ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Младен Григоров: Най-големият теч в здравеопазването са клиничните пътеки

Проф. Младен Григоров: Най-големият теч в здравеопазването са клиничните пътеки

Проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във II МБАЛ – София, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

2 Декември 2017 | 16:35 | Радио „Фокус“, „Метроном“

Проф. Младен Григоров: Демонополизация на Здравната каса ще създаде конкуренция

Проф. Младен Григоров: Демонополизация на Здравната каса ще създаде конкуренция

Проф. Младен Григоров, завеждащ клиниката по кардиология във II МБАЛ – София, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Водещ: В очакване на новите министри и състава на кабинета „Борисов 3“, служебният министър-председател вчера представи подробен отчет на свършеното от кабинета. Внимание насочваме по-специално към отчета по отношение на здравеопазването. Служебния кабинет като своя заслуга отчете отпадането на пръстовия идентификатор. В очакване сме и на електронната идентификация до 1 декември следващата година. Независимо кой заеме сега поста на здравното министерство със сигурност предизвикателствата са доста. За реформата в системата, какви трябва да са приоритетите и кои са проблемите разговаряме сега с проф. Младен Григоров, завеждащ клиниката по кардиология във II МБАЛ в София. Проф. Григовор, няка първият акцент в нашия разговор да бъде електронно здравеопазване – електронно досие, електронна рецепта. Какви биха били ползите и закъснели ли сме малко в това отношение? Проф. Младен Григоров: Не сме закъснели малко, а сме закъснели много. Естествено колкото е по-точна една информация на лекаря и колкото повече е съхранена във времето тази информация, за да може да прави сравнение, толкова по-добре, защото нашият диагностично-лечебен процес протича по следния начин: оплакванията, които ще даде пациентът, постъпва в съответната информационна карта; това, което ние установяваме от прегледа; това, което установяват лабораторните и инструментални изследвания. Всичко това, регистрирано във въпросните електронни карти, във времето може да бъде проследявано, защото няма заболяване, което да е едно и също във времето. То се променя или към по-добро, или към по-лошо. Водещ: Ще повиши ли обаче това контрола върху разходването на средствата, върху недобрите практики? Ще бъде ли еднакво полезно и за лекари, и за пациенти? Проф. Младен Григоров: Безспорно ще бъде еднакво полезно и за лекари, и за пациенти, и за самия контрол, за който говорим, какъвто сега фактически не съществува. Ние в момента нямаме никакъв контрол. Здравноосигурителната каса (НЗОК) контролира разни такива граматически грешки, неспазване на срокове. Той по клинична пътека трябвало да бъде три дни, пък бил четири дни или два дни и после изписан. Това са все такива неща, които безспорно имат значение по отношение на финансирането, но практически за здравето на пациента нямат почти никакво значение. Водещ: Както казахте и вие, доста сме позакъснели с въвеждането на електронното здравеопазване. Това беше приоритет в програмите и на предишното правителството. Защо според вас обаче все не стигаме до тази реформа в здравеопазването? Къде е коренът на проблемите? Проф. Младен Григоров: Трябва да питате политиците. Аз ще се опитам да отговоря без да съм политик, доколкото мога. Още при първото правителство на ГЕРБ в тяхната програма беше твърдо и ясно написано, че ще има демонополизация на Здравната касата. Моментално след като стъпиха на власт, това нещо се забрави. След това спомняте ли си, че имаше намерение за т.нар. „диагностично свързани групи“ – една също много хубава инициатива. Между другото трябва да ви кажа, че 70% от пациентите са над 60-годишна възраст, а според Световната здравна организация това са хора, които имат между три и шест заболявания. Ние в момента лекуваме едно от тях, за което той е постъпил. Дори не се съобразяваме, именно заради правилата на невероятно тъпата ни НЗОК. Извинявам се за израза, но просто така й диктуват да бъде, и то точно политиците. Ние лекуваме едно от тези заболявания, дори не се съобразяваме много пъти с такива болести, които усложняват въпросното заболяване, което лекуваме. Може ли да излекувате сърдечна недостатъчност за три дни? Толкова са дните, които плаща Касата и се получава един омагьосан кръг. На времето през социализма имаше една лоша приказка, но много точна: „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим“. Горе-долу сега нашето здравеопазване се намира в такава фаза – има цяла поредица от неща, които ние, лекарите и сестрите, много ясно знаем, че не са редни, но ги правим, защото просто няма накъде. Има един документ, който Касата го скри преди няколко години. Тя си беше поръчала международен одит и този международен одит установи, че в България има 12 пъти повече сърдечна недостатъчност и 15 пъти повече бронхопневмонии отколкото средно в Европейския съюз, което е пълен абсурд. Това са измислени сърдечни недостатъчности и измислени бронхопневмонии, т.