ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Първан Симеонов, политолог: На фона на силно активизирала се Прокуратура, липсва политическа воля за законодателни промени

Първан Симеонов, политолог: На фона на силно активизирала се Прокуратура, липсва политическа воля за законодателни промени

Имунитетите на повече от 10 народни представители от почти всички парламентарно представени партии бяха поискани, за по-малко от два месеца управление на новото правителство. Защо сега се обръща по...

26 Юни 2017 | 12:00 | Радио „Фокус“, "Добро утро, България"

Първан Симеонов, политолог: ГЕРБ и Обединените патриоти по-скоро имат условия в 44-ото Народно събрание да изпълнят заявените политики

Първан Симеонов, политолог: ГЕРБ и Обединените патриоти по-скоро имат условия в 44-ото Народно събрание да изпълнят заявените политики

Първан Симеонов, политолог и изп. директор на "Галъп интернешънъл в интервю за Агенция "Фокус" във връзка с началото на 44-ото Народно събрание. Фокус: Г-н Симеонов, на 19 април се свиква 44-ото Народно събрание, какви са очакванията Ви за неговото начало? Първан Симеонов: Предполагам, че началото на това Народно събрание ще бъде в синхрон със заявките, които виждахме в кампанията. Предполагам, че ще се създаде напрежение около предлагания от Слави Трифонов референдум. На трето място по естествен път ще се открои темата за това кой ще е председател на Народното събрание. Фокусът на вниманието ще бъде по-скоро привлечен към продължаващите преговори за съставяне на кабинет. Народното събрание бързо ще се превърне във второстепенна тема, защото то не е толкова интересно. Знаем кои са вътре, знаем какви са техните заявки. Това, което не знаем още е какво става с кабинета, така че там ще бъде по-големият интерес. Фокус: Какви ще са темите на дневен ред за новия парламент и за отделните парламентарни групи и кои са неотложните задачи пред следващото Народно събрание? Първан Симеонов:На първо място има един необходим пакет от бързи промени, които изчакват от предишния парламент. Второ темата с мажоритарното гласуване ще стане много скоро важна, защото Слави Трифонов даде ултиматум. Тази тема е интересна, защото не е ясно как политическите сили от очертаващата се управляваща формация ще успеят да отреагират. Въобще не е ясно как ще играят и останалите формации в парламента. Не на последно място интересно е дали ще се наложат актуализации в бюджета свързани със заявените повишения на пенсии. Всъщност това повишение ще бъде вече в голяма степен за сметка на бюджета. Когато говорим за този парламент, разбира се стои и темата, свързана с това кой ще бъде неговият председател. По всичко личи, че ГЕРБ залага на идеята да сложи малко по-неутрален председател на парламента и малко по-обединяващо звучащ. ГЕРБ се научиха на тези баланси в управлението, включително с цената на отказ от известно количество власт, за да може да функционира системата. Разбира се тема в този парламент ще бъдат отношенията с президента Радев, защото по всичко личи, че той държи да има своя критична и инициативна позиция по отношение на законодателството в България. Поне до този момент това виждаме. Неслучайно този парламент ще започне със своеобразна закачка с президента Радев, след като предишният завърши със закачката за двете седмица. Прекалено нови неща се събират на едно място. Самата идея, че и парламентът е нов, и президентът е нов, прави нещата двойно по-интересни, защото тепърва ще виждаме какъв ще е политическият стил на Румен Радев, както и на този предстоящ парламент. Затова и на днешния етап повече са въпросителните, отколкото отговорите. Не смятам, че това ще бъде особено бурен парламент, напротив изглежда ми сравнително ясно структуриран. Данните, които „Галъп интернешанъл“ получава говорят за това, че хората не искат нови избори. Поне в началото този парламент ще донесе известно успокоение. Фокус: Резултатите от референдума в Турция ще получат ли отзвук в Българското Народно събрание? Първан Симеонов:Резултатите от референдума в Турция се вписват в една по-обща тенденция на сепване на българския политически елит, на осъзнаване на опасностите. Българските политици се стреснаха в известна степен от нещо, което отдавна знаеха, а именно това, че влиянието на Република Турция в българския вътрешнополитически, икономически и духовен живот нараства. Това се случва успоредно с нарастването амбициите на Турция да се превърне от регионална в глобална сила и с нарастването на жизнеността на турската икономика. Самият референдум в Турция пряко няма да се отрази на работата на Народното събрание, но ще бъде едно от поредицата събития и теми, които ще накарат депутатите да се замислят за сериозни прекроявания в ред закони, свързани с националната сигурност и избирателния процес в България. Фокус: Очертава ли се ясно кой ще бъде опозиция в 44-ия парламент и кой ще е част от управляващото мнозинство? Първан Симеонов:Струва ми се да. Както беше отбелязано в анализа на института „Иван Хаджийски“ този парламент е съществено различен от предходния по едно много простичко обстоятелство… В