Проф. Божидар Димитров: Aзбуката, на която пишем няма нищо общо с азбуката на Кирил и Методий, тя е дело на Климент и цар Борис I

По повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, Агенция „Фокус” разговаря с Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей.

Фокус: Проф. Димитров, 24 май е един от най-светлите национални празници – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Кога тази дата е станала празнична в нашия календар?
Проф. Божидар Димитров: През средните векове, но ние не знаем точно кога. Вероятно няколко десетилетия след тяхната смърт, църквата канонизира Св. св. Кирил и Методий. Най-старото изображение на светите братя се намира в църква в Македония. Изображението датира от 1092 година, което значи, че e съвсем малко след смъртта на братята. Там двамата братя са изобразени с надпис на гръцки език, на който пише „Св. св. Кирил и Методий. На българите учители”. След това има много изображения. Някой смятаха, че култа се е позабравил по време на Османското робство, смяташе се, че е култа към светите братя е възроден по средата на XIX век в Пловдив. За щастие излезе едно писание на арменски пътешественик от началото на XIX век от 1813 година, което казва, че той е присъствал на тържество на местните българи в Шумен, които чествали Кирил и Методий, създатели на тяхната азбука. Това значи, че в Шумен през 1813 година празника се е чествал, при това не за първи път. Имало е и други чествания. Според мен в Шумен, като център на българската държавност, култа към двамата братя никога не е преставал и се е поддържал непрекъснато, тъй като не е имало човек, които да го възроди, както в Пловдив е свършил Найден Геров. Празникът според мен не е преставал да се чества на изолирани български места и за това има една непрекъсната традиция. Веднъж в Шумен, втори път в Македония и то в крайната югозападна област, в района на албанския град Берат, Кирил и Методий се рисуват върху икони.
Фокус: Основният повод за празнуването на 24 май е създаването на първата българска азбука – глаголицата, от Светите братя Кирил и Методий. Разкажете ни за тях и делото им.
Проф. Божидар Димитров: Кирил и Методий са двама византийски политически служители, израснали в семейство на висш византийски военноадминистративен началник аристократ от Солун. Византия не е държала на една нация, в случая гръцката, а на самото християнство. За това в нея постове и служби са заемали всякакви хора, от всякакви народности-арменци, гърци, българи и други. Няма смисъл да спорим дали двамата братя са българи или не. Те няма как да научат толкова добре български език, така че да могат да превеждат книги с толкова сложна философска материя, каквито са богослужебните книги по това време. Братята се уединяват в планината Олимп, когато около 855 година създават старобългарската азбука -глаголицата. Превеждат най-необходимите богослужебни книги и са готови за преподаване. Цялата мисия си личи за кого е, тя е за България. Цар Борис I очевидно е изявил желание да приеме християнството, но е заявил директно на византийския император, че това не би могъл да направи, ако религията се изповядва дълго време на гръцкия език т.е. българският народ не би оцелял и би настъпила много голяма ерозия, ако цялата административна, църковна и светска машина пишат на гръцки език. Те са били изпратени в долината на река Брегалница, което днес са полетата около Кочани и Щип. Там двамата братя, в течение на известно време, са успели да покръстят с успех 54 000 българи. Според византийски съчинение „Брегалнишка легенда”, което е истина, а не легенда и записано през IX век, двамата братя са покръстили в град Равен и самият цар Борис. Разбира се, липсата на такъв град открит по археологически път караше много дълго учените да казват, че това наистина е легенда, но македонските археолози покрай многото си дивотии направиха и нещо хубаво. Те взеха, че откриха град Равен и поразкопаха. Авторът на разкопките проф. Иван Микулчич, от скопския университет, директно заявява: „Това е една малка, в устройствен план, Плиска”. Разбира се прибавя и жлъчните думи, че това е базата за българското настъпление към останалите части на Македония – дрън-дрън. Македония повече от 40 години е била българска по времето, когато цар Борис е кръстен. Разбира се, той е трябвало да бъде кръстен през 863 година, защото на акта се е придавало важно значение и това е трябвало да стане в столицата Плиска, в присъствието на византийския император, който е негов кръстник или някой негов много приближен човек. Византийският император не е могъл да отсъства и предприема такова дълго пътуване. Що се отнася до азбуката, Борис не е искал да бъде просто християнин и това си личи от самото начало. От начало е искал българският народ да бъде християнски, но да го проповядва на собственият си език. След това амбициите му се разширяват. Той правилно е преценил, че близо 40% от населението на Европа е славянско и че това би могло да бъде зона на влияние в България. Как тя би могла да се установи? Естествено, като по най-простия начин чрез старобългарската писменост. За тази цел, като се позовава на петимата ученици на Кирил и Методий, с които е разполагал Борис, в първият