Доц. Анна Кръстева: Честите избори са знак, че гражданите не могат да намерят трайно представителство в политическия си елит
Политологът доц. Анна Кръстева, в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Финансовите министри от Еврозоната одобриха гръцкия спасителен план на стойност от 85 милиарда евро за следващите три години. С това решение се гарантира оставането на страната във валутния съюз на общността. Планът на Гърция беше одобрен от 19-те министри от Еврозоната след почти 6-часови дебати. Ясно е вече, че южната ни съседка ще получи така необходимото й финансиране, но стои въпросът на каква цена. В последните часове международната преса, а и не само, излезе с безброй коментари, всичките в един и същ дух: „Още една Пирова победа за Ципрас. Гръцкият парламент одобри споразумението с кредиторите, но това стана единствено благодарение на гласовете на опозицията, от което следва, че Ципрас ще трябва да обяви нови избори.“ Коментарът е на „Дойче веле“ и досущ звучи като всички други медии, включително и гръцките. Доц. Кръстева, тези коментари никого не изненадват, както и фактът, че премиерът Ципрас никак не би се смутил от факта, че собствената му партия не застана зад него. Същото видяхме дори преди обявения референдум. Какво е обозримото бъдеще на Ципрас и неговото правителство, респективно на СИРИЗА?
Анна Кръстева: Много силно е да се каже, че Ципрас е безразличен към това, което става в партията, от чисто визуалното му излъчване, което безкрайно се промени от един боен революционер. От януари месец виждаме един непрестанно угрижен политик. През август месец виждаме фундаментална трансформация на самия Ципрас. При изборите януари месец беше силен марксист, с един идеологически план зарази гърците, съвсем различен е Ципрас днес – един много по-прагматичен политик. Съвсем предвидими при тези резки трансформации са разривите вътре в партията. Виждаме колко дълбоки са разделителните линии в СИРИЗА, която твърде вероятно върви към разцепване, което разцепване би било здравословно за гръцката политическа сцена. Има тази лява платформа вътре в СИРИЗА, с повече от ефектния медийно бивш министър на финансите Варуфакис, който не слиза от западните медии, се обръщат към него до Панайотис Лафазанис, който е лидерът на тази платформа. Тя продължава да обединява това крило, което остава вярно на тези твърде радикални идеи. Последният цитат по повод меморандума на лидера на тази лява платформа:„Ние нямаме вече демокрация, а диктатура на Еврозоната“, звучи като цитат от платформата на СИРИЗА от януари месец, но което вече не е цитат на останалата част на СИРИЗА. Така че евентуалното разделяне на СИРИЗА на две партии – едната, която да продължи да отстоява тази радикално лява марксистка платформа, и другата, която да се утвърди като една умерена левица, защото в момента такава няма в Гърция, би било добре за здравето на гръцката политическа сцена. Един от резултатите на този вот е, че опозицията подкрепи Ципрас за спасителната програма, но опозицията съвсем логично каза, че няма да подкрепи Ципрас във вота на доверие, който той вероятно ще поиска в броени дни, на 20 август, когато трябва да бъдат преведени тези 3,4 милиарда на Европейската централна банка (ЕЦБ), което доста логично би довело до избори.
Водещ: В този ред на мисли, как биха се отразили на страната и доверието към страната предсрочни избори в този момент?
Анна Кръстева: Тук е наистина голямата въпросителна. Една политическа нестабилност никога не е добра база за финансова и икономическа стабилност, но Гърция не престава да ни изненадва. Бих казала, че гръцката криза прилича повече не на гръцка трагедия, а на американски екшън, защото непрестанни неочаквани обрати - от много тежка финансова ситуация, Гърция излиза второто 3-месечие с икономически ръст. Нещо, което абсолютно никой не беше прогнозирал, нещо, което финансистите и икономистите все още трудно обясняват.
Водещ: Това всъщност е едно от изискванията за този спасителен план –икономически растеж, който наистина никой не предричаше, точно обратното. Очакваше се да става все по-зле, но ето, че го видяхме. В чуждите медии излезе такава информация, че излизат с положителна оценка в икономиката си.
