ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог: Няма държава в Европа, която да може да се изправи и да каже, че не е застрашена от терористични актове

Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог: Няма държава в Европа, която да може да се изправи и да каже, че не е застрашена от терористични актове

Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин.

5 Юни 2017 | 15:00 | Радио „Фокус“ - Пирин

Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог: През последните години десните формации в България загубиха прекалено много електорална подкрепа

Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог: През последните години десните формации в България загубиха прекалено много електорална подкрепа

Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин, относно резултатите от проведените предсрочни парламентарни избори. Фокус: Доц. Кьосев, има ли според Вас изненади от резултатите на предсрочните парламентарни избори? Доц. д-р Жеко Кьосев: Категоричен съм, че тези избори бяха най-лесно предвидими след изборите през 1997 година, когато падна правителството на Жан Виденов. Даже сега си спомням, че преди около 1 месец с Вас анализирахме и партиите, които влязоха във все още несформирания парламент, ние ги посочихме дори и по начина, по който са ситуирани от българските гласоподаватели. Така че за мен лично няма абсолютно никаква изненада, колкото до това, че няма десни партии в българския парламент и това е лесно обяснимо – през тези години десните формации в България загубиха прекалено много електорална подкрепа с меко казано неразумните си политически действия, политически изказ, което е нещо съвсем нормално. Фокус: Новата формация „Воля“ успя да прескочи 4-процентовата бариера, а АБВ и Реформаторския блок не можаха. Защо се получи така според Вас? Доц. д-р Жеко Кьосев: Да, между впрочем прескачането на 4-процентовата бариера на „Воля“ беше може би някаква изненада, но моето лично мнение е, че „Воля“ до тук прекалено много разчиташе на популизъм и демагогия. От тук нататък вече започват истинските политически действия на тази формация, защото едно е да намалиш с 10 стотинки цената на бензина, а съвсем друго е да се изправиш пред обществото и да обясниш защо се повишава цената на природния газ с 30%, цената на парното и на топлата вода с 38%. От тук нататък за мен лично след формирането на парламента започват нещата, които са изключително важни за България. Фокус: Как виждате съставянето на правителството и коалирането в новия парламент? Доц. д-р Жеко Кьосев: Първото ми впечатление беше след изборите, че доминантата беше математиката и по-точно аритметиката. Колко са депутатите на ГЕРБ, колко са депутатите на Обединени патриоти, колко са депутатите на „Воля“, като ги сумираме се получава чудесно. Разбира се, не разбрах добре защо не се центрира върху партийните им доктрини и върху доктрините, които те смятат, че са най-полезни за България. Аз съм категоричен, че за България е изключително важно да има правителство. Ние не сме нито Белгия, нито Холандия, нито Италия, където бихме могли да си позволим да бъдем без правителство. От тук нататък как ще се сформира това правителство, за мен лично е по много елементарен начин, когато тези партии седнат и подпишат един договор за бъдещото управление на България, където всяка една от тях да защитава своите параметри, които тя смята, че са приоритет. Тук обаче идва въпросът дали това нещо би могло да се случи. Аз вярвам в разума на българските политици, че те ще седнат и ще говорят кой ще бъде министъра на отбраната, кой ще бъде министър на здравеопазването, кой ще бъде вицепремиер, естествено това са много важни неща. Ако българското общество няма ясна програма как ще функционира това правителство, то ще се конструира на динена кора. Фокус: Кой ще изиграе все пак водещата роля при преговорите според Вас? Доц. д-р Жеко Кьосев: Политическата теория показва, че водещата роля е на партия №1 – тоест ГЕРБ. От тази гледна точка ние не бива да имаме никакви съмнения, че ГЕРБ ще определя параметрите за бъдещото правителство. Така между впрочем е във всяка една нормална демокрация. Фокус: А какви са шансовете да се постигне стабилно управление? Доц. д-р Жеко Кьосев: Освен силното желание предполагам на голяма част от българското общество, да има силно управление и силна власт, към днешна дата на мен ми е трудно да кажа, че следващото управление ще бъде стабилно. Сега наистина следващото управление няма да бъде като българската поговорка „орел, рак и щука“, тоест те имат помежду си допирни точки, но не забравяйте, че при българските партийни формации доминантата е партийното его – кой от кой е по-велик. Не, велика е само България, те са преходни. Фокус: Ще се стигне ли до нови предсрочни парламентарни избори, как смятате? Доц. д-р Жеко Кьосев: При тази социална ситуация, това е много реално – дали е добро, или лошо, е тема за отделен разговор. Например служебният кабинет пое върху гърба си една огромна саможертва, защото по неговото управление вдигнаха цените. Тоест на следващия кабинет няма да му бъде поставен въпроса защо. Сигурно трябва да бъде описана в литературата тази огромна саможертва, която те направиха с идеята да започне следващият кабинет на чисто – цените са факт, значи няма защо да се коментират тези неща. Всичко това се направи, когато предстои затопляне, когато няма парно и т.н., но когато дойде зимата, на новосформираното правителство ще бъдат поставени много остри социални въпроси, които ще разколебаят прекалено силно неговите устои. Тук дори е труден анализа за следващото правителство, защото например от Обединените патриоти се изправя г-н Валери Симеонов и казва, че най-добрият вариант е правителство между ГЕРБ и БСП, подкрепено от Патриотите. Според мен това е все едно сега да Ви разказвам за НЛО – никой не го е виждал и не се знае дали съществува или не, тоест това е несериозно. До тук аз не виждам сериозен политически изказ, върху който да се стъпи и да се прави сериозен анализ. Г-н Марешки пък казва, че тяхната програма е по-близо до БСП. Тоест, виждате, че толкова са разнопосочни нещата в момента между тях, че за нещо наистина задълбочено е много трудно да се говори. Най-лесният отговор на тази ситуация е да кажем – да, те си извиват помежду си ръцете, и това го има в политиката, лошото според мен е, че нямат допирните точки. Натали СТЕФАНОВА

2 Април 2017 | 17:00 | Радио „Фокус“ Пирин