СВЪРЗАНИ МНЕНИЯ

Димитър Маргаритов, КЗП: До средата на 2019 година новата сделка за потребителите срещу двойния стандарт ще бъде приета на ниво ЕК и ЕП

Димитър Маргаритов, КЗП: До средата на 2019 година новата сделка за потребителите срещу двойния стандарт ще бъде приета на ниво ЕК и ЕП

Колко са получените сигнали за нередности в Комисията за защита на потребителите през изминалата година? Кои са най-честите констатирани нарушения и подобрява ли се от една страна осведомеността на...

22 Юни 2018 | 12:00 | Радио „Фокус“

Димитър Маргаритов, КЗП: Новият потребителски механизъм „New deal” предлага адекватно решение на проблема с двойните стандарти в различните държави-членки на ЕС

Димитър Маргаритов, КЗП: Новият потребителски механизъм „New deal” предлага адекватно решение на проблема с двойните стандарти в различните държави-членки на ЕС

Конференция на тема „Потребителското право и политика за защита на потребителите днес, можем ли да се справим по-добре“ се проведе през вчерашния ден. Събитието беше част от мероприятията, организирани в рамките на българското председателство и бе посветено на новия законодателен пакет на Европейската комисия „Нова сделка с потребителите“. Кога можем да очакваме конкретни действия и в какво ще се изразяват новите промени? Отговорите на тези и още въпроси търсим от председателя на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: Г-н Маргаритов, на вчерашното събитие се обединихте около заключението, че именно потребителят е най-уязвим в търговско отношение, като е необходима по-сериозна защита. Заговори се и за промяна в европейското потребителско законодателство. Кои са новите моменти и върху кое точно ще се постави акцентът? Димитър Маргаритов: Позволете ми най-напред да кажа, че от доста време насам европейското потребителско законодателство задава еталона в световен мащаб относно защитата на потребителските права. И в този смисъл са и коментираните по време на вчерашното събитие бъдещи промени в това законодателство. Не непременно това означава, че потребителите са в слаба позиция към настоящия момент, но при всички случаи означава, че ежедневието, развитието на начините за комуникация и въобще на пазарите предполага, че винаги е необходимо да сме нащрек, в готовност да оптимизираме правилата и да посрещаме всички предизвикателства, които развитието на пазара с адекватни отговори. Най-вече от нормативен характер, защото все пак ние споделяме позицията на институциите – нормотворческите институции и правоприлагащите институции. Водещ: В какви срокове можем да очакваме конкретните резултати и какви са стъпките, по които страната ни и държавите членки трябва да преминат, за да станат факт промените? Димитър Маргаритов: На 11 април, преди около двайсетина дни, беше представено официално предложението на ЕК за ключови промени в основните потребителски директиви. За първи път официално бяха представени от еврокомисаря по потребителската защита госпожа Йоурова тези мерки. Именно на вчерашното събитие, нашата конференция под наслов „Потребителското право днес, можем ли да направим нещата по-добре“. Така че ако всичко е наред, процедурите вървят нормално като съгласуване и приемане, ние очакваме и бихме желали тези предложения да бъдат факт още преди средата на следващата година. Водещ: Стана ясно, че у нас ще заработи нов потребителски механизъм, “New Deal”, какво точно ще представлява той и каква ще е основната му цел? Димитър Маргаритов: Тук всъщност вече е моментът конкретно да кажа какво представляват тези предложения, в какви посоки основно те се развиват. Предлагат се промени в няколко директиви, по-скоро в две основни, и в следните посоки. На първо място в директивата за нелоялните търговски практики да се предлага едно, според мен доста адекватно решение на въпроса с т.нар. двойни стандарти в различните пазари от държавите членки и възможността тези стандарти да бъдат квалифицирани като нарушение на законодателството и съответно компаниите, които ги практикуват, да бъдат санкционирани. Не по-малко важни са обаче и правила, свързани с подобряване на електронната търговия, със създаване на по-голяма яснота при обмена на информация между потребителите и търговците по повод упражняване например на правото на отказ от закупени стоки, възможността търговците да реагират на определени потребителски искания, когато потребителят надлежно докаже, че е изпълнил предвидените в директивата свои задължения. И тук няма нищо лошо да говорим за задължения на потребителите, защото всъщност когато колкото се може по-ясни правата и задълженията и на едната, и на другата страна, толкова по-малко