Първан Симеонов, политолог: България има да реши грамаден проблем – какво прави с българите в чужбина и как елиминира възможността да се гласува безконтролно от места
След като в сряда парламентът прие на първо четене промени в изборния кодекс, включващи отпадане на номерата в бюлетините и въвеждане на видеонаблюдение в секциите, в четвъртък държавният глава Румен Радев организира дискусия на тема „Избори, прозрачност и доверие“. Поканени бяха всички парламентарно представени партии, но присъстваха само депутати от БСП и ДПС. ГЕРБ, Обединените патриоти и „Воля“ не отидоха при държавния глава. Участие в дискусията взеха още организации, ангажирани с провеждането, организацията и сигурността на изборния процес. За намеренията на президента и управляващите, взетите решения и промени за изборния кодекс разговаряме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с политолога и изпълнителен директор на компанията „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов.
Водещ: Г-н Симеонов, вие също взехте участие в тази дискусия, но първо нека започнем оттам как гледате на самата идея президентът да се занимава с този въпрос, промените в избирателния кодекс, или по-точно въпросът с това да имаме едни прозрачни избори?
Първан Симеонов: Потенциалната роля на президентската институция според мен е в две посоки. Едната е от консултативен, технологичен характер. И в предишни президентски мандати около президента е имало формати, в които беседват хора, които по занаят са въвлечени в правенето на избори – специалисти, неправителствени организации, наблюдатели на изборния процес и т.н. И другата роля е президентската институция да излъчва съответните политически сигнали по отношение на честността и прозрачността на изборния процес у нас. Защото, особено в идната година това ще е основна тема. Ние ще имаме два типа избори, възможен е и трети. Което означава, че в следващата година именно това ще бъде дневният ред на обществото ни.
Водещ: Тоест това не ви се струва притеснително?
Първан Симеонов: Не виждам кое би било притеснително, при положение, че тази тема ще се превръща в основен фокус на вниманието и ми се струва логично институциите на политическата власт, а и институциите на съдебната власт, защото те пък ще гарантират срещу злоупотреби с изборния процес. Тези институции трябва да се фокусират върху това да осигурим избор, който после да не бъде подлаган на съмнение. Защото знаете, че в България обикновено онези, които не са доволни от изборния резултат, имат склонността да поставят под съмнение и самите избори. Аз не съм склонен да смятам, че в изборите в България има чак такива машинации, които по някакъв начин да предопределят победителят или да променят победителя. Но факт е, че вотът в България става все по технологизиран, все по прагматизиран, да не кажа на моменти циничен, да не кажа зависим. Едни немалки дялове ние сме засичали в наши изследвания, преди няколко години в едно от нашите изследвания ви изборния ден заедно с централни медии ние засякохме повече от една десета, които откровено си признаваха, че по някакъв начин вотът им е зависим. А представете си колко са тези, които не си признаваха. Всичко това ме кара да смятам, че в България всички институции, всички власти трябва да се фокусират върху това, защото аз смятам това е основата на демократичния процес.
Водещ: Как ще се спре тази битка с принудения вот, купения вот? По какъв начин?
Първан Симеонов: Това не може да е кратка битка и няма бързи решения. Аз не съм привърженик на бързите и резки промени в изборното законодателство, защото българската изборна процедура като цяло не е толкова лоша. Тя трябва да се подобрява с малки стъпки. И вчера бяха набелязани и въобще в последните дни бяха набелязани няколко такива стъпки. Видеонаблюдението навярно е такава стъпка. Аз не съм тесен специалист в правенето на избори и в смятането на изборни резултати, в наблюдението на избори. Аз съм политически анализатор и наблюдател, но мога да кажа, че идеята за видеонаблюдение генерално изглежда смислена. Смислена изглежда и идеята за преброителни центрове, общи преброителни центрове.
Водещ: Но сякаш не се набляга толкова на тези преброителни центрове, те остават встрани.
Първан Симеонов: Смислена изглежда и идеята за отпадане на този прословут втори формуляр или втора белова, защото оттам могат да произтекат съмнения върху изборния процес. За мен лично смислено изглежда и всяка идея за дистанционно гласуване, защото има все повече българи в чужбина. Ние нещо трябва да правим, за да ги въвличаме в изборния процес у нас. А що се отнася до машинното гласуване, изреждам все идеи, които бяха засегнати вчера в дискусията, вероятно ще пропусна нещо, що се отнася до машинното гласуване, за мен лично е донякъде срамно как мандат след мандат, година след година, цикъл след цикъл властите в България го избутват с най-различни презумпции. А ми се струва, машинното гласуване не би следвало толкова да ни плаши, напротив.
