водят. Преди водеха, оставките бяха едно от най-силните оръжия на Борисов и най-силното негово оръжие – собствената му оставка. Този път и тази карта като че ли не може да се изиграе, защото собствената му оставка страх го е да не означава повече зависимост от ДПС после, ако вземе да прави втори кабинет, някакъв да речем малцинствен или какъвто и да било, или пък ако тръгне да прави предсрочни избори. Вероятно се бои от това, че ще има служебно правителство, назначено от президента Радев. Тоест, оставките малко се изчерпаха като оръжие – бяха много силно оръжие. Сега в общи линии с една оставка влизаме в нов сюжет. Затова вероятно те ще се опитат бързо да гласуват кандидатурата на г-жа Николова. Аз гледам социологическите данни всеки месец, те достигат и до абонатите на „Галъп Интернешънъл“, тези данни ни показват, че има ерозия в публичния имидж на управлението, и като че ли повече го отнасят именно Патриотите. Те спешно трябва да измислят някакъв сюжет, който да освежи образа им. И този сюжет трябва да мине веднага през няколко неща. Мен ако питате, едното е да спрат да говорят един на друг и да започнат да говорят на хората, защото те в момента си говорят един на друг през медиите. Второто, което трябва да направят, е час по-скоро да се разберат за европейските избори – ако тръгват по различни пътища, да тръгват, защото няма време, иначе те ще затъват до европейските избори. Следващото, което те със сигурност трябва да направят, е да се споразумеят за няколко неща, които нямат спор, защото напоследък стана така, че разликите между „Атака“ и НФСБ започнаха да изглеждат почти мирогледни, почти ценностни, почти геополитически. Когато г-н Сидеров каже нещо хубаво за Русия, г-н Симеонов отговаря с нещо лошо за Русия, или обратното. При тази ситуация г-н Каракачанов не на шега трябваше да играе „синя каска“, тоест, помирител. Те трябва да се разберат кои са онези неща, по които нямат различия и да стискат зъби, и да не търсят различията дори там, където ги няма, защото имам чувството, че и това правят напоследък. Така могат да спасят възможността да влязат в следващ парламент. Защото напоследък, няма какво да се лъжем, ми се струва, че се случват неща, с които тяхната роля в обществото се минимализира. Лека-полека, удар след удар, се изпълнява идеята за един следващ парламент да има само три партии: ГЕРБ, БСП и ДПС. И това може да е лошо за Борисов, защото ще го остави без избор, без особено количество избори. Може обаче и да е добре за Борисов, защото ако го чувате напоследък, той има навика да казва: „Ами така ни подреди народът“. Тоест, съвсем спокойно утре може да се окаже, че някаква нова форма на управление с участието на ДПС става възможна, и дори приемлива за Борисов, нещо, от което той е бягал в целия си политически живот. Приемлива, просто защото такива варианти като Патриотите, изглеждат вече съвършено неприемливи. Те започват да тежат на Борисов. И са на път да направят така че да реабилитират едни други модели на управление, които българите бяха оставили в миналото. Водещ: Ако обаче цялостният имидж на патриотите, влиянието им в обществото намалява, може ли тази ситуация, да се окаже в полза на отделните лидери сред патриотите, по-конкретно Каракачанов, който казахме, играеше ролята на помирител, балансьор, доскоро обаче? Първан Симеонов: Вижте, те бяха различни конфигурации. Преди година ми изглеждаше, че Сидеров и Каракачанов са по-близки, пък Симеонов е настрана. До преди няколко месеца изглеждаше, че Симеонов и Каракачанов са по-близки, а Сидеров е по-настрана. Във всеки случай Каракачанов изглеждаше като диспечера там и като човека, който наистина помирява, дава някакво по-системно звучене, звучи по-приемливо, и това се отразяваше и в рейтинга, който той има. Той имаше и продължава да има в интерес на истината, макар че рейтингът няма как да не поеме надолу в този моменти, но сравнително висок като за участник в управлението, дългогодишен участник в политиката рейтинг. Това се дължеше на успеха в президентските избори, и разбира се, се дължеше на факта, че Каракачанов звучи винаги центристки и винаги умерено. Тоест, такива образи, като него, съчетават идеята и за известен радикализъм, и все пак и за известен разум. Защото няма какво да се лъжем – това искат хората в България в момента. Българите искат промяна, но не и прекалено резки движения. Социологическите сондажи не показват някакво фрапиращо желание за нови избори, протестите в страната не са кой знае колко големи, въпреки че са справедливи, и хората, които ги гледат и слушат през медиите, също им стискат палци. Но във всеки случай, има желание за промяна в българското общество, но умерена. Защо? Защото точно в този момент в света и точно в този момент в икономически план не е хубаво да си играем с огъня. И такива личности, като Каракачанов, успяваха да съчетаят тези две желания и за промяна, и за известна предпазливост. В същото време Сидеров и Симеонов, звучейки много по-крещящо, по-скоро плашеха голяма част от обществото, но пък бяха силно харесвани от едни по-малки ядра, но все пак категорично техни. В този смисъл, в един момент като че ли всичко това изглеждаше като една караница, от която Каракачанов излиза по някакъв начин сух, пък и Сидеров и Симеонов печелят по нещо, защото уплътняват своите си ниши. Така че всички печелеха, само че предозираха, просто предозираха, и сега не виждам кой ще излезе сух от цялата тази работа. Ако някой естествено не катапултира и не изгради някакъв собствен план достатъчно навреме, или пък не изчистят образа си вкупом и не се споразумеят по няколко стъпки, които да направят, така