ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Политологът Първан Симеонов: Управлението на ГЕРБ и Патриотите може да бъде и по-дълготрайно от очакваното

Политологът Първан Симеонов: Управлението на ГЕРБ и Патриотите може да бъде и по-дълготрайно от очакваното

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

12 Април 2017 | 12:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Политологът Първан Симеонов: Политическият сблъсък в София, Бургас, Стара Загора, Габрово и Добрич е с предизвестен победител на местните избори

Политологът Първан Симеонов: Политическият сблъсък в София, Бургас, Стара Загора, Габрово и Добрич е с предизвестен победител на местните избори

Първан Симеонов, политолог и директор на Агенцията за социологически проучвания „Галъп Интернешънъл” в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с провеждането на предстоящите местни избори и референдум. Фокус: Г-н Симеонов, вече официално датата 25 октомври е насрочена от президента Росен Плевнелиев за провеждането на местни избори и референдум. Как очаквате оттук нататък да се развие предизборната кампания, след като вече датата и въпросът са референдума са ясни? Първан Симеонов: Като всяка предизборна кампания. Вече виждаме нейните първи действия. Във Варна, например имаше доста силно рамо от централната власт към кмета Иван Протних. Може би това е така, защото Варна е едно от местата, където изходът на изборите не е предизвестен, а в същото време е доста важно за ГЕРБ място, защото от години Варна се сочи като едно от слабите места на партията в страната. Предполагам, че такива неща ще виждаме и през следващите седмици до началото на горещата фаза на кампанията, когато министрите най-вероятно ще спрат да обикалят. Второ и много важно нещо от кампанията, което вече виждаме, са предупредителните изстрели към редица кметове. Най-вече към кметове, които са се вкоренили трайно по места. Третата част от кампанията, която вече започна, е референдумът. Говори се много за него, но по всичко личи, че така оставен с един единствен въпрос, който звучи доста безспорно, не събужда кой знае какви политически противоречия. Този референдум няма да бъде кой знае колко вдъхновяващ за публиката. Най-вероятно политическите формации ще търсят и там електорални ползи. Например, формациите на десницата по естествен път могат да прегърнат идеята за дистанционното електронно гласуване, защото тя засяга голяма част от техните привърженици, както и един техен електорален резерв, каквито са българите зад граница. Фокус: Каква е Вашата оценка до момента във връзка с подготовката на политическите партии за местните избори? Първан Симеонов: Това са доста важни избори за самите политически формации. За всички има доста голям залог. Залогът за БСП е много голям, защото от тези избори ще проличи дали в БСП е останал някакъв живец, който да върне към активен живот тази партия. Тук БСП много упорито ще се състезава да спечели областни градове. В изборната нощ най-много се гледат областните градове. Тези избори са доста важни и за двете основни коалиционни формации – Реформаторският блок и Патриотичният фронт, защото те ще покажат кое надделява – дали сметките на отделните парии, или пък политическата логика да се възползваш от инерцията, от това, че си събрал на едно място различни формации, които винаги дават електорален бонус. И РБ, и ПФ имат шанс за ярко представяне на тези избори. Точно затова те са доста важни за тях, защото политиката в България може да изглежда най-интересна на национално ниво, но нейните корени безусловно са долу в структурите. Изборите и въобще политическият процес се правят главно от структурите, от мрежи, от корени. Тези корени се създават именно на местните избори. За ДПС това също ще бъдат важни избори, защото ДПС са показали в годините, че местните избори не са най-голямата им сила, но в същото време имат амбиции за електорално разширяване – в посока северозапад и други райони, където представянето им е отсъствало. Доста важен пробен камък и за ДПС са тези местни избори. АБВ е формация, която тепърва трябва да изгради своя скелет. За тях изборите ще са важни и заради отношенията им с БСП. Трябва да се гледа много внимателно къде тези формации ще успят да направят нещо заедно, къде искат и къде не. За ГЕРБ изборите са важни, защото те са шанс партията още по-безапелационно да се превърне не просто в традиционна част от политическия пейзаж в страната, а във фона на политическия пейзаж. ГЕРБ ще се цели към максимален успех в това, в което е най-силен – в местната власт. Има неяснота на тема кандидати и тази неяснота продължава вече повече от обичайното. Тя се дължи на това, че залогът е доста голям. Партиите внимателно подбират стъпките и кандидатите си. Виждате колко е сложна формулата на политическия процес в България в момента. Фокус: Имаше заявка от страна на вицепремиера Томислав Дончев, че ГЕРБ ще се яви самостоятелно в големите областни градове на предстоящите местни избори. Къде очаквате да са най-интересните сблъсъци и между кои политически сили? Първан Симеонов: Интересни могат да бъдат сблъсъците на страшно много места, с някои изключения. Например, изключение ми изглежда София от днешна гледна точка. Тук политическият сблъсък е с предизвестен победител. Нещо подобно виждам в Бургас, Стара Загора, Габрово, Добрич. Това са места, където има утвърдени кандидатури на ГЕРБ, които се ползват с добра инерция и солидна история зад гърба си. В останалите места се очертават интересни битки – например, Кюстендил, Пазарджик, Монтана, Хасково и т.