ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Анна Кръстева: До момента не сме видели ясен отчет за какво са изхарчени получените средства за справяне с бежанската криза

Доц. д-р Анна Кръстева: До момента не сме видели ясен отчет за какво са изхарчени получените средства за справяне с бежанската криза

Ръководителят на Центъра за европейски бежански миграционни и етнически изследвания (CERMES) доц. д-р Анна Кръстева в интервю за Агенция „Фокус”.Фокус: Г-жо Кръстева, какви трябва да са ...

9 Февруари 2014 | 13:37 | Агенция "Фокус"

Доц. Анна Кръстева: Най-близо до представите на хората за служебен премиер е фигурата на омбудсмана Константин Пенчев

Доц. Анна Кръстева: Най-близо до представите на хората за служебен премиер е фигурата на омбудсмана Константин Пенчев

Политологът доц. Анна Кръстева в сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус” Водещ: Премиерът в оставка Бойко Борисов върна на президента Росен Плевнелиев мандата за съставяне на нов кабинет. Следващият мандат за нов кабинет трябва да бъде връчен на БСП утре. Социалистите също вече казаха, че няма да приемат. Държавният глава съобщи в петък, че третият мандат ще даде на ДПС. Всички политически сили заявиха, че няма да съставят правителство в рамките на този мандат и затова се върви към служебен кабинет. Протестиращите обаче настояват за програмно правителство, а парламентът да не спира работа, за да приеме важни закони. Междувременно, държавният глава и –за днес заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди рисковете и заплахите за стабилността на страната, произтичащи от политическата и социалната криза. За политическата ситуация и за това, какво представлява исландският модел, за който настояват протестиращите и доколко той е приложим у нас ще разговаряме сега с политолога доц. Анна Кръстева, която вече е на пряката ни телефонна линия. Добро утро. Анна Кръстева: Добро утро. Водещ: Преди да преминем към “Исландския модел”, доц. Кръстева, възможно ли е партиите да променят позициите си относно реализирането на правителствен мандат. БСП, втората партия, на която утре ще бъде връчен такъв мандат и третата ДПС? Анна Кръстева: Мисля, че в случая партиите са предвидими и можем да им се доверим, че няма да приемат мандата. Просто, ситуацията в момента е такава, че никой не иска да поеме горещият картоф. Никой не би желал да управлява със собствения си партиен мандат. Така, че от една политическа прагматика бих казала съвсем категорично можем да направим изводът, че никой не иска в момента да поеме властта, което показва все пак ясно, че партиите чувстват, че нямат нито експертния потенциал, нито управленски капацитет, нито със сигурност политическата воля. Не би трябвало, разбира се, и да ги обвиняваме, защото ситуацията в страната е родена все пак от дефицити в управлението на ГЕРБ. Така, че другите партии не искат да стават залог за тези дефицити и да поемат управлението в момента, когато наистина огромна като цунами е почти вълната на общественото недоволство. Водещ: И вестниците днес пишат, че президентът трудно ще намери министри за служебен кабинет, споделяте ли тази теза? Анна Кръстева: Напълно я споделям. В това отношение ясно е, че всеки се пази. Два месеца така да компрометираш шансовете си за по-трайна кариера или сфера, или в политиката са малко хората. Но тук виждам опасността от няколко грешки, които по-скоро бих желала да коментирам. Едната е сред имената на евентуални министри и на хора около тях започват да циркулират имена на хора от високия бизнес, едрия бизнес, които безспорно са компетентни и безспорно са с доказани качества. Но трябва да ги разглеждаме, трябва да оценяваме и в ситуацията, когато гражданите искат управлението да се поеме от хора, които имат сетива за тяхната гледна точка. По един начин бизнесът гледа на света, по друг начин гледа обикновеният гражданин. Този, който има проблем, не може да си плати сметката за парно. Другата по-голяма опасност е и президентът да тръгне по-лесния за него вариант да назначи за министри собствените си секретари. Очевидно той добре ги познава, очевидно е, че щом ги е избрал има доверие в