Тодор Иванов: Яворов е твърде голям и твърде световен, за да бъде затворен в кръга „Мисъл“ за дълго време

Тодор Иванов, поет и белетрист, главен уредник на Къща музей „П. К. Яворов” в Чирпан и директор на Фондация „Яворов”, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин, по повод 141-годишнината от рождението на Яворов.


Фокус: Мнозина знаят кой е Пейо Яворов, но малцина са тези, които наистина познават неговата личност. Вие сте един от тези хора. Какво можете да ни разкажете за Яворов?
Тодор Иванов: Яворов е псевдоним, даден точно преди 100 години, когато той работи като телеграфист в Стралджа. На стихотворението „Овчарска песен“ той за първи път се подписва с псевдонима Яворов. Негов кръстник е Пенчо Славейков, който получавайки прекрасните му стихове и списания „Мисъл“ казал: „Какви прекрасни стихове, а каква грозна фамилия…“. Всъщност законно поетът приема фамилията Яворов на 30 юни 1901 година. През месец юни Яворов праща една молба с едно писмо до своите родители от София в Чирпан чрез Общината да променят името му на Яворов. Община Чирпан изпраща необходимия документ и на 30 юни 1901 година Главната дирекция на Пощите в България уведомява Четвъртия отдел на Пощите в София, където той работи по това време, че фамилията му официално става Яворов – Пейо Крачолов Яворов. След като вече той е популярен и обичан в България, предстои издаването на неговата първа стихосбирка на 1 септември във Варна, състояща се от 36 невероятни стихотворения. Тази година има няколко юбилея, които са свързани с този велик световен поет – 100 години от избирането на неговия псевдоним; 65 години от създаването на Къща-музей „Яворов“ и 120 години от написването на стихотворението „Арменци“.
Баща му Тотю Крачолов е бил много уважаван чирпанлия, който е бил публична фигура като заместник-кмет на Чирпан през 1897 година, но неговите разбирания за живота са били, че мъжете трябва да правят пари, а жените да си гледат кухнята. Тотю Крачолов спира Пейо от училище, а междувременно чутовният му талант е открит в Пловдив в Областната мъжка гимназия, когато неговият учител по литература Иван Пеев Плачков дал задача на момчетата да опишат родните си места. Нашият Пейо Крачолов – висок, слабичък, мълчалив, мургав чирпанлия, така описал Чирпан в стихове, че учителят като ги прочел ахнал и му казал „Момче, ти не си като другите. У тебе има дар от Бога“. Обаче баща му явно не се е повлиял от това и го спира от училище. По тази причина Пейо Крачолов няма дори и средно образование, той има завършен девети клас. Той е работил 4 години в Чирпан като телеграфист, а неговата сестра Мина пише в своите спомени „Сутрин като излезеше от стаята си – очите му червени – от пушене и от четене“, тъй като той по цяла нощ е четял стихове. 16-годишният Пейо моли майка си, да затвори с дъски един от прозорците в стаята му. Пейо е предпочитал мрака и тъмнината, като че ли се е готвел за онова, което го чака години по-късно, когато ослепява след трагичната случка след самоубийството на Лора на 30 ноември 1913 година. В Поморие, тогава Анхиало, са го наричали Сянката. Той си е пазил очите, като че ли е знаел какво го чака. Другото, което е малко известно е, че той иска да промени псевдонима си на Боян Нелюдов, защото когато Пенчо Славейков му дава псевдонима Яворов, той не го е питал дали е съгласен.
Фокус: Яворов е бил част от кръга „Мисъл“. Как се развива живота му в този период?