Водещ: Защо, обяснете ни?
Първан Симеонов: Напротив, то е една от гаранциите за намаляване на потенциалните щети, причинени от изборни книжа. Въобще когато се работи на хартия, когато се работи с химикал, когато се работи с мастило, а понякога вероятно с петна, нокти и т.н., които могат да направят някои бюлетини невалидни, тогава са много по-големи опасностите. А най-големите опасности произтичат от един много, много прост фактор. Това е за съжаление динамиката на живота, в който се намираме, която кара хората да бъдат доста по-бързи, доста по-невнимателни, доста по-трудно да се задържа вниманието им. И зачестяват грешките в изборната документация. Да не говорим, извинете, че трябва да ви кажа нещо такова, но за съжаление заради цялостните негативни демографски процеси в страната и за съжаление залиняването на образователната структура на обществото, може да се окаже, че скоро не сме в състояние да окомплектоваме изборна администрация, особено на низово ниво, която да отговори на очакванията за безкористност на изборния процес. Въобще добри са всички онези малки технологични стъпки, които подобряват процеса, и аз се радвам, че вчера чух представители на ЦИК, които говорят в тази посока, представители на Държавната агенция за електронно управление да говорят в тази посока, представители на институциите за гражданска регистрация. Не на последно място поставям гражданската регистрация. Аз съм привърженик на засилване на идеята за активната изборна регистрация. Защото активната изборна регистрация може да доведе до онова прословуто прочистване на избирателните списъци. Както вчера отбеляза и уважаемият от мен мой преподавател Димитър Димитров в дискусията, може скоро да се окаже така, че изборните списъци в момента са по-раздути, отколкото през 1990 г. Това е парадокс. Според изчисленията на всички уважавани от мен социолози, включително и днешните изчисления в „Галъп интернешънъл“, в България в момента навярно няма повече 5,5 млн. постоянно пребиваващи хора с избирателни права. При тези 5,5 да твърдим, че има около 6,8, да речем, това е потенциално поле за манипулация. Виждате колко много теми се отварят и тези теми трябва да намират своето решение. Не на последно място отвори се темата с невалидните бюлетини. Спомняте си, че в последните избори имаше доста невалидни бюлетини.
Водещ: Около 6 %.
Първан Симеонов: Да. Моето лично мнение е, че тези невалидни бюлетини по-скоро дойдоха от въвеждането на ефективна възможност за преференциален вот, защото и преди имаше някаква възможност. Но това обърка доста хора. Тук аз съм на мнение, че политическият елит в страната не бива да пипа преференциалното гласуване или ако го пипа, трябва да го улеснява. Защото се чуха и гласове, част ето видите ли, заради преференциалното гласуване много се бърка. То винаги се бърка в началото. Нужни са години, политическо узряване, ако щете, политическо образование на обществата, за привикнат. Точно затова казвам не съм привърженик на резките движения, привърженик съм на ето тези малки стъпки за подобряване на процедурата, които лека-полека да убеждават хората, без експерименти, да убеждават хората, че изборите в България са окей.
Водещ: Да разбирам ли, че вие сте привърженик на идеята да има видеонаблюдение при броенето на бюлетините?
