ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Забравени страници от българската литература: "Боят на Галиполи", Кирил Христов

Забравени страници от българската литература: "Боят на Галиполи", Кирил Христов

Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Стихотворението „Боят на Галиполи“ е част от книгата „На нож!“ с нови песни...

13 Януари 2018 | 20:00 | Агенция „Фокус”

Забравени страници от българската литература: „ Българският земеделец на оран “, Кирил Христов

Забравени страници от българската литература: „ Българският земеделец на оран “, Кирил Христов

Агенция „Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, малко известни или непубликувани. Стихотворението „Българският земеделец на оран“ е част от книгата „На нож!“ с нови песни и стихотворения. Книгата е издадена в София от Атанас Петров през 1913 г. В нея са поместени 31 стихотворения на българския поет, белетрист, драматург и преводач Кирил Христов. Той е роден на 23 юни 1875 г. в Стара Загора и умира на 7 ноември 1944 г. в София. Първата му стихосбирка „Песни и въздишки” излиза през 1896 г. Издава стихосбирките „Трепети“ и „Вечни сенки“. През 1901 г. излиза неговата четвърта поетична книга „На кръстопът“. През 1903 г. излиза стихосбирката „Избрани произведения“. В нейния предговор Иван Вазов го провъзгласява за най-талантливия млад поет. Кирил Христов е известен с това, че въвежда интимната лирика. Стихотворението му „Жени и вино! Вино и жени“ е сред най-популярните му творби. Превежда Надсон, Плешчеев, Едмон Ростан, Михаил Лермонтов, Александър Сергеевич Пушкин и други. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на в. „Военни известия“. Българският земеделец на оран Турчин на нива не знай да угажда; дръжте, орете, - не ще й е зле! Всичко за чудо и приказ се ражда в нашето Одринско ширно поле. Тичат от всякъде яки орачи: хайде на работа, харни са дни! Вижте – за оран земята ни плаче: дето обърнеш очи – целини! И - и една подир друга граната денем и нощем орат ли орат; те издълбоко превръщат земята – тежък да бъде на жетва плодът! А пък отгоре и дъжд от олово- най-плодоносний – облива бразди. – То що е жетва! – Там, в царството ново! Там да би видели наш`те деди!

23 Декември 2017 | 18:30 | Агенция "Фокус"