ще бъдат казусите, които биха се квалифицирали като потребителски спорове. Освен това ще се направи един доста сериозен опит в рамките на общите правила да бъдат интегрирани и тези играчи на онлайн пазара, които към момента не може да се каже, че се подчиняват на режима за търговията. Говоря конкретно за различен тип оферти в социалните медии и въобще случаите, в които потребителите не могат да различат класическата търговска оферта от това, което се нарича споделена икономика. Целта е всички разпоредби относно контрола и съответно санкциите при нарушение да могат да се разпрострат максимално широко в търговските отношения, независимо къде, в какви интернет средата се развиват те. И още едно предложение за промяна в другата директива, която касае защитата на колективните потребителски права. Става дума за т.нар. колективни искове. Това са случаи на масово увреждане на потребителски интереси поради наличие, например, на неравноправни клаузи в общи условия или поради различен тип нелоялни търговски практики, които засягат неограничен кръг потребители и не са били преустановени от търговците след тяхното разкриване. Тоест в тези случаи както държавата, така и неправителственият сектор ще може да води искове от името на всички тези потребители и когато тези искове бъдат успешно проведени, потребителите ще могат да получат справедливо обезщетение за претърпените в резултат на некоректното търговско поведение вреди. В това най-общо се изразяват и предлаганите с т.нар. “New Deal” промени в потребителското законодателство. Водещ: Заговаряйки за онлайн търговията и не само, да разбираме ли, че акцент трябва да бъде поставен повече върху изчистването на правата и задълженията на двете страни и проблеми всъщност има повече там, а не толкова в спазването или неспазването на дадени разпоредби? Димитър Маргаритов: Има такъв момент, защото колкото и бързо да се развива онлайн търговията, все още правилата, особено пък когато в тях има известна динамика, са достатъчно ясни и за потребителите, и за търговците. Неведнъж ние сме имали случаи, когато установяваме, че да, нарушение е налице, но то не се дължи на факта, че търговецът умишлено е искал да увреди потребителския интерес, а просто поради незнанието на нормативната уредба или просто поради неяснота в тази уредба от кой момент текат определени срокове, от кой момент дадени задължения на търговците следва да бъдат изпълнени. Именно тук, поне по отношение на тази част от предложения нов механизъм целта е да бъдат прецизирани тези разпоредби и да бъде внесена максимална яснота по отношение на това кой, какво, кога и как трябва да направи в рамките на една потребителска сделка, която се осъществя онлайн. Водещ: Това ли е правилният път? Подобни механизми и тяхното въвеждане както потребителите, така и бизнесът да бъдат максимално удовлетворени и максимално защитени? Димитър Маргаритов: Мисля, че това е правилният подход, тъй като ако всички ние, институциите, потребителите, неправителственият сектор изискваме от бизнеса да бъде коректен и лоялен, би трябвало да създадени чисто нормативно достатъчно ясни правила и ясна основа, на която да се стъпи и от която да се претендират едно или друго право на потребителите. А този този подход даде вече своите практически резултати, защото развитието на единния цифров пазар в ЕС през последните години очевидно бележи много големи успехи. Ще напомня само за отпадането на роуминга, за забраната за геоблокирането, за отпадането на банковите такси, когато пазарувате онлайн на територията на единния пазар. Всичко това беше постигнато след едни сериозни преговори с търсенето на решения, които да дават максимална яснота както по отношение на това какви права имат потребителите и как да ги упражняват, така и по отношение на това какви са възможностите за търговците и за икономическите оператори, за да могат те да се подчинят на този нов режим. Водещ: Заговорихме вече за двойния стандарт, насочвам вниманието по-специално към двойния стандарт при храните, един дългогодишен проблем, за който обаче имаме вече като че ли позитивни новини за скорошното му разрешаване. 