Първан Симеонов: Това ми се струва смислено и то многократно е предлагано и прилагано на много места. Въпросът е, разбира се, че тук трябва да се отчете кога се случва това видеонаблюдение, в изборния ден или само при броенето. Дали това не засяга т.нар. тайна, дали гласуваш или не гласуваш. Защото според последни препоръки това се оказва тайна, както сподели вчера уважаваният проф. Михаил Константинов. А да не говорим, че тук могат да събудят технически проблеми и т.н., и т.н. Но за мен, както споменах и вчера в обобщение на тази дискусия, всичко това са технологични проблеми, които лека-полека, пак казвам, с малки стъпки трябва да се решават. Но големите проблеми са ценностни, политически проблеми. Първо ние трябва да решим генерално, концептуално, с ясна пътна карта, за действие в годините напред. Какво ще правим с българите в чужбина? Ще могат ли те да гласуват пълноценно, защото това е поставяно под съмнения, а българите в чужбина са изключително важен фактор, и новата диаспора, и историческите общности в земите, които някога сме наричали свое етническо землище. А вторият въпрос, свързан с него, е какво правим с електронното гласуване. Да, много, много опасения има, особено в съвременния свят. Но в крайна сметка прогресът върви натам, светът се върти натам и ние ще трябва да направим нещо. Технологичният разговор е второстепенен. Да, може би ще има проба, ще има грешка, но във всеки случай трябва да вървим натам. И в този смисъл аз не намирам за уместно това неглижиране на машинното гласуване. Това ми прилича просто на, простете, но на безоотговорност към изборния процес.
Водещ: Какво ще промени машинното гласуване?
Първан Симеонов: Машинното гласуване намалява възможностите за манипулация.
Водещ: Как?
Първан Симеонов: Машинното гласуване намалява възможността за грешки, както вече стана дума преди малко. Става дума за намаляване на грешки в изборните книжа, които грешки понякога са от бързане, второ от непознаване, трето от злонамереност. Машинното гласуване е нещо, което може да е стъпка в тази посока. И да се върнем на политическия разговор. Политически трябва да се реши какво правим с темата за националната сигурност в България. Защото електронното гласуване например, дистанционното гласуване по електронен път или гласуване по пощата, както предлагат малките десни формации, всичко това може да се превърне в, за съжаление, в инструмент срещу националната сигурност на България. Такъв вот може да започне да идва от места, където демократичната култура е поставена под опасност, такъв вот може да започне да прилича на вмешателство в нашите вътрешни работи. Тоест в България има да реши един грамаден проблем: какво правим с българите в чужбина и как елиминира възможността да се гласува безконтролно от места, където, така да се каже, не мислят много за нашите национални интереси, а си мислят за своите национални интереси. Опитвам се да бъда максимално деликатен. Ето този политически проблем трябва да се реши, защото в противен случай постоянно ще има изблици на недоверие в изборния процес и българите навън ще казват ние не можем да гласуваме. Мен обаче ме притеснява нещо друго. Простете, ще сменя фокуса на разговора.
Водещ: Само преди да го смените, бих искала да ви попитам, как си обяснявате, че точно ГЕРБ, Обединените патриоти, „Воля“ вчера не взеха участие в тази дискусия? Казахте, че е изключително важно политиците да вземат мерки, да започнат да взимат адекватни решения стъпка по стъпка, но те не присъстваха на тази дискусия.
Първан Симеонов: Точно така се канех да сменя посоката на разговора. Благодаря ви, че ми позволихте. Ами не знам, понякога това сражение между институциите може да вземе съпътстващи жертви. Не е хубаво в сражението между институциите да се жертва нещо, което в крайна сметка представлява интерес на цялото общество. Хубаво би било тези формации да са там, още повече, че както разбирам, видеонаблюдението и други идеи са били част от техни послания, на тези формации. Така че би било разумно, логично да са там. Аз си мисля, че ние трябва да отсяваме нещата. В политически план е нормално парламентарните мнозинства и президентската институция, които са избрани с избори и двете, нормално е понякога да си противоречат. Даже има известна роля на баланс, известна роля на контрапункт, на контрол, на коректив, ако щете. Нормално е то за това е измислено. Защото затова българската политическа система има тази специфика на мажоритарно избрания президент, който наглед няма много правомощия, но в същото време успява да произведе дебат. И в този дебат беше смислено да се чуят гласовете на основните политически сили в страната. Още повече, че тука вече влизаме в другата роля. Нормално е, пак казвам, институциите да имат политически противоречия, но все пак те имат и своята институционална роля. И когато от време на време успяваме да ги разделим, тоест да си кажем институциите са дотук, политическите различия са натам, би било добре. Защо? Защото опитът показва и това се канех да ви кажа преди малко, опитът показва, че за съжаление у нас доверието в изборния процес и въобще в политическия процес е скачало сравнително рядко. През по-голямата част от времето има едно трайно недоверие. И кога е скачало, ами за съжаление е скачало, когато се появи някой нов месия. Това за мен е известна обществена наивност и ние като общество си дължим такава работа на институциите, че те да могат да произвеждат доверие и без месии. Много бих се радвал, ако това се случва. Защото в противен случай целият дебат за технологията на изборния процес, а и за политиката на изборния процес, защото и за двете говорихме сега, целият този разговор остава излишен. Защото единственият момент, в който хората ще вярват на изборния процес, е, когато идва някой нов супергерой. Аз не искам да се развиват нещата, защото…
Водещ: А кого визирате, г-н Симеонов, кой е месията?
