ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов, политолог: Проблемът в България е, че няма кой да каже лошите новини, популизмът ще се засили преди предстоящите избори

Първан Симеонов, политолог: Проблемът в България е, че няма кой да каже лошите новини, популизмът ще се засили преди предстоящите избори

Политологът Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. За празничните послания на политиците, как започва годинат...

3 Януари 2019 | 14:00 | Радио "Фокус"

Първан Симеонов, политолог: Един от основните нови моменти в България е, че имаме едно от най-устойчиво високите в исторически план доверие в президентската институция

Първан Симеонов, политолог: Един от основните нови моменти в България е, че имаме едно от най-устойчиво високите в исторически план доверие в президентската институция

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Протестите – има ли политическа провокация в тях? Какво целят те и ще доведат ли до ескалация в управлението? За критиките на държавния глава към управляващите, неговите действия – две години след президентските избори у нас – гост в ефира е политологът Първан Симеонов, директор на „Галъп Интернешънъл“. Обществото май вече не издържа на динамиката, която наблюдаваме в политиката у нас? Надига ли се то срещу властта, г-н Симеонов, или протестите са провокирани от политическите среди, които биха могли да имат изгода в едно обозримо бъдеще? Първан Симеонов: Когато разсъждаваме за един протест, ние трябва винаги да мислим дали има обществена необходимост, която го поражда, дали има ниша, дали има напрежение, а не толкова да мислим кой го организира. Кой го организира – винаги ще се намери. Имаме вече в последните години толкова примери за различни протести, че трябва да сме наясно, че не толкова инженерингът, авторството в един протест са важните, важно е дали той може да увлече общественото мнение. И мен ако питате, в страната има достатъчно напрежение, и то достатъчно сгъстено, за да припламват постоянно такива искри. Да, вярно е, че тези протести в неделя изглеждаха малко по-организирани, отколкото може би сами те предполагаха. Вярно е, че тези протести изглеждат малко по-стройни от очакваното за един автентичен протест. Водещ: Защо? С какво се различават? Първан Симеонов: Но пак казвам, не това е важното. Мащабът и степента на организация подсказваха и подсказват, че около тези протести има доста организационно усилие, доколкото един непредубеден човек или един изследовател може да види. И това е нещото, в което днес управляващите се вторачват. Но пак казвам, не е това важното. Водещ: А кое е важното? Първан Симеонов: Важното е, че в страната има ръст на цените, има натрупване на политическо напрежение, катализирано, разбира се, и от идващите избори – европейски, местни, а може би и други, и не на последно място има изхабяване на образа на този управленски модел бих казал, който вече близо десетилетие се въплъщава от една основна политическа сила в България. Когато някой е доста дълго на власт, обикновено започва едно износване, което кара хората да започнат да се озъртат за нещо друго. Даже не бих казал да се озъртат за една или друга опозиция, каквито имаме по терена, а да се озъртат за нещо съвсем ново. Това бяха и част от исканията на този протест. Мнозина вероятно ще привидят в тях и доста популизъм, или пък ще ги намерят за много нестройни, много неясни, но този протест това, което аз чувам, че иска, то е не просто: „намалете едни цени или едни застраховки“ и т.н., а то казва: „Кипна ни, писна ни“, и то не от тези, или от другите, или от третите, ами от всички като тях. Водещ: Да обаче, те искат промяна, а не да свалят правителството. Първан Симеонов: Струва ми се, че искат да свалят правителството. Аз това чух, чух обиди по адрес на Борисов, чух искания: „Оставка“, чух викове: „Мафия“, тоест, струва ми се, че протестът прерасна от протест за цени, тоест, от социален в политически. И той иска оставка, като мисля си голяма част от протестиращите трудно ще припознаят която и да е от алтернативите по терена в момента. Повтарям се, струва ми се, че те искат не просто оставка на това правителство, искат някаква