ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Омбудсманът Мая Манолова: Започваме с оптимизъм кампанията „Великден за всеки“ и с амбицията да подкрепим още повече български пенсионери

Омбудсманът Мая Манолова: Започваме с оптимизъм кампанията „Великден за всеки“ и с амбицията да подкрепим още повече български пенсионери

Омбудсманът Мая Манолова в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

9 Март 2017 | 17:03 | Радио "Фокус"

Омбудсманът Мая Манолова: Добрите законодателни стимули ще превърнат унищожаването на храни в ежедневна дарителска практика

Омбудсманът Мая Манолова: Добрите законодателни стимули ще превърнат унищожаването на храни в ежедневна дарителска практика


Омбудсманът Мая Манолова в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Омбудсманът Мая Манолова се срещна с финансовия министър Владислав Горанов и представители на браншови организации, свързани с производството на храни. Идеята беше да се обсъди проектът за освобождаване от ДДС на храните, дарени от производители и търговци, на нуждаещи се хора. Разговорите бяха част от инициативата „Всеки ден - Великден“, която започна преди месец. Неин автор е омбудсманът Мая Манолова. Г-жо Манолова, финансовият министър Владислав Горанов Ви даде срок до 30 юли за изготвянето на законовите текстове, свързани с отпадането на ДДС за дарени храни. Заедно с Министерството на земеделието и храните и производителите имате десетина дни, ще се справите ли в този кратък срок? Мая Манолова: Разбира се, чака ни трудна и изключително отговорна работа, защото нашата добра идея, която среща подкрепа в целия хранителен бранш и сред българските граждани, трябва да бъде облечена в конкретни законодателни текстове, при това работещи и недопускащи данъчни измами и отклоняване на толкова нужните за гражданите храни. Така че още днес в 15:00 часа при омбудсмана се събират представители на всички институции и започваме работа. Нямаме време за формалности, нито за създаване на работни групи. Всички, които имат експертиза, от съответните ведомства - Агенцията за безопасност на храните, земеделското министерство, парламента, финансовото министерство, хранителния бранш, институцията на омбудсмана - сядаме и започваме да работим. Водещ: Споменахте данъчните измами, всъщност това беше едно от уточненията на министъра вчера - че трябва да се определят ясно бенефициентите, които могат да получават дарените храни, за да не се допусне съвсем свободно дарение от търговец към търговец и въобще дарения, които крият търговски сделки, освободени от ДДС. Какви мерки предлагате с цел минимизиране на възможността за измама? Мая Манолова: Прав е финансовият министър. Всъщност и ние изцяло подкрепяме неговото настояване да има правила, които гарантират, че процесът ще бъде честен и няма да бъде в ущърб на държавния бюджет. Така че предлагаме бенефициенти на даренията от производители и търговци на храни да бъдат специални институции, така наречените хранителни банки, които да се регистрират по определен ред в Министерството на земеделието и храните. Всъщност и сега има една хранителна банка, която функционира от 2011 година. Тя е регистрирана като оператор на храни, но поради липсата на стимули в законодателството, на практика извършва символична дейност. Съгласете се, че 250 тона дарени храни годишно е минимално количество, сравнено с 670 хиляди тона унищожени храни. Така че тези институции, които ще поемат дарените храни от производители и търговци, ще имат специална организация, логистика за съхранение на храните, както и за тяхното справедливо разпределение на нуждаещите се хора. Тези структури ще издават съответните документи на дарителите на храни, така че да е ясно какво, в какви размери и на каква стойност е дарено с цел да бъде прихванат съответният данъчен кредит. Според нас би било добре, ако първоначално бъде лимитиран малък процент от оборота на фирмите, който да е възможен за даряване, като предложените размери са от 0,5 до 1% върху оборота на съответната фирма. Водещ: Ако се справите със задачата до 30 юли, колко ще са българите, които ще могат да се възползват от помощта, какъв ще е прогнозираният от Вас ефект? Мая Манолова: Разбира се, всичко няма да стане автоматично още през първата година, защото - пак казвам - самото даряване на храни изисква специфични умения, много добра структура и перфектна логистика. Сблъсках се с този проблем по време на кампанията „Великден за всеки“, при която имахме желаещи фирми от хранителния бранш да даряват, но нямахме подходящите складове и възможности тези храни да бъдат разпределени между нуждаещите се граждани. Така че процесът ще тръгне постепенно, но е факт, че 46% от българското население живеят при тежки материални условия, като първото, от което хората се лишават, е храната. Ако имаме предвид, че българските деца са най-недохранените и най-некачествено хранените в сравнение с техните европейски връстници, че всяко трето дете няма на трапезата си основни хранителни продукти, просто защото семейството му не може да си ги позволи, то наистина усилието си заслужава. Това лято обикалям много из страната, срещам се с хора. Сега, в разгара на туристическия сезон има ресторанти, почивни домове, хотели, в които има all inclusive, при който огромно количество храна от блок масите се унищожава, изхвърля се, защото няма механизъм, който да го насочи към съответните домове за възрастни хора. Даже има случай, не искам да казвам точно кого имам предвид, но до оградата на