Първан Симеонов: Скачането на доверието в политиката, скачането на обществените надежди, скачането на обществените упования в последните две десетилетия се е случило, кажи-речи, само четири пъти в България. Аз сега пиша традиционния годишник на „Галъп интернешънъл“, който ще излезе в началото на идната година. И обобщавам данни от началото на века и отпреди това всеки месец, и трябва да ви кажа, че четири пъти в последните години оптимизмът е бил колкото песимизма. Тоест оптимизмът е успявал някак си да го застигне и малко да го задмине. През цялото останало време песимизмът шества. Едната случка е след края на Виденовото време, другата случка е Сакскобургготски, третата случка е влизането в ЕС и четвъртата донякъде е идването на Борисов 2009 година. Само тогава като че ли българите са имали доверие в политическия процес в страната като цяло и са се отнасяли с надежда и преобладаващ оптимизъм към него. През цялото останало време сме били скептици към политиката, към процедурите, свързани с нея, включително и към изборите. Ние мерим около всички избори дали хората смятат, че те са прозрачни и честни и трябва да ви кажа, че няма недвусмислено да. И това е тревожно. И естествено привържениците на губещите партии пък въобще не казват да, изборите бяха честни. Въобще всичко това ме кара да смятам, че политическият елит трябва да успее да произведе на моменти позитивни послания, защото в противен случай рискуваме единствените моменти, когато гледаме с добро око на българската политика, да бъдат и моментите, в които сме проявили някоя обществена наивност, простете.
Йоланда ПЕЛОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Първан Симеонов, политолог: Чие да бъде водещото влияние в евролистата е още една гореща тема за Патриотите, освен всички останали
След спешната среща между премиера и коалиционните партньори от „Обединени патриоти“, и последвалата такава в малката коалиция, споразумяха ли се Патриотите, имаше ли разочаровани и кои бяха горещ...
Първан Симеонов, политолог: Един от основните нови моменти в България е, че имам...
Първан Симеонов, политолог: Монополът на управляващите върху действията се загуб...
Първан Симеонов, политолог: Търсят се нови „продавачи на надежда“, Борисов повече не може да бъде такъв
Насочваме поглед към родната политическа картина и по-конкретно наложеното президентско вето на разпоредбите от Закона за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. На извънреден брифинг стана ясно, че ГЕРБ също ще подкрепят наложеното вето. Спорните текстове предизвикаха напрежение и сред редиците на Патриотите, тъй като от НФСБ обявиха част от приетите текстове за лобистки. На фона на стандартните политически ходове можем ли да говорим за наченки на компромис в политиката и нова глава в отношенията. За ходовете, останали неясни за обществото, разговаряме с политолог Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Г-н Симеонов, ако наложеното вето от страна на държавния глава някак не беше особена изненада, неочаквано ли беше обаче търсенето на консенсус от страна на ГЕРБ с решението им да подкрепят ветото и действително може ли да се говори тук за консенсус? Първан Симеонов: По-скоро беше очаквано това, че ГЕРБ ще се съобрази с общественото мнение и предстоящия скандал. Това е не просто очаквано, това е банално. Вече го живеем десетина години. Така че това също не е изненада. За консенсус едва ли можем да говорим, по-скоро можем да говорим за една политика от типа „ако мине“. Много пъти се е случвало така – нещо минава, друго не минава. Докато си говорим активно за много неща, забравяме за нещо или поне не го виждаме, което може и да минава тихомълком. Например вдигнаха съдебни такси, да речем. Така че нищо неочаквано, даже бих казал съвсем, съвсем очаквано. По-любопитното е друго, че Борисов и Цветанов малко се разминаха в това, което казаха – Борисов каза „Променяйте“, а пък Цветанов каза „Ще се съобразим с ветото“, което някак си съдържаше известен нюанс пак. Въобще стана навик да звучат малко различно, но засега не бива да избързваме с догадките. По-скоро, струва ми се, че Борисов още някак си не може изцяло да се върне във вътрешнополитическия процес и се движи