е. самата Каса създава условия да бъде източвана. Водещ: Приветствате идеята за демонополизиране на Здравната каса. Проф. Младен Григоров: Абсолютно. Водещ: Как точно и в какви срокове може да се случи това? Това означава ли касата да бъде напълно независима институция, без да е част от бюджета на държавата? Проф. Младен Григоров: Естествено. Когато пуснат частните фондове – тези, които биха искали да създадат собствени каси поне за част от пакетите. То беше тръгнало по едно време и го спряха. Сега ние сме някаква пародия на системата „Семашко“ в най-лошия й вид. Водещ: Големите общински болници обаче са недоволни заради намалените бюджети, тъй като могат да надхвърлят бюджетите си с до 3%. Задава ли се някаква криза действително в болниците и може ли наистина да се стигне до фалити на болници? Проф. Младен Григоров: До фалити винаги може да се стигне. В цял свят има три вида болници – държавни, общински и частни. Сега ние не може да правим изключение и да ликвидираме общинските болници. Те си имат своето значение. Друг е въпросът, че т.нар. Национална здравна карта фактически не съществува. Примерно в София има 104 болници, доколкото знам. В София има 11 или 12 катализационни лаборатории, т.е. за инвазивна кардиология, която е много популярна напоследък. Във Виена при същото население има, пет или шест – на половината. В София има някъде към шест сърдечни хирургии, а във Виена има две или три. Едва ли австрийците са по-глупави от нас. Явно има някаква причина. Второ, 50% по официални данни от това, което се плаща за здравеопазването, гражданите го плащат извън своите осигуровки. Една от основните причини за това, извън многобройните неосигурени, които напоследък намаляха, е, че най-големият неплатец е държавата. 50% плаща държавата от това, което трябва да плати за пенсионерите, децата, държавните служители, т.е. 3 милиона приблизително. Говорим за справедливост? Водещ: Това означава не само недостиг на средства, а може би организирането на тези средства е проблем? Проф. Младен Григоров: Държавата трябва да започне да плаща това, което самата тя е приела, че трябва да го плаща. По-добре да не го беше приемала. Хем го приемаш, хем не го извършваш, а искаш от другите да го вършат. Нали значете, че „рибата се вмирисва от главата“? Водещ: Нека да обобщим, проф. Григоров, кои трябва да са основните приоритети на следващия здравен министър? Кои са най-спешните мерки по отношение на здравната система? Проф. Младен Григоров: Първо и най-вече – демонополизация на Здравната каса, т.е. да се развърже конкуренцията. След като сме си избрали да живеем в пазарно общество, трябва да спазваме принципите на това пазарно общество. Не може с монополи да се прави пазарно общество. След като си обявил, че здравеопазването е вид икономика, спазвай правилата на икономиката. Второ – държавата задължително да почне да плаща това, което самата тя е избрала, че трябва да го плаща. Това са огромни средства. Трето – извеждане приоритетно на две неща: профилактиката и здравната култура на населението, в това число и чрез вас, медиите. Здравната култура на населението е на ужасяващо ниво. Ще ви дам един пример от столицата и след това ще ви дам един от провинцията. В София при инфаркт на миокарда, според данни на „Пирогов“, което е емблематичното здравно заведение за спешна помощ, според шефката на кардиологията, която е една изключително умна колежка – проф. Мария Миланова, 26 часа е времето от началото на болката в гърдите до извършване на процедурата. 26 часа в София за мъжете и 34 часа за жените. Това най-малко се дължи на Спешна помощ, която непрекъснато я плюем, без да искам да й ставам адвокат. Това се дължи основно на два фактора. Първият – лоша здравна култура на населението и закъсняване на искането за помощ с часове; вторият фактор, който направо е смешен – липса на всякаква организация за дежурни екипи, тип „пожарна команда“. Т.е. екипите си спят вкъщи – лекари, сестри, и се събират с автомобили, за което също се губят часове. Пожарникарите нали не спят вкъщи и да ги събират, когато стане пожар? Нима инфарктът на миокарда е по-малък проблем от един пожар? Ето ви и един пример от провинцията – в един областен град като Монтана инфарктите, при наличие на катализационна лаборатория, която да ги изработи там и могат да постъпят за минути, ги изпращат във Враца, на 40 километра от Монтана. От Лом на 100 километра пак ги изпращат във Враца. Ето това е родното здравеопазване в областта на спешността. За хроничните болести – отделен въпрос. Новият министър да оправи няколко неща – демонополизацията на Здравната каса, изработване на някаква здравна култура на населението, задължително профилактични програми и преразпределение на средствата – взимане на това, което е излишно за болниците и даване на доболничната помощ, където могат да се извършват една съществена част от това, което се върши в болницата. Албена ИВАНОВА

3 Май 2017 | 12:33 | Радио "Фокус"