Каймакъ-Чаланъ. Генерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев, Командващ 1-ва отделна армия
Агенция "Фокус" представя героите от Каймакчаланската епопея. Биографиите на офицерите, подофицерите и войниците, както и спомените за тях, са част от книгата "Каймакъ-Чаланъ" Том 2 на Красимир Узунов. Обръщаме се към всички наши читатели с молба, ако някой от Вас знае нещо повече или е свързан по един или друг начин със споменатите български герои, нека да ни помогне в събирането на информация, защото това е най-малкото, което им дължим.
Генерал-лейтенант Климент Евтимов Бояджиев, Командващ 1-ва отделна армия - Български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Роден е на 15 юли 1861 г. в Охрид. Постъпва на военна служба на 9 юни 1881 г. Завършва Военното училище с ІV Випуск. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1883 г. Зачислен е в 4-та пеша Самоковска дружина. Служи във 2-ри пехотен Струмски полк. По време на Сръбско-българската война (1885) е адютант в щаба на Западния отряд на майор Аврам Гуджев. Участва в сраженията при Цариброд (10-11 ноември 1885 г.) и Пирот (14-15 ноември 1885 г.). Произведен е в чин поручик на 24 март 1886 г. Назначен е в 1-ви пехотен Софийски полк. Произведен е в чин капитан на 1 януари 1888 г. До 1892 г., служи като командир на 4-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. През същата година постъпва в Генералщабната академия (Scuola di Applicazione e Istituto di Studi Militari dell' Esercito) в Торино. На 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор. През 1895 г. завършва академията и се връща в България. Назначен е за началник-щаб на 1-ва Дунавска бригада в Русе. През 1897 г. е назначен в Оперативния отдел на Генералния щаб. На 1 януари 1899 г. е произведен в чин подполковник. През 1900 г. е назначен за командир на 8-ми пехотен Приморски полк във Варна. През 1902 г. изработва първата релефна карта на България. На 1 януари 1903 г. е произведен в чин полковник. Последователно служи като началник-щаб на 6-та пехотна Бдинска дивизия във Видин и на 3-та пехотна Балканска дивизия в Сливен. През 1906 г. е назначен за началник-щаб на 2-ра Военно-инспекционна област в Стара Загора. През 1910 г. е назначен за началник на 3-та дивизионна област в Русе. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин генерал-майор. По време на Балканската война (1912-1913) е началник на 4-та пехотна Преславска дивизия. Води сраженията срещу турските войски при Селиолу, Петра и Ески-Полос (9-12 октомври 1912 г.). 4-та пехотна Преславска дивизия решава изхода на Бунар- Хисарското сражение при Караагач, Чонгора и Соуджак дере, след като осъществява пробив в турската отбрана на протежение от 15 км. Участва в щурма на фортовете на Чаталджанската позиция (4-5 ноември 1912 г.) След подновяването на войната през януари 1913 г. отразява опитите за пробив на турската Чаталджанска армия. През Междусъюзническата война (1913) 4-та пехотна Преславска дивизия е включена в състава на 5-та армия на генерал Стефан Тошев. Полковете на дивизията се сражават срещу сръбските войски в Осоговската планина при върховете Голеш, Мала Царцория, постовете Жеравино и Равна нива, при Гюешево, Вели връх, Араб-Табия, Сюлюманица (22-29 юни 1913 г.) и в Калиманските боеве (4-11 юли 1913 г.). На 4 септември 1913 г. е назначен за министър на войната в правителството на д-р Васил Радославов. Остава на поста и в двете правителства на Радославов до 14 септември 1914 г. От септември 1914 г. до април 1915 г. е началник на 3-та Военно-инспекционна област в Русе. На 15 април 1915 г. е назначен за началник на Генералния щаб на армията. На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 7 септември 1915 г. подава оставка, заради военната конвенция с Германия и Австро-Унгария, подписана в замъка Плес зад гърба на Генералния щаб. Назначен е за командващ 1-ва отделна армия в навечерието на включването на България в Първата световна война на 1 октомври 1915 г. Армията на преодолява сръбската отбрана по българската граница и разгромява неприятелските войски по долините на реките Тимок и Морава, като на 23 октомври 1915 г. превзема с щурм сръбската столица Ниш. 1-ва отделна армия участва в разгрома на сърбите на Косово поле и при преследването им към албанските планини. На 17 август 1916 г. започва настъпление срещу Лерин и Чеган (17 - 27 август 1916 г.), което трябва да провали предварително планираните настъпателни намерения на съглашенските войски на Македонския фронт. След контраофанзивата на Съглашенската армия през септември 1916 г., загубата на сражението при Горничево (12-13 септември 1916 г. и падането на Лерин на 23 септември 1916 г., подава оставка. На негово място за командващ е назначен генерал Димитър Гешов. Уволнен е от армията на 25 септември 1916 г. След края на войната, през ноември 1918 г., заминава за Германия. През 1923 г. е осъден на 5 години затвор за дейността му като министър на войната и като началник на Генералния щаб през 1913-1915 г. Амнистиран е през 1924 г. след Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на Александър Стамболийски. Умира на 15 юли 1932 г. в София.
