ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Младен Григоров: Една и съща манипулация в доболничната помощ струва 60 лева, в болница – 600 лева

Проф. Младен Григоров: Една и съща манипулация в доболничната помощ струва 60 лева, в болница – 600 лева

Проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във Втора МБАЛ, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

16 Февруари 2017 | 13:00 | Радио "Фокус"

Проф. Младен Григоров: Основата на борбата със сърдечно-съдовите заболявания е профилактиката и достъпното лечение

Проф. Младен Григоров: Основата на борбата със сърдечно-съдовите заболявания е профилактиката и достъпното лечение

Проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във II МБАЛ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Отбелязваме Световния ден на сърцето. Според Световната здравна организация повече от 17 милиона души умират годишно от сърдечно-съдови заболявания, а страната ни е на първо място в Европейския съюз по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Какви са рисковите фактори и каква трябва да бъде превенцията? Наш събеседник е проф. Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във II МБАЛ. Проф. Григоров, сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, но колко тревожна е картината у нас и защо страната ни оглавява тази тъжна статистика за Европейския съюз (ЕС)? Младен Григоров: Ние сме на първо място в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, но към това трябва да добавя и безспорната инвалидизация към тези, които не умират, но са с ограничени физически възможности или умствени, примерно при инсулт, в резултат именно на сърдечно-съдовите заболявания. Това е много сложен въпрос за тълкуване, но същевременно и доста ясен, защото основата на борбата със сърдечно-съдовите заболявания, както въобще в медицината, е профилактиката. Тя у нас е на нулево ниво. Тези страни, в които профилактиката е развита и смъртността, и инвалидизацията, и броят на хоспитализациите в болници е значително по-малък. Един такъв пример са САЩ, които имаха висока смъртност и висока инвалидизация, но в резултат на много сериозни профилактични програми намалиха с 20-30%, което е много сериозен процент. Подобно нещо става и в някои от скандинавските страни и т.н. Възможности има, те не са свързани с някакви допълнителни големи средства, но са свързани с желание да се свърши това нещо, а това желание, както почти всичко в живота, е в ръцете на така наречената политическа класа. Водещ: Защо реално не се случва тази профилактика? Къде е отговорността на самите нас като пациенти, пък и на личните лекари, когато става въпрос за профилактични прегледи? каква трябва да бъде наистина най-ефективната превенция и какъв механизъм трябва да се създаде за преодоляване на този проблем? Младен Григоров: Механизмът първо е свързан с желание на тези, които ни управляват, да се свърши това нещо, след това със създаване на съответните профилактични програми, след това с реализация на тези профилактични програми. Да стоварваме всички видове вини на семейните лекари, които безспорно имат такава, е неуместно и неудачно. Какъв стимул имат те за провеждане на профилактичните програми със своите пациенти? Почти никакъв. Мои приятели, които са били в чужбина и в страните, които цитирах преди малко ми казаха, че има активно търсене на пациента, които има някакви проблеми, от самия лекар, за да се контролират факторите, които влошават неговото здраве. Няма такова нещо у нас. Водещ: Проф. Григоров, нека да припомним именно тези рискови фактори, които трябва самите ние да следим, да формулираме най-честите причини и предопределености, които водят до такива заболявания. Младен Григоров: Първото и най-простото нещо е да не се пуши. Това толкова много е говорено и продължава да се говори и т.н., но резултатите ги знаете какви са. Сега да обяснявам за вредата от тютюнопушенето, то далеч не е само върху сърцето, и върху белите дробове, и т.н. Второ нещо е свързано с контрола на кръвното налягане, специално на тези, които имат повишено кръвно налягане. Два пъти на ден, сутрин и вечер, въпрос на 2 минути е това кръвно налягане да се мери и да се провежда съответното адекватно лечение, като лекарствата се взимат и при нормално кръвно налягане, ако той е хипертоник. Събужда се примерно с кръвно налягане 120/80, взима си лекарството, а не когато е високо – взима, когато не е високо – не взима и т.н., това е второто. Третото нещо е медико-социален въпрос – с много бурното нарастване на диабета, контрол на кръвната захар , за да видим имаме ли предпоставки или развит диабет, който буквално изяжда кръвоносните съдове. Четвъртото нещо е свързано с прекалената консумация на животински мазнини, с високите стойности на холестерола. Петото, което хич не е за подценяване, особено при съвременния човек, това е обездвижването. Нямаш ли поне 20-30 минути на ден някаква физическа активност и тази физическа активност да доведе до ускоряване на пулса, не до елементарна разходка, над 100, над 110 пулс дори, то ползата е почти никаква. Ако тези 5 неща, които ги изброих, а те са елементарни и не са свързани с никакви допълнителни средства, се спазват, резултатите ще бъдат съвсем други. Водещ: Получават ли пациентите със сърдечни заболявания у нас адекватно лечение на европейско ниво? Доколко са навлезли у нас съвременните, модерни методи и апаратура? Младен Григоров: Ние сме един типичен пример, който е характерен за страните от Третия свят. Почти всички технологии ги има, но те далеч не са достъпни за всеки. Това е типично за страните от Третия свят. Добрите резултати в медицината се постигат с добри резултати най-вече в профилактиката, за която вече говорихме, и с масово приложение на съвременните достижения в медицината. Да, всеки ще каже, че има присаждания на сърца, има и други високи технологии и така. Има ги, ама за колко ги има и колко се правят? Това е също един проблем. Вторият проблем, който е свързан с първия, това е, извинявам се за израза, пълната тъпотия с клиничните пътеки. Не можеш да вкараш един човек да го лекуваш и то за няколко дни за нещо си и въобще да не те интересуват останалите болести, които има при него, повечето от които са свързани с това, за което си го вкарал да го лекуваш. Такова нещо е недопустимо. Отдавна престана да се приказва за т.нар. диагностично-свързани групи, чиято цел беше именно тази – пациентът да се лекува като цяло, т.е. да се спазва древният принцип още от Хипократ, че „няма болести, а има болни хора“. Водещ: В крайна сметка какво имаме? Липса на профилактика, недостъпно лечение, неработещи клинични пътеки - това означава ли, че страната ни ще продължи да бъде на върха на тази тъжна статистика? Младен Григоров: Да, естествено, при тази здравна система, аз не виждам нищо хубаво на хоризонта. При тази здравна система, която буквално е обърната с краката нагоре, аз не виждам нищо хубаво за нашето общество и за български народ. Водещ: На какво ниво е детската заболеваемост от сърдечни заболявания у нас, и какви са рисковете и при малките пациенти? Младен Григоров: Факт е, че високото кръвно налягане от практически несъществуващо при децата сега го има, и доколкото знам е някъде около 10% при подрастващите. Какъв по-ясен факт за това, че всичките тези неща, които ги изброихме като започнат да се нарушават още в първите 7 години, водят до проблеми със сърцето все по-надолу и по-надолу, до т.нар. „подмладяване“ на сърдечносъдовите заболявания. Албена ИВАНОВА

29 Септември 2016 | 12:00 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"