Тодор Иванов: Някои литератори твърдят, че всъщност кръгът „Мисъл“ го е превъзпитал и го е направил поет, тъй като в тази елитарна среда той е пораснал. Това е вярно, но всъщност кръгът „Мисъл“ го приласкава точно защото Пенчо Славейков и д-р Кръстев откриват неговия невероятен талант. Когато за първи път Яворов се появява в София със своите извехтели дрехи, те са изумени от неговата младост. Всъщност когато го приобщават към себе си, кръгът „Мисъл“ се легитимира по някакъв начин чрез него. Неслучайно те го изтеглят от Анхиало в София. Когато Пенчо Славейков 1904 година в своя Предговор на втората стихосбирка на Яворов пише, че поезията на Яворов не е за фасулковците, тоест не е за всеки, Яворов в едно свое писмо до своя зет Никола Найденов, който е мъж на по-малката му сестра, пише, че всъщност Предговора на Славейков не го ангажира и той се разграничава от тези думи. В същото време когато спътничката на Пенчо Славейков Мара Белчева казва на Пенчо да кани Яворов на литературни срещи и на техните сбирки, Славейков й отговаря ще Яворов е харамия и го теглят македонците. Но така или иначе кръгът „Мисъл“ не е бил съвсем Яворовия кръг. Неслучайно през 1909 година Яворов замисля издаването на ново списание и да се оттегли от този затворен кръг. Яворов е твърде голям и твърде световен, за да бъде затварян в един кръг.
Фокус: Освен гениален поет Яворов е бил и революционер. Бил е много близък приятел с Гоце Делчев. Какво трябва да знаем за тази страница от неговия живот?
Тодор Иванов: Преди близо 5 години заедно с внука на неговия четник Таско Горов, с когото Яворов е бил заедно по време на Балканската война, открихме в Македония до село Вълко дере, близо до Преспанското езеро, лобното място на неговия първи братовчед Костадин Крачолов. Той загива като войвода на 1 май 1906 година тежко ранен от турците и се самоубива. Открихме лобното му място с помощта на един голям български патриот Панде Евтимов, който миналата година почина на 85 години и който ни даде песен, която се пее в Македония за Костадин Крачолов. Песента се казва „Се зададе темен облак“. Разказвам този епизод за фамилия Крачолови, защото в дома им непрекъснато се е говорило за Македония. В гостната стая много често гостува Захари Стоянов. Те са приятели с бащата на Яворов. В тази гостна стая почти всяка вечер е бил и бащата на Гео Милев – Мильо Касабов, който е бил толкова сладкодумен, че малкият Пейо не го пускал да си тръгне. Точно той е издателят на първото чирпанско списание „Македонски сълзи“, в чиито четвърти брой от месец юни 1885 година той пише следното: „Братя, ние спокойно можем ли да живеем, когато нашите братя в Македония плачат с кървави сълзи“. Когато говорим за Яворов и Македония трябва да се знае, че първото стихотворение на 16-годишния Пейо Крачолов, което публикува вестник „Глас македонски“ през месец август 1895 година, е вдъхновено от подвига на неговия голям приятел, с когото заедно растат – Костадин Нунков. Той е първия чирпанлия, който през лятото на 1895 година заминава четник в Македония. Вдъхновен от подвига на своя приятел Яворов пише стихотворението „Напред“. Костадин Нунков загива като войвода близо до Куманово. По-миналата година в Чирпан на 1 ноември открихме паметник на войводите и чирпанските четници, които са били в Македония. Яворов е там, разбира се.
