ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Румен Гечев: Най-сериозният проблем в България е, че корупцията и мафиотски структури са прегърнали всички сектори на икономиката

Проф. Румен Гечев: Най-сериозният проблем в България е, че корупцията и мафиотски структури са прегърнали всички сектори на икономиката

Проф. Румен Гечев, депутат от „БСП за България“ и член на Парламентарната комисия по бюджет и финанси, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

27 Април 2018 | 14:34 | Радио "Фокус"

Проф. Румен Гечев: Бюджет 2018 е добър счетоводен документ с разхвърляни трохи по нереформирани сектори

Проф. Румен Гечев: Бюджет 2018 е добър счетоводен документ с разхвърляни трохи по нереформирани сектори

Проф. Румен Гечев, народен представител от „БСП за България“, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“. Водещ: Проектобюджетът за 2018 г. бе приет на първо четене от комисиите по бюджет, социална политика и здравеопазване в четвъртък, въпреки че БСП и ДПС се обявиха против финансовия план на държавата за догодина. Наш гост е проф. Румен Гечев – народен представител от „БСП за България“. Поканих го, защото при обсъждането в парламентарната Комисия по бюджет и финанси той изрази силно недоволство срещу намаляването на дела на публичните разходи в брутния вътрешен продукт, което според него означава, че всички ключови сектори остават недофинансирани и изостават от доближаването на европейските равнища. Защо смятате, че всички ключови сектори ще останат недофинансирани? Румен Гечев: Защото това, което предлага правителството – да намалява дела на бюджета в брутния вътрешен продукт, противоречи, и то остро и категорично, на практиките на другите страни-членки на Европейския съюз, на препоръките на Европейската комисия и на становищата на водещи и световни икономисти, в това число и нобелови лауреати. За какво става дума? Обикновено делът на бюджета в брутния вътрешен продукт е около 44-45% средно в страните на Европейския съюз, а за някои, в това число и развити държави, особено в Северна Европа, се доближава до 50%. Това правителство обаче ни предлага да намаляваме и без това критично ниския дял от 38% в България, да се движи следващите години, след три години да стигне 35,5% от брутния вътрешен продукт. Това категорично означава по елементарна аритметика, че след като ние се движим в обратната посока на Европа, то няма как да изпълним препоръките на Европа за увеличение дела на разходите за наука, за иновации, за отбрана, за здравеопазване, което ще рече, че с този бюджет и тези декларирани прогнози и политики в следващите три години, ние не само, че оставаме на последно място в Европейския съюз, но на практика с такава бюджетна политика ние ще копаем дъното, образно казано. Водещ: Проф. Гечев, добре, но бюджетът за 2018 г. е 39 млрд. 323 млн. лева. Това е общата сума на планираните разходи. Увеличението им е близо 4,5 милиарда лева спрямо настоящата година – това е рекорд, поне така се смята. Но вие защо преценявате, че този бюджет не дава достатъчно финансови ресурси? Румен Гечев: Това, че има увеличение на бюджета е съвсем елементарно. При нарастване на брутния вътрешен продукт с 4%, това, което ни предлага правителството, е… просто разпределя по същия начин като миналата и по-миналата година средствата от този нов, по-голям брутен вътрешен продукт. Какъв е проблемът? Проблемът е, че първо новият бюджет няма нищо общо с българската икономика. Това, което ни предлага правителството, са прости счетоводни сметки – колко са приходи, как се разпределят разходите, без да се променя модела на разпределение. Ще ви дам един пример. В Румъния, която е предпоследна, за голямо съжаление, ние трябва да целим Румъния сега, как да я изместим от предпоследното място, но в румънския бюджет са заложили 5% от брутния си вътрешен продукт за инвестиции, чрез публично-частно партньорство. Знаете ли колко отделя българското правителство за инвестиции? Нула, кръгла нула. Е как, след като даже Румъния заделя 5% от брутния си вътрешен продукт за инвестиции, ние ще ги догонваме? По никакъв начин. Второ – няма никакви политики, подкрепени от този бюджет. Защото какъв е смисълът, че ще налеем малко повече трохички в здравеопазването, след като всички виждаме, че това е една катастрофална система, една бездънна каца, в която ние наливаме в пъти повече пари, в сравнение примерно от 2007-2008 г. досега, и не получаваме по-добри услуги? Обратното – здравеопазването ни е във финансов колапс. Техните дългове са над половин милиард лева вече, а и Лекарският съюз алармира, че тази година предстоят масови фалити на поликлиники, за голямо съжаление. Или да кажем образованието. Образованието – нещо, за което от една страна се случва добро, което ние подкрепихме: добре, увеличаваме заплатите на учителите, начално и средно образование. Много добре, това е една правилна стъпка за българския учител. Обаче нищо не правим с възнагражденията на нашите научни работници и преподаватели. Получава се така, че България в момента става една уникална на планетата Земя, в която професори и доктори на науките на редица учебни и изследователски заведения ще получават по-малко, отколкото обслужващият персонал на началните училища. Например, млади доктори по биология, по