ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Божидар Димитров: На 24 февруари в Държавната дума в Москва НИМ ще открие изложба от гравюри, посветени на Руско-турската освободителна война

Проф. Божидар Димитров: На 24 февруари в Държавната дума в Москва НИМ ще открие изложба от гравюри, посветени на Руско-турската освободителна война

Историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров в интервю за Агенция „Фокус” по повод изложбата на гравюри, изобразяващи Руско-турската освободителна война, коят...

23 Февруари 2016 | 11:00 | Агенция „Фокус”

Проф. Божидар Димитров: Убитите по време на „Кървавата Коледа” в Македония са имали една вина – били са българи

Проф. Божидар Димитров: Убитите по време на „Кървавата Коледа” в Македония са имали една вина – били са българи

В периода декември 1944 – януари 1945година във Вардарска Македония започва серия от репресии, при които са убити или малтретирани без съд и присъда хиляди хора с българско самосъзнание. Тези събития са останали в историята под наименованието „Кървавата Коледа” за българите в Македония. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание. За да разкаже подробности около тези исторически събития и за последиците от тях, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей. Фокус: Проф. Димитров, в периода декември 1944 – януари 1945година във Вардарска Македония се извършва огромно престъпление срещу българите, получило наименованието „Кървавата Коледа” за българите в Македония. Какво точно се случва? Проф. Божидар Димитров: Оказа се, че това се е случило не само там. Същото се е случвало във Войводина, Хърватска и Словения. Централният комитет на Югославската комунистическа партия решил да унищожи елита на българското население в Македония, на унгарското във Войводина и т.н. По предварително изготвени списъци са арестувани всички хора с висше образование, а те естествено са били българи. Избити са буквално като кучета. Изведени са извън града и убити с хладно оръжие, за да не се чуват изстрели. Планът е приведен в действие по Коледа. Това или е случайно съвпадение, или са имали предвид, че по това време хората са си по къщите. Всичко започва на 24 декември 1944 г. и завършва на 7 януари 1945г. Това стана известно, когато самите македонски медии в началото на т. нар. демокрация описаха случая от Велес, при който са арестувани и избити 53 души. Всички те са лекари, юристи и инженери. След това стана ясно, че това е ставало във всеки по-голям град на Македония, градче или село, където има хора, които могат да бъдат причислени към елита. Отделен е случаят с избитите войници и офицери в Скопското кале. Там са започнали да формират части на бъдещата нова македонска армия, която е трябвала да бъде изпратена на фронта за заграбване на други земи в областта Срем, в района на реките Дунав, Драва, Сава. На този фронт се е водила опозиционна война чак до месец март. Почти всички офицери и сержанти, на брой около 900 души и служили в Българската армия са били в казармата на Скопското кале, което сега е възстановено. Те не са били съгласни да отидат на Сремския фронт. Между тях имало агитатори, които са настоявали новосформираната македонска армия да тръгне към Солун, да го освободи и да го направи столица на Македония, като превземе и Егейска Македония. Те са смятали, че създадените там партизански отряди на ЕЛАС (Гръцка народна освободителна армия) ще се присъединят към тях и лесно могат да освободят Егейска Македония заедно със Солун, където до този момент е било пълна анархия. Червените партизани вече са започнали гражданска война срещу кралските войски, които са настъпвали от Атина. Чак 1949 година са успели да овладеят района, а гражданската война продължава няколко години. Тогава един черногорски партизански отряд, който е установил комунистическата власт в Македония, тъй като местни партизани там почти не е имало, успява да разоръжи тези 900 военни и да ги избие хладнокръвно в подземието на Скопското кале. Не е известно колко са общо загиналите. Самите македонски медии твърдят, че се между 20 и 30 хиляди. При всички положения цифрата е огромна и е ликвидирала това, на