че да останат отново над летвата. Те са над летвата, ако утре има избори, те са вътре. Но ако вдругиден има избори и те продължават така? Ето това се пита в цялата работа. И тук трябва да добавим още нещо, говорейки за Каракачанов, струва ми се, че няколко фактора в страната синхронно привидяха възможност малко да го минимизират и него. Още повече на него му предстоят важни решения, свързани с въоръжението на Българската армия, и като че ли за мнозина изглежда така, че е добре той да бъде поддържан малко повече в режим „сговорчивост“. Струва ми се, че и политически противници, а и политически съюзници, имаха интерес от тази атака, която се разви срещу Каракачанов в последните няколко седмици. Тук въобще не говоря за действията на ресорните органи, които са добри, трябва да бъдат поощрявани и са поощрявани от българското общество. Действията в Агенцията за българите в чужбина, въобще идеята ние да изчистим и да улесним тази процедура на даване на гражданство на нашите сънародници – подчертавам – в чужбина, защото много медии забравиха, че с Македония например имаме обща история или в Западните покрайнини живеят българи. Та ние трябва да изчистим тази процедура и всяко действие, като това на прокуратурата, е добре дошло и прекрасно. Говоря съвсем друго, говоря за това, което се случи след това, когато се опитаха на базата на едни доста странни според мен податки, сведения, полуистини и така доста хибридно, хора, които хабер си нямат от тази тема, навлязоха в нея. Сумарният резултат е, че малко са подрязани крилете и на Каракачанов, и ми се струва, че това беше донякъде и приятелски огън, защото неговите партньори видяха това, което и ние с вас си говорим, че той стърчи като рейтинг. Така че аз не виждам оттук нататък леки дни за никого, за „Обединените патриоти“ – или ще намерят сега някаква самодисциплина. Волен Сидеров отдавна е доказал, че когато измисля сюжет, доста дисциплинирано си го следва. Отново трябва да направят нещо подобно. Иначе трябва да измислят някакви креативни варианти един без друг. Водещ: За финал, можем ли да направим този извод, че всъщност, европейските избори ще се окажат може би много по-важни, отколкото всички са подозирали, предполагайки, а и полагайки основите на една бъдеща конфигурация в новия парламент? Първан Симеонов: Ако европейските избори бъдат спечелени от ГЕРБ, което от днешна гледна точка все пак е по-вероятният вариант, то ГЕРБ могат да използват това за засилка за местните избори, които е твърде възможно също да бъдат спечелени от ГЕРБ, или поне така да бъде разказано. Знаете, че на местните избори всеки намира основание да каже: „Аз взех това, а пък аз взех онова“, всеки нещо се обявява за победител. Ако ГЕРБ си вземе тези избори, може да мечтае и за пълен мандат – това не е невъзможно, макар да става все по-трудно. Ако ГЕРБ загуби европейските избори, повече от ясно става, че трябва да се ходи на нови избори. В цяла Европа европейските избори са нещо като междинен тест за правителството. Тук обаче, в България има още няколко специфики: първо, как ще се броят – дали ще се броят ГЕРБ и патриоти срещу БСП и ДПС и така ще измерват гласовете, както 2014 година. Ако помните 2014 година ДПС намери тогава формален повод да свали поддържания от Движението кабинет на Орешарски, именно с този аргумент: „Ето, на европейските избори се преброихме, и излиза, че опозицията е повече от управлението.“ Дали ще се броят само ГЕРБ срещу БСП – това е първата условност. Втората условност е дали пък Борисов няма да предпочете да избърза с парламентарни избори, колкото и да му е неприятно, че Радев ще прави кабинет, да избърза с избори, използвайки факта, че все още води с малко пред БСП. Защото ако нещата продължават така, и ГЕРБ продължават да се варят на този бавен огън, ще стане така, че БСП ще излезе напред. Това ще е наистина нова политическа ситуация в страната. Тогава и БСП ще има полза от избори. Сега, честно казано, БСП няма особена полза от бързи избори, въпреки че така говори – нормално е, дължат си така да говорят. И третата условност е, че европейските избори ще бъдат в тройка почивни дни накрая, което означава, че няма да има много висока активност. Тоест, мен ако питате, аз ако съм Борисов, и сега се чудя какво да правя и мисля за предсрочни избори, по-скоро бих ги сложил заедно с местните, защото там е силата на ГЕРБ. Нека не забравяме, силата на ГЕРБ е по места. Колкото е Борисов ГЕРБ, толкова е и местна власт. Нещото, което на времето НДСВ не можа да овладее. НДСВ имаше само връх, но не и корени. ГЕРБ се вкорени доста силно. Тук идва и голямата, четвърта може би условност, че ГЕРБ вече има твърд електорат. Тоест, ние хубаво гледаме социологическите изследвания, и аз ги гледам, и „Галъп Интернешънъл“ вече 26-27 години прави всеки месец такива социологически изследвания, но въпросът е как ще мобилизират електоратите. Защото колкото БСП имат твърд електорат, кажи-речи толкова и ГЕРБ вече имат твърд електорат. Едно време беше по-различно – ГЕРБ беше малко като балон – трудно се свиваше или разтваряше, докато БСП си беше една твърда величина. Сега и двете си имат едни твърди ядра, около които може да се мобилизира периферия бързо, и тази периферия се мобилизира, когато види врага мобилизира. Тоест, спомняте си на последните избори през пролетта на миналата година, когато БСП излезе с едни гърди напред буквално на финалната права. Това подейства като аларма на привържениците на ГЕРБ, и те се мобилизираха и си върнаха водачеството, буквалната на финалната права. Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА

21 Ноември 2018 | 11:34 | Радио "Фокус"