Доц. д-р Константин Дочев: Професионалният празник на археолозите се чества в България от 70-те години на миналия век
На 14 февруари се отбелязва професионалния празник на археолозите в България. От кога и по какъв начин се чества той? В интервю за Радио "Фокус" – Велико Търново подробности разкрива археологът доц. д-р Константин Дочев.
Фокус: На 14 февруари, освен Трифон Зарезан и Деня на влюбените честваме и Деня на археолога. Как се отбелязва той и от кога се чества в България ?
Константин Дочев: Всъщност това е професионалният празник на археологическия колегиум от България. Той се чества от сравнително скоро – някъде от началото на 70-те години на миналия век. Инициатори за отбелязването на тази светла дата, тогава се чества и почита и паметта на св. Трифон – свещеномъченик, е на покойните вече професори Велизар Велков, Георги Китов, Иван Венедиков и много други, все познати лица. През тази година се отбелязват 100 години от неговото рождение. Това са инициатори, хора с чувство за земния живот , за преходността и суетата на това, което преживява обикновения човек, но всъщност те са знаели дълбоко символизма на обичаите. Те са били запознати с култовите вярвания на нашите предци – траките, сред които почитането на бог Дионис, мистериите, вакханките, менадите и нимфите. Това са мистерии, които са имали много дълбок символичен характер. Всъщност на края всичко е завършвало с едно общонародно веселие, тъй като все пак не трябва да забравяме, че за нашия биографски район един от основните поминъци и до сега са лозарството и винарството. Поне до скоро този ден се отбелязваше не протоколно тържествено със сказки и пленарни доклади, а винаги някои от нашите колеги прочиташе или казваше някакво историко-археологическо есе в хумористичен дух и както се казва веселието започва. Ежегодно, ние представителите на Българската академия на науките отбелязваме празника, заедно с представителите на Регионалния исторически музей. Все пак от около 2-3 години не сме се събирали, защото винаги нещо се случва точно в тези дни. Всяка година в София се организира изложба. Тя беше открита в началото на седмицата в Националния археологически институт. Все още не сме планирали нищо, но не се знае. По принцип, когато нещата се случват непринудено се получават най-добре.
Фокус: Изложбата, която споменахте, е отново свързана с празника, така ли?
Константин Дочев: Да. В нея се включват между 10 и 15 регионални или общински исторически музеи, заедно с Националния археологически институт. Представени са най- както се казва, не блестящите, но най-важните за нашата наука експонати, било то от Праисторическата епоха, Античността или Средновековието.
Фокус: А има ли нещо, което е открито в нашия регион и е включено в изложбата?
Константин Дочев: Предполагам, че колегата Тотев е дал някои от неговите накити. Все още нямам каталога и не съм ходил, но вероятно той се е включил с някои златни, сребърни пръстени, които бяха открити през отминалия сезон. Вероятно и колегата Хитко Вачев от Регионалния музей и е представил едни много хубави накити, които откри. Аз много се радвам на колегите, тъй като това са нови данни в един нов, напълно непроучен квартал, какъвто е т.нар. Френкхисар, който се намира долу ниско край реката между Момина крепост и Царевец.
Фокус: Да се върнем отново на празника. Разкажете ни повече за него.
Константин Дочев: Всичко е започнало с бог Дионис, който е превъплатен. Той е една персонификация, която е прехвърлена от езичеството в християнството. Това е един юноша, твърде богат от Малайзия, който отдава своя живот на вярата към Христос. Той е измъчен и убит на 18-годишна възраст. Той винаги се изобразява по иконите и стенописите, като младеж с лилии около него, тъй като бялата лилия е символ на доволната юначна чистота. А всъщност от 1-ви февруари започва да идва и пролетта в Малайзия. Да не забравяме, че не французите са включили лилията в своята емблематика, те по-скоро са я взели от румеите и от нашите земи. Те са я пренесли от нашата православна живопис и символика. Хубавото е, че през тази година се събират три чествания и възпоменания – Св. Трифон. Задушница и, който иска и се чувства влюбен, може да отбележи и Св. Валентин. Няма нищо по-хубаво от празниците и от това да зачитаме традициите и историята.
Фокус: А кой всъщност е покровителя на археолозите?
Константин Дочев: Св. Трифон е нашият покровител. Естествено и светците Димитър и Георги, които са свързани със земята. Те са персонификациите на Деметра, която е богинята на земята. Но все пак водещ е юношата Трифон. Макар, че тук в България има различни легенди и предания за невъздържаността на обикновения Трифон и наказанията на Божията майка, но това е, както се казва част от народния легендарен епос.
Фокус: Вие казахте, че все още не са представени официалните отчети, но можем ли да направим някаква оценка на предходната археологическа година?
