Доц. Анна Кръстева: Честите избори са знак, че гражданите не могат да намерят трайно представителство в политическия си елит

Политологът доц. Анна Кръстева, в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Финансовите министри от Еврозоната одобриха гръцкия спасителен план на стойност от 85 милиарда евро за следващите три години. С това решение се гарантира оставането на страната във валутния съюз на общността. Планът на Гърция беше одобрен от 19-те министри от Еврозоната след почти 6-часови дебати. Ясно е вече, че южната ни съседка ще получи така необходимото й финансиране, но стои въпросът на каква цена. В последните часове международната преса, а и не само, излезе с безброй коментари, всичките в един и същ дух: „Още една Пирова победа за Ципрас. Гръцкият парламент одобри споразумението с кредиторите, но това стана единствено благодарение на гласовете на опозицията, от което следва, че Ципрас ще трябва да обяви нови избори.“ Коментарът е на „Дойче веле“ и досущ звучи като всички други медии, включително и гръцките. Доц. Кръстева, тези коментари никого не изненадват, както и фактът, че премиерът Ципрас никак не би се смутил от факта, че собствената му партия не застана зад него. Същото видяхме дори преди обявения референдум. Какво е обозримото бъдеще на Ципрас и неговото правителство, респективно на СИРИЗА?
Анна Кръстева: Много силно е да се каже, че Ципрас е безразличен към това, което става в партията, от чисто визуалното му излъчване, което безкрайно се промени от един боен революционер. От януари месец виждаме един непрестанно угрижен политик. През август месец виждаме фундаментална трансформация на самия Ципрас. При изборите януари месец беше силен марксист, с един идеологически план зарази гърците, съвсем различен е Ципрас днес – един много по-прагматичен политик. Съвсем предвидими при тези резки трансформации са разривите вътре в партията. Виждаме колко дълбоки са разделителните линии в СИРИЗА, която твърде вероятно върви към разцепване, което разцепване би било здравословно за гръцката политическа сцена. Има тази лява платформа вътре в СИРИЗА, с повече от ефектния медийно бивш министър на финансите Варуфакис, който не слиза от западните медии, се обръщат към него до Панайотис Лафазанис, който е лидерът на тази платформа. Тя продължава да обединява това крило, което остава вярно на тези твърде радикални идеи. Последният цитат по повод меморандума на лидера на тази лява платформа:„Ние нямаме вече демокрация, а диктатура на Еврозоната“, звучи като цитат от платформата на СИРИЗА от януари месец, но което вече не е цитат на останалата част на СИРИЗА. Така че евентуалното разделяне на СИРИЗА на две партии – едната, която да продължи да отстоява тази радикално лява марксистка платформа, и другата, която да се утвърди като една умерена левица, защото в момента такава няма в Гърция, би било добре за здравето на гръцката политическа сцена. Един от резултатите на този вот е, че опозицията подкрепи Ципрас за спасителната програма, но опозицията съвсем логично каза, че няма да подкрепи Ципрас във вота на доверие, който той вероятно ще поиска в броени дни, на 20 август, когато трябва да бъдат преведени тези 3,4 милиарда на Европейската централна банка (ЕЦБ), което доста логично би довело до избори.
Водещ: В този ред на мисли, как биха се отразили на страната и доверието към страната предсрочни избори в този момент?
Анна Кръстева: Тук е наистина голямата въпросителна. Една политическа нестабилност никога не е добра база за финансова и икономическа стабилност, но Гърция не престава да ни изненадва. Бих казала, че гръцката криза прилича повече не на гръцка трагедия, а на американски екшън, защото непрестанни неочаквани обрати - от много тежка финансова ситуация, Гърция излиза второто 3-месечие с икономически ръст. Нещо, което абсолютно никой не беше прогнозирал, нещо, което финансистите и икономистите все още трудно обясняват.
Водещ: Това всъщност е едно от изискванията за този спасителен план –икономически растеж, който наистина никой не предричаше, точно обратното. Очакваше се да става все по-зле, но ето, че го видяхме. В чуждите медии излезе такава информация, че излизат с положителна оценка в икономиката си.