н. Там има едни изключително утвърдени кметове, за които по-скоро ще бъде интересно дали ще се кандидатират и с каква подкрепа, кой ще ги припознае като свои. Има и места в страната, където ще има доста сериозна политическа интрига. Според мен, най-интересни безусловно ще бъдат местата, където един срещу друг се очертава да излязат силни кандидати от самата управляваща коалиция. Не е задължително да излязат на балотаж, но като казвам един срещу друг, имам предвид, че могат да се очертаят като основните двойки конкуренти. Такова място е Пловдив, Русе, Плевен, може би и Варна. Ярките кандидатури ще бъдат от един отбор. Трябва да направим обаче важното уточнение, че има немалко време до изборите. Засега не се очертава голямо вдъхновение на тези избори. Няма фактори, които да обуславят кой знае колко висока активност. Освен това, политиката става все по-прагматична и занаятчийска и с все по-неполитически средства могат да се набавят гласове. Всичко това ме кара да си мисля, че са възможни много изненади, които да объркат сметките на някои места. Да не забравяме, че в местните избори все по-малки масиви гласове влияят. Има и една немалка опасност за самата управляваща формация. Тя в момента съществува в някаква среда без реална опозиция на национално ниво, а това успива, притъпява политическите инстинкти за самосъхранение. ГЕРБ ще загубят много, ако си позволят да не правят реална кампания по места. Фокус: Бихте ли могъл да направите паралел с предходни местни избори - къде се очертават основните различия? Първан Симеонов: Виждам една тенденция, която се задълбочава от местни избори на местни избори и тя се съдържа в това, че все по-малко играят конкретните политически различия. Различията в политическата философия, програмите. Все по-голямо значение има крайно прагматичният фактор – клиентелите, мрежите, свързаните фирми, обществените поръчки, зависимите гласове, купените, предвидимите гласове. Това се задълбочава. На тези местни избори ще видим дали продължава тази тенденция. Втора и много важна тенденция, която виждам в местното самоуправление е, че на много места то заприличва на управлението, което има в национален мащаб. Един политически модел, който се върти около личността на кмета, а около него кръжат различни политически сили, част от които се правят на неубедителна опозиция. В същото време понякога в общинските съвети действат с една прекрасна за тях колективна безотговорност и анонимност. Трета много важна тенденция е, че все повече масовото съзнание свързва по инерция местните кметове с външния вид на населените места. Малко се говори за икономическото състояние на общините, за финансовото им състояние, за работните места. Малко се говори за това, че местната власт има връзка с начина, по който хората говорят, с джоба им, а не само с тротоарите, велоалеите, градинките и т.н. Понякога изпълнението им е скандално, защото нерядко виждаме и в прословутия пример за управление – София, какво всъщност е изпълнението на градоустройствените решения. Понякога общественото съзнание възприема местната власт с лека наивност и недостатъчност. Пише на сметката й само хубавите неща. Нещо повече, когато се правят местни изследвания, твърде често, ако питате хората накъде върви страната, те ще ви отговорят с един почти инерционен песимизъм. Ако ги питате накъде въври общината им, ще отговорят, че е по-добре. Това означава, че въпросите, свързани с бедността, безработицата, с големите проблеми на страната, биват отнасяни към централната власт, а за местната остава „на баницата мекото”, както казват старите хора. На тези местни избори ще трябва да следим за уродливите практики. Те не бива да се задълбочават. Тази крайна прагматизация и заличаването на политическото не бива да води до масово купуване на гласове. Фокус: Според Вас, ще паднат ли така наречените крепости като Петрич и редица други населени места, където кметовете са вече повече от три мандата? Първан Симеонов: От днешна гледна точка, ми се струва, че всички тези акции срещу кметове по места, може някъде да откажат някои кметове. Фокус: Ако може да се върнем на референдума, как според Вас ще гласуват българските граждани за дистанционното електронно гласуване? Първан Симеонов: Вече две години „Галъп Интернешънъл” провежда изследвания за най-общите нагласи по тези теми. Масовото съзнание показва широко одобрение към идеята за такъв референдум. Такъв тип идеи се одобряват. В последните ни изследвания картината се потвърди, че повече от 50 на 100 от българите изразяват готовност да гласуват с „да” на такъв въпрос за електронно и дистанционно гласуване. 