генерална промяна. Такива искания в България припламват постоянно, те ни съпътстват винаги. Ще припомня само, че около 2.5 млн. души гласуваха за промяна на избирателната система в референдум съвсем наскоро, точно преди 2 години, между другото. Водещ: Точно така. Първан Симеонов: И съм убеден като изследовател, че голяма част от тези хора точно по този начин гласуваха за рязка промяна в начина, по който живеем въобще, а не просто за една или друга избирателна система. Милиони гласуваха за най-различни народни водачи в последните десетилетия в България. Нека не забравяме, че на вълната на този протестен вот, наказателен вот от типа „да променяме всичко“ дойде на власт и самият Бойко Борисов, а да припомняме ли какво се случи през 2001 година. Няма да спестя известния си скептицизъм тук, защото ние като общество много пъти сме залагали на тази идея да „променяме всичко“, и после сме били струва ми се два пъти по-разочаровани. Но очевидно ни е отредено да повтаряме една и съща грешка. Водещ: Г-н Симеонов, в предишен наш разговор вие сте казвали, че ако Борисов не вземе правилните вътрешнополитически сюжети, на ГЕРБ няма да ѝ е толкова леко в идните месеци, когато вътрешната публика ще си търси своето. Е, прогнозата ви май се оказа вярна. Как ще опишете политическите кадри от филма, който следим всеки ден? Първан Симеонов: Все едно аз съм описал сценария. Извинявайте за нескромността, но във вашия ефир много пъти сме говорили едно към едно от това, което се случва. И сме си говорили със следните думички буквално – протест по протеста, стачка по стачка, скандала след скандала след края на председателството, когато вече го няма този обезболяващ ефект на външната политика и външния блясък, на есен, когато започнат и високите сметки и киселото есенно обществено настроение, всичките тези протести ще се съберат в едно и ще се фокусират срещу властта. Точно това се случва, и тогава казахме, ако помните, много пъти – Борисов е длъжен да намери нов сюжет след европредседателството, защото в противен случай ще застане единствено в отбранителна поза, а Борисов не го е намерил. Аз не виждам дори самият Борисов – Борисов изчезна от терена. Може би това е успешна тактика, за да не се превръща той в ответник на гнева, а може би е просто политически страх или почуда, или колебание, но във всеки случай Борисов трябва да мине в контраатака, ако разбира се не е пресметнал, че тези протести са безобидни. Аз лично не смятам, че са съвсем безобидни. Водещ: Така е, Борисов го няма. Обаче на фронта е Румен Радев – президентът. Обръщението на президента до българите за 10 ноември предизвика разнопосочни оценки на политиците, различните анализатори, политолози, социолози, ваши колеги. Какъв е Вашият анализ на действията на президента? В петък той се обяви за премахване на порочната система на управление, вчера обаче държавният глава заяви, че правителствената оставка не е решение, а абдикация от отговорност? Първан Симеонов: Струва ми се, че президентът много точно долавя тези настроения, за които досега говорихме. Мисля си, че ние българите не просто очакваме избори или смяна на властта, или очакваме избори и смяна на властта, искаме ли ги, не ги ли искаме. Социологическите данни показват, че по-скоро не сме склонни на резки движения в този момент, но във всеки случай приемаме ги като нещо не толкова страховито. Ние живеем в този филм, както Вие го нарекохте, вече много години, и постоянно има предсрочни избори. Те отдавна не са нещо, което трябва да ни плаши. Но президентът казва друго, мисля си, и тук е в синхрон с това, което голяма част от обществото ни мисли. Голяма част от обществото иска да види качествена промяна – не я вижда. Излизат такива, като мен или мои колеги, и му обясняват, че икономическите показатели са по-добри, обясняват му, че страната е влязла в някакъв период на политическа стабилност и т.н., и всички тези неща са верни. Но хората, и с право бих казал, не ни се доверяват много и не ни слушат много, когато говорим такива неща. Хората намират, че заслужават повече, и не смятат, че просто една смяна във властта ще реши въпроса. Хората търсят генерална смяна. И това ми се струва, че казва президентът. Впрочем, втори път вече той казва нещо такова – нужна е промяна, и когато на другия ден го питат: „Добре де, ти към избори ли подстрекаваш?