Проф. Божидар Димитров: С приемането на християнството цар Борис I е искал страната да стане една от водещите сили в Европа, на равно с Рим и Константинопол
Проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус:Навършват се 1009 години от смъртта на св. цар Борис I – Михаил, какъв владетел е бил той?
Божидар Димитров: Св. цар Борис I – Михаил е един от най-големите български владетели, тъй като по негово време България постига няколко фундаментални неща, чиито положителен ефект се чувства и до днес. Той идва на власт през 852 година, неговите предшественици в знаменитото петдесетилетие на България успяват да постигнат едно териториално разширение включващо Балканите и Средна Европа, огромни територии като Тракия, Македония, Поморавието, Панония, Трансилвания, Румъния, Молдова и голяма част от Южна Украйна. Териториално България е европейска политическа супер сила. България също така е и военна и икономическа сила, защото е централизирана монархия, а не федерация или с подобно управление. В България царува принципът на унитарната държава. Всяка друга държава, например руската или сръбската в тази епоха и дълги векове след това, се представят като сбор от няколко държави, които воюват помежду си. Например войни има между Сърбия и Зета, между Стара Рашка и Босна, а в Русия между Москва срещу Новгород, както и Киев и други. Тази икономическа, политическа и военна супер сила като България обаче не е приета добре в тогавашния свят, тъй като е езическа държава. Тя има разбира се, право на избор - може да си остане езическа, може и да приеме християнството или мюсюлманството. Борис прави цивилизационния избор да избере християнството и по този начин става част от единната европейска цивилизация, която е в основата на моралните, етични и всякакви други принципи, които са на базата на произтичащите ценности от християнската религия. С това България светкавично става една от най-уважаваните държави в Европа, а и в света, доколкото тогавашния свят се разбират териториите в Европа и около Средиземно море, но това не е всичко. Във вътрешен план Борис I получава възможност да въведе единно законодателство, произтичащо от създадения още от Юстиниан I Велики кодекс от закони, които се валидират от целия християнски свят. Дотогава в България съдопроизводството е съобразно с обичайното право на всеки народ влязъл в тази държава - това са българите преди всичко, но и малко славяни, авари, траки и други. В редица области на закона всеки действа съобразно законите, произтичащи от обичайното право на всеки народ. Държава не е добре да се развива така. Например при въпроса за собствеността при славяните земята се разпределя между всички братя, при българите земята остава, за да не се дели при първия брат, другите си търсят късмета в други области. Единното християнско законодателство позволява на Цар Борис I да създаде наистина един народ от многобройните етнически съставки, които са го изпълвали. Нещо повече цар Борис I получава възможност да създаде писменост, която да е валидна за всички, не всеки да пише на своите руни, друг на своите резки и черти като славяните, трети на гръцки език, а четвърти на латински език. За единната азбука и писменост можем да не се заблуждаваме, че те са създадени по инициатива на Кирил и Методий. Те са създадени по инициатива на цар Борис, а те са само гениалните изпълнители на неговата воля. За да се задържи тази писменост и азбука, което е много скъпо и в днешни пари струва милиарди левове, цар Борис хвърля и застава с целия могъщ финансов и политически ресурс на държавата и успява да задържи тази азбука, да създаде необходимия брой от стотици хиляди книги и десетки хиляди, които могат да четат и пишат на нея. Това наистина е една средновековна революция, която рядко виждаме. Такава дори не е направил Карл Велики и други средновековни европейски владетели. Това е трагедията на малките държави. Чувал съм за Васил Левски следното от чужденец, че ако Левски беше французин или англичанин днес името му щеше да гърми по целия свят като световен лидер на 19 век, но за съжаление с малките държави е така. Борис I е наистина несъкрушим, той никога не е претърпявал поражение. Идиотите, които пишат, какви тежки поражения е понесъл цар Борис I във войни със Сърбия, Хърватия и Византия не се сещат, че не можеш да бъдеш победен военно от държава, която несъществува по това време, като Сърбия. Не може да бъде победен от Византия, а в замяна на това тя да ти отстъпи изключително ценната в икономическо и стратегическо отношение област Загора. Цар Борис I ги е победил и си е взел областта Загора, която е много ценната. Такива чудеса не стават даже в съвременния свят. Някой да те победи военно и да ти подари ценна в икономическо, териториално и военно отношение област, като Загора, която се намира около южното Черноморие. Той е бил изключително амбициозен. Когато е станал християнин, той не е искал да бъде просто християнин, а една от водещите сили в Европа, на равно с Рим и Константинопол. Затова изгражда Голямата базилика и абсолютно съзнателно я прави не само от монументални материали – огромни каменни блокове, но я прави и най-голямата църква в Европа. С 2.50 см по-голяма дори от папската катедрала и 25 м по-голяма от катедралата на вселенския патриарх. Това е неговият материализиран символ на амбицията. България да бъде водеща сила в Европа. Затова възстановяването й придобива и символичния характер отново да заеме своето място от речника на политиците и да изчезне думата бори се за оцеляването и за спасението на България, а да се бори и за възхода и величието на България.