малко над нещата, извън нещата. Затова и понякога му убягват детайлите, които пък не убягват на Цветан Цветанов и на парламентарната група на ГЕРБ. Водещ: Казвате „не особена изненада“, не е изненада и тази политика в стил „ако мине“. Възможно ли е именно тази динамична, бързоразвиваща се вътрешна политика, която пък да не е в особена полза на ГЕРБ и затова да се търси някакъв нов подход за балансиране, туширане на евентуално напрежение? Първан Симеонов: Той не е нов. И балансирането е стара политика на ГЕРБ и туширането. ГЕРБ така управлява, управлява балансирайки вече, пак казва, близо десетилетие. ГЕРБ се опитва да улови центъра и дясното в България. Това не е много лесно, защото дясното в България често е звучало много западно за българския вкус, много проевропейски. Понякога е звучало като да не е от тук. ГЕРБ винаги е имало едно такова крило, винаги е имало и едно много тукашно крило, много балкански звучащо. В общи линии, не е лесно да ги удържаш тези двете заедно. Спомням си, винаги е имало по две крила там – Кристалина Георгиева, Симеон Дянков. Винаги е имало Росен Плевнелиев – едно прозападно крило, и винаги е имало едно тукашно балканско – Цветан Цветанов, самият Борисов, Мирослав Найденов. Помните колко политически фигури имаше. Това са различни мирогледи, това са различни възгледи за политика. Сега като че ли от прозападното крило остана един Томислав Дончев, остана, но пък някак си Цветан Цветанов се явява негов конкурент, за вестител на западното в България. Някак си Дончев е западен по стил, а пък Цветан Цветанов е западен по говорене. Но дори и Дончев, комично и с усмивка го казвам, благодарение на съпругата си дори и той вече някак си влиза в по-балканското и консервативното. Какво да се прави, такава е модата. Нали виждате – и ГЕРБ имаше партньор прозападни реформаторски сили, а сега има партньор сили, в които има много сериозна произточна нотка и въобще не реформаторски, ами консервативни. Това е духът на времето – консервативен. И ГЕРБ се нагажда. Тъй че в този баланс и нагаждане няма нищо ново, те винаги са балансирали, винаги са седели на два крака. И даже бих казал, скарвайки крак с крак, Борисов е управлявал разделяйки и владеейки. Защото нещо се случи и с Патриотите. Струва ми се, че, така да се каже, ГЕРБ и техните механизми за партийно строителство или разрушаване на партии сработиха и тук, както сработиха и Реформаторите. Но какво да се прави, политиката може би според мнозина е игра. ГЕРБ я играят много добре. Водещ: Свикнали сме обаче този мандат на правителството, на президента да е съпътстван с една словесна война по линията премиер – президент. Изненада беше поведението на ГЕРБ, дори за опозицията в лицето на БСП. Два консенсуса, казаха те, има в рамките на няколко дни, визирайки темата за мигрантите. Първан Симеонов: Не е нещо особено ново. Със сигурност това, че ветото на президента ще мине е ново. Но във всеки случай ГЕРБ са длъжни да пробват нови и нови неща, за да остават над повърхността. Защото, вижте, те са на власт в България вече близо десетилетие и признаците на износване си личат. А и вие виждате, че при всеки протест, дори и най-малкия, те веднага горят бушони – веднага жертват нещо, веднага постъпват гъвкаво, веднага мисля нещо. Те са длъжни да измислят нови, нови и нови позиционирания, пиар или проактивни действия само и само да не се допуска напрежение. Защото това напрежение е изключително противопоказно за ГЕРБ в следващите месеци, в които на практика започва предизборна кампания за европейските и за толкова важните за ГЕРБ местни избори. Толкова важни, защото ГЕРБ спечели всичко, което може да се спечели. Това вдигна много високо летвата. Те се боят дали ще могат да скочат пак толкова високо. Защото дори 2 – 3 града областни да не спечелиш, то пак ще прилича на пробив на противника. Пък и виждате какво става – има социално напрежение в страната. Едни такива уж малки, но много изнервящи протести и по всичко личи, че планът на опозициите, да го кажем така, е тези протести да се сгъстят наесен и да започнат да изглеждат от едни малки бели облачета, до небето над София от последните дни-мрачни. Това е планът за есента. Лятото ще е трудно, но