“, той казва: „Изборите са малък залог. За друга промяна говоря аз.“ Ето това е нещото, с което той е в синхрон с обществените настроения. Ако има нещо, което трябва да се отбележи за президента, това е тази изключително педантична прецизност, с която отправя тези послания – всяка думичка изглежда премерена и премислена доста, така че да застане на ръба, и да остане в президентската си роля, тоест, обединителна, малко по-тържествена, малко по-дипломатична, и в същото време да уцели тази тънка струна на обществото – общество, което иска промяна, общество, което трупа напрежение, общество, което в общи линии се ядосва. Водещ: Мислите ли, че именно с тази линия на протест на модела на управление от страна на Румен Радев има за цел да запази неговия президентски прост? Първан Симеонов: Не, неговият президентски пост няма как да бъде загубен, но друго може да бъде загубено, ако се изгуби мярката, и това е доверието. Румен Радев е един от двамата в България в момента, които се ползват с безпрекословно доверие. Тук Румен Радев и Мая Манолова са фигурите, които се открояват в страната. А от много време насам – не казвам никаква новина. Това, което носи един президент като ресурс, е точно това обществено доверие. Ето това загуби президента Плевнелиев, и затова беше сменен преди 2 години, си спомняте. И един от основните нови моменти в България е, че ние вече имаме едно от най-устойчиво високите в исторически план доверие в президентската институция. А преди това, при г-н Плевнелиев, който беше последователен човек, но явно не се хареса на голяма част от обществото, имахме исторически ниски нива на доверие. Ето това е нещото, което президентът Радев има, и не могат да го вземат, вижда се. А засега и той не го губи, защото ако пресоли малко критиката, ако предозира малко, той рискува това. Засега не се случва, засега стои на ръба, и затова казвам, че доста прецизно мери думите, открехва доста врати, поддържа политика на отворените врати – намекна за промяна на модела, намекна дори за онзи обществен дебат на тема „Президентска република“. Някои неща не ги намекна, а директно ги изговори – корупция, медийна среда и т.н. Тук е в съзвучие на тежненията на голяма част от българите. Но за всеки случай, той седи на ръба. А предозирането може да погуби част от доверието му. Засега не е предозирал още. Да видим. Водещ: Ще се включи ли някой нов в играта? Първан Симеонов: Както виждате, тези настроения за промяна, това трупане на напрежение, предизвиква търсене за нови лица. БСП е пределно мобилизирана, БСП прави всичко като по учебник – в един момент й казаха: „Вие сте прекрасна опозиция, но не сте алтернатива за управление“, и БСП тогава написа своя визия за управление. БСП прави всичко като по учебник, само че си е БСП. Тоест, при БСП е много трудно да се сдобиеш с периферия, някак си изведнъж да промениш образа си на партия на над 100 години, и нормално е обществото в такива моменти, особено по-младите поколения, да не търсят БСП или „Демократична България“ – другата, либералната опозиция, а и мрежата около нея, а да търсят нещо съвсем ново, както много пъти са го правили. Пак казвам, понякога това е било обществена грешка, защото сме се предоверявали на политици, които приличат по-скоро на раздавачи на мечти, и после сме се разочаровали, и сме търсили нови такива с една такава упоритост на един Сизиф, който бута един и същи камък нагоре, и камъкът после го затиска, както се вижда. Но да, и този път има търсене за нови. БСП е пределно мобилизирана, но някак си като че ли не може да се възползва от това търсене за нови. Хората търсят някакви отвъд ГЕРБ и БСП. И тук неслучайно се появяват спекулации за кого ли не. Възможно е в един момент самите управляващи да потърсят някаква такава опция, така да се каже контролирано да допуснат някои нов, за да обере той малко напрежението, и да може да бъде евентуално техен съюзник за евентуално следващо раздаване на картите, защото така правят ГЕРБ. Водещ: Кой? Кой е този, който може да