Фокус: В съвременната историография Борис е наричан с различни титли. Сменя ли той титлата си със смяната на религията?
Божидар Димитров: Не. Тя се мени автоматично, той става цар. Тези, които го наричат княз не са прави. За съжаление на места има няколко названия с титлата княз, като например има ул. „Княз Борис” и др. Хората просто не знаят, че княз е славянска титла, а цар Борис е българин. Тя означава шеф на околия. Не може да се нарече така човек, който управлява една държава, която се простира от Будапеща до Одрин и от устието на Днепър до Адриатическо море. Това е смешно - шеф на околия. Християнската титла отговаряща на титлата кан още през 705 година при Тервел, който е християнин и византийците е трябвало да го наградят с някаква титла, му дават титлата кесар, което означава цар. Така българският двор има тази титла, при положение, че някой от владетелите й стане християнин, а ние си я имаме още от 705 година. Затова българската църква го титулува със св. Цар Борис, а не по друг начин, още от тогава, от онези времена. Византийците го наричат архонт, даже те не го наричат княз. Някои наши не много добре образовани учени са превели, че архонт означава княз. Архонт значи водач на византийски. Те не искат да го нарекат другояче, защото не отговаря на византийската концепция за устройство на света. Според тях Божието царство на небето е едно и проекцията му на земята също трябва да бъде една. Естествено, византийският император е водачът на проекцията на Божието царство на земята. Другите трябва да бъдат по-ниско от него.
Фокус: Какво е било значението за покръстването на народа на Борис по онова време?
Божидар Димитров: Българският народ получава възможност първо да се уеднакви, действително да има български народ, защото в България по време на знаменитото десетилетие на непрекъснато териториално разделение на държавата освен българи, прабългари и славяни навлизат и други територии населени с други народи. За да се сплотят в един народ е ясно, че трябва да се подчиняват на общо законодателство – българското и да учат на едно – това прави Борис.
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Проф. Божидар Димитров: Априлското въстание бележи началото на постигането на главната цел на българския народ – възстановяване на държавната независимост
Във връзка с навършването на 140 години от избухването на Априлското въстание, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей.
Проф. Божидар Димитров: През 1974 година Скопска, Охридска и Битолска епархия се...
Проф. Божидар Димитров: Всичко, което сме постигнали в нашия политически и етнич...
