ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Д-р Десислава Кателиева: Нека близките на пострадалите да слушат какво им казваме и да ни се доверяват

Д-р Десислава Кателиева: Нека близките на пострадалите да слушат какво им казваме и да ни се доверяват

Интервю на Агенция „Фокус“ с председателя на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ д-р Десислава Кателиева за агресията срещу медици.

23 Януари 2019 | 16:30 | Агенция „Фокус“

Д-р Десислава Кателиева: Агресията срещу лекари става все по-жестока, мерките за нашата безопасност са бутафорни

Д-р Десислава Кателиева: Агресията срещу лекари става все по-жестока, мерките за нашата безопасност са бутафорни

Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Д-р Кателиева, пореден инцидент с нападение над спешни медици се налага да коментираме и макар че нападенията над лекари бяха инкриминирани, изглежда че това не притеснява нападателите. Защо според вас? Десислава Кателиева: Агресията е част от ежедневието ни, част е от нашата работа. Всеки един спешен медик, знае че когато оказваш спешна медицинска помощ е възможно да попаднеш на агресивен пациент или агресивен близък. Агресията става все по-жестока. Само ще припомня, че през последните месеци имаше нападения над спешен екип в Пазарджик, в Ямбол, сега и в Бургас. Това вече е ежедневие в нашата работа. Друг е въпросът какви мерки се предприемат за нашата безопасност. Така да се каже, тези мерки са бутафорни, защото имаше приет стандарт за спешна медицина, в който бяха разписани точно какви трябва да бъдат тези мерки за обезопасяване на спешните отделения – да има охрана, която да бъде, ако е необходимо и въоръжена, да има паник-бутони, да има стая за изолация на буйстващите пациенти, екипите на спешна помощ да обслужват буйстващи пациенти задължително в присъствие на полицаи, да има комуникация между отделните служби за спешнo реагиране. В този случай виждаме, че екипът на Спешна помощ кара буйстващ пациент без да е придружен от полицай. Колегите започват обслужване на буйстващ пациент без да има полиция около тях в шоковата си зала, която е буквално разбита с обслужването на този пациент. Пострадали са колеги, пострадал е персонал. Чак тогава е повикана полиция. Проблемът да не се предприемат истински мерки за нашата безопасност за спешните отделения е, че ние нямаме нормативна уредба в момента. Отменена е Глава 4, в която бяха разписани тези мерки за сигурност на екипите. Отменен е старият стандарт по Спешна медицина в действащата част от новия. Практически нас ни няма никъде разписани в нормативни актове и поднормативни актове на Министерство на здравеопазването. Въпросът е какво е въобще бъдещето на Спешните отделения, след като никъде не може да разберем кой, как и защо лекува в тях. Водещ: Кой трябва да поеме отговорността за бъдещето на спешните отделения и да приеме отново тези мерки, които изредихте и които очевидно са били обсъждани? Десислава Кателиева: Преди 4 г. с решение на Министерски съвет беше предприета концепция за развитие на Спешната медицинска помощ. Беше приет преди 1 г. стандарт. В момента, в който той започна да се обжалва, директорите на болниците спряха да говорят за разширяване на спешни отделения, спряха да назначават нов персонал. Всичко беше стопирано. Истината е, че Министерство на здравеопазването трябва в спешен порядък да препотвърди стандарта по спешна медицина в частта болнична и спешна помощ и директорите на лечебните заведения да започнат да се съобразяват с тези поставени изисквания. По този начин ще бъдат използвани пари по европроекти, които беше предвидено по концепция, за да могат да се направят достатъчно големи и достатъчно персонал оборудвани спешни отделения, в които да бъдат взети всички мерки за безопасност. Ще започнем да работим по правила, както работят колегите ни в цял свят. Във всички спешни приемни отделения по света има полицейска защита. В България има в една-единствена болница и това е болница „Пирогов“. Навсякъде другаде колегите ни са абсолютно необезопасени. Тази несигурност е една от причините колегите ни да напускат, особено младите колеги, дори при сравнително високото заплащане в момента напускат, защото не се издържа да работиш при този стрес и при тази агресия да се опитваш да спасяваш човешки животи. Водещ: Малкият брои на екипите и фактът, че те не достигат също е ставал косвена причина за агресия. Има ли как в спешен порядък да се увеличат екипите? Десислава Кателиева: Както ви казах, в стандарта по спешна медицина е заложен точният брой на спешните екипи, които трябва да обслужват както мобилната, така и стационарната спешна помощ към болниците. Заложено е по какъв начин да бъде организирана тази дейност. Въведен е триажът. Триажът по стандарт е въведен и в болничната помощ, но той никъде не се прилага, защото е отменена Глава 4. Практически без да имаме нормативна база, ние нямаме бъдеще. Докога ще продължава това, никой не може да каже. Очакваме новият министър, който е със специалност „Спешна медицина“ да предприеме необходимите мерки, в срочен порядък да бъде възстановен медицинският стандарт, за да има някакви критерии, които да принудят директорите на болниците да предприемат необходимите мерки за разширяване на спешните отделения, за увеличаване на състава, за обезопасяване на дейността ни, за подобряване организацията ни на работа. Колкото повече се бавят тези мерки, толкова повече хора от нас ще напускат, толкова по-трудно ще се работи спешна медицина в България. И за съжаление всичко това ще рефлектира върху пациентите ни. Все по-трудно и навреме ще достигаме до тях и ще им оказваме спешна медицинска помощ – било на адрес, било в спешното отделение, което буквално се пука по шевовете от пациенти с всякакви оплаквания, които влизат в хаотичен порядък, за да се прегледат. Искрено се надявам и аз, и колегите ми, да бъдем чути и да се продължи тази политика, започната преди 3 г. от Министерски съвет, от държавата, от Министерство на здравеопазването. Евелин ЦАНЕВА

25 Май 2017 | 12:00 | Радио "Фокус"