ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Божидар Димитров: С приемането на християнството цар Борис I е искал страната да стане една от водещите сили в Европа, на равно с Рим и Константинопол

Проф. Божидар Димитров: С приемането на християнството цар Борис I е искал страната да стане една от водещите сили в Европа, на равно с Рим и Константинопол

Проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей в интервю за Агенция „Фокус”.

2 Май 2016 | 09:00 | Радио "Фокус"

Проф. Божидар Димитров: Всичко, което сме постигнали в нашия политически и етнически живот сме го направили сами, всякакви опити да се омаловажи значението на 3 март са отхвърлени с презрение

Проф. Божидар Димитров: Всичко, което сме постигнали в нашия политически и етнически живот сме го направили сами, всякакви опити да се омаловажи значението на 3 март са отхвърлени с презрение

Проф. Божидар Димитров историк и директор на Националния исторически музей, в интервю за Агенция „Фокус” по повод Националния празник на Република България - 3 март. Фокус: Проф. Димитров, на 3 март е подписан Санстефанският мирен договор между Османската империя и Руската империя, който слага край на руско-турската освободителна война и урежда, макар и неокончателно, обособяването на Третата българска държава след близо 5 века владичество. Какъв е вашият прочит на датата 3 март 1878 година? Божидар Димитров: На 3 март с договора от Сан Стефано, независимо това дали е прелиминарен договор, се решава главната историческа задача, която стой пред българския народ в течение на 5 века - възстановяване на българската държавна независимост. Това възстановяване е било крайно необходимо, тъй като това е единственото условия българският народ да претърпи прогресивно развитие напред в демографски, културен и икономически план. Иначе той е бил обект на историята в Османската империя за разлика от някой християнски империи, където на покорените народи не се отказва участие във властта и те имат и учени, академии, висши офицери и големи предприятия. Хората от покорените страни в християнските империи дори могат да служат в армията. При нас това е било невъзможно. Възможно е само ако си приел исляма, единствено тогава. Може да си най-богатия човек в България, но не можеш да станеш дори околийски управител, тъй като тези постове са забранени и ти не можеш да взимаш решения, които биха касаели живота на българите, тяхното развитие и твоето собствено. За това Сан Стефано осъществява точно тази мечта на българите - да имат собствена държава и да уредят държавата си с една Конституция, както и правят и въз основа на нея да тръгнат напред. Това и става. Имено само от това и единствено трябва да оценява руско-турската война, не от някои други ъгли. Фокус: Договорът изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, но как се стига до подписването му и какви са последиците за страната ни? Божидар Димитров: Договорът е подписан след Цариградската конференция на Великите сили. В нея участие вземат 6-те Велики сили в Европа, които от 1815 година решават съдбата на всеки народ и всяка държава, при това с консенсус. Така отново с консенсус, те решават България да получи държавна независимост. Те начертават на картата не една, а даже две български държави. Обаче турския султан отказва да приеме такова решение. Той предварително се е съгласил да приеме всяко решение на Великите сили, за това чувствайки се обидени, те решават по военен път да решат проблема. Великите сили наричат това „Военна екзекуция на изпълнението на Великите сили”. Русия се наема да направи тази военна екзекуция. Предвижва армията си и обявява война на империята. Руската армия нахлува тук и разбива турските войски. В Кавказ има още един фронт. В крайна сметка заставят Турция да подпише Сан Стефанския договор, с който България получава независимост в рамките на една държава в етническите си граници, които се смята, че са границите на българската екзархия. Това е огромна територия, близо 220 000 километра. В нея влизат селища, райони и региони, в които българите са преобладаваща част от населението. Фокус: Какви са главните уроци от тази дата като символ в българската история, край на един многовековен процес на борба за свобода и начало на нова държавност? Божидар Димитров: Това е точно така. Това е края на един процес, който е започнал през 1860-та година. В една моя книга съм написал „Освобождението на България 1860-1878 година”. Българският народ трябва да покаже на света, кой е, къде е, какво населява на света и какво иска. Това е легалната църковно-освободителна война, която започва 1860-та година и завършва след 10 години с пълен успех, като се очертават границите на Българската екзархия и самостоятелна църква. Това означава, че един самостоятелен народ е определен със Султанския ферман, който казва докъде стига българският народ. Той включва всички земи в Тракия, Мизия и Македония намиращи се в Османската империя. Следващата стъпка е въоръжената заявка за политическа независимост. Това е кървава политическа заявка, тя става с Априлското въстание по модела, който е изработил Васил Левски. Макар и отдавна увиснал на бесилото, той продължава да ръководи българското национално-освободително движение със своите идеи. Когато турците потушават с кръв въстанието след дълъг възклик „този народ щом е готов да даде толкова големи жертви в различни точки на страната значи действително е узрял за независимост”. За това и Великите сили се съгласяват България да се появи отново на картата на света. Фокус: Какво е значението на тази дата за българския народ? Божидар Димитров: Би трябвало да бъде най-голямо, защото да имаш държавност е най-важното нещо в този живот. Нямаш ли държава ти не можеш да вземаш отговорни решения, с които да определяш съдбата си. Българският народ получи тази възможност. Ако бяхме в рамките на друга държава, да речем Република Турция, която от 1908 година започва да взима в армията си и християни и мюсюлмани, то сега нашите момчета щяха да имат задължителна военна служба, но в турската армия и щяха да измират в кюрдските райони или при граничната зона със Сирия. Ние нямаше да можем да взимаме самостоятелни решения. Фокус: Проф. Димитров, какво е вашето послание, което бихте отправили по повод 3 март? Божидар Димитров: Моето послание е да си спомним, че всичко хубаво, което ни се е случило в нашият дълъг политически и етнически живот сме си го направили сами. Много пъти съм казвал, че нямаше да има руско-турска война, ако нямаше Априлско въстание. За това всякакви опити да се омаловажи значението на 3 март са отхвърлени с презрение. Росен ГЕОРГИЕВ

3 Март 2016 | 11:34 | Агенция „Фокус”