ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Вицеадмирал Пламен Манушев: Започваме срещи, за да може ГЕРБ да възстанови доверието най-вече на своите членове, после на хората в област Добрич

Вицеадмирал Пламен Манушев: Започваме срещи, за да може ГЕРБ да възстанови доверието най-вече на своите членове, после на хората в област Добрич

Вицеадмирал Пламен Манушев, народен представител от ГЕРБ, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

26 Юли 2017 | 16:02 | Радио „Фокус“

Вицеадмирал Пламен Манушев: Книгите „Каймакъ-Чаланъ“ и „Епопеята на Добруджа“ са част от всичко, което се прави сега в България, за да се върне българският дух, да се върне гордостта на нашия народ

Вицеадмирал Пламен Манушев: Книгите „Каймакъ-Чаланъ“ и „Епопеята на Добруджа“ са част от всичко, което се прави сега в България, за да се върне българският дух, да се върне гордостта на нашия народ

Вицеадмирал Пламен Манушев, народен представител от ПГ на ГЕРБ в 43-то НС, в интервю за обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Оставаме в плен на българския героизъм и представянето на книгите „Каймакъ-Чаланъ“ и „Епопеята на Добруджа“ на автора Красимир Узунов във Варна и в Тутракан. Сега казвам добър вечер на вицеадмирал Пламен Манушев, който неизменно присъства на представянето на книгата вече повече от година. Добър вечер, г-н Манушев. Пламен Манушев: Добър вечер. Водещ: Имам усещането, че преди повече от година, когато започнахте вашите срещи за „Каймакъ-Чаланъ“, хората питаха преди всичко къде е този връх. Днес тези срещи превърнаха този връх в символ на българския героизъм. Така ли е? Пламен Манушев: Така е. И не се налага да обяснявам на всички точно къде е Каймак-Чалан и какво представлява, тъй като за това време повече от година – от 14 октомври 2015 година насам вече сигурно няма българин, който не е чувал за Каймак-Чалан и за тази епопея. Водещ: Как днес бяха посрещнати книгите и във Варна, и в Тутракан? Пламен Манушев: С огромен интерес. Във Военноморското училище залата беше препълнена. Там бяха професори, преподаватели, курсанти, служители в училището. Беше просто невероятна атмосферата. Присъства и командващият Военноморските сили контраадмирал Митко Петев. Аз съм много въодушевен, че тези млади хора с такъв интерес слушаха. Видях сълзи в очите им. Беше невероятно. А сега току-що завърши в Тутракан. Тези хора, които са на това славно място, което е главната тема на втората книга „Епопеята на Добруджа“, го приемат даже лично – всяко нещо за Тутракан, за героизма, го приемат като лична кауза, като нещо лично преживяно. И беше много вълнуващо. Водещ: Кажете ни малко повече как Тутракан е свързан с „Епопеята на Добруджа“? Пламен Манушев: Във втората книга „Епопеята на Добруджа“ на Тутракан е отделено специално място. На 5 и 6 септември 1916 година с щурм войските на Четвърта Преславска дивизия и на Първа Софийска дивизия завземат една крепост, строена с години от френски фортификатори, пресмятана за наистина непревземаема, гордостта на румънската армия, и тя е завзета с щурм от българския войник за два дни – на 5 и 6 септември. С пушката малихерка, с ножа и с българската артилерия. Нечуван, невиждан героизъм са проявили българските войни и са успели да сломят съпротивата на войска, която е точно колкото тях. Това в историята военната го няма никъде, когато атакуващите и обсаждащите са точно по численост като тези, които се отбраняват, и които са зад телени ограждания, зад ями, зад бетонни укрития, стени, батареи и фортове. И го е вземал българският войник. Такъв е бил духът му, такава е била силата му. Водещ: Очевидно има потребност от подобна тематика. Каква празнота запълват тези книги в нашето съвремие днес? Пламен Манушев: Има огромна нужда от това. Говорим го повече от година и го виждаме в очите на хората, в интереса, който проявяват. Тази празнина, която я има, особено за историята на Първата световна война, която беше съвсем съзнателно някъде вкарана в ъгъла на историята като една империалистическа война, несправедлива. Явно народът ни има нужда да научи за повече 120 хилядите убити български войници, които са воювали, и съм абсолютно сигурен в това, че са воювали за освобождението на братята си, за обединението на Отечеството. Говорейки за войната в Добруджа, тя не само, че не се говори за нея, тя беше забранена, тя беше неизвестна, тя беше пред такава тема табу за нас в Добруджа. И така баща ми, дядо ми говореха така шушнейки за Тутракан какви битки е имало, какво е имало, тъй като не можеше да говорим, че воювали срещу руснаци, срещу сърби, срещу румънци – беше недопустимо. А те тогава са воювали да освободят братята си в взетата 1913 година Добруджа и да си възвърнат честта и достойнството като народ. Водещ: Това е било национална кауза и неслучайно, може би, България участва с толкова много войници в Първата световна война. Пламен Манушев: Определено е било кауза да се обедини, да се освободят останалите в други държави, особено завзетите земи и територии, хора след Балканската война и Междусъюзническата война, за да възтържествува справедливостта. И неслучайно нашите войници са пеели на фронта „Съюзници разбойници, които са ограбили нашия свещен храм“, се казва в тази песен. И те са воювали наистина за освобождението на братята си. Същото е в Добруджа. Пеейки „О, Добруджански край“, тази песен написана в Охрид е станало така, че хората са върнали вярата, достойнството на един народ, на една армия и са го направили изключително успешно. Водещ: Могат ли днес „Каймакъ-Чаланъ“ и „Епопеята на Добруджа“ да върнат вярата на българския народ, който по-скоро е нихилистичен и към настоящето, и към бъдещето? Пламен Манушев: Не. Тези две книги, само те няма да могат. Но те са част от всичко, което се прави сега в България, за да се върне българският дух, да се върне гордостта на нашия народ, мъжеството на нашия народ и вярата, че сме наистина славен народ, който има място в Европа, има бъдеще. И тези книги са част от всичкото, което се прави в България. Аз се радвам, че последната година, последните няколко години, все по-често се говори и на много места, не само с тези книги, а и други книги, с предавания, се говори за историята, се говори за духа на българите през тази война. То явно е свързано и със 100-годишнината от Първата световна война. Но се радвам, че го правим в нашата държава. Правим го, за да си спомним всички тези мъже, загинали по фронтовете, а също така и за цялото усилие, което българският народ, може би най-върховното усилие, което е направил за постигане на националния идеал – обединението на Отечеството през Първата световна война, че се връща тази памет сред българския народ. Много е важно това нещо. Водещ: Ще продължат ли представянията на книгите? Пламен Манушев: Да, ще продължат. То започна след разпускането на 43-то Народно събрание. Ние на 2 февруари бяхме в командването на Сухопътни войски при огромен интерес. Тази книга я представихме пред военнослужещите и цивилните, които служат там. Също така бяхме днес и в Морско училище и в Тутракан. Другата седмица на 15 февруари сме във Военна академия да представим също двете книги. На 16 сме в Царево, на 17 в Сунгурларе, на 23 сме в Карнобат, Камено на 24. Така че продължаваме. Имаме 9 представяния този месец. Смятам че ще има същият такъв интерес, както досега. И се радвам, че се върнах в тази зона на сериозно вълнение, което преживяваме и аз, и господин Узунов, и хората които ни слушат. Росица АНГЕЛОВА

11 Февруари 2017 | 11:00 | Радио "Фокус", "Това е България"