За Деня на храбростта и Празник на Българската армия, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей.

Фокус: Проф. Димитров, честваме 6-ти май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Разкажете ни за възникването му и промените, съпътстващи го през годините.
Проф. Божидар Димитров: Няма данни как възникнал празника, но очевидно през християнската епоха той се е наложил като празник на армията. Защо мисля така? Защото Свети Георги е конен светец, а в онзи ранен период от нашата история българската армия е била изцяло на коне. Държа да отбележа, че армията като институция е предхождала държавата поне с няколко века, т.е българския народ е имал конна армия, добре организирана и въоръжена. Тя е познавала различни тактики, както личи от сраженията ѝ с готи или византийци. През Християнската епоха със сигурност са избрали конния светец Свети Георги за покровител на армията, защото той е бил най-популярен и почитан. Дори днес най-разпространените имена са на конни светци, като първо място заема Георги. Най-много хора с това име има в България. След това са Димитър и Тодор, които също са конни светци. Едва ли този процес е бил утвърден с указ, но просто се е приело, че това е празника на армията и държавата е направила всичко възможно той да се чества подобаващо още в онези ранно времена. Не отговаря на истината твърдението, че бойните знамена били осветени за първи път в битката при Ахелой. Това означава, че то тогава българските знамена не са били осветени. Осветени са били и още как. За култа към Свети Георги свидетелства и един уникален гръцки разказ, който спада към гръцката литература, а не към нашата. Разказът се нарича „Чудото на Св. Георги с българина”. В този гръцки разказ, написан някъде из гръцките манастири се казва, че при тях дошъл един странстващ български монах. Гръцките монаси го приели, но той бил болен и легнал на смъртно легло. Помолил монасите да се съберат, за да има разкаже нещо, което му се е случило. Разказал, че по време на война с Унгарците през 893 година, от неговото село излезли 50 войници, конници. Помолили се на Св. Георги, а най-много се молел самият той и потеглили на война срещу унгарците. Войниците попаднали на унгарска засада и тръгнали да бягат, защото унгарските конници били стократно повече. Неговият кон паднал и си счупил крака. Той разбрал, че ще загина и седнал да се помоли на Св. Георги. В този момент конят ми се изправил съвсем здрав, той се качил отгоре му и хукнал да бяга заедно с останалите 50 войници от селото. Монахът разказва още, че скоростта, с която е бягал конят, е била прекалено голяма и неестествена. Всичките 50 конници се прибрали след края на войната без да дадат нито една жертва. След няколко години започнали друга война. Това е войната с Византия през 896 година. Отново се помолили на Св. Георги и у принесли много жертви. По пътя старият му кон умрял, а един глас му казал да види как е заздравял кракът му. Почистили костта и видели, че тя е стегната с железен обръч. Гласът отново казал, че от този обръч трябва да бъде изковат Кръст, който ще ги закриля, а те това и направили. По-късно този войник станал монах, а кръстът винаги носил със себе си. След като разказ историята си, той предал кръста на гръцките монаси.
Фокус: защо точно Свети Георги е възприет за покровител на Българската армия?
Проф. Божидар Димитров: Този наивен, на пръв поглед, разказ ни показва огромния култ, който съществува към Свети Георги сред българските мъже. Всички войници през тази епоха твърдо са вярвали, че той ги пази в сражения и във всички несгоди на войната. Именно за това този ден е празник на българската армия от стари времена.
Фокус: Според вас какво съвременното състояние на Българската армия и пред какви предизвикателства е изправена тя?
Проф. Божидар Димитров: Състоянието на съвременната българска армия не е много добро. За нещастие след, след като тя беше достигнала едно високо равнище по време на Студената война, изразяващо се във висока численост, много танкове, над 700 самолета и прочие, тя беше разоръжена до онзи мирновременен състав, който е имала по Ньойския мирен договор между 1919 и 1930-та година. Това не е страшно. В случай на нужда Българската армия много бързо ще се възстанови. Още през 1915 година Уинстън Чърчил, стремейки да привлече Българи на страната на Антантата, в Камарата на лордовете произнася една реч, в която заявява: „В Европа има три военни народа, на които воинското изкуство е в гените – ирландците, руснаците и българите. Руснаците вече са на наша страна. Трябва да направим всичко възможно, едно милионната Българска армия, която така добре се прояви през двете Балкански войни, да бъде на наша страна”. Аз мисля, че България много бързо може да възстанови армията си като през 1938 година, тогава обаче имаше скрито военно обучение. Сега това го няма, въпреки готовността на голяма част от младежите. Искам да посоча едно нещо. Журналистите понякога не забелязват някои ясни, които младата част на българския народ дава. На 3-ти март тази година, само преди два месеца, при изключително студено време на Шипка се качиха 100 000 български младежи. Без да ги организира никой, те сами се качиха, а голяма част от тях бяха увити в български знамена. Аз мисля, че в случай на нужда те ще влезнат в армията, но трябва да имат военно обучение. В съвременния свят е необходима сериозна техническа подготовка, за това трябва да има и наемна армия. Няма как младежи, които са служели едва няколко месеца, да овладеят сложните електронни системи на танк, ракетите и т.н. Това трябва да бъде правено от професионалисти. Пехотата, Царицата на боя, трябва да може да попълнена, но въпроса е от задължителна или доброволна военна служба. Не вярвам, е това ще струва много , всичко зависи от това как ще се измисли. През 70-те години бях в Италия, младежите служиха така – спяха си вкъщи, сутрин ставаха и отиваха в казармата, къде изучаваха военно дело. В 17.00 часа те вече са свободни и се прибират вкъщи. Така армията не харчи толкова много пари. Аз мисля, че и в България може да бъде организирано такова масово обучение в рамките на няколко месеца. Дори не е необходимо да бъде 9 месеца, 3 месеца са достатъчни да бъде обучен един български младеж. Не съм сигурен как трябва да бъде решен проблема, но може да се опита и с доброволно обучение, аз познавам много младежи, които биха го преминали.
Фокус: С какви чувства посрещате 6-ти май и какво ще пожелаете на българските военнослужещи?
Проф. Божидар Димитров: Като български войник аз не мога да не посрещна този празник с гордост. Аз знам и то в подробности какво е направил българският войник през нашата 14-вековна ни история, а непрекъснато излизат нови и нови данни за неговите подвизи и героизъм. За да я има и днес България върху най-оспорваното място на европейския континент, това се дължи на Българската армия. Затова пожелавам на армията да държи барута сух и да нанесе тежки загуби на всеки агресор, който си позволи да нахлуе в България.
Иван ЛАЗАРОВ

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---