предишния имахме две десни формации, две леви, а в един момент се очертаха и две етнически формации. Имаше и няколко междинни формации, които представляваха резервоар за депутати. Имаше и две националистически групи, а сега имаме от всичко по едно. Това е първата и най-важна характеристика на този парламент. Това, че парламентът е по-прост, го прави по-сложен, защото преди имаше повече варианти за маневриране, повече възможни комбинации, повече полутонове и нюанси. Сега границите са много по-ясни, включително и тази, за която вие питате -управляващи и опозиция. Ако в предишния парламент имахме своеобразен център на всичко, около което се въртяха всички останали донякъде в насипно състояние, сега ще имаме по-скоро ясна управляваща формация и ясна опозиция в лицето на БСП. По всичко личи, че тя ще се опита да бъде енергична опозиция, нещо което не съумяваше или не искаше да бъде в предишния мандат по времето на предишното. С идването на Корнелия Нинова БСП внесе изключително голяма доза енергия в своето поведение и за вътрешните, и за външните политики и това поведение ще продължи. От друга страна имаме много видима роля на ДПС в този парламент. В отминалите години ДПС беше дълго време долепена до БСП. В предишния мандат видяхме едно придвижване на ДПС от ляво надясно. Така че ДПС се превърна в необходима, неизбежна на моменти подкрепа за ГЕРБ. Предполагам, че ДПС ще се опита да продължи тази линия,в която управлението не изглежда възможно без ДПС. В същото време обаче ми се струва, че ДПС ще продължи да се позиционира в центъра между ляво и дясно, възползвайки се от обстоятелството, че патриотите стават част от властта и се долепят за ГЕРБ. Така те могат изгубят две свои ключови предимства: да бъдат остри, нещо което патриотичните партии винаги са практикували добре и позицията си на балансьор. Най-големият успех на патриотите в последните месеци е, че отместиха ДПС от тази позиция. Истината е, че сега те не балансират между ГЕРБ и БСП, а се долепят до ГЕРБ, която оставят на ДПС възможността отново да бъдат балансьор. Затова ДПС ще се опитва да стои в центъра, подкрепяйки в ключови моменти властта, защото за нея винаги е много важно да изглежда или да бъде част от властта. Разбира се, в тази ситуация в парламента формацията на Веселин Марешки ще разчита по-скоро на тихите предимства да получи контрол върху определени области или ресори на по-ниски нива във властта, но като цяло тя ще играе ролята на резервоар за потенциална резервна подкрепа за управляващата формация в лицето на ГЕРБ и патриотите. Фокус: В каква обстановка ще работи следващото Народно събрание? Ще успее ли формиращата се коалиция между ГЕРБ и Обединени патриоти да реализира своите политики? Първан Симеонов: Събран е доста опит в балансирането, търсенето на тематични коалиции, намирането на още някой друг депутат за подкрепа, както и на компромиси и плаващи мнозинства и скрити подкрепи. ГЕРБ вече плува в свои води в това отношение и ми се струва, че ще се възползват от този опит, който натрупаха в предишния мандат. Вярно ще им бъде малко по-трудно в този парламент. Тук възможните комбинации не са толкова много, границите са ясни. Има ясна опозиция и управляващи. На всичкото отгоре има и различия между тях. От друга страна на ГЕРБ ще им бъде по-лесно, защото чисто аритметично имат достатъчно подкрепа. По-скоро имат условия да изпълнят заявените политики. Има обаче едно съществено различие между ГЕРБ и Патриотите по отношение на мажоритарното развитие и за визията за Ердоган и Република Турция. Това са потенциални проблеми между двете формации. Бих добавил още един проблем – вроденият политически инстинкт на ГЕРБ да подчинява и обезличава своите партньори. ГЕРБ ще се опита да всмуче патриотизъм, превръщайки патриотите просто в добавка. Това ще го направи не толкова със зла умисъл и корист, а просто с естествен политически инстинкт на старшия партньор. Патриотите обаче знаят за тази опасност. Те знаят, че между тях могат да бъдат вкарвани интриги и знаят какво се случи на реформаторите. Предполагам, че това ще бъде третият потенциален проблем в действията на това правителство. Патриотите ще се опитат да запазят идентичността си, с което вероятно могат да породят и потенциални напрежения с ГЕРБ. ГЕРБ има един много боеспособен екип от депутати, който заедно с парламентарния опит на Цветан Цветанов и други като него, правят задачата им този път сравнително лесна. Те вече са го правили и са успявали да поддържат жизнеспособна и ефективна парламентарна дейност при това в по-трудни условия без необходимата от аритметична гледна точка подкрепа. Пред БСП обратно ще стои проблемът да се създаде този парламентарен екип с добро сцепление, защото тя вкарва лица с много ярка биография и своеобразна позиция. Лица, които не са партийни войници, както е при ГЕРБ. Образно казано ГЕРБ има един парламентарен екип без много звезди, а БСП има няколко потенциални център-нападатели със звездна кариера. Ако продължим тази спортна терминология, предстои да видим кое от двете ще е по-ефективно, но за БСП съществува