Проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус:Навършват се 1009 години от смъртта на св. цар Борис I – Михаил, какъв владетел е бил той?
Божидар Димитров: Св. цар Борис I – Михаил е един от най-големите български владетели, тъй като по негово време България постига няколко фундаментални неща, чиито положителен ефект се чувства и до днес. Той идва на власт през 852 година, неговите предшественици в знаменитото петдесетилетие на България успяват да постигнат едно териториално разширение включващо Балканите и Средна Европа, огромни територии като Тракия, Македония, Поморавието, Панония, Трансилвания, Румъния, Молдова и голяма част от Южна Украйна. Териториално България е европейска политическа супер сила. България също така е и военна и икономическа сила, защото е централизирана монархия, а не федерация или с подобно управление. В България царува принципът на унитарната държава. Всяка друга държава, например руската или сръбската в тази епоха и дълги векове след това, се представят като сбор от няколко държави, които воюват помежду си. Например войни има между Сърбия и Зета, между Стара Рашка и Босна, а в Русия между Москва срещу Новгород, както и Киев и други. Тази икономическа, политическа и военна супер сила като България обаче не е приета добре в тогавашния свят, тъй като е езическа държава. Тя има разбира се, право на избор - може да си остане езическа, може и да приеме християнството или мюсюлманството. Борис прави цивилизационния избор да избере християнството и по този начин става част от единната европейска цивилизация, която е в основата на моралните, етични и всякакви други принципи, които са на базата на произтичащите ценности от християнската религия. С това България светкавично става една от най-уважаваните държави в Европа, а и в света, доколкото тогавашния свят се разбират териториите в Европа и около Средиземно море, но това не е всичко. Във вътрешен план Борис I получава възможност да въведе единно законодателство, произтичащо от създадения още от Юстиниан I Велики кодекс от закони, които се валидират от целия християнски свят. Дотогава в България съдопроизводството е съобразно с обичайното право на всеки народ влязъл в тази държава - това са българите преди всичко, но и малко славяни, авари, траки и други. В редица области на закона всеки действа съобразно законите, произтичащи от обичайното право на всеки народ. Държава не е добре да се развива така. Например при въпроса за собствеността при славяните земята се разпределя между всички братя, при българите земята остава, за да не се дели при първия брат, другите си търсят късмета в други области. Единното християнско законодателство позволява на Цар Борис I да създаде наистина един народ от многобройните етнически съставки, които са го изпълвали. Нещо повече цар Борис I получава възможност да създаде писменост, която да е валидна за всички, не всеки да пише на своите руни, друг на своите резки и черти като славяните, трети на гръцки език, а четвърти на латински език. За единната азбука и писменост можем да не се заблуждаваме, че те са създадени по инициатива на Кирил и Методий. Те са създадени по инициатива на цар Борис, а те са само гениалните изпълнители на неговата воля. За да се задържи тази писменост и азбука, което е много скъпо и в днешни пари струва милиарди левове, цар Борис хвърля и застава с целия могъщ финансов и политически ресурс на държавата и успява да задържи тази азбука, да създаде необходимия брой от стотици хиляди книги и десетки хиляди, които могат да четат и пишат на нея. Това наистина е една средновековна революция, която рядко виждаме. Такава дори не е направил Карл Велики и други средновековни европейски владетели. Това е трагедията на малките държави. Чувал съм за Васил Левски следното от чужденец, че ако Левски беше французин или англичанин днес името му щеше да гърми по целия свят като световен лидер на 19 век, но за съжаление с малките държави е така. Борис I е наистина несъкрушим, той никога не е претърпявал поражение. Идиотите, които пишат, какви тежки поражения е понесъл цар Борис I във войни със Сърбия, Хърватия и Византия не се сещат, че не можеш да бъдеш победен военно от държава, която несъществува по това време, като Сърбия. Не може да бъде победен от Византия, а в замяна на това тя да ти отстъпи изключително ценната в икономическо и стратегическо отношение област Загора. Цар Борис I ги е победил и си е взел областта Загора, която е много ценната. Такива чудеса не стават даже в съвременния свят. Някой да те победи военно и да ти подари ценна в икономическо, териториално и военно отношение област, като Загора, която се намира около южното Черноморие. Той е бил изключително амбициозен. Когато е станал християнин, той не е искал да бъде просто християнин, а една от водещите сили в Европа, на равно с Рим и Константинопол. Затова изгражда Голямата базилика и абсолютно съзнателно я прави не само от монументални материали – огромни каменни блокове, но я прави и най-голямата църква в Европа. С 2.50 см по-голяма дори от папската катедрала и 25 м по-голяма от катедралата на вселенския патриарх. Това е неговият материализиран символ на амбицията. България да бъде водеща сила в Европа. Затова възстановяването й придобива и символичния характер отново да заеме своето място от речника на политиците и да изчезне думата бори се за оцеляването и за спасението на България, а да се бори и за възхода и величието на България.
Фокус: В съвременната историография Борис е наричан с различни титли. Сменя ли той титлата си със смяната на религията?
Божидар Димитров: Не. Тя се мени автоматично, той става цар. Тези, които го наричат княз не са прави. За съжаление на места има няколко названия с титлата княз, като например има ул. „Княз Борис” и др. Хората просто не знаят, че княз е славянска титла, а цар Борис е българин. Тя означава шеф на околия. Не може да се нарече така човек, който управлява една държава, която се простира от Будапеща до Одрин и от устието на Днепър до Адриатическо море. Това е смешно - шеф на околия. Християнската титла отговаряща на титлата кан още през 705 година при Тервел, който е християнин и византийците е трябвало да го наградят с някаква титла, му дават титлата кесар, което означава цар. Така българският двор има тази титла, при положение, че някой от владетелите й стане християнин, а ние си я имаме още от 705 година. Затова българската църква го титулува със св. Цар Борис, а не по друг начин, още от тогава, от онези времена. Византийците го наричат архонт, даже те не го наричат княз. Някои наши не много добре образовани учени са превели, че архонт означава княз. Архонт значи водач на византийски. Те не искат да го нарекат другояче, защото не отговаря на византийската концепция за устройство на света. Според тях Божието царство на небето е едно и проекцията му на земята също трябва да бъде една. Естествено, византийският император е водачът на проекцията на Божието царство на земята. Другите трябва да бъдат по-ниско от него.
Фокус: Какво е било значението за покръстването на народа на Борис по онова време?
Божидар Димитров: Българският народ получава възможност първо да се уеднакви, действително да има български народ, защото в България по време на знаменитото десетилетие на непрекъснато териториално разделение на държавата освен българи, прабългари и славяни навлизат и други територии населени с други народи. За да се сплотят в един народ е ясно, че трябва да се подчиняват на общо законодателство – българското и да учат на едно – това прави Борис.

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---