химия, по ядрена физика в Българска академия на науките ще продължават да получават по-малко от чистачката в Министерския съвет. Това противоречи на здравия разум. И ние предупредихме, че няма как да се пипат отделни елементи на системата, или ако това се прави, както сегашното правителство, то ще внесе диспропорции. Вижте, средната заплата в Българска академия на науките е с 200 лева по-ниска от средната заплата за страната. Просто тук нямам повече думи, за да обясня колко погрешно е това, което се прави. Водещ: А защо не приемате свиването на дяловото участие на държавата в икономическото развитие? Не е ли то признак на затягане на финансовата дисциплина? Румен Гечев: Кое дялово участие на държавата? Водещ: Както казахте, за инвестиции. Румен Гечев: Ами, би трябвало да нарасне дяловото участие. Това е политика на Европейския съюз и тя се нарича публично-частно партньорство. И аз затова ви казах, че сегашното правителство не предвижда никакви инвестиционни фондове, така че чрез дялово участие, чрез публично-частно партньорство, то да стимулира развитието на бизнеса. Водещ: Това не е ли признак на затягане на финансова дисциплина, на затягане на коланите срещу безразборни харчове? Румен Гечев: Ама вижте, затягането на финансовата дисциплина в една кретаща икономика е противопоказно. Ще ви дам следния пример. Това, което отчита правителството едва ли не за балансиран бюджет – много добре бюджетът да е балансиран, само че ако се развиваше икономиката и другите сектори бяха във форма. Какъв е смисълът от балансиран бюджет на нула, без никакъв дефицит, след като е в колапс здравеопазването? Нали всички разбираме, че в момента Българската армия вече е доведена да изпълнява функции само на Гергьовден, да могат децата да видят няколко танка и два-три самолета, които летят. Не виждаме ли, че по официална информация на Министерство на отбраната и на министъра в момента има пет самолета-изтребители, които могат да летят? Да казваме ли, че съседни страни на България имат по 250-300 изтребителя? Или да го кажа по друг начин: ако някоя страна се опита да наруши въздушното пространство на България, ние с какво ще посрещнем техните самолети? С нулев бюджетен дефицит или с изтребители? Между впрочем, това правителство грубо наруши Закона за бюджета 2017 г. Ако си спомняте, бяха заделени два милиарда да се купуват нови самолети и нови фрегати за Военноморските сили. Ами, те не са купили нищо, а тези пари ги отчитат като бюджетен излишък. Кого лъжат? Това правителство не е вложило съгласно Закона за бюджета 2017 г. 2,3 милиарда лева. Те не са изпълнили закона и не са ги инвестирали като капиталови разходи. В същото време с 1,2 милиарда – нарушили са закона, не са ги изразходвали да се купуват нови самолети и нови морски военни съдове. Не е ли наглост да отчиташ 2 милиарда излишък в бюджета, след като излишъкът е от това, че ти не си си изпълнил Закона за бюджета? Това просто противоречи на здравия разум. Водещ: Виждате ли в предложения законопроект за бюджета за догодина връзка между бюджетната политика и икономическото развитие на страната? Румен Гечев: То това е основният проблем. Няма такава връзка. Даже аз попитах колегите защо го няма министърът на икономиката. Обърнете внимание – министъра на икономиката го няма никъде при представянето на бюджета. И знаете ли защо? Ами, за какво да е там министърът на икономиката, след като тоя бюджет няма нищо общо с икономиката. Как да разберем от бюджета, примерно, каква е бюджетната политика, за да стимулира отделни сектори на българската икономика, на които ние разчитаме за нови технологии, за висока конкурентоспособност? Бюджетът има ли диференциран подход в данъците, както имат други страни – примерно за износители на високотехнологична продукция или за вносители на високотехнологична продукция? Няма никакво значение – една фирма в България дали изнася компютри или внася галоши, няма никакво значение, данъците са едни и същи. Държавата с нищо в този бюджет не подпомага българските фирми, които осъществяват развойна дейност или внедряват нови технологии – нещо, което се прави от страните по целия свят. Но тук такава връзка няма и затова нашите претенции са, че този бюджет е сам за себе си. Той е един добър счетоводен документ. Виждам, че колегите в Министерство на финансите ползват Ексел, компютрите им работят и просто са разпределили прираста от брутния вътрешен продукт, разхвърляли са ги трохите по няколко направления и при това са ги разхвърляли в сектори, които не са реформирани. Малко трохички повече за МВР, където си купуват обувките и униформите, малко повече парички за Министерство на отбраната, в което липсват 5000 войници. Между впрочем, в момента Българската армия е по-малка от времето на унизителния Ньойски договор, когато армията ни трябваше да бъде сведена под 30 000, сега е от 25 000 души. Така че в момента Българската армия може да се събере в един селски стадион. Това е Българската армия, за голямо съжаление. И да се рапортува за бюджетно равновесие, когато армията ти е разсипана, здравеопазването е в колапс, а за науката се отделят жалки трохи и ние кретаме на опашката на Европа – нищо добро не можем да кажем. Водещ: Какъв тип нова бюджетна политика предлага алтернативната бюджетна политика