проблемът да направи тези хора по-дисциплинирани, защото там има хора с много ярки биографии и без парламентарна практика. Това ще е проблем за опозицията, но пък от друга страна ѝ дава шанса да бъде доста по-гръмка в изявите си в парламента, а тъкмо това се очаква от нея. Що се отнася до Патриотите предизвикателство пред тях ще бъде да запазят своето единство, но в известна степен властта пази това единство, защото след като са заедно във властта, те нямат интерес цялостно или поединично да я напускат. Това ги сплотява допълнително. Предизвикателство към тяхната цялост могат да дойдат евентуално от вътрешнокоалиционни интриги и особеностите на собственият им политически характер. Поне засега очертаващото се Народно събрание обещава известно успокояване. Фокус: Очаквате ли широка подкрепа по важни за страната теми като председателството на ЕС, отношенията с Турция и т.н.? Първан Симеонов: По отношение на визията ни за случващото се в Република Турция и свързаните с нея теми, които президентът Радев постави на дебат наскоро, по-скоро очаквам смут и напрежение, защото тук отношенията са различни. Бойко Борисов е доста по-умерен в отношенията си към Ердоган. Неколкократно е заявявал своята близост с него, обвиняван е дори в зависимост по отношение на Ердоган. В същото време имаше политически епизоди, в които той се опитваше да се изживее в ролята едва ли не на посредник между Ердоган и Брюксел. Съвсем друго е виждането на патриотите, трето може да бъде на опозицията, четвърто на ДПС, но във всеки случай и опозицията и ДПС, и патриотите като че ли звучат по-близко един до друг в отношенията си спрямо Ердоган в сравнение с ГЕРБ. Това е потенциален проблем, а виждаме, че президентът Радев също се заявява на политическия терен като човек с незаобиколима позиция по тези въпроси. Това обещава горещ дебат. Далеч по-спокойни ще са нещата с председателството на Съвета на Европейския съюз. Там вече чухме заявки от всички парламентарно представени политически сили, включително от опозицията, че ще се търси консенсус. Няма как да бъде иначе, защото България председателства в твърде деликатна ситуация и по отношение на случващото се в Турция, Брекзит и всички кризи, включително и тази на идентичността. Фокус: От коя политическа сила прогнозирате, че ще бъде новият председател на Народното събрание. Как ще тълкувате предложението отправено от лидера на ГЕРБ и бъдещ министър-председател Бойко Борисов към лидера на БСП Корнелия Нинова за това тя да оглави парламента, както и нейния отказ? Първан Симеонов: ГЕРБ напоследък търсят постоянно такива балансьорски модели, които включват дори това те да се разделят с част от властта в името на стабилността, която им осигурява по-дълга власт. Така тълкувам и желанието на ГЕРБ да привлекат Корнелия Нинова в тази схема. Това е логично политическо желание най-малко по три причини. Първо по този начин приобщаваш противника си, съответно го обезсилваш донякъде. Второ по този начин създаваш баланс, следователно увеличаваш потенциалния живот на този парламент, а и въобще потенциалния живот на тази формула, която си конструирал. Отказваш се от малко власт в името на това тя да укрепне. Изглежда парадоксално, но това е политическата логика, която направи възможно и предишното Народно събрание. Помните колко непримиримост имаше там, но и при всичките прогнози за кратък живот, то оцеля доста дълго. На трето място тази покана към Корнелия Нинова да оглави Народното събрание е дори израз на известна искреност от страна на ГЕРБ. Напоследък те така правят политика. Мнозина виждат някакви дългосрочни планове, сложни сценарии, но ГЕРБ са доста непосредствени в своето политическо поведение. Така че аз въобще не изключвам възможността ГЕРБ действително да желае едно много по-консенсусно управление с оглед на всички опасности около нас, размирния регион, Турция и разбира се Европейското председателство. От гледна точка на политическата логика ходът на Корнелия Нинова е по-скоро оправдан. Тя няма интерес от това да бъде вплитана в схемата на управляващите. По този начин тя би се обезличила, би се натоварила с чужда отговорност и най-важното биха били завързани ръцете на БСП да бъде ефективна опозиция. Разбира се, беше разигран класически политически етюд, в който по-силният проявява великодушие, а по-слабият го отказва, защото знае, че това е мечешка услуга. В този етюд и двете страни имат своите плюсове. Едната, че запазва идентичността си, а другата, че показва принципно поведение. Във връзка с тази тактика на ГЕРБ на подадените ръце, не изключвам и изненади, като това например ръководството на парламента да бъде поверено на някоя по-балансьорски изглеждаща политическа формация, а не на самия ГЕРБ. Най-вероятно очаквам председателя на парламента да бъде от редиците на ГЕРБ, защото там има доста парламентарни бойци, доста калени, но не бих изключил ГЕРБ да продължи тактиката на създаване на баланси и създаване на по-сложни политически пъзели и даде тази роля на представител и на друга политическа сила. Деница КИТАНОВА

18 Април 2017 | 17:00 | Агенция "Фокус"