Константин Дочев: Аз се радвам на целия наш колегиум, но мога да говоря единствено за това, върху което ние четиримата представители на филиала на Българския археологически институт, работихме на крепостта Трапезица. Имаме много важни открития. Всичко, което тепърва откриваме, дори след толкова много години, продължава да ни стъписва и да ни смайва. Колегата Тотев продължи работата си около защитения комплекс, който се намира в северната част на хълма. Другите колеги разкриваха нови църкви и жилищни квартали. Аз работих по югозападната крепостна стена, която се намира срещу ул. „Опълченска” и открих нов голям напречен зид, който се спуска от обиколната крепостна стена до жп линията и кладенецът, който до скоро стоеше до жп кантона. През тази година имаме много нови данни за много добре защитения средновековен град столица. Постоянно се дават нови данни. Макар, че аз започвам 38-та си година, в която работя по историята на столичния Търновград, аз продължавам да се учудвам и смайвам на това колко малко знаем. Така, че бъдещите млади колеги ще могат да работят още десетки години за напред.
Луиза ТРАНЧЕВА
ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК
Доц. д-р Константин Дочев: Очакваме финансиране от 100 000 лева за разкопките на Трапезица
Археологът доц. д-р Константин Дочев в интервю за Радио "Фокус" – Велико Търново за това, кога ще бъдат преведени средствата от Министерство на културата за разкопките на хълм Трапезица.Воде...
Ген. Стоян Тонев, д-р Георги Гелев и доц. Стефан Константинов за проблемите в Сп...
Доц. д-р Константин Дочев: Няколко километра лош път делят Никополис ад Иструм о...
Доц. д-р Константин Дочев: Основното условие беше аргументирано да докажем, че предметите са изнесени от България
Доц. д-р Константин Дочев, ръководител на филиал Национален исторически институт с музей – Велико Търново, пред Агенция “Фокус”. Археологът доц. д-р Константин Дочев е част от екипа, направил предварителната оценка на предметите, върнати на България от Канада. Фокус: Доц. Дочев, Канада върна пратка от 21 000 антични предмети и монети на България. Вие сте в екипа експерти, който е правил предварителна оценка на предметите – как гледате на това, което се случи? Константин Дочев: Аз съм изключително радостен като дългогодишен професионалист в проучване, регистриране и документиране на културно-историческото наследство. Радостта е обща, защото отново показваме, че две демократични държави като Канада и като Република България могат да осъществят такива отношения във връзка с връщане на национални ценности. Ако не беше Канада, а някоя друга държава с по-рестриктивен режим, може да си представим какво би станало. От три – четири години се провеждат общи такива акции с помощта на изпълнителната власт в лицето на Министерство на културата, Прокуратурата в лицето на прокурор Соларов, който е пряко ангажиран с прекъсване на тази негативна дейност по износа на културно-историческото наследство, Министерството на вътрешните работи, ние като експерти – трима човека от страна на Националния археологически институт (Бистра Божкова, Боряна Русева и аз) и нашите колеги от Националния исторически музей – Владимир Пейчев, който също участва в такива голямо мащабни експертизи, Елка Пенкова, Любава Конова. От Националната художествена академия е проф. Красимира Инкова, специалист по физико-химични процеси по отношение на метали и други материали, и други колеги осъществяват помощна работа. Това са специалисти експерти, аз съм с 34-годишен стаж, а някои имат и по-голям професионален стаж. Това са археолози, нумизмати, изкуствоведи. Това е вече шести или седми случай; преди няколко години Италия ни върна доста неща, които ние експертирахме. Първо ги гледаме на екран. Нашето набито професионално око може да отличи кои неща са от България, кои – от други страни. От Италия дойдоха две сборни находки от монети и предмети. Австрия също ни върна предмети и в момента правим втора експертиза на предмети от Австрия (тъй като се водят досъдебни дела, не бих изпадал в подробности). За Канада работихме около няколко месеца с голямо желание. Има много ценни неща сред предметите – праисторическа пластика, римска, антична, гръцка, македонска, оборудване от римско време и т.н. Фокус: Какъв интерес представляват такива предмети за Канада, сред тях има и прабългарски амулети например? Константин Дочев: В много държави режимът на антични и средновековни предмети със статут на културни ценности е либерализиран. При нас режимът е доста забранителен – такава е законовата уредба. При тях всичко представлява стока, която може да се купи, може да се продаде, но при определени условия. Има регистрация и се следи – какво влиза в държавата, какво излиза. Когато има съмнения, че се извършва незаконен трафик – за съжаление той е бил изключително голям – от България и от някои източни на нас страни, там вече държавните органи се намесват. Аз се възхищавам на колегиалността, етичността на Министерство на вътрешните работи в Канада, Министерство на културата, макар че нямаме културна спогодба в това отношение. Канада е предупредила, предоставила е нещата набързо проверени и описани от техни експерти. На нас ни се предостави доста обширен видеоматериал, но все пак – това са едностранно снимани предмети. А