ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Божидар Димитров: Св. Климент Охридски е създал днешната ни писменост

Проф. Божидар Димитров: Св. Климент Охридски е създал днешната ни писменост

Историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей в интервю за Агенция „Фокус”.

25 Ноември 2015 | 17:30 | Агенция "Фокус"

Проф. Божидар Димитров: Сръбско-българската война от 1885г. обръща световното обществено мнение в наша полза

Проф. Божидар Димитров: Сръбско-българската война от 1885г. обръща световното обществено мнение в наша полза

Недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България и Източна Румелия, на днешната дата преди 130 години Кралство Сърбия обявява война на страната ни. Младата Българска армия проявява невиждан героизъм, за да защити акта на Съединението и териториалната цялост на страната ни. За това какви са причините за Сръбско-българската война и политическите последици от нея, Агенция „Фокус” разговаря с проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей. Фокус: Проф. Димитров, на днешния ден преди 130 години, Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, започва военни действия срещу страната ни. Какви са предпоставките за тази война? Проф. Божидар Димитров: Предпоставките за тази война се коренят във факта, че България нарушава клаузите на Берлинския конгрес, с които е установено равновесие между християнските държави на Балканския полуостров. След Съединението, България става двойно по-голяма от Сърбия. Берлинският конгрес постановява Сърбия, Румъния, Гърция и България да имат приблизително еднаква територия, но България почти удвоява своята, съответно и армията си. Това е главната причина за нападението на Сърбия над България, защото тя е водена от желанието си да се компенсира с няколко български околии, в които има известно влияние още от времето на Руско-турската война. Сърбия също силно желае Видинска област и град Видин. Това е огромна политическа грешка на сръбския крал Милан. Казвам грешка, защото той не си дава сметка, че България, макар и на практика независима държава, всъщност е част от Османската империя. Както пише Симеон Радев , още във втория ден от войната княз Александър I Батенберг иска военна помощ от султана в качеството му на сюзерен. Симеон Радев посочва, че султанът едва не припаднал от възмущение, но външният му министър обяснил, че така стоят нещата от международно-правна гледна точка и трябва да изпрати войска. Той изпратил един табур (главна структурна единица в състава на военните сили на Османската империя), който успял да стигне до Саранбей (старото име на Септември) и там ги заварва краят на войната. За българите тази война е добре дошла и аз неслучайно съм разправял, че трябва да вдигнем паметник на крал Милан. Войната предизвиква огромно съчувствие към България. Не знам как на запад са решили, че България има малка и слаба армия и понеже държавата е млада, армията по-зле въоръжена от армията на съществуващата вече 70 години сръбска държава. След началото на войната, всички смятали, че България ще бъде безпощадно разпокъсана. Фокус: За войната се казва, че „капитаните побеждават генералите”. Какво е състоянието на двете армии в навечерието на този военен конфликт? Проф. Божидар Димитров: В навечерието на войната, Българската армия е два пъти по-голяма от сръбската. Ние имаме 128 000 войници и офицери, а сръбската – 68 000. Сърбите безумно разделят армията си в три колони. Едната колона е по пътя Драгоман – Сливница – София. Втората е Трън- Брезник – София, която трябва да излезе в тила на сливнишката позиция. Третата част от сръбската армия атакува Видин. Искам да подчертая, че всички български войници и офицери са отлично обучени. При тогавашната проста система на водене на война, без сложни електронни системи, самолети, танкове и други, за 7 години руските офицери са обучили една безпощадна армия, превръщайки всеки български войник в машина за убиване. Трябва да отбележим, че нашата армия има повече оръдия от сърбите, но те не го знаят. В крепостта Видин, която неслучайно издържа на всички сръбски атаки, има изключително много оръдия. В големия им брой се включват трофейните турски оръдия от Руско-турската война. След края на войната руснаците също изоставят своите оръдия, защото по това време в армията им тече процес на реорганизация и въвеждане на техника от по-модерен тип. За нас и сърбите обаче, тези оръдия са модерни и много ефективни. Фокус: Какъв е ходът на военните действия? Проф. Божидар Димитров: Проблемът на армията ни е, че е била на 300 километра от бойните действия. Тя е съсредоточена на границата с Турция, защото се очаква нападение от там. Изведнъж ни удрят от другия край, но тази армия много бързо се придвижва. След започването на войната, крайграничните отряди успяват 3 дни да задържат сърбите пред Сливница, където е главната и единствена позиция пред София. Когато започват да пристигат първите части от Тракия, сърбите започват да срещат една значителна армия по сливнишките позиции, която обезкървява техните атаки. След като идват още части и получаваме числено и огнево превъзходство, много бързо ги разбиваме. Освобождаваме Драгоман, Сливница, Цариброд и превземаме Пирот, пренасяйки войната на сръбска територия. Край Видин също се разиграват невероятни бойни действия. Гарнизонът на малката крепост отбива всички атаки на сърбите, преминавайки често в контранастъпление. Край Брезник е разбита и третата колона на сръбските войски и така България за 14 дни успява да ликвидира една от най-добре обучените и боеспособни армии на Балканския полуостров. Фокус: Какви са отзивите от войната? Проф. Божидар Димитров: Тази война обръща световното обществено мнение в наша полза. От неприязън към българите, които нарушават европейския мир, изведнъж се превръщаме в герои. Използва се метафората с Давид и Голиат, макар че нещата са точно обратното. Какво да се прави, така е смятал света. По численост на армията и броя на оръдията, ние ги превъзхождаме. Това много хора не го знаят и отдават всичко на героизма на българите. Много от офицерите ни имат голям боен опит от Руско-турската война и от руските войни в Средна Азия. Фокус: Какви са параметрите на Букурещкия мирен договор и какви са последиците от войната? Проф. Божидар Димитров: Според договора никой не отстъпва територии. Османската империя не може да си позволи да отстъпи дори и 1 кв. сантиметър. Мирът се подписва от османски представители и малко хора знаят тази подробност. Много хора се чудят, след като сме влезли до Пирот, защо не сме претендирали. Това е така, но почти цяло видинско е в ръцете на сърбите, въпреки че удържаме крепостта. Просто заменяме окупираните от нас територии в Сърбия, с окупираните от сърбите територии в България. Най-важното е, че за разединение на Северна и Южна България вече и дума не може да става. С Топханенския акт от 4 март 1886 година, формално Източна Румелия остава в пределите на Османската империя, но неин княз ще бъде назначавания от султана български княз. Веднага са премахната границите и митниците, армията се обединява, училищната дейност също и т.н. Практически изграждаме една единна държава. Фокус: Какъв трябва да бъде нашият прочит на тези исторически събития? Проф. Божидар Димитров: Когато с решителност и смелост се бориш за нещо, дори и малките народи, изправени срещу целия свят, успяват. Армия, народ, политически формации и обикновени хора, заедно застават зад идеята за съединението и са били готови на всичко за това. Светът уважава смелите и затова успяхме. Такъв трябва да бъде прочитът ни на това историческо събитие и за в бъдеще. Иван ЛАЗАРОВ

2 Ноември 2015 | 18:00 | Агенция "Фокус"