ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Младен Григоров: Демонополизация на Здравната каса ще създаде конкуренция

Проф. Младен Григоров: Демонополизация на Здравната каса ще създаде конкуренция

Проф. Младен Григоров, завеждащ клиниката по кардиология във II МБАЛ – София, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

3 Май 2017 | 12:33 | Радио "Фокус"

Проф. Младен Григоров: В България профилактиката е практически на нулево равнище

Проф. Младен Григоров: В България профилактиката е практически на нулево равнище

Проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във II МБАЛ – София в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: 17 хиляди българи умират годишно, заради липса на превенция на значими болести. Това показват данни от доклад за състоянието на здравеопазването в Европа на Организацията за икономически сътрудничество и развитие. И още един тревожен факт за страната ни – освен, че са недостатъчно парите за здраве у нас, оказва се изразходват неефективно. Проф. Григоров, казваме, че липсва превенция на значими заболявания, сред тях безспорно са и сърдечно-съдовите, вашите наблюдения какви са, пациентите ли ги подценяват или здравната система не дава възможност за тази прословута профилактика, за която говорим? Младен Григоров: Тя профилактиката не е прословута. Ако разрешите, за да има здравеопазване в една страна, не според мен, а според принципите на Световната здравна организация, трябва основно да има 3 неща – профилактика, иновации, тоест въвеждане на новостите в медицината, както диагностични, така и лечебни , и клинично мислене на лекарите и сестрите, тоест мислене, тип причина – следствие. Резултатите от това се отчитат със смъртността и с броя на хоспитализациите. Сами виждате, че като тръгнем отзад напред за резултатите по смъртност ние сме на чело на ЕС, и по брой на хоспитализациите също сме на чело в ЕС. Тоест да се говори за реформи, когато не си променим тези неща е просто смешно. Същевременно, понеже говорим основно за профилактиката, профилактиката е гръбнака, не само в медицината, но в случая говорим за медицина, е гръбнака на всеки един успех в здравеопазването. Защо – защото е много просто, по-лесно е да предотвратиш, отколкото след това да лекуваш. В това отношение имаме чудесен пример от преди повече от 40 години във Финландия. Тогава в таз страна парите за здравеопазване са се разпределяли 30 към 70 в полза на болничното лечение, горе-долу, както е сега у нас. Тогава нещата се обръщат, а именно, че 70% отиват за доболнична помощ, в това число и най-вече за профилактика и 30% за болнично лечение, и резултатите са повече от добри – намаляване на смъртността с над 20%, дори над 30%. Подобен е примерът и със САЩ. Така че профилактиката е гръбнакът на здравеопазването, откъдето и да го гледаме. В нашата страна, тя е практически на нулево равнище. Водещ: Можем ли да кажем какви средства приблизително се заделят за профилактика именно на сърдечно-съдови болести, по които именно вие сте специалист и всъщност как пациентите се възползват от тях? Младен Григоров: Тя профилактиката започва със здравната култура на населението. Тоест трябва да се отделят средства за беседи, за информиране в медиите и т.н., а не, че не някой му поникнало трето ухо, тоест да се търси сензацията, а системно и упорито да се набляга на основните неща, които определят профилактиката, специално тези сърдечно-съдовите заболявания, защото те са водещи в нашата страна, и по смъртност, и по инвалидизация, а те са четири много прости неща. Първо, да не се пуши, второ, да се обяснява защо да не се пуши, не само ей така: вредно е, Наример да се обяснява, че всяка една цигара свива кръвоносните съдове за около 30 минути, а свиването на кръвоносните съдове означава повишаване на кръвното налягане. Като изпушиш една кутия цигари на ден, които са 20, като го умножиш по 30, виждаш колко часа тези съдове са свити, примерно, давам един най-елементарен пример. Второ, че хипертонията е така нареченият „тихият убиец“, тоест трябва да се лекува непрекъснато, а не само тогава, когато налягането е повишено в конкретен случай. Да не се ядат мазни, животински храни непрекъснато и най-вече с алкохол и контрол на кръвната захар за диабета, това са четирите основни рискови фактори, които отнасят, така да се каже, болните от сърдечно-съдови заболявания най-вече. Така че, първото нещо, което е, трябва да се повдигне здравната култура на нашето население, която беше на много прилично равнище тогава, когато аз бях млад лекар, а сега е ужасяваща, направо ужасяваща, аз понеже ходя и в провинцията, в много градове виждам за какво става дума. Водещ: А защо според вас става така? Младен Григоров: Поради ниска здравна култура, точно това, което говоря, изключително ниска и поради това, че семейните лекари въобще не се занимават с този въпрос, който би трябвало да е в основата на тяхното отношение към пациента, имам предвид с профилактиката, просто цялата система е сбъркана. Семейният доктор вместо да се занимава с това, той при най-малките оплаквания, разбира се, той не е виновен за това, виновна е системата, пак повтарям, при най-малките оплаквания на пациента гледа как да го засили към болницата. Водещ: Как обаче, професоре, да се промени моделът на финансиране изобщо на цялата система, за да разрешим тези проблеми? Младен Григоров: Вижте, че системата е недофинансирана това е ясно, но същевременно има един куп други неща, които или се премълчават, или се замитат под килима, или въобще не се съобщават, а те са ясни на всички, с изключение на господата и госпожите от площад „Народно събрание“. Та кои са те? Първо, не може с монопол да се върви напред, имаме монопол на НЗОК и вие знаете какво значи това – всяка година нови и нови милиони и те изтичат в тях. Тоест няма ли конкуренция, в това число и в здравеопазването, просто не може така. На второ място, не може болниците да са търговски дружества, защото това само по себе си определя пациента за стока, просто по наименование го определя за стока. На трето място, не можем да продължаваме с тези тъпи, извинявам се за израза, клинични пътеки, при които лекуваш едно от болестите на пациента, колко го лекуваш, то друг въпрос, защото имаш лимит в дните, а останалите, които до голяма степен, една част от тях са свързани с основното заболяване, за което той е постъпил пред теб, въобще не им обръщаш внимание. Оттук идва и принципът, който съм го повтарял безброй пъти, че недолекуваният пациент е най-скъпият пациент, извън хуманната страна на въпроса, просто от финансова гледна точка, защото мине, не мине 30 дни, колкото е лимитът за постъпване в болница, и той отново постъпва. Това са много прости неща, за които трябват политически решения. Ние лекарите не може да ги решим, нещо повече – с всичките тези безобразия, системата, политическата система в здравеопазването изврати лекарското съсловие. Мен понякога ме е срам като се срещам с пациенти от това, което чувам от тях, по отношение на това как са се държали колеги с тях, какво са направили и т.н.. За това също не ние сме виновни, просто ни направиха такива. Евелин ЦАНЕВА

6 Декември 2016 | 18:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"