Интервю за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ с Вяра Кисьова, уредник в къща-музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив.

Водещ: Колко дълго искано от българите през XIX век се оказва делото на Христо Г Данов – да положи основите и да има книгоиздаване в пределите на родната ни страна?
Вяра Кисьова: В старата част на Пловдив е уредена музейна експозиция в неговия дом, която със снимки, документи и издания разказва за неговия живот и дейността му още от поставянето на основите на модерното българско книгоиздаване. Важно е да се отбележи, че и преди Данов е имало книжовници, които са се занимавали с издателска дейност, но пръв той създава специално сдружение, чиято цел е да издава и да разпространява български печатни книги. С цялата си дейност той превръща издателската дейност в професия и в това се състои неговият особен принос за началото на развитието на българското книгоиздаване.
Водещ: Всичко в къщата-музей „Христо Г. Данов“ е пресъздадено с изключителна автентичност. Какво могат да видят нашите слушатели при посещението си? В какво време ще се пренесат?
Вяра Кисьова: Къщата, в която е живял Данов е негова собственост от момента, в който решава да се занимава с издателска дейност и да отвори книжарница. Той купува тази къща, преустройва я според своите изисквания и живее тук до края на живота си. През 1947 година къщата е била национализирана, известно време е ползвана от общинските власти и след това е била изоставена. Години по-късно, когато е възстановено издателството на Христо Г. Данов, вече като държавно издателство, ръководството му решава да поеме инициативата да се възстанови неговата къща. Така през 1975 година Институтът за паметниците на културата я реставрира и къщата е запазена в този си вид и до днес. Тук могат да се видят прекрасните дървени тавани и украси. За съжаление нямаме много лични вещи и мебели, запазени от Данов, тъй като той има доста наследници и когато те напускат къщата, мебелировката е била преместена. Сега, освен че можете да видите самата къща като архитектурен паметник в автентичния й вид, в нея е подредена постоянна експозиция за живота и делото на Христо Г. Данов. Запазен е неговият кабинет с бюрото, стола и дървените долапи, които са му служели за библиотека.
Водещ: Макар че Христо Г. Данов е сред първите, които подемат книгоиздаването и печатането у нас, той е имал и съратници по онова време. Кои други пловдивчани можем да отличим като видни личности в началото на българското книгоиздаване?
Вяра Кисьова: Без съмнение един от тях е Йоаким Груев, който е бил учител на Христо Г. Данов в Копривщица. Идвайки да работи в класното училище в Пловдив, Данов става по-близък с Груев и с други пловдивски учители. Тогава той кани учителя си от Копривщица и двамата създават сдружение. Първото такова, създадено от Христо Г. Данов, датира от 1857 година, а това с Груев – от 1862 година. Самият Йоаким Груев става основният автор на учебници, които Данов издава в тези първи години и това не е случайно. Но Христо Данов се обръща не само към пловдивски, а въобще към български учители от различни краища на страната, с които се запознава по време на обиколките си пътуващ книжар. Срещайки ги из българските панаири, Данов поръчва на български учители и книжовни дейци от различни градове да съставят или превеждат учебници. Между тях можем да отличим Добри Войников и Димитър Душанов. Това е основният принос на Христо Г. Данов – приобщаването на всички интелигентни, високообразовани български учители и книжовници към издателската дейност.
Водещ: Будният книжовен период на Пловдив не трае само през XIX, а продължава и през XX век. Какво можем да разкажем за този период и кои имена на личности и издателства можем да отличим?
Вяра Кисьова: Непременно трябва да споменем конкурента на Христо Г. Данов, но също така и добър „колега“, ако искаме да използваме съвременен език – това е другият голям пловдивски книгоиздател Драган Манчов, който също открива книжарница и издателство в Пловдив. И двамата продължават своята широка книгоиздателска дейност както след Освобождението, така и в началото на XX век. Наред с тях, в Пловдив са откривани и много други печатници и издателства. Между тях трябва да припомним за издателството на Игнатов, на братя Генадиеви и много други.
Водещ: За Пловдив като люлка на книгоиздаването и българската книжнина можем да говорим в много аспекти. Освен че това е родното място на първото българско издателство, там е и първата печатница, а в Пловдив се поставя началото и на българската периодика. Излизат две литературни списания, както и първият вестник, първият литературен читателски клуб „Възраждане“. Какво ни говори всичко това за града на тепетата?
Вяра Кисьова: Пловдив запазва традициите, които има още от времето на възрожденската епоха. Неслучайно тук се създават двете най-големи издателства – на Данов и на Манчов, тъй като в Пловдив е съсредоточена голяма част от българската интелигенция, особено в периода между Освобождението от османско владичество и Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Много от заможните хора още през Възраждането, а и по-късно, стават спомоществователи на издателства и други културни институции в града. Tези традиции, запазени и след Освобождението, са основа за развитието на културния живот в Пловдив.
Водещ: През 2019 година Пловдив е „Европейска столица на културата“. Столица на какво е бил градът на тепетата през годините на зараждане и развитие на българското книгоиздаване и печатане?
Вяра Кисьова: Без съмнение Пловдив е бил столица на образованието, просветата и културата. Това е един от най-големите просветни центрове през Възраждането, а и след Освобождението с откриването на двете големи гимназии – Мъжката и Девическата, на първия театър, с издаването на първите научни литературни списания и редица вестници. Просветата, книгоиздаването и културата винаги са били неизменна част от развитието на Пловдив.
Водещ: И днес книгоиздаването във Вашия град е активно. Няколко издателски къщи продължават дейността си в Пловдив, стъпвайки върху основите на първите – Данов, Манчов и други пловдивски книжовници.
Вяра Кисьова: Така е – днес в Пловдив функционират редица издателства и с гордост ще Ви кажа, че те са свързани с държавно издателство „Христо Г. Данов“. Когато започнаха промените 1989 година и държавата постепенно даде път на частната инициатива, редакторите в държавното издателство „Христо Г. Данов“ създадоха частните издателства в Пловдив, които останаха емблематични за България. С инициативата на нашия музей, както и с подкрепата на Пловдивската община и на тези пловдивски издателства, тук се учреди голямата награда за принос в книжовната култура на името на Христо Данов. И тази година, когато Пловдив е обявен за европейска столица на културата, се навършват 20 години откакто тази награда беше учредена и се връчва в нашия музей. От една страна това е начин да отдадем признание на най-добрите издатели, автори и оформители на книги, а от друга – така пазим паметта на Христо Г. Данов и приноса му за развитието на българската култура.
Водещ: Нека поговорим именно за паметта – помним ли тези златни години на българското книгоиздаване, търсим ли повече информация за този период на разцвет, интересуваме ли се от първите стъпки на българското книгоиздаване?
Вяра Кисьова: Трябва да призная, че книгоиздаването и дейците му заслужават по-голям интерес. Музеят ни обаче се посещава от много ученици от Пловдив и различни краища на България. Опитваме се да привлечем все по-голяма част от младата публика чрез образователни програми и да запазим интересът им за по-дълго. Българите трябва да усвоят културата да влизат в музеите и да водят децата си – така ще запазим паметта за нашите традиции.
Анна АНГЕЛОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---