техните компетенции, в тяхната експертиза. Но това макар чисто прагматично да е добре, защото най-лесно ще си намери необходимите министри, политически е значително по-двусмислено, защото би означавало една прекалено голяма концентрация на властта. Означава да няма никакви корективи, да няма дистанция. Служебното правителство как да кажа е една скоба в българското политическо устройство. Защото това, което е напълно нормално в САЩ, това, което е напълно нормално във Франция, че президентът прави правителството и министрите са негови министри. Това, което е нормално в президентски републики не е така в парламентарни републики, каквито сме ние. Затова служебното правителство е единственото, което се назначава от президента, но то не трябва да се привижда на общественото мнение като буквално правителство на най-приближените на президента, а трябва да се търсят наистина едни неутрални фигури с добро отстояние от политическите фигури, които в същото време да са експерти. Тук бих изразила и една лична позиция. Коментира се доста, че премиерът би трябвало да бъде финансист. Аз не бих споделила това мнение. Считам, че е много важно е да има един много солиден финансов министър. В същото време считам, че премиерът, фигурата на премиера, така, както го виждам е човек първо с безупречна репутация. Не да назначаваме някой, а се оказва, че този някой, който трябва да оправи далаверите... Водещ: В лицето на кой виждате служебният премиер? Анна Кръстева: Трудно се правят прогнози, но така публичната фигура, която ми се струва, че е най-близка до очакванията на хората. Не, че те го издигат и не би трябвало нали да го издигат, е на настоящия омбудсман Константин Пенчев. Не за друго, а защото в множеството му изказвания и публични изяви през последните дни виждаме тази способност да погледне на протестиращите от гледна точка на техните искания. И втората изключително важна способност е да се опита да преведе тези искания на езика на правото, на езика на закона. Защото това, което наблюдаваме в момента – парадоксът на улицата, парадоксът на тази пряка демокрация е разлитането в противоположни посоки на проблемите от една страна и предложенията за решения от друга страна. Водещ: Решението според хората е исландски модел. Те настояват за такъв модел да бъде приложим и у нас. Доколко обаче това е възможно и какво изобщо представлява исландският модел? Анна Кръстева: Бих казала, че има не исландски модел, а има исландски опит. Един изключително симпатичен и стимулиращ опит на гражданска демокрация, бих казала на гражданска република. Той възниква именно в ситуация на криза, на сложна финансова криза, на фалит на банките през 2008 година, когато исландците са силно разочаровани от собствения си елит и решават да му отнемат своето доверие за известно време, да се самоорганизират. Да вземат в собствени ръце така демократичните институции на страната и се решават на един голям експеримент. Политически и граждански експеримент, да направят сами своята Конституция, което значи, че от едно предложение от стотици хора, които също са избрани на базата на техните качества. Вече над 500 души отново с множество консултации се достига до избор на 23 души, които започват писането на Конституцията. Тези 23 души не са случайно подбрани. Отново казвам, още по-малко от улицата. Те са селекционирани от самите граждани, но те не са парламентаристи. Те са от различни сфери на живота. Учител, пастор, лекар и т.н. една пъстра представителна извадка на обществото. Самото писане на Конституцията, само да добавя, е наистина нещо, което би било хубаво да имаме еквиваленти в нашата демократична практика и с изключително активното участие по интернет на множество представители на гражданското общество. С други думи хората наистина горят в тази идея, че ето те творят своята Конституция. Последното, което се забравя, когато у нас се говори за исландският опит, че той не остава трайна форма. Исландия не е страна, която се е отказала от своите партии. Гражданите веднъж взели властта те не я пускат. Има един съвсем мек, нормален, цивилизован преход към нормалното на партийно представителство на