27 на 100 казват, че биха гласували с „не”, а останалите се колебаят или не могат да отговорят. Има широко одобрение, но има и няколко големи „но”. Първо, по всяка вероятност активността на референдума не може да се очаква да е такава, че той да има задължително действие. Много е трудно да се очаква толкова висока активност, която да премине активността на последните парламентарни избори. Тогава действителните гласове бяха около 3,3 млн. Част от партиите нямат интерес към този референдум. Второ, правилата за този референдум са направени така, че който е с позиция „не”, е достатъчно просто да не гласува и по този начин да намали активността. Трето, този референдум е в крайно орязан вид. Не събужда особено политическо настървение, за мобилизира хора. Четвърто, едва ли има хора, които да са против електронното и дистанционното гласуване. Като съберем всички тези неща на куп и като добавим към тях и факта, че до този момент не се вижда някоя политическа партия, която ясно да се е позиционирала „за” или „против”, не очаквам този референдум да събере активност. Това означава, че по-скоро вървим към незадължаващо действие на този референдум. Той ще послужи за повдигане на този въпрос в общественото създание. Възможно е да се достигне и активността, която да накара НС отново да разгледа този въпрос. Най-вероятно в следващите месеци част от политическите сили все пак ще се позиционират по този въпрос и ще се възползват от тази възможност за кампания. Към момента политическият елит реагира на него с нещо средно между досада, раздразнение и нежелание. Фокус: Според Вас, провеждането на избори и референдум ще затрудни ли избирателите или администрацията? Първан Симеонов: Възможно е. Има места, където ще има и местни избори най-вероятно, както и места, където ще се избират районни кметове, да не забравяме преференциалното гласуване, което е много специфично този път. Възможно е да се стигне до известно объркване, но това вече е работа на ЦИК, която следва да проведе мащабна разяснителна кампания. Фокус: Как смятате, правилно ли гласуваха депутатите, като решиха референдумът да е само по един въпрос и останалите два да отпаднат? Първан Симеонов: Първо, като цяло, идеята за този референдум беше идея с грешна посока, защото той възбужда една стара и ненужна дискусия на тема радикална промяна на изборните правила. В България битува легендата, че чрез радикална промяна в изборните правила, може да се постигне политически и икономически напредък. Според мен и според политическата логика, икономически напредък може да се постигне само с повече производство, работа, иновации, спазване на правилата и подобряване на съдебната система. Вместо това, референдумът възобнови старата идея, че чрез процедурни решения можем да постигнем съдържателен напредък. Това не е така и голямата опасност се състоеше в прословутото фаворитизиране на мажоритарния елемент, който по принцип би довел до стабилизиране на партийната система, защото ще се очертаят големи формации, но в същото време той щеше да бъде рекламиран на хората като преимущество на личностите пред партиите. Щяхме да влезем в режим на огромно обществено лицемерие и самозаблуда. Втората намеса на личното ми мнение е начинът, по който депутатите се отърваха от този референдум. Според мен те гласуваха цинично. В последните дни на миналия политически сезон се случи гигантска пакетна сделка, в която всеки взе по нещо. Очаквах по-енергична съпротива от страна на президента Плевнелиев, но може би и той е бил част от тази голяма политическа размяна. Ако ме питате за политически анализ, мога да кажа, че по-скоро от тези три въпроса, които бяха поставени, единствено въпросът за задължителното гласуване ставаше за референдум. Той е въпрос за ценности, пита се дали на хората им е важно да гласуват и дали биха приели да ги задължат. Другите два въпроса – за мажоритарното гласуване и за електронното са експертни. Няма нужда да се подлагат на обществена санкция, защото обществото не е длъжно да знае подробностите около тях. Все още стои питането защо трябваше да питаме хората дали да се гласува електронно, това е бъдещето. Това все някога трябва да се случи. Цялата история с референдума беше грамадно политическо лицемерие, защото какъв е смисълът да се прави цял един референдум и да питаме хората дали искат да се случат тези неща, при положение, че данните на „Галъп Интернешънъл” и на други наши колеги го доказват по безспорен начин. Няма смисъл да се харчат милиони за референдум, при положение, че годишникът на „Галъп Интернешънъл”, в който се публикуват тези данни, струва само 14 лева. Пак казвам, циничен беше начинът, по който този сюжет беше заметен под килима от всички вкупом. Люба АЛЕКСИЕВА

16 Август 2015 | 19:33 | Агенция "Фокус"