Анна Кръстева: С други думи, има ресурси в Гърция и ако малко успее да стъпи на краката си, би могла да отиде по-напред. Два аспекта има на проблема – политически и финансов. Политическият е, че едни нови избори биха били известен елемент на политическа нестабилност, но биха могли на едно по-високо ниво да осигурят по-дългосрочна политическа стабилност, защото за момента така, както е сформирана политическата сцена, би било „има избори, няма избор“, защото от какво да избират днес точно гърците? Между „Нова демокрация“, която е една от основните отговорници за кризата в Гърция и с корупция, и с клиентелизъм, и с липса на реформи, или от една СИРИЗА такава, каквато спечели януарските избори, радикална, но не успяваща да овладее кризата? Изборите на есен особено, ако до тогава СИРИЗА успее да се раздели, би дало една по-жизнена алтернатива на гърците между една класическа десница, към която се стреми „Нова демокрация“ да загърби това неефикасно, нереформистко и доста корупционно минало, и една по-прагматична лява СИРИЗА, нерадикална и екстремистка лява СИРИЗА, а една по-прагматична лява партия. Това би бил един реален избор на гърците и би осигурило в средносрочен план по-добра база за реформите.
Водещ: Доц. Кръстева, тези призиви за предсрочни избори са нещо като че ли вече модерно на Балканите. Чуваме ги в Гърция, чуваме в Македония, дори в Румъния съвсем наскоро, а най-често у нас. Кои са обаче основните недостатъци на толкова чести избори, освен драстичното опразване на хазната и реалната политическа нестабилност?
Анна Кръстева: Бих попитала - има ли плюсове сред толкова много минуси, които съвършено коректно изброихте. Плюсовете са, първо, самата политическа класа в балканските страни да разбере, че гражданите разбират колко нежизнена е тази политическа класа. Честите избори показват, че гражданите не могат да намерят трайно представителство. Гражданите го търсят, но политическата класа не отговаря стабилно на това търсене, така че тези чести избори са сигнал за политическата класа, че за да удовлетворят гражданите самата политическа класа трябва да се промени. Това е един изключително сериозен сигнал, и трябва да го отпращаме толкова често към нашите политически елити, нашите, казвам и родните и балканските, колкото трябва, за да разберат това, което ние гражданите знаем, че има фундаментална, дълбока, драматична криза на представителство. Вторият положителен момент на тези чести избори би бил да се намерят алтернативни политически субекти, или да се намерят променящи се политически субекти, които влезли във властта с една платформа или влезли във властта, за да я използват за лично облагодетелстване, да видят, че не става по този начин, или да променят платформата – това, което прави с магическа скорост пред очите ни Ципрас, или да се откажат да започнат да режат опашката на гущера, за да се обърнат към гражданите, а не към своите спонсори, не към своите изгоди. Така че едни нестабилни политически сцени водят в средносрочен план към оздравяване на политическата класа. Само да кажем, една Италия десетилетия наред е в една нестабилна политическа ситуация. Видяхме през последните години малко удължаване на електоралния Ципрас – един Ренци, който влезе също с голяма амбиция във властта за реформи, не толкова удачни, колкото му се иска, но все пак гражданите му дават политическо време, за да се опита нещо да направи с тези реформи. Така че политическото време на изборите е един лакмус за политическото търпение или нетърпение на гражданите.
Водещ: Доц. Кръстева, въпреки всички негативи, които събра покрай референдума и договорките с международните кредитори, Ципрас държи висок рейтинг сред гръцките политици, това показаха и последните изследвания. Каква е вероятността да се насочи той за подкрепа към друга партия, защото освен думите „предсрочни избори“, и партийното номадство е модерно на Балканите.
Анна Кръстева: По-вероятна хипотеза е не той да се насочи към друга партия, един лидер не отива в друга партия. Един лидер остава лидер като носител на идеи за нова партия, е да се опита това, което прави вече в момента, да преобразува самата СИРИЗА от една крайно-лява, в една прагматична партия като се вижда вече, че е готов да плати високата цена на това преобразуване, което е разцепването на партията. Но, това разцепване очаквам да се случи от неговите опоненти, обединени вече, институционализирани около лявата платформа в СИРИЗА. Така че Ципрас на вълната на този висок рейтинг, който независимо от всичките грешки, на всичките му неудачи на неопитен управленец, той няма никакъв управленски опит преди да стана министър-председател, независимо от това, той продължава да олицетворява желанието на гърците за една от една страна по-независима спрямо Брюксел политика, от друга страна политика, която да задържи страната в Еврозоната, която да задържи страната в ЕС – нещо, което при всичките кризи, драми, трагедии, високо остава в ценностната вселена на гърците, не просто европейската демокрация е родена там те се чувстват европейци, дори тогава, когато са критични спрямо Брюксел, спрямо други страни.