което се крепи националната идентичност на един народ – неговият образован и технократски елит. Репресиите, макар и малко по-късно, са засегнали и самите македонски комунисти. Постепенно са избити ръководителите на македонската компартия като Панко Брашнаров, Методи Андонов – Ченто и др. Фокус: Формално в какво са били обвинявани всички избити хора? Проф. Божидар Димитров: Те са имали много голяма вина – били са българи. Те не са били сътрудници на окупатора, както те го наричат. Сътрудниците, понеже са знаели какво ги чака, са се оттеглили в България с българските близки. За съжаление една част от тях са предадени, осъдени в процес и почти всички разстреляни. Тези хора са останали, били са спокойни, защото не са извършили никакви престъпления. Дори не са сътрудничели на българските власти, а просто са си вършели работата, за която са учили. Фокус: Каква е била ролята на местния комунистически лидер Лазар Колишевски? Проф. Божидар Димитров: По отношение на българската му същност е предателска. Аз ще припомня, че дълги години неговият брат беше на висша държавна длъжност вътре в България. Това е един от парадоксите на историята. Членове на фамилията също са заемали висши държавни длъжности, само че тук са се казвали Колишеви. Преди 10-тина години един Колишев беше шеф на митниците в България. Предателска е, защото винаги е имало хора нагаждачи, които са се нагодили към новия режим. Тук трябва да споменем Михайло Аполстолски и Киро Глигоров, чиито молби да бъдат назначени на работа и да станат сътрудници на „българския окупатор” са запазени. В тях те гордо заявяват, че са българи и членове на техните семейства са участвали в национално-освободителни войни на българите. Това също е вярно. И двете заявления са запазени – на Михайло Апостолски да постъпи в Българската армия, а на Киро Глигоров да му се признаят адвокатски права. Фокус: Как живеят днес наследниците на всички, които са избити по време на тези събития и какво разказват те? Проф. Божидар Димитров: Срещал съм се с много от тези хора по времето, когато често ходех в Македония. Някои от тях продължават да се чувстват Българи. Те ми показваха паметници на българската история. Доста от тях са оцелели и ги има в книгата ми „Българските старини в Македония”. Кръвта вода не става. Въпреки, че те много са патили, не са могли да учат и са били репресирани. Докато ходех доста често забелязвах, че при тях царува страха. Те се страхуваха, че онези времена могат да с върнат. Основното, за което те се страхуват, е че българската държава няма да им помогне, както не им е помогнала и през 40-те години. Това наистина е така. Миналата година открих една изложба на съкровища на Охридската архиепископия и ми дойде на гости цял един род, който искаше да види изложбата. Бяха около 15-20 човека и кабинетът ми едва ги побра. Какво е станало с тях. Родоначалникът, който е бил български държавен функционер в Охрид е бил арестуват и разстрелян. Цялото семейство било натоварено на камион, изселено, а къщата им конфискувана. Сега къщата им е върната, но те немогат да вземат българско гражданство, защото беше прието от министерство на правосъдието, че трябвало да показват документ за български произход и те са били върнати. Когато са ги натоварили за 20 минути на един камион не им позволили да вземат нищо от къщи. Ето тук е парадоксът. Българската държава не им помага, въпреки, че от историята е добре известни какъв е този род. Те са прави да бъдат предпазливи, когато разказват за ужасите, които са преживяли. Фокус: Днес, повече от половин век по-късно, можем ли да кажем, че идеите на македонизма постигнали успех сред значителна част от населението на Македония? Проф. Божидар Димитров: Бих казал частичен успех. Когато ликвидираш елита на едно население, когато имаш само прости хора от ниските социални слоеве, много лесно може да ги манипулираш, че са потомци на Александър и Филип Македонски, както и че цар Самуил е македонски цар. На това се дължи успехът. Благодарение на информацията, която не може да бъде спряна и бързо се разпространява с интернет, както и благодарение на контактите между народите, става все по-трудно да се