2019 е годината, до която се очаква да има промени в законодателството. Първо можем ли да се успокоим, че това е един напълно реалистичен и постижим срок и в какво точно трябва да се изразяват конкретните промени? Димитър Маргаритов: Аз мисля, че ние имаме основания за оптимизъм. Нещо повече, и вчера в рамките на нашето председателство се проведе събитие, организирано от омбудсман Мая Манолова под патронажа на премиера Борисов, с много ясното мото „Двойният стандарт при храните – нека сложим проблема на масата“. И този проблем беше сложен на масата с неговите аспекти от всякакво естество, но с категоричното заключение на всички участници в този форум на високо равнище, че такъв проблем е налице и че и комисията, и националните институции имат желанието и волята да се справят с този проблем. А решението мисля, че е намерено. То е доста адекватно предложение на ЕК за промени в директивата за нелоялните търговски практики и по този начин, ако мога така да се изразя, взимайки назаем термини от наказателното право, тези действия ще бъдат инкриминирани, за да може, когато някой търговец ги практикува, той да бъде санкциониран. Какво имаме предвид тук ние? Ако вие искате да продавате определен продукт, който си е извоювал посредством търговската марка определеното доверие на потребителите, бъдете добри да го правите с едно и също качество, едни и същи съставки във всички държави, независимо къде се намират те. Ако желаете да промените качеството или съставките на тези продукти, говоря в рамките на позволеното от закона, разбира се, то тогава бъдете така добри да си регистрирате нови търговски марки, от които да е ясно, че този продукт или поради географски, или поради някакви други съображения е насочен към точно определена група потребители или към точно определена територия от единния пазар. И тогава вече ето отново говорим за ясни правила и за това, че те трябва да бъдат адресирани към всички участници на пазара, мисля, че този проблем ще бъде преодолян доста ефективно и ефикасно. Тук говорим, разбира се, и за засилване на възможностите на националните контролни органи да санкционират, като се говори вече за санкции, които представлява процент от оборота на тези търговци. Говори се и за създаването на наднационални органи в рамките на съюза, които биха могли да подпомагат националните контролни органи, тъй като във всеки почти от тези случаи има трансграничен елемент и наистина понякога чисто националната интервенция може да не бъде съвсем успешна. Така че виждаме, има съвсем конкретни предложения и мисля, че те също биха могли да бъдат част от новия пакет, който се очаква да влезе в сила още от следващата година. Водещ: Да разбираме ли, че разминаване в качеството би могло да има, стига обаче търговецът да не използва една и съща марка, претендирайки за определено качество, и стига, разбира се, продуктите и съставките да бъдат ясно обозначени? Димитър Маргаритов: Аз бих казал така: Когато един продукт под определена търговска марка се продава на различни места, той трябва да бъде с идентично съдържание. Ако не е с идентично съдържание, просто той не може да се продава под тази търговска марка. И това трябва да бъде принципът, който да се възприеме, за да можем да противодействаме на т.нар. двоен стандарт и на обстоятелството, че както днес доста образно и съвсем правилно каза омбудсманът, „когато Клаус пазарува в Берлин и Иван пазарува в София едно и също нещо, то да бъде наистина това, което и на едното, и на другото място ще се получи като качество, като съставки“. А когато става дума за нещо различно, то това трябва да бъде продукт с друго наименование, с друга търговска марка. Тук пак казвам, всичко това в рамките на позволеното от закона като съставки, като консистенция, за да можем да говорим за продукт, който не е вреден. Тъй като ако вече минем на темата вредни продукти, забранени със закон съставки, които да се влагат в тези продукти, темата е съвсем друга. Водещ: Хващам се за вашите думи от по-рано в нашия разговор, проблемът вече е сложен на масата. Да, очевидно проблемът е вече налице, обръща му се внимание, доказват го и подобни събития, но стават ли българските потребителите много по-активни? Да разбираме ли, че всъщност европейските потребители са на едно много по-различно, едно много по-високо ниво от нашите сънародници? Димитър Маргаритов: Аз не бих ограничил група български потребители, за ако тръгнем от темата за т.нар. двоен стандарт, всъщност потърпевши са не само българските потребители, а и жителите на държави членки, които са разположени в Централна и Източна Европа, като техният общ брой е около 100 милиона. Така че по-скоро тук говорим за определени пазари и за определени територия, на които е удостоверено с извършването на проучвания, че такъв проблем съществува и в никакъв случай не бихме казали, че сме само ние. То именно и поради това на този международен форум единодушно беше подкрепено усилието да бъдат стартирани веднага мерки, включително и тези от законодателен характер, които да сложат край на т.нар. двойни стандарти. Виктория МЕСРОБОВИЧ

1 Май 2018 | 11:01 | Радио "Фокус"