Радина ХРИСТОВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. Анна Кръстева: Ципрас вероятно ще подаде оставка след референдума на 5 юли
Политологът доц. Анна Кръстева, в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“Водещ: Продължаваме да следим ситуация в Гърция и въпросът за дълга на страната към кредиторите ...
Доц. Анна Кръстева: Големият залог на изборите във Великобритания е Европа и ост...
Доц. Анна Кръстева: Референдумът в Шотландия е ярък урок по демокрация
Доц. Анна Кръстева: Въпреки балансираната програма на Жан-Клод Юнкер, напрежението между еврофили и евроскептици в ЕП ще се засили
Експертът по европейска политика доц. Анна Кръстева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ:Доц. Кръстева, що се отнася до България, какво означава назначаването на Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК? В речта си вчера той спомена единен енергиен съюз, нови работни места, разширяване на Изток като противовес на досегашната централизирана европейска държава – все политики, от които България може да извлече ползи. Анна Кръстева:Юнкер толкова балансирано контролира своята програма. 10 страници ясно формулирани приоритети, че има за всекиго по нещо. И България може много добре да се разпознае. Спекулативно бих казала, че ако Шулц беше избран за председател на Комисията, би предложил не много по-различен проект, даже вероятно много, много, много сходен. Това ново мнозинство, което виждаме, което е от големите партии и десните: ЕНП, социалистите и демократите, вече наистина, произвежда заявки за политики, които търсят баланса. С други думи, когато е правен този проект, той не е правен като алтернатива на една лява политика, това не е дясна политика на Юнкер срещу лява политика на Шулц. Политиката е правена срещу евроскептиците. В този смисъл, има наистина много позитивни идеи, които ни харесват: 300 милиарда за инвестиции, едно ново желание да се рединамизира Европа, защото това, от което страда, е наистина западане ръстовете на растеж, губенето на спор, губенето на конкурентоспособност. Неслучайно, новата конкурентоспособност е от ключовите думи в тази програма. Много позитивни, много ярко, хубаво звучащи в България са идеите за специфични мерки за младежката безработица. Този пакет, който трябва да подпомага младите хора, се разширява – той беше дефиниран в 25 години. Сега се разширява възрастта – до 30 години. Друга тема, която много пряко засяга българските граждани, които са едни от мобилните в Европа, е темата за миграцията. Много ясно Юнкер заяви, че той застава с целия си авторитет зад свободното движение на трудещите се, на работна сила. Знаете, силна критика има в това отношение и от Дейвид Камерън и от Найджъл Фараж, които искат да ревизират този ключов, фундаментален принцип на европейската интеграция. Юнкер заяви подкрепата си за нея. В същото време, миграцията има много лица. Говорим за свободно движение на хора, когато говорим за мобилността на европейските граждани в рамките на Европейския съюз, и за миграция, когато говорим за граждани на трети страни. Толкова нараства значението на миграционната тема, че Юнкер предлага да има специфичен, специален еврокомисар по миграция. Ще видим какви ще бъдат номинациите и кой ще поеме този пост. Пак казвам, търсенето на равновесие, на по-фин баланс между бюджетни икономии, е намерило отражение в програмата. В тази връзка, не може да се загуби подкрепата на Германия в дефинирането на европейските политики и искането за растеж, което е искането на огромното мнозинство на европейските граждани. Големият въпрос, ключовото предизвикателство е тази програма ще се превърне ли в политика на равнище на дискусиите, опитните европейски политици винаги го докарват. Те са твърде опитни, имат високи експерти. Въпросът е как това ще заговори и какви ще са конкретните резултати, достатъчно бързо ли ще се предприемат политики, които да ни позволят на нас, европейските граждани да почувстваме ефекта от тези хубави идеи. Водещ: Доц. Кръстева, когато говорим за миграция, нека се върнем към другата страна на медала, а именно това, което се случва във Великобритания. Какво е значението на префасонирането на британската политика? Като че ли доста неочаквано дойде това, че Дейвид Камерън смени част от своя кабинет. Вътрешнополитическа ли е целта на това или по скоро опит за игра на твърдо с останалите страни-членки на Европейския съюз? Анна Кръстева:Категорично и едното, и другото. Разбира се, като конкретно време, когато това се случи, беше изненада за