Като говорим за Гоце Делчев всъщност трябва да се знае, че по негова заръка, когато Яворов влиза в Македония през 1903 година, той издава 12 броя на революционния вестник хектографски лист „Свобода или смърт“. Там са описани турските зверства в Македония и подготовката за Илинденско-Преображенското въстание. Този хектографски лист не е издаван 100 години. Нашата фондация „Яворов“ възнамерява тази година да го издаде фототипно. Водим разговори с Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за това. Всъщност Гоце Делчев е този, след чиято смърт на 20 април 1903 година, Яворов е смазан. След разгрома на въстанието, когато са изклани близо 10 000 българи, когато 200 български села в Македония са опожарени и изравнени със земята, и когато близо 50 000 българи бягат от Македония и Тракия в Родина България, за да се спасят от турските кланета, цяла България е покрусена. Яворов мисли за смъртта, защото много негови приятели са избити. Гоце Делчев е бил не само негов голям приятел, а е бил трибуната, чрез която ВМРО популяризира своите идеи и намерения. Когато говорим за Яворов и Гоце Делчев, добре е да се знае, че Яворов е този българин, който в края на ноември 1912 година, когато се връща от войводството си по време на Балканската война, връщайки се от Кавала, се отбива в село Баница, Серско, където 9 години по-рано е убит Гоце Делчев. Яворов е този българин, който в селската църква е държал черепа на Гоце Делчев и е плакал. Една баба е скрила костите на Гоце Делчев след смъртта му през 1903 година. Яворов е този българин, който на лобното място на Гоце Делчев, забива един голям дървен триметров кръст, който е поръчан от Серес. Преди това село Баница е опожарявано 2 пъти от гръцката армия. Сега там има една паметна плоча на Гоце Делчев, където се полагат цветя. Така както говорим за Левски и Ботев, би трябвало да говорим за Яворов и Гоце Делчев 20 години по-късно, защото обединението след Руско-турската война не е дошло.
Фокус: Фатална за живота на Яворов се оказва любовта му с Лора Каравелова. Какво според Вас е онова нещо, което трябва да знаем за тяхната връзка и което може би не се коментира?
Тодор Иванов: През месец март 1906 година той се запознава с Мина Тодорова, сестрата на Петко Тодоров, и още същата вечер на 25 март, когато се прибира, той пише Благовещение. На 20 август същата година Яворов е на един излет на Драгалевския манастир с братята на Мина – Петко и Христо и тогава той среща 20-годишната Лора. Тя току-що се е върнала от един католически пансион от Белгия, като преди това е била 1 година и във Франция. Тя знае няколко езика, свири на пиано и цигулка, рисува много добре. Тя е била сгодена от един месец за едно партийно протеже на майка й – Екатерина Каравелова. На този излет Лора е с майка си, с Андрей Ляпчев и с един влюбен в нея ревнивец Андрей Протич, който всъщност е запознал Яворов и Лора. Огънят, който е лумнал между Яворов и Лора в този ден, е толкова силен, че вечерта, когато той се прибира в своята ергенска квартира, пише стихотворението „Стон“. 8 години по-късно, през лятото на 1914 година, преди да се самоубие, той посвещава това стихотворение на Лора. Всъщност Лора е била негова истинска спътничка. Когато Яворов влиза в Македония на 22 септември по време на Балканската война, той носи кръста, който тя му подарява. 3 дни преди това той се венчава за нея, защото е мъж на честта и иска да й даде името си, тъй като отива на война и може да не се върне жив. Лора е толкова щастлива от това, че отива веднага да си направи визитна картичка, на която пише „Г-жа П.К. Яворова“. Лора е била една невероятна българка за онова време. Тя е събирала очите на елита на България със своята култура, по-свободен нрав, с красотата и възпитанието си. Тя посреща дори четници в квартирата, в която живеят на „Раковска“, защото Яворов е бил представител на ВМРО зад граница и е пазел архива, печатите и парите на организацията. Тя посреща четници и раздава оръжия и пари. Освен това превежда на френски втората му драма „Когато гръм удари“. Но също така Лора е била адски ревнива и го е ревнувала от всички жени. Всъщност поводът за техните скандали най-често е била една млада кокетка – Дора Конова, с която той се запознава на 20 април 1912 година и която в средата на 1913 година става съпруга на Михаил Грозев-Кремен. Освен това в началото на месец юни 1913 година при един спонтанен аборт Лора губи сина, който чакат с Яворов. Щели са да го кръстят Христо на Христо Ботев, който е идол на Яворов. През септември Лора пише на малката сестра на Яворов: „Пейо се обижда от това, че може да има дъщеря, той чака син“. Загубата на този син, дивата ревност води до тази семейна драма, която се разиграва след това.