ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Младен Григоров: Големият урок от обявяването на Независимостта е, че България стои над всичко

Проф. Младен Григоров: Големият урок от обявяването на Независимостта е, че България стои над всичко

Проф. Младен Григоров, председател на Фондация „Паметници на българската слава“, в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“.

22 Септември 2017 | 18:31 | Радио "Фокус"

Проф. Младен Григоров: Посланието на 3 март е да пазим България като зениците на очите си

Проф. Младен Григоров: Посланието на 3 март е да пазим България като зениците на очите си

Проф. Младен Григоров, председател на фондация „Паметници на българската слава“, в интервю за празничното издание на „За честта и славата на България“ на Радио "Фокус". Водещ: Проф. Григоров, какво е посланието на Националния ни празник лично за вас? Младен Григоров: Лично за мен посланието на този празник е да пазим България като зениците на очите си. Водещ: Правим ли го? Младен Григоров: Не съвсем, за съжаление. Всъщност не се е наложило и дано да не се наложи изпитание, в което да се види дали съм прав или не съм прав. По-голямо постижение от мира, за който и е да е човек няма, но в края на краищата не става само с кръв. То става и с труд, а по отношение на труда определено не го правим. Водещ: Как празнува днес българинът националните празници, отдава ли необходимото значение или просто се възползва от почивните дни? Младен Григоров: Мисля, че в общи линии и едното и другото, но в голям дълг е нашата интелигенция за това, която продължава да спори кой празник е по-голям, кой по-малък, едни безпредметни спорове, тъй като всеки един от националните празници има своето съдържание, своето значение и те са взаимно свързани. Ако примерно няма 3 март, нямаше да има и 6 септември, ако нямаше 6 септември, нямаше да има 22 септември, и малко по-встрани стои 24 май, който всички знаем, празник на науката, културата, образованието. Там май дефицитът ни е най-тежък. Водещ: Изброихте може би най-важните дати в българската история… запознали ли сме бъдещото поколение, децата, достатъчно с историята на България, за да знаят и почитат именно значимите дати в нея, да знаят за какво ги празнуваме, с какво са свързани? Младен Григоров: Поне от репортажите, които гледаме, може би е така, същевременно когато се четат данни понякога за ширещата се неграмотност излиза точно обратното и много е трудно човек да даде категоричен отговор, но така или иначе мисля, че всички сме единодушни, че най-големият дефицит в момента за нашето общество, за нашето Отечество, е именно образованието, въпреки че съм лекар, по-голям дефицит, отколкото здравеопазването. Водещ: Имаме ли поне дух на свободата, нещо, което да сме запазили, патриотичен дух на свободата? Младен Григоров: Мисля че има. Ние в нашата история сме го показвали много пъти. Не вярвам сега за няколко десетки години това да се изтрие, това е дълбоко вкоренено в нашите души и нашите сърца, и както казва Вазов, който може би е най-големият познавач на душата на българския народ, истинският българин се проявява в моменти на изпитания, или както той се изразява малко по-грубичко, когато „ножът опре до кокала“. Водещ: В цялата страна се отбелязва 3 март, Освобождението навсякъде се почита, какви са вашите детски, юношески спомени за отбелязването на 3 март, има ли разлика как се е отбелязвал преди и сега? Младен Григоров: Мисля, че не, винаги се е почитал. Сега може би малко повече, но винаги се е почитал. Разбира се, тогава националният празник беше 9 септември, който беше над всичките, но 3 март винаги се е почитал, не така тържествено, както сега. Водещ: 139 години България вече е свободна държава, научили ли сме се да ценим тази извоювана с кръв свобода? Младен Григоров: Мисля, че да, ние сме го показвали във войните, които е водила нашата армия за обединение на Отечеството и на всички българи, показвали сме го в много моменти не тежки изпитания и пак ще се върна на това, което е казал Иван Вазов, тогава, когато опре ножът до кокала се обединяваме и сме с изключителен дух и сила. Сега гледам парада на гвардейската част пред „Света София“ и Паметника на незнайния войн. Ние нямаме пленено знаме, това е добре известно, същевременно имаме много пленени знамена, но защо нямаме наше пленено знаме, не знам дали всички знаят, защото офицерите от тогавашната Българска армия, която несправедливо е принудена да се предаде, без да е победена, една голяма част от тях запасват знамената под куртките си и ги пренасят през фронтовите линии. На пръв поглед дребен въпрос, но според мен с изключително значение, пример за национален дух, за уважение към основния национален символ. Цвета ЛАЗАРКОВА

3 Март 2017 | 13:00 | Радио „Фокус“