луксозен хотел има дом за възрастни хора и от луксозния хотел се изхвърля огромно количество храна, а възрастните хора, настанени в социалния дом, са на боб и леща на обяд поради липса на средства. Това наистина трябва да бъде променено. Първо, изискват се специални усилия за боравенето с храни, така че те да не бъдат унищожени. Второ, механизъм, чрез който през хранителна банка по най-бързия начин да стигнат до съответния нуждаещ се социален дом или съответния човек. Всичко това може да се случи при доброто желание и наличието на съответната експертиза за разписване на законодателни текстове, всеки трябва да положи усилия. Водещ: Г-жо Манолова, с оглед примера, който дадохте - за хотела в съседство на старческия дом, нещо вдъхва ли Ви увереността, че след време, след законовите изменения ще бъде възможно бизнесът не само да дарява храни, но и да превърне целия процес в традиционна, ежедневна практика? Мая Манолова: Това всъщност е и моята цел. Това си обещахме на финала на кампанията „Великден за всеки“, когато заедно с производителите на храни събрахме дарения за над 1 милион лева в пари, които обърнахме във ваучери и конкретни хранителни продукти. Тогава си обещахме да започнем кампания, за да убедим финансовия министър, от когото зависи да се разпишат стимули, които да карат производителите на храни вместо да ги унищожават да ги даряват и второ, да създадем правила, които да направят процеса чист, прозрачен и без злоупотреби, за да не се застрашава държавният бюджет. Всъщност има практики във всички европейски държави в тази насока. В някои има диференцирана ставка ДДС върху храните, при други хранителните продукти се обезценяват максимално към края на срока на годност, така че ДДС става практически нула или много близко до нулата. Има различни практики, но всяка държава е помислила за това как да превърне процеса на унищожаване на храни в процес на даряване така, че необходимите разнообразни хранителни продукти да стигат и до възрастните хора, и до децата, и изобщо до бедните българи всеки ден. Водещ: Г-жо Манолова, споменахте посещенията си в страната, ще сменя малко фокуса на разговора ни. При едно такова посещение на 28 юни във Варна направихте внезапна проверка на варненски арбитражен съд. Знаем, арбитражите и начинът, по който функционират, са един от приоритетите Ви като омбудсман. Ще продължите ли с неочакваните проверки? Мая Манолова: Институциите и хората, които представляват институциите, трябва да бъдат непрекъснато на терен, непрекъснато сред хората. Това е моето убеждение. Без да си на място, без да си чул проблемите на хората от първо лице, без да си посрещнал проблема на терен, няма как да си наясно за какви болки на хората всъщност става дума. Така че за мен тези обиколки, тъй като всяка седмица съм някъде извън София, са изключително важни, защото хората ми споделят проблемите си непосредствено. Отидох на място и - разбира се - това, което видях, описах много цветно на няколко пъти пред различни медии. Направихме съответното посещение, съответните видео- и аудиозаписи с Вашите колеги журналисти. Във Варна наистина се оказа, че този арбитраж е разположен в жилищна сграда на последния етаж. Една врата с решетки - нямаше деловодители, имаше само един арбитър. Това е съдът, в който енергоразпределителното дружество от Североизточна България изпраща своите клиенти. Тоест, когато не могат да се разберат по някоя сметка за ток, вместо в нормалния, държавен съд, където решават споровете си всички граждани и фирми, те ги пращат точно в този конкретен съд, в който - както се разбра - решенията почти на 100% са в полза на енергоразпределителното дружество. Адвокати на дружеството арбитрират спорове в съда. Всъщност това беше поредното доказателство за колосалната злоупотреба, която извършват арбитражите изобщо, не само този, в полза на силните на деня, в различни сектори и в цялата страна - и за фирмите за бързи кредити, и за агенциите за недвижими имоти, и за колекторските фирми, за събирачите на дългове, за маса монополни структури. От едната страна е монополно дружество, което предоставя обществена услуга, от другата - нищо неподозиращ потребител, който изобщо няма представа за това, че може да стане клиент на такъв съд и да бъде осъден ускорено, а даже и без да разбере, за дългове, които може и да не съществуват. Водещ: Тоест да разбираме, че - образно казано - Вашата битка и на този фронт ще продължи в месеците напред? Мая Манолова: Изработих текстове заедно с експерти, професори от трите арбитражни съдилища, с позиции към трите големи работодателски организации. Тези текстове бяха внесени в парламента с помощта на госпожа Цецка Цачева и отново използвам случая да благодаря на народните представители от правната комисия от всички парламентарни групи - и от ГЕРБ, и от реформаторите, и от БПС, и от ДПС, и от патриотите, които внесоха тези предложения. Трите законопроекта, които да прекратят това безобразие, вече са в парламента и много разчитам народните представители да ги приемат в съкратени срокове, защото иначе безобразието ще продължава. Относно ДДС за дарените храни благодаря специално чрез вашето предаване на финансовия министър Владислав Горанов, който има търпението да ни изслуша, да вникне в проблема - всъщност той е много наясно - и даде положителни сигнали за това, че ако предложим добри текстове, е готов още в предстоящата бюджетна процедура за догодина да ги включи в държавния бюджет. Лора ТЪРКОЛЕВА

19 Юли 2016 | 13:02 | Радио "Фокус"