бъде? Първан Симеонов: Вижте, мнозина гледат с интерес и към очевидната политизация, която настъпи при г-н Трифонов в последните години, мнозина гледат с интерес към г-жа Мая Манолова, която може да направи каквото си иска в момента. Тя е един от най-харесваните хора по терена и може да потегли в която иска посока. Мнозина гледат с интерес дори и към посланията, които Румен Радев отправя, защото Румен Радев успява вече година и половина, две години след президентските избори да поддържа този образ на протест срещу статуквото. Той някак си успява да разказва себе си постоянно като нов. И това е много важно, защото без значение какви са плановете на тези хора, те събират около себе си интерес. А разбира се, от тях зависи как ще изиграят тези изключително добри карти, които имат. Мен ако питате, всеки един от тях е по своему мъдър и едва ли би избързвал с каквото и да било. А възможно е да се появяват и нови хора. В такива моменти на повишено обществено напрежение, често се казва: „Властта се търкаля по улиците, всеки може да я вземе“. Разбира се, никаква власт не се търкаля по улиците. Малко надценена е революционността на ситуацията, малко предозира опозицията тук, ако трябва да сме честни, но да, факт е, че дори заради самото износване на управлението вече има търсене за нови. Тук трябва да направя едно голямо уточнение обаче, ако наистина погледнете икономическите показатели, както стана дума, те са по-добри в сравнение с прословутите 2012 и 2013 година, когато отново имаше такова акумулиране на напрежение, и то доведе до февруарските протести, които между другото изключително много приличат на сегашните протести. Ситуацията е различна спрямо тогава, и когато икономическите показатели са малко по-добри, тогава и обществото е малко по-неохотно към резки движения. Така че има напрежение, но не бих казал, че ситуацията е чак толкова страховито напрегната. Разбира се, предстои да видим с новите сметки, които ще идват в зимните месеци какво ще последва. Водещ: А ще изкараме ли зимата с тази власт? Първан Симеонов: Вижте, в момента властта прави нещо много просто – тя просто измерва ръста на своя съперник. Гледа колко големи са протестите, кой ги организира, могат ли, не могат ли. На Борисов любимото му упражнение в такива моменти знаете какво е – казва: „Ами добре, отиваме на избори“. И в интерес на истината, ако сега той отиде на избори, може да се окаже в следващия парламент дори и в по-удобна от някаква гледна ситуация спрямо сега. Водещ: Каква? Първан Симеонов: Само че Борисов не може току-така да отиде да избори по една проста причина – ако се стигне до служебен кабинет, служебният кабинет ще го прави Радев. А този път по всичко личи Радев е решен да направи ревизия. Така че Борисов не може да отиде на избори и си мисли друго: „Мога ли да победя в европейските избори, в местните избори и да изкарам мандата, или да победя в европейските избори, ползвайки засилката заедно с местните да направя нови избори, за да удвоя ефекта“. Вероятно такива неща си мисли. Тоест, решен е, според мен, да изкара зимата. Още мечтае и не е невъзможно, макар и да е все по-трудно, да изкара и пълен мандат. Само че тук трябва да следим много внимателно един фактор, и той естествено се нарича ДПС. Ако ДПС този път са сериозни в заканата си, която отправиха миналия път, и наистина излизат от парламента и т.н., явно ДПС наистина са решили да накарат Борисов да подаде оставка и да направи нов кабинет. Това е мечтата на ДПС, според мен, не толкова нови избори, нова конфигурация, колкото в този парламент, и те си го и казват, в този парламент нов кабинет на Борисов с широка подкрепа, което означава кабинет изключително зависим от ДПС, кабинет, който да нарече себе си програмен, експертен и т.н. ДПС не държи толкова на нови избори, с или без тях все тая. Важното за ДПС е ДПС да прави ГЕРБ още по-зависим, отколкото сега. Така че това е факторът, който трябва да гледаме. Ако ДПС сериозно са решили да клатят Борисов, това е важното. Всичко друго е въпрос на позиционна война, която наблюдаваме вече няколко години в България. Йоланда ПЕЛОВА

13 Ноември 2018 | 14:00 | Радио „Фокус“, „Добро утро, България“