за есента това е планът. И предугаждайки това, ГЕРБ са длъжни да правят гъвкави ходове само и само да излизат от добрата страна. А има нещо хубаво в това, това означава, че ГЕРБ чувстват дишаща във врата им опозиция от всякакъв тип. Президентът Радев им е опозиция, БСП им е опозиция, надигащите глава желания за нови играчи са им опозиция и самият факт, че тия нови играчи още нямат ясен план също донякъде държи в шах управляващите. Опозиция са им дори многобройните извънпарламентарни либерали, които обаче са много гласовити, много креативни и имат няколко влиятелни медии. Така че ГЕРБ са малко в кръгова отбрана в момента и са длъжни да бъдат креативни. Ето, сега постъпиха креативно, но ако трябва да бъдем откровени, точката е тук по-скоро за президента, защото някак си той каза „Върнете“, тогава те казаха „Добре, връщаме“. Вярно, че се опитаха да го направят в следващите минути буквално, за да изглеждат синхронно, ама някак си трудна работа ще е. Изглежда като точка за президента. Водещ: Точка за президента, може би една от малкото. Първото вето, което ще мине, първото от много. Първан Симеонов: На президента в България му е лесно, защото от него не се очаква законът наистина да спре, от него се очаква да каже „законът е лош“ и после парламентът ако го прегласува, кой излиза лош- излиза лош пак парламентът, а президентът, който е казал „законът е лош“, е от добрите. То е малко като омбудсмана. Омбудсманът е в такава сравнително изгодна позиция. От омбудсмана не се очакват задължително решения, омбудсманът, за да е ефектен омбудсман е необходимо дори само да посочваш проблемите. Мая Манолова си е сложила една свръхпрограма и тя се опитва да бъде не просто ефектен, ами и ефективен омбудсман – мъчи и намира решения, това е плюс за нея, но дори и да не се опитваше, пак щеше да е на плюс. Въобще когато едно управление остава по-дълго във властта, дори и прекрасно да е, дори изрядно да е, ние, в България, все му търсим смяната. А това управление, разбира се, не е изрядно както всяко управление в България и затова се усещат тези признаци на износване на материала. Социологическите данни може и да са спокойни, но както виждате, отдолу се трупа. Трупа се и то избива по най-неочаквани поводи. И между другото, много, много пъти сме си говорили точно в ефира на радио „Фокус“ това, че то се трупа отдолу и може да избие през наглед най-неочаквани поводи. Ето примерно случаят в Странджа е такъв – през един наглед периферен сюжет се поразтърси страната и се видя колко нисък е общественият имунитет, защото всичките глупости и фалшиви новини пробиха. И ето това е ефектът на износването. Как се лекува това? В последните десетилетия се лекува само по един начин – влиза някой нов продавач на надежда и обира недоволството. Тука голямото питане е могат ли управляващите да пуснат контролирано някой такъв продавач на надежда да обере негативизма или не могат. Това е голямото питане – дали един нов продавач на надежда ще бъде ваксина за тях, ще им вкара малко политически антитела и те да развият имунитет, или обратното един нов продавач на надежда ще им бъде конкурент и може да бъде политическият им противник. Това е голямото питане – защо? Защото като че ли досега напрежението, което се трупа, не се отлива точно при БСП, нито пък се вижда да се отлива много при синята опозиция, извънпарламентарната. Двете – сините и червените, правят някакъв опозиционен сандвич на ГЕРБ, ама толкова яко натискат от двете страни, че ГЕРБ няма накъде да паднат. Крепят се от двете страни. Шегата настрана, с цялото напрежение, което се трупа, да си търси нов стопанин, ама съвсем нов. И неслучайно тука погледите са вперени я в Слави Трифонов, я в Мая Манолова, я в не знам кого. Истината е дали ГЕРБ ще успее да овладее тия процеси и да ги подчини в своя полза, или не. Водещ: Но фона на това цялото напрежение, което тлее под повърхността, износването, за което споменахте, в предишно наше интервю вие казахте, че Борисов ще има задачата да търси нов акцент на интерес на обществото. Ако приемем, че все пак успее да се справи с тази задача и дори бъде „новият продавача на надежда“, цитирам вашите думи, как обаче ще се приеме една нова, малко