Проф. Божидар Димитров: На Българската армия се дължи това да я има и днес България върху най-оспорваното място на европейския континент
За Деня на храбростта и Празник на Българската армия, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей.
Фокус: Проф. Димитров, честваме 6-ти май като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Разкажете ни за възникването му и промените, съпътстващи го през годините.
Проф. Божидар Димитров: Няма данни как възникнал празника, но очевидно през християнската епоха той се е наложил като празник на армията. Защо мисля така? Защото Свети Георги е конен светец, а в онзи ранен период от нашата история българската армия е била изцяло на коне. Държа да отбележа, че армията като институция е предхождала държавата поне с няколко века, т.е българския народ е имал конна армия, добре организирана и въоръжена. Тя е познавала различни тактики, както личи от сраженията ѝ с готи или византийци. През Християнската епоха със сигурност са избрали конния светец Свети Георги за покровител на армията, защото той е бил най-популярен и почитан. Дори днес най-разпространените имена са на конни светци, като първо място заема Георги. Най-много хора с това име има в България. След това са Димитър и Тодор, които също са конни светци. Едва ли този процес е бил утвърден с указ, но просто се е приело, че това е празника на армията и държавата е направила всичко възможно той да се чества подобаващо още в онези ранно времена. Не отговаря на истината твърдението, че бойните знамена били осветени за първи път в битката при Ахелой. Това означава, че то тогава българските знамена не са били осветени. Осветени са били и още как. За култа към Свети Георги свидетелства и един уникален гръцки разказ, който спада към гръцката литература, а не към нашата. Разказът се нарича „Чудото на Св. Георги с българина”. В този гръцки разказ, написан някъде из гръцките манастири се казва, че при тях дошъл един странстващ български монах. Гръцките монаси го приели, но той бил болен и легнал на смъртно легло. Помолил монасите да се съберат, за да има разкаже нещо, което му се е случило. Разказал, че по време на война с Унгарците през 893 година, от неговото село излезли 50 войници, конници. Помолили се на Св. Георги, а най-много се молел самият той и потеглили на война срещу унгарците. Войниците попаднали на унгарска засада и тръгнали да бягат, защото унгарските конници били стократно повече. Неговият кон паднал и си счупил крака. Той разбрал, че ще загина и седнал да се помоли на Св. Георги. В този момент конят ми се изправил съвсем здрав, той се качил отгоре му и хукнал да бяга заедно с останалите 50 войници от селото. Монахът разказва още, че скоростта, с която е бягал конят, е била прекалено голяма и неестествена. Всичките 50 конници се прибрали след края на войната без да дадат нито една жертва. След няколко години започнали друга война. Това е войната с Византия през 896 година. Отново се помолили на Св. Георги и у принесли много жертви. По пътя старият му кон умрял, а един глас му казал да види как е заздравял кракът му. Почистили костта и видели, че тя е стегната с железен обръч. Гласът отново казал, че от този обръч трябва да бъде изковат Кръст, който ще ги закриля, а те това и направили. По-късно този войник станал монах, а кръстът винаги носил със себе си. След като разказ историята си, той предал кръста на гръцките монаси.
Фокус: защо точно Свети Георги е възприет за покровител на Българската армия?
Проф. Божидар Димитров: Този наивен, на пръв поглед, разказ ни показва огромния култ, който съществува към Свети Георги сред българските мъже. Всички войници през тази епоха твърдо са вярвали, че той ги пази в сражения и във всички несгоди на войната. Именно за това този ден е празник на българската армия от стари времена.
Фокус: Според вас какво съвременното състояние на Българската армия и пред какви предизвикателства е изправена тя?