на БСП? Румен Гечев: Основното в алтернативната бюджетна политика е да се върнем към обвързването на бюджета с икономиката чрез инвестиционни фондове, което не сме го измислили в БСП. Това е политика на Германия, на Франция, на Япония, на Италия, на Китай, на страни, които са доказали, че са конкурентоспособни или че повишават своята конкурентоспособност. В момента в света в теорията и практиката даже не се води дискусия дали да се намесва държавата и да подпомага икономиката. Нали виждате какво правят страните от Европейския съюз или САЩ, или Япония – подпомагат си банковата система, подпомагат си развитието на икономиката, подчиняват външната си политика на икономически интереси. Между впрочем, българската външна политика, водена от това правителство, е само слугинаж, само. Навсякъде – просто не знам какво да кажа. В комисиите и в парламента ние непрекъснато подписваме празни чекове. Ето, вчера подписахме празен чек за НАТО. Отново българският бюджет ще бъде ангажиран за учения на американски и други поделения, които ще идват в България. Не знам, дали разбрахте, че българското правителство поема ангажимента и вчера ГЕРБ и техните присъдружници гласуваха, че могат да си стоят тук с месеци и с години и ние сме длъжни да покриваме разходите. И това го гласува българският парламент. И пише там, че в случай на конфликт ние трябва да издържаме тези пребиваващи на територията войски. И това го прави България, която се намира в не особено завидно икономическо състояние. Но се гласува, натискат се бутоните, ангажира се българският бюджет. Вместо с развитие на икономиката, ние сега ще издържаме чужди министри. Водещ: Проф. Гечев, понеже темата за корупция е много нашумяла напоследък, как при все пак един прилично разписан бюджет, съществува корупция и как чрез бюджета може да се предотврати корупция? Това може ли да се случи? Румен Гечев: През бюджета не би могло, но корупцията няма пряко отношение към бюджета. Корупцията има отношение към това, кой управлява в момента. Водещ: Добре, това да се наливат пари в нереформирани сектори, какво е според вас? Румен Гечев: Това не е задължително свързано с корупция, но корупцията в България цъфти в момента, благодарение на това, че както виждате, са буквално озверели определени управляващи по отношение на еврофондовете, където се краде най-много. Нали е публична тайна това, че по проектите за изпълнение на магистрали и други се твърди от хора, които участват в изпълнението на поръчките, че те трябва да разплащат 30-40 процента от сумата, да я връщат обратно на тези, които са позволили да им дадат проекта. И това лесно се вижда като пътувате по магистралата от София към морето. В един огромен участък около Стара Загора, там Нова Загора, знаете, че това не е магистрала. Това по-скоро може да бъде част от „магистрала“, с която да тренират останалите няколко български бронетранспортьори как да се доберат до морето. И причината е, че се краде, нагло и поголовно. Виждате какво става в изпълнението на обществените поръчки в здравеопазването. Да речем скандалите с Военна академия. Искам да кажа, че аз съм дълбоко възмутен от начина, по който се коментира този въпрос. Някакъв министър е дал поръчки на дъщеря си и на зет си, но той бил много морален, много е добър. Едва ли не извършваме голямо престъпление, че размахваме пръст на човека, който е подписал договор с дъщеря си. Просто съм потресен от това, което върви в момента и в медиите. Вместо да се вземат веднага мерки и да се приложи с пълната строгост българското законодателство. Водещ: Мога ли да ви задам един въпрос за критика, която вие отправихте към алтернативните политики на БСП. Защо смятате, че с предложеното прогресивно подоходно облагане ще доведат до дефицит от милиард и половина лева тези политики? Това е критика към бюджетната политика на вашата партия. Румен Гечев: Той и 700 милиона да е, е неприемлив. И аз изказах мнението си на всички партийни форуми, защото партийните форуми са едно, моята професионална отговорност е друга. И аз, като професор по икономическа политика, не мога да приема, че каквато и да е данъчна реформа ще доведе до дефицит на бюджета. Така се прави в другите европейски страни. Затова аз си мисля, че когато дойде времето да се прилагат тези промени в данъчното законодателство, тъй като очевидно сега управляващи нямат никакво намерение да го променят, въпреки натиска от Европа, въпреки препоръките на Европейската комисия за хармонизация на данъчните системи и за въвеждането навсякъде на прогресивно данъчно облагане, което е господстващо в Европейския съюз. Аз няма как да променя професионалното си мнение и ще настоявам на всички форуми и ще се опитам да докажа на моите колеги, че скалата трябва да бъде по-различна, тя трябва да бъде по-умерена от европейската скала, но тя трябва първо действително да осигурява социални ефекти като прехвърляне на тежестта от най-бедните към средната класа, горната част и най-богатите българи, каквато е практиката в Германия, във Франция, в Италия, да не ги изброявам 190 страни-членки на ООН. Но второ, да е данъчна реформа, която да доведе до по-високи приходи в бюджета, защото така ще имаме повече средства и за инвестиции и за социални програми. Цоня СЪБЧЕВА

5 Ноември 2017 | 11:09 | Радио „Фокус“