Анна Кръстева: С други думи, има ресурси в Гърция и ако малко успее да стъпи на краката си, би могла да отиде по-напред. Два аспекта има на проблема – политически и финансов. Политическият е, че едни нови избори биха били известен елемент на политическа нестабилност, но биха могли на едно по-високо ниво да осигурят по-дългосрочна политическа стабилност, защото за момента така, както е сформирана политическата сцена, би било „има избори, няма избор“, защото от какво да избират днес точно гърците? Между „Нова демокрация“, която е една от основните отговорници за кризата в Гърция и с корупция, и с клиентелизъм, и с липса на реформи, или от една СИРИЗА такава, каквато спечели януарските избори, радикална, но не успяваща да овладее кризата? Изборите на есен особено, ако до тогава СИРИЗА успее да се раздели, би дало една по-жизнена алтернатива на гърците между една класическа десница, към която се стреми „Нова демокрация“ да загърби това неефикасно, нереформистко и доста корупционно минало, и една по-прагматична лява СИРИЗА, нерадикална и екстремистка лява СИРИЗА, а една по-прагматична лява партия. Това би бил един реален избор на гърците и би осигурило в средносрочен план по-добра база за реформите.
Водещ: Доц. Кръстева, тези призиви за предсрочни избори са нещо като че ли вече модерно на Балканите. Чуваме ги в Гърция, чуваме в Македония, дори в Румъния съвсем наскоро, а най-често у нас. Кои са обаче основните недостатъци на толкова чести избори, освен драстичното опразване на хазната и реалната политическа нестабилност?
Анна Кръстева: Бих попитала - има ли плюсове сред толкова много минуси, които съвършено коректно изброихте. Плюсовете са, първо, самата политическа класа в балканските страни да разбере, че гражданите разбират колко нежизнена е тази политическа класа. Честите избори показват, че гражданите не могат да намерят трайно представителство. Гражданите го търсят, но политическата класа не отговаря стабилно на това търсене, така че тези чести избори са сигнал за политическата класа, че за да удовлетворят гражданите самата политическа класа трябва да се промени. Това е един изключително сериозен сигнал, и трябва да го отпращаме толкова често към нашите политически елити, нашите, казвам и родните и балканските, колкото трябва, за да разберат това, което ние гражданите знаем, че има фундаментална, дълбока, драматична криза на представителство. Вторият положителен момент на тези чести избори би бил да се намерят алтернативни политически субекти, или да се намерят променящи се политически субекти, които влезли във властта с една платформа или влезли във властта, за да я използват за лично облагодетелстване, да видят, че не става по този начин, или да променят платформата – това, което прави с магическа скорост пред очите ни Ципрас, или да се откажат да започнат да режат опашката на гущера, за да се обърнат към гражданите, а не към своите спонсори, не към своите изгоди. Така че едни нестабилни политически сцени водят в средносрочен план към оздравяване на политическата класа. Само да кажем, една Италия десетилетия наред е в една нестабилна политическа ситуация. Видяхме през последните години малко удължаване на електоралния Ципрас – един Ренци, който влезе също с голяма амбиция във властта за реформи, не толкова удачни, колкото му се иска, но все пак гражданите му дават политическо време, за да се опита нещо да направи с тези реформи. Така че политическото време на изборите е един лакмус за политическото търпение или нетърпение на гражданите.
Водещ: Доц. Кръстева, въпреки всички негативи, които събра покрай референдума и договорките с международните кредитори, Ципрас държи висок рейтинг сред гръцките политици, това показаха и последните изследвания. Каква е вероятността да се насочи той за подкрепа към друга партия, защото освен думите „предсрочни избори“, и партийното номадство е модерно на Балканите.
Анна Кръстева: По-вероятна хипотеза е не той да се насочи към друга партия, един лидер не отива в друга партия. Един лидер остава лидер като носител на идеи за нова партия, е да се опита това, което прави вече в момента, да преобразува самата СИРИЗА от една крайно-лява, в една прагматична партия като се вижда вече, че е готов да плати високата цена на това преобразуване, което е разцепването на партията. Но, това разцепване очаквам да се случи от неговите опоненти, обединени вече, институционализирани около лявата платформа в СИРИЗА. Така че Ципрас на вълната на този висок рейтинг, който независимо от всичките грешки, на всичките му неудачи на неопитен управленец, той няма никакъв управленски опит преди да стана министър-председател, независимо от това, той продължава да олицетворява желанието на гърците за една от една страна по-независима спрямо Брюксел политика, от друга страна политика, която да задържи страната в Еврозоната, която да задържи страната в ЕС – нещо, което при всичките кризи, драми, трагедии, високо остава в ценностната вселена на гърците, не просто европейската демокрация е родена там те се чувстват европейци, дори тогава, когато са критични спрямо Брюксел, спрямо други страни.
Радина ХРИСТОВА