ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: „Към Румъния“, Кирил Христов

Забравени страници от българската литература: „Към Румъния“, Кирил Христов

Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Стихотворението „Към Румъния“ е част от книгата „На нож!“ с нови песни и сти...

27 Януари 2018 | 19:40 | Агенция "Фокус"

Забравени страници от българската литература: „Пристал“, Кирил Христов

Забравени страници от българската литература: „Пристал“, Кирил Христов

Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Стихотворението „Пристал“ е част от книгата „На нож!“ с нови песни и стихотворения. Книгата е издадена в София от Атанас Петров през 1913 г. В нея са поместени 31 стихотворения на българския поет, белетрист, драматург и преводач Кирил Христов. Той е роден на 23 юни 1875 г. в Стара Загора и умира на 7 ноември 1944 г. в София. Първата му стихосбирка „Песни и въздишки” излиза през 1896 г. Издава стихосбирките „Трепети“ и „Вечни сенки“. През 1901 г. излиза неговата четвърта поетична книга „На кръстопът“. През 1903 г. излиза стихосбирката „Избрани произведения“. В нейния предговор Иван Вазов го провъзгласява за най-талантливия млад поет. Кирил Христов е известен с това, че въвежда интимната лирика. Стихотворението му „Жени и вино! Вино и жени“ е сред най-популярните му творби. Превежда Надсон, Плешчеев, Едмон Ростан, Михаил Лермонтов, Александър Сергеевич Пушкин и други. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“. „Пристал“ И ползват в мрака към твърдинята славна, и подирват те опипом път към смъртта. Че ще паднат – та знаят го! Колко отдавна! Но до край ще сломят на врага гордостта! Наближават. Несвърта ги…Някой там рипва – И понисат се…Трясъци, пукот – що миг, и жарава, и дъжд от олово се сипва връх главите им; тичат те с радостен вик. Ураган от демони! Брат в кърви се валя, но презкача го братът и бърза без страх. А като че земята под тях се проваля! А като че небето се срутва над тях! Те на върха са. Родно огнище и мили кой ще спомни в тоз пъкъл? Войнство и вожд – там, от всичко що знаят как са се родили, в паметта им две думи остават: „На нож!” И – победата тяхна е. Виждат и вярват. Как честити са! – Шеметни, никой не знай, колко майки куршумите вражи омярват там, на другия чак на България край!

6 Януари 2018 | 20:18 | Агенция "Фокус"