момент, а после са дошли и други. Борис е решил да предприеме едно колосално предприятие, което е струвало много пари и усилия на българската държава, но само така то би могло да успее. Знаейки, че християнската религия се изповядва чрез книгата и трябва дори за самото начало да има 200 000 книги, необходими за 20 000 български църкви, които вече е имало. Тогава книги се правели от пергамент, а той от кожата на млади животни. Вече е изчислено, че около 20-25 млн. агнета са загинали през тази епоха и че книгите са обработени от специални хора -технитари, които направели книгите. Петимата монаси Климент, Наум, Ангеларий, Герасим и Сава са били пратени по различни краища да основават това, което днес бихме нарекли университети, ковачници на кадри и печатници за книги. Това са манастирите. Цар Борис е построил няколко десетки манастири в Западна България-Македония и Южна Албания и още няколко десетки в близост до Варна и Румъния. Там десетки монаси, първо получили образование от петимата, които е имало след това, предавайки го на други и същевременно преписвайки книги са успели за късо време, 6 години, да подготвят необходимите свещеници. Само Климент е подготвил 3500 души, които са успели да направят така, че в 893-та година на Народен събор в Преслав да се издаде указ, че в България преминава богослужението и администрацията на български език. По този начин е била свършена тази работа. Съвършено ясно е, че азбуката, на която пишем, няма нищо общо с азбуката на Кирил и Методий. Това е тъй наречената кирилица. Това е друг тип азбука, нямаща сложните графични очертания на тази създадена от Кирил и Методий. Това е азбука, която е повече от сигурно, че е създадена. Знаем със сигурност кой я е създал, кой се е съгласил да бъде такава азбуката и най-накрая къде е направена и къде са се „печатали” книгите. Това е свършил Климент. Видният византийски писател Теофилакт Охридски през XI век в едно съчинение, посветено на Климент, казва, че той забелязал, че учениците трудно усвояват сложните графични очертания на азбуката на Кирил и Методий-глаголицата. За това измислил други букви. Той не е измислил кой знае какво, защото е използвал половината от гръцките букви и другата половина от прабългарските руни, на които е предал фонетичен смисъл. До тогава прабългарските руни, както и всички руни, както е известно имат идеолографичен смисъл. Това значи, че очертават една идея например „щъркел”, а не звука на „Щ”. Знаем автора на азбуката, той е Климент и трябва да му отдаваме повече уважение, знаем отлични кой е вложил огромен финансов и технологичен ресурс, който може да се изчисли в днешни пари на няколко милиарда лева и къде се е правил. Той се е правел в специално изграден манастир залепен до Голямата базилика в Плиска. Покрай Голямата базилика го разчистихме и се видяха неговите огромни размери. Това е манастир, какъвто няма през Средновековието, при това много обслужен манастир. В него са работили и преписвали книги видни аристократи и за някой имаме изрични сведения. Например един от братята на Борис Тудор, Черноризец Доксов е работил в такъв манастир като монах.
Фокус: Каква е съдбата на техните ученици Климент, Наум и Ангеларий?
Проф. Божидар Димитров: Има една група светци в българската история, които не се подчиняват на общото мнение за светец. Такъв обикновено е човек, който много страда, беден и е гол. Тези светци, които не са такива са Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд. Всички до един служат и според житията им са синове на български аристократи. Т.е. те са отраснали в семейства на боили в Северна България. Те са били приети в царски и кралски дворове. Климент е получил три болярски къщи от цар Борис, Наум получава пари да си построи манастир и жилище. Те са боили, погледнато от прабългарска и държавническа гледна точка. Те, съгласно Кодекса на боилската чест, са създадени и живеят само заради България, при това нямат право да напускат работата си до самата си смърт. Показателен е случаят през 910-та година, когато при цар Симеон пристига Климент и казва, че краката не го държат вече, едва диша и иска да излезе в пенсия. От кого трябва да поиска пенсия и да излезе почивка? Теоретично, от гледна точка на йерархията, той е само епископ, има си български архиепископ на Българската църква. Той трябва да отиде при него, но той не го прави, а отива къде? При своя истински началник, при най-великият от великите боили. Симеон изпада в ужас, защото човекът едвам стои на краката си. Симеон му казва: „Нарушавате нашата вековна чест, ако напуснеш работа. Моля те, не го прави” и той не го прави. Климент се завръща в родният Охрид и там умира след 6 месеца. Най-куриозното е, че имаме мощите на Ангеларий и Горазд. Те се намират в албанския град Берат и са запазени в дървено сандъче в църквата „Св. Богородица”. Смятам, че България трябва да направи всичко, за да получи мощи. Нищо няма да им стане на албанците, ако ни дадат една част от светите мощи.
Фокус: Какви са вашите пожелания към българите на този светъл празник?
Проф. Божидар Димитров: Само едно пожелание имам към българите на този светъл празник. Да живее България и те да живеят с нея, където и да се намират по света.
Росен ГЕОРГИЕВ