ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Божидар Димитров: Убитите по време на „Кървавата Коледа” в Македония са имали една вина – били са българи

Проф. Божидар Димитров: Убитите по време на „Кървавата Коледа” в Македония са имали една вина – били са българи

В периода декември 1944 – януари 1945година във Вардарска Македония започва серия от репресии, при които са убити или малтретирани без съд и присъда хиляди хора с българско самосъзнание. Тези съби...

7 Януари 2016 | 13:30 | Агенция „Фокус”

Проф. Божидар Димитров: Св. Климент Охридски е създал днешната ни писменост

Проф. Божидар Димитров: Св. Климент Охридски е създал днешната ни писменост

Историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей в интервю за Агенция „Фокус”. Фокус: Днес православната църква чества деня на Св. Климент Охридски, който е първоучител на българския народ. Какво е значението на делото му за българската история? Божидар Димитров: Неслучайно Софийският университет e кръстен на името на Св. Климент Охридски, тъй като на българска земя именно той успява да наложи старобългарската писменост като държавен и църковен език, разбира се с мощната финансова и политическа подкрепа на цар Борис I, което не бива да се забравя. Това става, разбира се след като създава кирилицата, което се посочва в съвсем ясни източници. Спорът, който понякога се води, е абсолютно излишен, тъй като авторът на неговото житие – Теофилакт Български, който обаче е грък, казва, че именно той е свършил това. Фокус: Разкажете ни за това кой е Свети Климент Охридски? Божидар Димитров: Източниците сочат, че заедно с кръвния си брат произхождат от областта Мизия, днешна Северна България, и най-вероятно са били благородници от прабългарската аристокрация. Като всеки млад прабългарски аристократ, който учи в специално училище в Плиска, което подготвя администратори за българската държава, той получава странно назначение – вместо да командва конен полк или област, получава назначение да се замонаши и да последва Кирил и Методий в техните мисии. Целта е очевидна, а именно да изучи старобългарската азбука и да я прехвърли в България, когато се създадат необходимите обществени, политически и международни условия за това. През 863 г. азбуката на Кирил и Методий е призната от византийския патриарх и от византийския император, а 6 години по-късно и от римския папа. По този начин изчезват всякакви пречки, пораждани от триезичната ерес. Климент е назначен за епископ на Моравия през 869 г., когато получава този сан, и като такъв е изпратен да свещенодейства във Великоморавия. През 886 г., когато делото на Кирил и Методий рухва във Великоморавия след смъртта и на Методий, то двамата заедно с Ангеларий и останалите 200 ученици са арестувани, но веднага след това са освободени от немците по искане на цар Борис, който е заявил, че те са български поданици. Конвоирани са до река Дунав и от там с лодка са прехвърлени на българския управител на Белград, който незабавно ги изпраща в Плиска. Цар Борис, имайки пълно доверие на своя служител Климент, го изпраща в днешната област Македония, която тогава се води с името Кутмичевица или Долна Земя, като сменя областния управител Котокий с областния управител Домета, на когото още в Плиска е поръчано да слуша и изпълнява всяко желание на Климент. Задачата на Климент в тази област е повече от ясна – да подготви необходимите богослужебни книги и свещеници, които да умеят да четат и пишат. Тоест подготвя се замяна на богослужението вероятно и на административния език, който до тогава е бил гръцки, със старобългарска писменост. Климент блестящо се справя с тази задача и за около 7 години подготвя 3 500 ученици свещеници и необходимите десетки хиляди книги, с които да се заредят църквите вероятно на половината българско царство. Същото прави, само че в Северна България, брат му Наум, който също създава редица манастири, които са едновременно центрове за обучение на свещеници и за изработване на богослужебни книги. Благодарение на тяхната дейност през 893 г. на Преславския събор се взима важно политическо решение, а именно България от тогава до наши дни да пише на своя роден език в администрацията и в светския живот, а в църковния живот също да се използва тази азбука. От тук нататък до смъртта си през 910 г. Климент продължава работата си. Повиква и брат си Наум и двамата заедно работят в тази област. Същевременно част от учениците са откупени – между тях са и Горазд и Сава, които също работят в близост до тях в днешния албански град Берат, и по този начин продължават да подготвят грамотни люде, които да поемат работа по обслужване на българската църква. Много е любопитен последният епизод от живота на Климент – няколко месеца, преди да почине, той си подава оставката, но не пред архиепископа на българската църква, чиито подчинен е, а пред светския ръководител на държавата. Цар Симеон изпада в ужас и заявява, че това е много лош знак. Това още веднъж показва, че Климент наистина е български аристократ по произход, тъй като само в кодекса на честта на българския аристократ е записано, абстрактно казано, че той е на бойния кон, докато е жив и може да подаде оставка само със смъртта си. Пример за това е дал самият цар Борис I, който на 92 години излиза от манастир, хвърля расото, облича бойните доспехи и повежда преславското опълчение срещу унгарците в едно много важно победно сражение за съдбата на столицата. Климент можем наистина да го смятаме за човека, който лично той и никой друг, е създател на днешната ни писменост. Той е забелязал, че глаголицата, създадена от Кирил и Методи, е много трудна със своята графика и затова е опростил буквите, като създал кирилицата. Той е човекът, който би трябвало да тачим и ние наистина го тачим, кръщавайки Софийския университет – основното българско просветно и научно висше училище, с неговото име. Фокус: Климент Охридски е основател на Охридската книжовна школа, която е сред двете главни български културни центрове през Средновековието, наред с Преславската. Кажете ни с какво са се различавали двете школи и каква е била ролята им? Божидар Димитров: По нищо. Това е била една недомислица на нашите учени. Азбуката, каквато е кодифицирана, такава е приета в цялата страна, тоест различия в нея няма. Не знам кой идиот е измислил, че има Охридска и Преславска школа. Има една школа – Българската и тя служи за пример и на останалите народи, които взимат от нас писмеността – руснаци, беларуси, украинци, молдовци, румънци, сърби и т.н. Няма Охридска и Преславска школа, има една школа – Българската. Няма никакви различия между книгите, писани в Северна България, в Южна България и в днешните земи на Македония, Албания, Косово и Северна Гърция. Книгите са написани на същия кодифициран български език, какъвто го е направил Климент, а вероятно и брат му Наум. Това е много важно, защото македонците казват, че според самите българи има две школи – Охридска и Преславска. Това означава, че има различия, следователно едната е македонската, а другата е българската. Няма такова нещо. Кодифицирана е българската азбука много жестоко като закон, както сега е кодифициран литературния български език. Това е навсякъде. Един и същ, без никакви различия. Деница СТОИЛОВА

25 Ноември 2015 | 17:30 | Агенция "Фокус"