монетите, печатите и предметите имат две страни, понякога – три страни. За нас беше много важно аргументирано да докажем, че нещата са изнесени от България. Това беше основното условие. Преди две години, отново същия състав, експертирахме една пратка, заловена пак от „Гранична полиция”, ГДБОП (част от специалистите в ГДБОП, които са в сферата на опазването на културното наследство, са наши колеги, завършили история, археология). Пратката беше от 18 – 20 части, с около 200 кг монети. Сега чакаме от Пазарджик и Пловдив да ни призоват, тъй като експерти после участваме и в съдебните заседания и там виждаме не само строгия поглед на съдията и прокурора, но и на част от обвиняемите, които впоследствие биват осъдени. В момента работим Канада 2 – ние имаме условни наименования, малко алегорични, надяваме се това също да е пратка, която Канада ще ни върне. Експертирахме една голяма пратка от незаконен износ за Грац, Австрия, няколко неща се гледат от съседна Турция, от Румъния има една доста голяма находка, която тепърва ще се експертира... Контролът вече е твърде строг. Наши граждани или чужди да не се поддават да пренасят такива ценности. Но пак се опитват да продължават с иманярството. Струва ми се, че законодателството ще продължи да затяга режима. Фокус: Казахте, че като експерти е било най-важно да докажете, че изнесените предмети са били именно от България. На базата на какво го доказвате – аналогии ли търсите с подобни предмети или как? Константин Дочев: Направихме няколкостотин страници експертиза. Една наша експертиза е изключително подробна. С описания на типологическа характеристика, метрология, химически анализи, както се направи сега по едно друго дело и т.н. В професионалната ни сфера има много неща, които отбягват от погледа на обикновения съзерцател; има много специфични неща. Дори по полепналата пръст по тях си проличава от кои райони на нашата република са били... За съжаление, има още такива случаи. Има и в Съединените щати. Лошото е, че са пръснати няколко съкровища. Безвъзвратно са унищожени няколко некропола – римски, старобългарски, средновековни български от ХІІІ – ХІV век. Няколко селища са разорани и разбити. Нещата са от определен район, който няма да спомена, но широката публика знае, че има и от Северна България, но повечето са от Южна България. В много случаи, когато застанем пред съдиите като експерти, се казва, че трите области – Пазарджик, Пловдив и Хасково са най-богати по отношение на културно-историческото наследство в целия свят. Фокус: Голямо ли е разнообразието от монети, които се намират в българските земи? Константин Дочев: Нашето нумизматично богатство е сред най-големите, след тези на Италия, Гърция, Сирия, Турция. Не мога да правя градация, но може би – трето, четвърто място по многобройност, по разнообразие и по рядкост. Да не забравяме, че кампаниите на македонските владетели, след това – на римските императори и византийските императори, както и огромните войскови съединения и отряди са били разположени в днешните земи. Така че – плащането на офицерите, генералите и войниците е ставало в нашите земи. Както е естествено в граничните райони – във Франция, която първоначално е била гранична област, в Германия, Австрия, Унгария, България първоначално е била в една далечна провинция, после става вътрешна за Римската империя. Това - до към 681 година, но ние и в Първото и Второто българско царство продължаваме да използваме византийските златни и сребърни, медни монети. Едва от ХІІІ в. имаме собствено монетосечене. В пратката в Канада са намерени и средновековни български монети, които още веднъж потвърждават произхода на предметите – от българските земи. Фокус: Кой в Канада се интересува от средновековни български монети и те не са ли ценни само за нашия регион? Константин Дочев: Не. Там, както ви казах, всичко се продава и купува. Държавите от Северна Америка, от Централна и Латинска Америка, имат твърде кратка история. Макара да говорят за инки и маи, те са от нашето хилядолетие. Там, ако в един ресторант им предоставиш като бонус към менюто една бронзова римска година от преди 1600 – 1700 години всеки ококорва очи. Или пък – византийска корубеста монета, завита във фолио, естествено – впечатлява. По-масовите монети се използват с тази цел. Като гледаме аукционите в интернет – виждаме доста български неща. Понякога и професионално злорадстваме, на шега, че има доста български фалшификати на антични и средновековни монети, представени на официалните аукциони. Тук и досега работят няколко „ателиета” за антични златни, сребърни и бронзови монети; не само те са много добри майстори, подобни явно са и съвременните фалшификатори на книжни копюри, които са усвоили тези традиции. Но това трябва да бъде прекъснато. Фокус: Казахте, че напоследък държавата взима мерки... Константин Дочев: Тя винаги е взимала, но в момента се специализираха звената в Министерство на вътрешните работи. Има млади момчета, млади колеги, и жени сред тях, с историческо и археологическо образование. Традицията и опитът вече създават практика. Помагат и техните колеги, които са в другите сфери на опазването на държавната граница, ние вече стоим на прага на Шенген, помагат – и Гранична полиция, и борбата с наркотрафика, и Министерство на финансите и митниците.