по-различна роля от обществото? То е свикнало да има едно тенденциозно, постоянно недоволство към управляващите, без значение кои са те. Първан Симеонов: Той нов продавач на надежда не може да бъде повече. Това е човек с доверие – 30, недоверие – 50-60. На другия полюс – Румен Радев, Мая Манолова, има и други кандидати. Продавач на надежда си, когато си нов. Продавачи на надежда, знаете, колко влизаха: Сидеров, Бареков, Симеонов, Каракачанов, Ганчев , Марешки, Яне Янев – и това бяха все такива протестни лидери, протестни лидери. Не казвам, че това е нещо лошо, това го виждаме навсякъде в западния свят, някои го наричат популизъм, други го наричат консервативна вълна. При нас е повече социално, нормално, живеем на бедно място. Във всеки случай търси се новият и това вече е толкова банално, че чак ме е срам да го повтарям всеки път, но да, социалното напрежение, което се трупа, не отива при другите, а иска да отиде при новите и си ги търси. Така че на Борисов ще му е трудно и да, трябва да измисли сюжет, нов политически живот трябва да измисли. Той го може. Ето, вижте, сега примерно развалиха сделката за ЧЕЗ. Това е позитив за Борисов. Да, разбира се, строго погледнато, не я е развалил Борисов, но това е позитив за властта като цяло. Убедителни, неубедителни мотиви, тъй нататък, експертен дебат – малко странни бяха наистина мотивите, но ето, няма я. Така че не знам нов сюжет дали ще измислят, но акцент, но че оцеляват добре – оцеляват добре. Много са добре в оцеляването. Но как да ви кажа, както и друг път съм казвал при вас, то е въпрос на нерви. Обективно погледнато, те могат д а оцелеят доста. Въпросът обаче е субективен – дали ще издържат нервите, я нервите на Симеонов, я нервите на Борисов, я нервите на обществото. Водещ: Именно тези нерви като че ли най-силно рефлектират сред редиците на Патриотите. Напрежението там не е от днес или от вчера, но достигнало ли е точка, от която обаче връщане назад може би няма да има? Първан Симеонов: Патриотите са доказали, че от всякакви точки има връщане. Те какъв завой успяха да направят всичките така, че да финишират трите заедно и да вземат близо 6 000 гласа за Каракачанов от последните избори. След като това са могли да направят, значи могат всичко. Големият въпрос при тях е – съзнават ли те какво могат да изгубят. Защото това, което направиха, беше трудното, сега предстои лесното. Те са на път да се издънят на лесното, това е несъмнено недалновидно поведение. Тук сега да поразсъждаваме може би повече. Първо, Волен Сидеров е уверен, защото той е напипал отново пулса на обществените настроения. Те са доста, виждате, г-н Путин е на плюс. В последния месец два големи плюса за него, без значение дали ни харесва, или не ни харесва – Световното първенство по футбол и срещата с Тръмп. Г-н Сидеров говори и действа като човек, който има увереност. Г-н Симеонов – той, между другото, действа в България като нещо като паралелен омбудсман или омбудсман на коалицията, един човек, който да натиска сигналния бутон, да светва сигналната лампа, когато нещо не е наред. Между другото, това е много завидна позиция. Подозирам, че Борисов много трудно прави всичко това, но Симеонов си спечели статута на съвестта на българския политически процес. Сега някой ще каже „ама тая съвест не е много чиста“ и т.н., това е друг въпрос. Въпросът е, че той плува срещу течението, не оставя хората равнодушни, боде. Който го е харесал заради, примерно, това, което прави по морето, няма да го хареса заради това, което направи за „Пирин“. Или пък който го е харесал за това, което прави за хазарта, няма да го хареса за това, което прави за пушенето. Противоречив образ, който следва, струва ми се, собствения си вкус, понякога върви срещу собствените си политически интереси. В тоя смисъл Симеонов не е политик, в смисъла на не е играч. И това е интересно, понякога очарователно даже. Обаче големият проблем е дали събира електорат около себе си. Но отговорът е по-скоро „не чак толкова“, защото хора, които харесват Симеонов, едва ли биха гласували за него. Вие видехте как либералната общност в България изведнъж заобича Валери Симеонов, когато той каза някакви неща за хазарта, някакви неща за морето, някакви