Проф. Божидар Димитров: Състоянието на съвременната българска армия не е много добро. За нещастие след, след като тя беше достигнала едно високо равнище по време на Студената война, изразяващо се във висока численост, много танкове, над 700 самолета и прочие, тя беше разоръжена до онзи мирновременен състав, който е имала по Ньойския мирен договор между 1919 и 1930-та година. Това не е страшно. В случай на нужда Българската армия много бързо ще се възстанови. Още през 1915 година Уинстън Чърчил, стремейки да привлече Българи на страната на Антантата, в Камарата на лордовете произнася една реч, в която заявява: „В Европа има три военни народа, на които воинското изкуство е в гените – ирландците, руснаците и българите. Руснаците вече са на наша страна. Трябва да направим всичко възможно, едно милионната Българска армия, която така добре се прояви през двете Балкански войни, да бъде на наша страна”. Аз мисля, че България много бързо може да възстанови армията си като през 1938 година, тогава обаче имаше скрито военно обучение. Сега това го няма, въпреки готовността на голяма част от младежите. Искам да посоча едно нещо. Журналистите понякога не забелязват някои ясни, които младата част на българския народ дава. На 3-ти март тази година, само преди два месеца, при изключително студено време на Шипка се качиха 100 000 български младежи. Без да ги организира никой, те сами се качиха, а голяма част от тях бяха увити в български знамена. Аз мисля, че в случай на нужда те ще влезнат в армията, но трябва да имат военно обучение. В съвременния свят е необходима сериозна техническа подготовка, за това трябва да има и наемна армия. Няма как младежи, които са служели едва няколко месеца, да овладеят сложните електронни системи на танк, ракетите и т.н. Това трябва да бъде правено от професионалисти. Пехотата, Царицата на боя, трябва да може да попълнена, но въпроса е от задължителна или доброволна военна служба. Не вярвам, е това ще струва много , всичко зависи от това как ще се измисли. През 70-те години бях в Италия, младежите служиха така – спяха си вкъщи, сутрин ставаха и отиваха в казармата, къде изучаваха военно дело. В 17.00 часа те вече са свободни и се прибират вкъщи. Така армията не харчи толкова много пари. Аз мисля, че и в България може да бъде организирано такова масово обучение в рамките на няколко месеца. Дори не е необходимо да бъде 9 месеца, 3 месеца са достатъчни да бъде обучен един български младеж. Не съм сигурен как трябва да бъде решен проблема, но може да се опита и с доброволно обучение, аз познавам много младежи, които биха го преминали.
Фокус: С какви чувства посрещате 6-ти май и какво ще пожелаете на българските военнослужещи?
Проф. Божидар Димитров: Като български войник аз не мога да не посрещна този празник с гордост. Аз знам и то в подробности какво е направил българският войник през нашата 14-вековна ни история, а непрекъснато излизат нови и нови данни за неговите подвизи и героизъм. За да я има и днес България върху най-оспорваното място на европейския континент, това се дължи на Българската армия. Затова пожелавам на армията да държи барута сух и да нанесе тежки загуби на всеки агресор, който си позволи да нахлуе в България.
Иван ЛАЗАРОВ
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Божидар Димитров: С приемането на християнството цар Борис I е искал страната да стане една от водещите сили в Европа, на равно с Рим и Константинопол
Проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей в интервю за Агенция „Фокус”.
Проф. Божидар Димитров: Априлското въстание бележи началото на постигането на гл...
Проф. Божидар Димитров: През 1974 година Скопска, Охридска и Битолска епархия се...