различието на граждански интереси. Така, че има много симпатични неща, които можем да вземем от „Исландския” опит. Най-вече това активно включване на гражданите. Активно и директно. Активно и по интернет. Защото хората не могат нон стоп да са на улиците и те скоро ще се оттеглят от тях. Вече са започнали да се оттеглят, но оттеглянето от улиците не трябва да бъде оттеглено и в пасивност. Трябва да бъде оттегляне в друг вид активност. Водещ: Според анализатори случилото се в Исландия развива тезата, че народът не е дорасъл, че не бива да бъде допуснат дотолкова пряко до управлението на държавата. Мислите ли, че нашият народ, българският, е достатъчно дорасъл сам да си напише Конституцията, било то и по интернет? Анна Кръстева: Гражданство е тази съвкупност от активни граждани. Всеки понесъл своята отговорност. Дали в момента централният проблем на държавата е написване на нова Конституция. От една страна имаме съвсем конкретни искания за несправедливи сметки за ток и за бедност. От друга страна имаме очаквания, че Конституцията ще реши този проблем. Категорично мога да кажа, че няма връзка между първото и второто. Дали ще има сто вместо 240 депутата по никакъв начин няма да се отрази на сметките на парното или на сметките на тока в случая. Изключително малките икономии, които ще се направят от намаляване броя на депутатите по никакъв начин, но категорично трябва да го казваме и ние коментаторите и медиите, че не това ще реши проблемите за парното. Самото свеждане на ревизия на Конституцията, единствено тук количественото предложение не 240, а 100 депутата един доста опростен подход. Ако говорим нали за промяна на парламентарното устройство може да мислим примерно за по-сложна конфигурация на парламента. Българският парламент е един от малкото в Европа. Един от малкото в развитите демокрации, който е еднокамерен. Повечето развити демокрации имат двукамерен парламент, с долна и горна камера, които се избират често в различен електорален цикъл. Така, че да не изразяват едно и също мнозинство, а по-широко да представляват палитрата от позиции н обществото. Които предполагат по-дълъг, по бавен процес на консултации, но един по-стабилен консенсус, когато се достигне до решение, защото те често имат различни мнозинства. И когато различните мнозинства в долната и горната камера постигнат решение, то обикновено изразява един много по-голям консенсус в обществото. Така че подобни реформи, аз не казвам в случая, че това трябва да се реши за българския парламент. Казвам единствено, че нова Конституция изисква нереволюционно време, не сгъстеното време на протестите, а едно много по-успокоено време на преосмисляне на нашия модел на конституционно устройство. Водещ: Новата Конституция няма да намали сметките за ток и парно от всичко това, което казахте. Анна Кръстева: Това е категорично и много ясно трябва да се каже, нали на улицата. И второто, което трябва да се каже – българската демокрация беше една от първите, която реши да започне демократичните промени 1990 г. с нова Конституция. Други предприеха много по-прагматичен подход. Захванаха се с икономиката, с раздържавяването, с приватизация и т.н. Нещо, което да завърти икономическия цикъл, нещо което да даде дъх на стопанството да започне по-бързо да се развива. Ние започнахме с едни големи дебати за демократичната основа. С други думи направихме Конституцията сравнително бързо, по-рано от другите. Сега искаме да повторим същото. Не бих го нарекла грешка. То е подход, но отново в една гореща ситуация, където е много ускорен ритъмът на политическото действие, където са много завишени гражданските очаквания, отново да се заемем не с конкретни политики – енергийна политика, социална политика, политика против безработицата, политика за стимулиране на растежа. Не с това, което би било отговор на очакванията на хората, а да се заемем да променяме демократичните устои на нашата държава. Нещо, което пак казвам, няма никаква пряка връзка с исканията днес, и което изисква много повече политическо време, и което изисква много повече спокойствие и утаен разум. Цветелина ПИШИКОВА

26 Февруари 2013 | 11:22 | Радио "Фокус"