всички, защото интервюта на хора, които са били министри преди няколко дни, не показваха тази промяна, така че вероятно тя е била изненада и за тях. Но в по-широк смисъл бих казала, че тя е очаквана, защото много бързо се завърта електоралното колело и Дейвид Камерън, който не е в добра позиция нито в собствената си страна, нито в Европа, търси ресурси. Трябва да призная, че много започва да ми прилича Камерън на Сакози. Не, разбира се, на постпрезидента Саркози със съдебните си саги, а на президента Саркози, който дойде на власт, теглейки от електората на крайната десница, стъпвайки много категорично на темите на Националния фронт във Франция. Това са темите за имиграцията, най-вече един по-остър тон. Разбира се, по отношение на еврофилството на Саркози и евроскептицизма на Камерън не може да става въпрос за сравнение. Те са в това отношение в противоположни полюси. Но по отношение на имиграцията и на тегленето, пак казвам, на този крайнодесен електорат, Камерън започва да ми прилича на Саркози. Искам тук два елемента да откроя. Единият е – това е една много твърда игра. Той се опитва да успокои консервативното крило в собствената си партия и да покаже на Европейския съюз, че не се е уплашил, а продължава тази много твърда линия, защото двамата му кандидати са огледални образи. Филип Хамънд вече не е кандидат, а министър на външните работи, секретар по външната политика. Предложението на Камерън за еврокомисар – Джонатан Хил, който е лидерът на консерваторите в Камарата на лордовете, и той е с много твърда евроскептична линия. Хамънд направи емблематично изказване, по-остро от това на Камерън: че по-добре е Великобритания да напусне Европейския съюз, ако не успее да договори тези условия, които Великобритания иска и настоява да получи. С други думи, Камерън иска да влезе и да играе ролята на борец, но пак казвам, това е една игра с непредизвестен резултат. Непредизвестен, защото в един по-кратък период, както беше във Франция, в началото на президентството на Саркози, това тегли електората. Те си казват: „Добре, по-добре централен актьор, който ни говори с тези по-крайни теми, които искаме да чуем.“ Но в следващия момент се връща към оригинала на този дискурс. Видяхме сега във Франция на европейските избори как Марин льо Пен изпреварва с 5% партията на Саркози. Така че това, да отнемаш, да навлизаш в територията на крайната десница, за да си теглиш от там електорат, е двусмислена политическа стратегия, защото това е променлив, волатилен електорат, който е твърде склонен да си се върне към оригинала. Дейвид Камерън, който имитира Фараж, не би бил този най-убедителен политически лидер, който да спечели изборите месец май догодина във Великобритания. Водещ:Новият избор за председател на Европейската комисия, който според Вас, търси баланса, а не крайни политики, в крайна сметка ще разсее ли напрежението между еврофили и евроскептици? Или, предвид факта, че Дейвид Камерън се чувства победен в този момент, ще го засили? Анна Кръстева:Няма никакви изгледи да се разсее напрежението. Тук нека само малко да намалим отговорността на Камерън , който е носител на тази евроскептична линия. Видяхме изключително острите изказвания и на Марин льо Пен, и на Найджъл Фараж, евроскептиците си говорят със собствени гласове в Европарламента. Открита борба се води, както от страна на евроскептици, така и от останалите, които правят всичко възможно да не дадат високи позиции в структурите на Европарламента на евроскептиците. От тези дни, новината е, че кандидатка от италианската партия „5 звезди“ не получи поста, за който беше кандидат: за председател на Комитета на петициите. Борбата се води непрекъснато на всички равнища, на равнището на големите политически дискурси, на равнището на структурирането на множеството комитети, на всички тези органи, с които реално функционира Европейския парламент. Голямата опасност за Европейския парламент е именно това –да стане борба на елити, вместо едно категорично обръщане на елитите към гражданите, което беше главното послание на европейските избори. Голямата опасност е Европейският парламент да се превърне в игра с нулев резултат, игра, в която, когато да спечелят едните, губят другите, а демократичните институции са тези, политиката трябва да бъде различна от бизнеса. То дори в бизнеса има игри, когато всички печелят, и така и трябва да бъде в добрия пазар. Но демократичната политика е тази, в която всички трябва да печелят. Не едни да печелят, други да губят, защото това създава напрежение. Андреа ПУНЧЕВА