Проф. Божидар Димитров: На 24 февруари в Държавната дума в Москва НИМ ще открие изложба от гравюри, посветени на Руско-турската освободителна война
Историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров в интервю за Агенция „Фокус” по повод изложбата на гравюри, изобразяващи Руско-турската освободителна война, която ще бъде представена в Москва. Фокус: Проф. Димитров, заминавате за Москва, където Националният исторически музей ще представи поредната си изложба там. Разкажете ни малко повече за нея? Божидар Димитров: Изложбата се нарича „Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) в гравюри”. Малко хора знаят, че въпреки че фотографията вече е позната по това време, снимките не стават много хубави и затова вестниците и списанията в цяла Европа и дори в САЩ са използвали помощта на художници, които са рисували гравюри на сражения, войници, лагери, болници и т.н. Тези художници са рисували така, че снимките да изглеждат като съвременни фотографии. Националният исторически музей има много голяма колекция, може би най-голямата в България на такива гравюри, тъй като имахме един Филиал на българо-съветската дружба, имаше такъв музей и ние приехме всички негови фондове, когато той беше разсипан. Сега подбрахме 100 такива гравюри, с които показваме целия процес на Руско-турската война и предшестващите я събития. Защото много хора я отделят много несправедливо от останалите събития, които са довели до нея, като Априлското въстание, турските зверства, Цариградската конференция на Великите сили, която взема решение България да бъде независима държава и военното изпълнение на решението на Цариградската конференция - Руско-турската война. Тази изложба ще бъде на много знаково място в руската Държавна дума и в откриването ѝ ще участва и българска правителствена делегация в състав Красимир Велчев от ГЕРБ, Красимир Каракачанов от Патриотичния фронт, Петър Кънев от БСП. Надявам се тази изложба, която ще подчертае решителния руски принос в решаването на главната историческа задача, която стои пред българския народ в течение на 5 века, а именно възстановяване на българската държавност, да стане начало на серия от разговори на парламентаристите, в които аз няма да се бъркам, за подобряване на българо-руските отношения, които много глупаво бяха развалени в последните няколко години. Фокус: За пръв път ли подобна изложба ще бъде представена в Москва? Божидар Димитров: Подобна да, но сме правили и други. По-миналата година – от 2013 до 2015 година направихме изложба на Тракийското злато, която също премина с голям успех. Тя беше в Държавния исторически музей (Государственный Исторический музей). Преди това имаше и изложба на българското християнско изкуство. Сега ще проведа разговори, които надявам се ще бъдат успешни за още 3 изложби. Една фотоизложба на български църкви и манастири по случай 1150 годишнината от Покръстването на България и една изложба на старинни български икони с 10 български икони на разменни начела с Централния музей за древноруска култура и изкуство „Андрей Рубльов" срещу 10 икони на най-прочутия руски художник на икони. Андрей Рубльов е добре познат в България, дори само от филма, който бяха направени за него, но и от иконите, които е рисувал и мисля, че тази изложба ще има невероятен успех. Отделно с Государствения исторически музей подготвяме изложба „Български ордени и медали от Освобождението до наши дни”. Фокус: При какъв интерес протичат традиционно българските исторически изложби в Москва? Божидар Димитров: Изложбите в Москва протичат при невероятна посещаемост. Изложбата на Средновековната българска християнска цивилизация отбеляза рекорд по посещаемост навремето, същото стана и с изложбата на тракийското изкуство, в което не бива да се съмняваме, тъй като то прави фурор на всякъде по света, където отиде. Фокус: Кога ще бъде открита изложбата и колко време ще продължи тя? Божидар Димитров: На 24 февруари ще бъде открита самата изложба. Веднага искам да кажа, че тази изложба в руската Държавна дума няма да остане само там. Няма да си я прибираме. Тя ще поседи през следващите 2 години, тоест ще посети и много други руски градове, музеи, изложбени зали и т.н. Фокус: Кои са по-интересните гравюри, които могат да се видят от посетителите ? Божидар Димитров: За нас всичките са интересни. Те просто ден по ден проследяват войната – съсредоточаване на руската армия в Румъния, формиране на българското опълчение, клетвата на българското опълчение пред Самарското знаме, преминаването на Дунав, боевете на Шипка, в Стара Загора, край Плевен, зимното преминаване на Балкана, превземането на София, Пловдив, Одрин и накрая Санстефанския мирен договор. Весела ПЕТРОВА