поддържа идеята за македонска национална идентичност. За нея просто няма едно свидетелство. Показателни бяха и 9-те статии на един македонист, който е режисьор на филма „Трето полувреме”. По-македонистки филм едва ли е правен и повече лъжи за България едва ли са казвани. На този човек нещо му стана, научи истината и сега в Македония го наричат новия Божидар Димитров. В 9 статии той разгроми македонизма с думи, които и аз не съм използвал, а моят остър език е всеизвестен. Този човек се казва Дарко Митревски и ги разби така, както и аз не съм го правил. Той общо взето е преписвал от моята книга „Десетте лъжи на македонизма”, която на времето предизвика фурор в Македония, но е допълвал свои неща и мисли. Фокус: Вие многократно сте повтарял думите на австрийския професор Ото Кронщайнер, който казва, че македонският език е български, но написан на сръбска пишеща машина. Как точно се заражда македонския писмен език и каква ролята на Блаже Конески? Проф. Божидар Димитров: Ще разкажа историята по разказа на Владо Мокров, който беше главен редактор на списание „Македонско дело”. В серия от 7 статии той навремето разказа историята. Някъде през октомври 1944 година се свиква комисия от 12 вещи лица по въпроса. Влиза Блаже Конески, чието име е Благой Конев и е студент в 3 курс Българска филология в Софийския университет и носи граматиката на проф. Андрейчин, която е българска. Той казва: „Взимате за основа тази граматика, сменяйте букви и думи, но македонският език, който ще създадете не трябва да прилича на българския. Те сменят думи и една две букви. Представят работата си на Блаже Конески, но той е недоволен, защото езикът все още прилича на български. В последно време започвам да си мисля дали грешката на Блаже Конески не е била неволна. Дали и той не е бил таен българин, но в създалата се обстановка е направил всичко възможно да запази българщината. А как го е направил? Взел е за основа българската граматика на проф. Андрейчин, но е могъл да вземе и граматиката на Вук Караджич. Сега всички македонци щяха да говорят на един език с падежи, който да прилича на сръбския, като се има в предвид и голямото насищане на лексиката със сръбски думи. Той е взел българската граматика, а българският език е единственият славянски език без падежи. Може би гласът на кръвта е накарала Блаже Конески или Благой Конев, да направи това.. Направили са голямата грешка да допуснат този език да започне да се учи, в резултат на което сега всички македонци говорят на български език, само че на диалект. Лека по лека се изчистиха сръбските думи и чуждиците, а на тяхно място идват старинни думи от диалекта или направо български думи. Знам, че много патриоти в Македония ще ми се ядосат, че „реабилитирам” Благой Конев, но знаейки какви езопови форми са използвали българите там, за да запазят българщината, склонен съм да повярвам, че той също го е направил съзнателно. Какво наистина му е пречило да влезе с граматиката на Вук Караджич? Нищо. Дори ръководителите в Белград щяха да му ръкопляскат още повече. С подобни езопови форми съм се сблъсквал много пъти в Македония. В началото на новите гробища в Струмица са гробовете на 7 български офицери. Видях, че на хубавите паметници, които сме издигнали през Втората световна война, а може би и по-рано, върху фамилията на офицерите някой е добавил „ич”. Така например от Петров става Петрович. Това си личи, защото все пак буквите са криви и не така хубаво направени от опитен каменоделец. Аз се възмутих и писах статия за това как не ги е срам да посръбчват български офицери. След това ме видяха българи от Струмица и ми казаха, че те са го написали, за да си мислят сръбските власти, че това са сръбски гробове и да не ги разрушават. И други такива случаи съм имал. Гробището в Ново село беше оцеляло само защото кмета на селото го е записал като сръбско военно гробище. Вътре наистина има два гроба на сръбски войници, но и на 71 български. Това си е българско военно гробище с централен паметник, на който пише: „Българийо, за тебе те умряха”. Кметът го е записал като сръбско военно гробище, за да го запази. Иван ЛАЗАРОВ

7 Януари 2016 | 13:30 | Агенция „Фокус”