Проф. Божидар Димитров: Всичко, което сме постигнали в нашия политически и етнически живот сме го направили сами, всякакви опити да се омаловажи значението на 3 март са отхвърлени с презрение
Проф. Божидар Димитров историк и директор на Националния исторически музей, в интервю за Агенция „Фокус” по повод Националния празник на Република България - 3 март. Фокус: Проф. Димитров, на 3 март е подписан Санстефанският мирен договор между Османската империя и Руската империя, който слага край на руско-турската освободителна война и урежда, макар и неокончателно, обособяването на Третата българска държава след близо 5 века владичество. Какъв е вашият прочит на датата 3 март 1878 година? Божидар Димитров: На 3 март с договора от Сан Стефано, независимо това дали е прелиминарен договор, се решава главната историческа задача, която стой пред българския народ в течение на 5 века - възстановяване на българската държавна независимост. Това възстановяване е било крайно необходимо, тъй като това е единственото условия българският народ да претърпи прогресивно развитие напред в демографски, културен и икономически план. Иначе той е бил обект на историята в Османската империя за разлика от някой християнски империи, където на покорените народи не се отказва участие във властта и те имат и учени, академии, висши офицери и големи предприятия. Хората от покорените страни в християнските империи дори могат да служат в армията. При нас това е било невъзможно. Възможно е само ако си приел исляма, единствено тогава. Може да си най-богатия човек в България, но не можеш да станеш дори околийски управител, тъй като тези постове са забранени и ти не можеш да взимаш решения, които биха касаели живота на българите, тяхното развитие и твоето собствено. За това Сан Стефано осъществява точно тази мечта на българите - да имат собствена държава и да уредят държавата си с една Конституция, както и правят и въз основа на нея да тръгнат напред. Това и става. Имено само от това и единствено трябва да оценява руско-турската война, не от някои други ъгли. Фокус: Договорът изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, но как се стига до подписването му и какви са последиците за страната ни? Божидар Димитров: Договорът е подписан след Цариградската конференция на Великите сили. В нея участие вземат 6-те Велики сили в Европа, които от 1815 година решават съдбата на всеки народ и всяка държава, при това с консенсус. Така отново с консенсус, те решават България да получи държавна независимост. Те начертават на картата не една, а даже две български държави. Обаче турския султан отказва да приеме такова решение. Той предварително се е съгласил да приеме всяко решение на Великите сили, за това чувствайки се обидени, те решават по военен път да решат проблема. Великите сили наричат това „Военна екзекуция на изпълнението на Великите сили”. Русия се наема да направи тази военна екзекуция. Предвижва армията си и обявява война на империята. Руската армия нахлува тук и разбива турските войски. В Кавказ има още един фронт. В крайна сметка заставят Турция да подпише Сан Стефанския договор, с който България получава независимост в рамките на една държава в етническите си граници, които се смята, че са границите на българската екзархия. Това е огромна територия, близо 220 000 километра. В нея влизат селища, райони и региони, в които българите са преобладаваща част от населението. Фокус: Какви са главните уроци от тази дата като символ в българската история, край на един многовековен процес на борба за свобода и начало на нова държавност? Божидар Димитров: Това е точно така. Това е края на един процес, който е започнал през 1860-та година. В една моя книга съм написал „Освобождението на България 1860-1878 година”. Българският народ трябва да покаже на света, кой е, къде е, какво населява на света и какво иска. Това е легалната църковно-освободителна война, която започва 1860-та година и завършва след 10 години с пълен успех, като се очертават границите на Българската екзархия и самостоятелна църква. Това означава, че един самостоятелен народ е определен със Султанския ферман, който казва докъде стига българският народ. Той включва всички земи в Тракия, Мизия и Македония намиращи се в Османската империя. Следващата стъпка е въоръжената заявка за политическа независимост. Това е кървава политическа заявка, тя става с Априлското въстание по модела, който е изработил Васил Левски. Макар и отдавна увиснал на бесилото, той продължава да ръководи българското национално-освободително движение със своите идеи. Когато турците потушават с кръв въстанието след дълъг възклик „този народ щом е готов да даде толкова големи жертви в различни точки на страната значи действително е узрял за независимост”. За това и Великите сили се съгласяват България да се появи отново на картата на света. Фокус: Какво е значението на тази дата за българския народ? Божидар Димитров: Би трябвало да бъде най-голямо, защото да имаш държавност е най-важното нещо в този живот. Нямаш ли държава ти не можеш да вземаш отговорни решения, с които да определяш съдбата си. Българският народ получи тази възможност. Ако бяхме в рамките на друга държава, да речем Република Турция, която от 1908 година започва да взима в армията си и християни и мюсюлмани, то сега нашите момчета щяха да имат задължителна военна служба, но в турската армия и щяха да измират в кюрдските райони или при граничната зона със Сирия. Ние нямаше да можем да взимаме самостоятелни решения. Фокус: Проф. Димитров, какво е вашето послание, което бихте отправили по повод 3 март? Божидар Димитров: Моето послание е да си спомним, че всичко хубаво, което ни се е случило в нашият дълъг политически и етнически живот сме си го направили сами. Много пъти съм казвал, че нямаше да има руско-турска война, ако нямаше Априлско въстание. За това всякакви опити да се омаловажи значението на 3 март са отхвърлени с презрение. Росен ГЕОРГИЕВ