ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Казимир Попконстантинов: Открихме монетно съкровище при разкопките на манастира на Чъргубиля Мостич край Велики Преслав

Проф. Казимир Попконстантинов: Открихме монетно съкровище при разкопките на манастира на Чъргубиля Мостич край Велики Преслав

Проф. Казимир Попконстантинов пред Агенция „Фокус” за проучванията на манастира на Чъргубиля Мостич край Велики Преслав и новооткрито монетно съкровище. Фокус: Проф. Попконстантинов, ка...

3 Октомври 2012 | 06:01 | Агенция "Фокус"

Археологът проф. Казимир Попконстантинов: Велики Преслав е достатъчно велик, за да се правят такива „велики” открития

Археологът проф. Казимир Попконстантинов: Велики Преслав е достатъчно велик, за да се правят такива „велики” открития

Археологът проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий” пред Агенция “Фокус”. Фокус: Проф. Попконстантинов, достатъчно ли е разчитането на три букви „МИХ” на един саркофаг, за да се твърди, че става дума за погребението на княза-кръстител Борис-Михаил? Казимир Попконстантинов: Въпросът е колкото интересен, толкова звучи и провокативно. Само от три букви да се правят изводи за принадлежността на един „саркофаг”, че в него е бил погребан Свети цар Борис, ми звучи доста и предизвикателно, и несериозно. В края на краищата - имаме достатъчно паметници, в които срещаме изписано името на Борис-Михаил и никой не би си позволил да го прочете, най-малко на надгробен паметник, само от три букви. Колегата Маргарита Ваклинова, предполага, че това са буквите М, И и Х, но това, ако човек се вгледа по-внимателно, може да бъде и някакво съкращение. Може да бъде МИХ и на трите букви, ако има чертица (титла за съкращение), това ще бъде съкращение от МНИХ - монах. Но само МИХ – това звучи изключително несериозно да се градят тези само върху това. И аз се учудвам това да излезе от устата на колегата Ваклинова. Но в края на краищата - всеки отговаря за своите думи. Колкото до това, че заедно са открили с колегата Николай Овчаров мястото, където е бил този предполагаем саркофаг, за мен звучи неправдоподобно, защото колегата Овчаров, първо, в този сектор, никога не е правил разкопки от южната страна на владетелската църква, която се проучва от екипа на колегата Ваклинова. От чисто епиграфска гледна точка, нямаме досега такъв вид паметници, от които да съдим, че би могло да бъде изписано само с 3 букви. Ще дам като пример надгробния надпис на цар Самуил, който е в Националния исторически музей. В едно малко каренце, с размери близо 20 см. на 20 см., е отбелязан един обстоятелствен текст. След това - надгробният надпис на Ичиргу Боила Мостич. Ние знаем само, че той е бил препогребан, там, където е открит надписът и гробната камера, но ние не знаем къде е погребан. Това ми дава повод да кажа, усмихвайки се, следното: Цар Борис е погребан на много места. Когато през 1912 г. Йордан Господинов открива манастира в местността Патлейна (доколко е манастир - оставяме това настрана), видният български историк Васил Златарски обявява, че там е бил погребан Свети цар Борис. Когато Шкорпил през 1921 г. проучва манастира в местността Караач теке във Варна (там аз и моят екип правим разкопки в продължение на вече 18 години), Шкорпил обявява, че е открил гроба на Св. цар Борис. Към това трябва да добавя, че неговите наследници обявиха, че притежават черепа на Св. княз Борис - миналата година, във варненски вестници отбелязаха това. С колегата Павел Георгиев, проучвайки манастира при село Равна, Провадийско, макар и мимоходом, изказахме с много предпазливост и условности, че в този манастир, който е построен от Св. цар Борис, чиито ктитор е, би могъл да бъде погребан Св. цар Борис. Както виждате, за 80 години, има вече 4 - 5 места, където се предполага, че е погребан. Колегата Павел Георгиев отиде в другата крайност – че той е бил погребан в параклис, който е изграден северно от голямата базилика в Плиска. Виждате - как се напластяват - погребан тук, погребан там... Докато нямаме епиграфски паметник, тоест надгробен надпис, ние трудно бихме могли да кажем със сигурност къде е. Фокус: Какви са самите сгради във Велики Преслав и самите саркофази, за които се говори? Казимир Попконстантинов: В сектора, в който колегата Маргарита Ваклинова прави разкопки, тя и нейният екип откриха един изключително важен паметник за средновековен Преслав - владетелската църква. Южно от владетелската църква са долепени две постройки, които тя с основание определя като параклиси. Но в тези параклиси може да бъдат погребани цар Симеон, може да бъде погребан Свети цар Петър - неговият син. Но трудно ми е да си представя, че там би могло да бъде погребан и Свети цар Борис. Поради няколко причини – той се оттегля в манастир; оттеглянето в манастир би могло да бъде достатъчно далеч от столичните центрове. Около този храм, така наречената владетелска църква, има открити и жилищни сгради - южно от нея има дълга сграда, близо 40 - 50 метра; западно от нея се намира дворцовият център. Аз съм посветил близо 40 години на проучванията на Преслав, достатъчно добре познавам Преслав, както и дворцовия център, където съм правил разкопки. Първата ми дисертация беше на тема „Дворците в Първото българско царство”. Затова мога професионално да кажа, че е един, така наречен, за мен това е „така наречен”, саркофаг (защото в него има доста детайли, които подсказват друго предназначение). Всеки има право да изказва предположения, стига да не се отива в такива крайности, докато няма епиграфски паметник. Като пример ще дам откритието, което направихме през 2010 г., откриването на реликварий, в който имаше мощи. До момента, в който не открихме надпис върху друг малък реликварий, с който са били пренесени, ние нямахме смелостта да кажем, че това е частица от мощите на Св. Йоан Предтеча. Фокус: Нужни ли са на Велики Преслав псевдонаучни сензации и въобще самият обект има ли какво да каже сам по себе си? Казимир Попконстантинов: Велики Преслав е достатъчно велик, за да се правят такива „велики” открития. Той няма нужда от сензации. Защото резултатите, които има колегата Маргарита Ваклинова, са достатъчно важни за историята на Преслав, но те не са сензационни. Резултатите, до които достигна колегата Стойчо Бонев, с разкриването на един чудесен комплекс от сгради, с богата архитектура и мраморна украса такава, каквато има само в дворцовия център, това също е изключително важно, но не е сензационно. Опитваме се да правим от мравката – слон. Самият град е достатъчно важен, достатъчно интересен, за да сме на границата със спекулиране с него. Самият дворцов център е неповторим в европейски план от неговите съвременни градове (като изключим Константинопол). С тази топография, монументалност - мисля, че това е предостатъчно. Към това трябва да добавя и откритието, което направихме с колегата доц. Костова в манастира, който е известен като манастира на Чъргубиля Мостич. Там разкриваме историята на един болярски род. Разкриваме толкова интересни факти, но те не са сензационни. Просто - разлистваме и поднасяме на посетители и на научната общност нови странички от пребогатата история на Преслав. Но това не е сензация. Сензация е нещо, което го няма в световната или европейската култура. За мен цар Борис е най-големият дипломат на всички времена от българската история. Не е необходимо да го погребваме ту тук, ту там, само на базата на едно хрумване, на една идея, която ни провокира, без да имаме документален материал – епиграфски паметник, тоест надпис. Дори само името му, само за себе си, е достатъчно, но тук нямаме дори и това. Фокус: Епиграфските паметници ли са - специално за средновековната история - най-категоричното доказателство, или те трябва да се разглеждат в комплекс с останалите обекти? Казимир Попконстантинов: Епиграфският паметник е сам за себе си изключително важен извор, документ. Когато той е откъснат от своята среда, той е сам за себе си също важен паметник, но ние го изваждаме от контекста. В Преслав всички паметници са открити на място, те не са пренесени от някъде другаде. Именно затова е тяхната тежест, те са опората на всеки изследовател, за да може той да лансира своята идея. А в конкретния случай - нямаме нищо. Представете си, че това са три букви, които по време на откриването някой от работниците си ги е надраскал и вече покрити с патина, с плесен, как ще се измъкнем от една такава ситуация? Фокус: Как е по света, оправдани ли са в името на туризма и превръщането на туристически обекти, подобни митологии, които се развиват в различни населени места? Казимир Попконстантинов: За съжаление, ние твърде много страдаме именно от това. Всяко селце, което има крепост казва: Дайте да направим обект на културен туризъм. Този термин „културен туризъм” за мен лично е много странен, това означава, че имаме некултурен туризъм. Или пък - открие се някъде нещо провокативно - манастир, църква или някакво селище, и се казва: Дайте да направим... Малко странно възприемаме това представяне на нашето богато наследство, което имаме от нашите предци. Имаме достатъчно паметници и достатъчно богата история, за да преекспонираме някой паметник. За Преслав не е необходимо да се хвърлят милиони за някакви макети. За да бъде той привлекателен, когато през лятото идват туристи, да не преминават през треви, все едно са в джунгла, все едно са на лов за лисици или за змии... Има твърде неугледен вид и това е една от причините той да не бъде привлекателен. Казвам го с болка, като проучвател, като археолог и българин. Затова е необходимо да бъде приведен в опрятен вид, за да може да привлича туристи. Като отиде човек - да не се чуди какъв е този хаос, а за да има естетически вид, трябва да се отделят средства за реставрация и консервация на дворцовия център. Денка КАЦАРСКА

20 Януари 2012 | 17:11 | Агенция "Фокус"