ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Димитър Маргаритов, КЗП: Българските граждани стават все по-активни и осведомени потребители

Димитър Маргаритов, КЗП: Българските граждани стават все по-активни и осведомени потребители

Димитър Маргаритов, председател на Комисията за защита на потребителите, в интервю за дневния блок „Добър ден“ на Радио „Фокус“.

9 Август 2018 | 17:30 | Радио "Фокус"

Димитър Маргаритов, КЗП: Нарастването на доверието на потребителите към пазара е следствие от общата икономическа обстановка в страната

Димитър Маргаритов, КЗП: Нарастването на доверието на потребителите към пазара е следствие от общата икономическа обстановка в страната

През април общият показател на доверие на потребителите нараства с близо 2 пункта спрямо нивото си от януари според данни на НСИ, какво още може да се оптимизира и очакванията на хората да бъдат оправдани. Темата ще коментираме в сутрешния блок „Добро утро, България“ с председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Водещ: Както стана ясно, нараства общият показател на доверие на потребителите с близо два процента, какво означава това? Димитър Маргаритов: Това е един индекс, който НСИ регулярно измерва в продължение на повече от 15 години. Този индекс е свързан с няколко компонента, елемент от цялостната икономическа обстановка в страната, като например финансовото състояние на домакинствата, техните спестявания, фактора безработица и неговата динамика. От 2015 година постъпателно и плавно този индекс отбелязва повишение. Това означава, че има позитивна настройка у потребителите. Водещ: В такъв случай може ли да коментираме цялостното финансово състояние на домакинствата на фона на тези факти или това не е достатъчно? Димитър Маргаритов: Нещата са комплексни, има значение общата икономическа ситуация, въобще икономическото развитие, което също бележи ръст според други изследвания на НСИ. По-важното е, че потребителите изпитват константно спокойствие, затова че биха могли да планират, в някаква степен, покупки на по-скъпи неща и имат очаквания как би могло да се развива тяхното потребителско поведение в следващите 12 месеца. Водещ: Какво още може да се оптимизира, за да се повиши това доверие и по-важното то да остане трайно? Димитър Маргаритов: За последните 3 години доверието трайно се повишава, макар и не много рязко. Това, което може да се направи и се прави: от една страна е стабилността на икономиката и нейния ръст така, както са заложени в бюджета и макрорамката; от друга страна е дейността на институциите, към които потребителите се обръщат традиционно, когато имат проблеми, да си вършат работата координирано и стройно, и да създават допълнителна увереност. Така има кой да реагира и да бъде преодолян съответния проблем. Водещ: Прави впечатление, че повишаването на потребителското доверие се отчита сред населението, както в градовете, така и в селата, като в селата, то е с доста по-високи стойности, на какво се дължи това според вас и какво показва? Димитър Маргаритов: Трудно ми е да коментирам точно това, защото е специфично и по-скоро статистиците биха могли да го изследват. Ако трябва да изразя мнение, бих казал, че градското население, може би има по-константно очакване за процесите и затова кривата е по-плавна. Докато нашите сънародници по селата в различни моменти по различен начин усещат ситуацията, дори сезонно. И от там вече може да се види по-голяма динамика. Важното е, че като цяло населението има позитивна настройка и очакване в това, че в качеството си на потребител всеки един гражданин може да очаква предвидливост на пазара и да се надява, че ще може да си позволи повече в следващия период. Водещ: Потребителите продължават да считат, че през последните дванадесет месеца има покачване на потребителските цени, но с по-слабо темпо спрямо оценките, регистрирани през януари, това отговаря ли на действително покачване? Димитър Маргаритов: Струва ми се, че да. Ако вземем и резултатите от статистиката за инфлацията ще видим, че и там ситуацията е спокойна като има съвсем малки нива на повишаване. Тези два процеса са успоредни, като кривите не са резки. Надявам се, че и хората по джоба си не усещат някакво съществено повишение. Водещ: Статистиката показва покачване на доверието, как това е свързано с потребителската защита? Димитър Маргаритов: Това, което изнесе НСИ като данни, то почива на чисто икономически показатели за измерване. Малко по-дълбоко, можем да търсим и други фактори за повишаването на това доверие. Ще припомня неща от последната една година, които са свързани с елементите на потребителска защита, това са няколкото документа, които вече са в сила и които се отразяват добре на потребителя. Например премахването на роуминг таксите, възможността на пренос на услуги с електронно съдържание, облекчаване на правилата за електронна търговия и др. Новите сигнали, които включително и ЕК, а и в България много ясно те бяха подадени, по отношение на настройката за забрана на всякакъв различен тип стандарти за третиране на потребителите в различни региони на ЕС. Това са все моменти, които влияят, макар и косвено върху поведението на потребителите, тяхната нагласа и оптимизъм. Водещ: Споменахте за настройката и моментите на влияние, има ли разлика между потребителската защита в България и Европа? Димитър Маргаритов: Почти всички разлики са напълно преодолени. В България до известна степен законодателството е изпреварило някой предложения, които тепърва ще бъдат въвеждани в законодателството на други държави членки. Например по отношение на възможността да се водят колективни искове в интересите на потребителите, когато голяма група са били засегнати от едно нарушение. В този смисъл не намирам проблем от гледна точка на нормативната уредба и на контрола. Това, което ще се случва в следващите месеци е положителен знак. Предложения, които дават малко повече възможности за контрол и най-вече едно много сериозно принципно предложение, което може би ще бъде прието в рамките на една година. Контролните органи за потребителски защита да могат да налагат санкции, които представляват процент от оборота на дадения търговец. Тук се цели хармонизиране на законодателството в държавите членки и на второ място, не по-малко важно една справедливост при налагане на санкции за извършване на нарушения в сферата на потреблението. Защото, едно е голям търговец да извърши нарушение, който има стотици клиенти и друго е, когато това нарушение се извършено от търговеца от кварталния магазин. Това би трябва да бъде отчетено и през призмата на санкциите. Виждаме опити във всяка една посока- нещата хем да бъдат хармонизирани, хем да имат практически знак за потребителите. Водещ: Бих искала да обсъдим последния случай с българите, които останаха на летището в Рим след отказа на нискотарифна авиолиния да осъществи полет. Предстои сезона на почивките. Какво бихте посъветвали потребителите на такава услуга? Димитър Маргаритов: За съжаление има понякога такива неприятни случаи, като може би има и обективни причини и не искам да се впускам подробно с такова изследване. Факт е, че трябва да знаем как да реагирате, първо нека да е ясно, че има определени права- авиокомпаниите, които отменят полети, трябва да подсигурят на пасажерите храна, напитки, настаняване, когато закъснението е по-голямо или се налага да бъде отложен полета. Потребителите трябва да знаят, че това е така и да настояват да го получат и да запазят спокойствие. Защото понякога знаем, че напрежението е в повече и покрай емоцията, прагматизма малко отстъпва на заден план. Да запазят и касовите бележки, за да може авиокомпанията да възстанови разходите. За летния туристически сезон, бих казал, че е хубаво да сме сигурни, когато избираме мястото за почивка или туроператора или пакета, който ще платим. Трябва да сме сигурни, че има реален търговец, който има сериозни намерения. Препоръчвам потребителско спокойствие и хладнокръвие. През проучването, с което започна нашия разговор, как е важно да има положителна и плавна тенденция на доверието, надявам се това да бъде пренесено и върху потребителското поведение и планирането на разходите, за да може всичко да е наред. Елеонора ЧОЛАКОВА

10 Май 2018 | 15:28 | Радио "Фокус"