неща за Русия и за руския патриарх. Ама ще гласуват ли либералите в България, т. нар. „десни“ за Валери Симеонов. Съмнявам се. Къде е г-н Каракачанов в цялата работа. Той се мъчи да балансирам между двете. И засега печели от това, защото единият е в едната крайност, другият в другата крайност, а Каракачанов е с най-високият рейтинг и един от най-високите рейтинги в кабинета, балансирайки ги. Сидеров и Симеонов отговарят за лошите новини, Каракачанов за добрите. Готино така му се получава, обаче от един момент нататък ще започнат да му тежат тия неща, тия скандали. Ще почнат да му тежат и няма да действат като помощни колела, ами ще действат като тежести, като чували с пясък. Така че всичките там са в много сложа ситуация и ми се струва, че те сами си я усложняват по доста странен начин. Ето например г-н Валери Симеонов имаше шанс да излезе, да тръгне с гордо вдигната глава, красив жест, да разкаже себе си като борец срещу лобизма и т.н., хубаво, ама той се засуети нещо и сега Румен Радев и Бойко Борисов му вземат първенството и така до следващия път. В този смисъл ми се струва, че Валери Симеонов не е играч, няма точно този политически инстинкт. Защо казвам всичко това. Защото прави прогнозата особено трудна. Ако имахме рационално, ама такова политическо поведение, както правят партиите – те се позиционират и знаеш – тук е електоратът, тук отиваме и ние, тук са възможностите, тук отиваме и ние, идат избори и ние хукваме. За Валери Симеонов не знаеш, което е очарователно, в същото време прави поведението му изключително непредвидимо. Тъй че е много възможно да осъмнем утре без Валери Симеонов или с още по-силен Валери Симеонов. Един бог знае. Водещ: Малко предстои още до ваканцията на депутатите. Наесен с преосмислени позиции и анализ на случващото се. Кой ще се завърне зареден с нови сили и от кого можем да очакваме повече? Първан Симеонов: Нали най-важният въпрос е стабилно ли е правителството, и аз винаги в такива моменти гледам навън – има ли някаква външна сила, която иска да го събаря. Да, възможно е нещо, Русия да не е много радостна от ролята на България за Западните Балкани и от това, че с наша помощ, през нас вкарват Македония и другите в Запада. Да, ама от друга страна, струва ми се, че политическите и не само политическите отношения на Борисов и на г-н Путин са добри. Вярно, беше малко кисела последната им среща, но за всеки случай Русия видя, че нещо се извиняваме там, даже малко се подмазваме и т.н. Най-вероятно на Турция не й е много радостно от това, че ДПС официално защити техния политически опонент на последните президентски избори, а пък ДПС е нещо като, така да се каже, тайна съставка на това управление. Ама виждаме, че и там нещата са туширани. Запада, много пъти съм го казвал, има доверие в нас повече от всякога. Може да има нещо, което не виждам, въобще някакви такива неща, които не ни е работа да ги гледаме, защото нашата работа е да сме анализатори, а не да сме ченгета, ние не гадаем. Ние съдим по публичните образи. Но, в общи линии, не виждам кой отвън иска да сваля това правителство. Плюс това икономическите показатели са сравнително добри. Тука най-голямото противоречие произтича от факта, че икономическите показатели са сравнително добри, обаче на политиката не се гледа с толкова добро око. Има, има износване, има търсене за ново. Има търсене за проветряване и целият западен свят го показва. Може да са им идеални политиците, но не си ги харесват, иска се промяна, иска се промяна. Неслучайно Нинова го усети и се мъчи да даде някаква цялостна визия, колкото и предвидима да е, но за всеки случай хората искат пипер и тя дава пипер, искат малко повече идеология и тя дава малко повече идеология. Така че аз не вярвам наесен това управление да дойде много по-бодро, освен ако не измисли някакъв нов сюжет. Напротив, очаквам наесен да се сгъстяват облаците над това управление, защото виждате, че протест по протеста събира се. Те изглеждат малки тия протести, част от медиите ги блокират, обаче трупа си се и то няма къде да отиде. Най-важното– има поредица от протести, на които стискат палци и двете опозиции на ГЕРБ. Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА