ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Божидар Димитров: Не пишете повече, че Априлското въстание е неуспешно

Проф. Божидар Димитров: Не пишете повече, че Априлското въстание е неуспешно

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров пред Агенция „Фокус”Утре (по нов стил) ще честваме Априлското въстание. Какво учат за него децата ни. Уроците за него (все още...

30 Април 2014 | 15:07 | Агенция "Фокус"

Проф. Божидар Димитров: Априлското въстание е най-успешното въстание в българската история

Проф. Божидар Димитров: Априлското въстание е най-успешното въстание в българската история

Проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей в интервю за Агенция „Фокус” Фокус: Проф. Димитров, с какво свързвате Великден в българската история? Божидар Димитров: С много събития, което е нормално за една държава с 1400-годишна история. Сещам се, първо, за Българският Великден през април, 3 април, ако трябва да бъдем точни – тогава е бил Великден през 1860 г., когато в цариградската църква „Св. Стефан” е обявена на практика българската църковна независимост. Това, на пръв поглед, не особено значимо събитие, е свързано не само с църковната история, а и с гражданската, и ако щете държавна българска история. Защо? Защото в резултат на създаването на самостоятелна българска църква, българският народ е признат и в Османската империя, наистина 10 години по-късно и от Франция, и от Русия, и от другите Велики сили, за съществуващ народ. Дотогава общо взето сме смятани за рум миллет – т.е. римски народ и византийски народ. Очертаването на границите на Българската независима църква, наречена Българска екзархия, всъщност, очертава етническите граници на българския народ. И за никой няма съмнение през този период, че това ще бъдат и границите на бъдещата българска държава. Никога няма да забравя думите, написани в отговор на въпрос на папата: „Какво е това униатско движение? Защото се ражда и едно униатско движение? Какви са тези хора, които го водят? Дали са дълбоко религиозни? Дали заслужават да им се направи една нечувана концесия в историята на римската църква – да им бъде даден не архиепископ, а патриархиат? Какво отговаря президента на папското разузнаване в Османската империя? Той пише: „Ваше светейшество, ако говорим за българските църковни дейци, тези хора не са религиозни хора, въпреки че се борят за една независима религиозна институция. Тези хора не вярват във възкресението на Христос, те вярват във възкресението на България. И така, без да иска е поставил, поне в нашите очи, ореол върху главите на тези хора, които днес наричаме борци за църковна независимост. Те всъщност, се борят за възкресението на България. Второ голямо събитие, свързано с Великден е навлизането на българската армия и освобождението на Македония на 19 април 1941 г. Тогава, в резултат на една кратка война, Югославия е разгромена, но съществува голяма опасност в окупираните от германците области да бъдат назначени управители пак от средите на марионетното правителство, което германците правят в Белград. В македонските селища бързо родолюбиви българи започват да организират т.нар. „Български акционни комитети”. И канят България да навлезе в Македония, и да я присъедини към България. Българското правителство, начело тогава с Богдан Филов приема и след разговор с германците, нахлува през трите и сега съществуващи пункта за навлизане в Македония, посрещнато за голямо изумление от цялото население, което излиза с развети български знамена и постила с килими от цветя пътят на българските войски. Първоначално сме много изненадани от това, че в Македония притежаването на българско знаме се е наказвало с многогодишен тъмничен затвор и дори разстрели, обесвания и сме се чудили откъде са проявили такава смелост. Десетки хиляди македонски семейства да имат български знамена. Оказва се, че те са се разбрали предварително помежду си и във всяко семейство е имало по парче плат с един от трите цвята на знамето. Примерно в едно семейство има бяло платно, в друго има червено, в друго зелено. В нощта, преди навлизането на българските войски, семействата бързо са ушили знамената и на сутринта хиляди български знамена са посрещнали българските войски. Разправят се и други любопитни случаи. Селяните от едно село близо до Охрид, което се нарича и сега „Малката София” - Велгощи. За щастие вече е имало кино камери, то е запечатано. И никой не би могъл да каже, че стотици хиляди хора могат да излязат на улиците по принуда да посрещнат българските войски. Тогава, все още, македонската нация макар и измислена от Коминтерна не е била привеждана в живота. Сърбия е смятала македонците за сърби и затова, може би, здравото българско чувство тогава го е имало в сърцата и в душите на хората. Разбира се, има и други събития станали на Великден през 1204 година цар Калоян именно тогава превзел крепостта Варна, която е била защитавана от един отряд латински - западно-европейски рицари. Калоян е превзел също крепостта, пленените рицари като еретици, защото да бъдеш католик се е смятало в православна България за еретизъм, са били живи заровени във вала пред крепостните стени. Фокус: Разкажете повече за Априлското въстание, символите на Възраждането, възражда се България. Божидар Димитров: За Априлското въстание, ако сега четете учебниците по история, независимо от кой са написани – те завършват по един и същи начин. И така, Априлското въстание завърши с неуспех. Това е най-голямата глупост, която са писали и продължават да пишат, за съжаление, съставители на учебници. Априлското въстание е най-успешното въстание в българската история. Въстанията не избухват поради военни причини кой ще бие на бойното поле. Въстанията избухват по политически причини. Политическата цел на Априлското въстание е възстановяване на българската държава. И точно това се случва, именно благодарение на него в следващите две години. В резултат на зверствата, извършени от турците по време на Априлското въстание се събира конференция на Великите сили, които и тогава, както и решават съдбините на Европа и какви държави да има ли, да няма, промени в границите и така нататък. И тази конференция на Великите сили като отчита, че българският народ е направил една решителна заявка за независимост – това въстание - тоест показва вече, че е готов да умре, да пролее потоци от кръв, за да бъде независим, решава България да стане независима държава. Отказът на Османската империя да се съгласи с това, което предлагат Великите сили, довежда до военно изпълнение на решенията на Цариградската конференция. Защото Руско-турската война не е нищо друго освен военно изпълнение на тези решения. Имайте предвид, че и другите Велики сили правят в рамките на нормалното своя полза. Англия превзема остров Кипър и до средата на 60-те години Кипър беше английско владение, а Австро-Унгария превзема Босна и Херцеговина, която стои там до 1908 година, уж като въдворител на ред и след това си го обявява за своя територия. Така че Априлското въстание това трябва да знаем за него, че е едно от най-успешните… Всъщност в нашата история има две успешни въстания – въстанието на Асен и Петър през 1185 година и Априлското въстание. И двете въстания довеждат до изпълнението и до постигането на една висша политическа цел – възстановяването на българската държавност. Фокус: Разкажете за Априлския пленум. Божидар Димитров: Априлският пленум на БКП, която вече има нов ръководител, израснал в България, не като предходните – Димитров, Коларов и Вълко Червенков, възпитани в московските килии на Коминтерна. А тя е опит да се скъса със суровият сталинистки модел на управление на обществото и главно – даване на по-голяма свобода на дейците на изкуството и културата. Живков правилно беше разбрал, че тази социална прослойка на българското общество, независимо, че не е повече от 1% от него, има много сериозна тежест в оформяне на възгледите на цялото общество. Без да изпуска ръководната роля на Комунистическата партия, Живков позволи малко по-голяма свобода, особено на по-младите творци, защото по-старите не бяха и съгласни с точно такъв тип политика. И факт е, че България, поне в областта на изкуството и културата постигна много по-голяма свобода от не само, сравнение със Съветския съюз, но и с някой комунистически държави в Източна Европа като Румъния, да речем, дори и от Чехословакия. Аз си спомням, че в началото на 70-те години, бях подарил на една румънска писателка-поетеса стиховете на Левчев на италиански език. Тя ги четеше и ми каза с искрено изумление: Този автор живее в България ли? И аз и казах „Да”, а тя отвърна: „При нас това е невъзможно да излезе”. Но, както казах, плахите опити на Живков да либерализира до известна степен комунистически, не бяха достатъчни за оцеляването на строя. Главно поради строгия надзор на Съветския съюз и на неговото ръководство, което не позволяваше в други жизненоважни области, да речем – икономиката, да нахлуят практиките на свободния пазар. Опитът да бъдат създадени такива български предприятия, които да работят на капиталистически принципи, като „Тексим”, „Булет”, СО „МАТ” завършиха с пълен неуспех, и дори с осъждането на назначените от самата Българска комунистическа партия техни ръководители, въпреки големите успехи, които имаха. Фокус: Може ли да разкажете повече за духовното възраждане на българския народ и духовното възвисение? Божидар Димитров: Духовно възраждане на българския народ и духовно възвисение, аз мисля, че ние малко неправилно поставяме досега нещата. Как българите вярваме буквално в думите на Паисий, че българският народ е станал. Станал е едва ли не народ от орачи и копачи, който нямал дори ясно съзнание, че е български народ. Трябвало е да се роди Паисий и духовно да го възвиси чрез историята и да предизвика духовно, политическо и всякакво друго възраждане. Мисля, че такова нещо не се е случвало, българският народ да упадне до такава степен. Може би в емоционален изблик Паисий е казал такова нещо, а истината е, когато проучваме вековете, наричаха се тъмни векове между 15-ти и 18-ти век. Сега обаче, когато напреднахме с историческите изследвания виждаме, че това не е така. Българският народ никога не е губил своята духовност. Първо, че сме християни и изповядваме моралните и етническите норми на християнството, второто, че сме българи. Няма начин това да се е случило при положение, че българската православна църква, а и образуваната през 17-ти век Българска католическа църква много упорито са работили по този въпрос. В храмовете, които се издират веднага след турското завоевание и то през втората половина на 15-ти век, още тогава възраждаме всички църкви и манастири, които можем. Можем да направим почти всички, освен тези, които са конфискувани от църквите. Именно тогава възникват повечето от църквите в Софийската Света гора. В Драгалевския манастир, в Кремиковския манастир и останалите шестдесет и шест манастира, много църкви не само в София, но и в цялата страна. Не забравяйте, че в тези църкви се четат всеки ден жития на светци, включително на български езици или на други светци, които имат някакъв досег с България. И името България, българския народ, българските богомолци го чуват всяка събота и неделя. Имат представа, че имаме царе като Борис първи, като Симеон, като Петър, като Калоян, като Иван Асен и т.н. Те се споменават за събиране на мощите на този или онзи светец, има ги житията им. В църквите нагледно има стенописи и икони, хората могат да видят изображения на своите светци, тоест, че сме дали някакъв принос в Християнството. Строят се като символ и на българската военна мощ, ако щете църкви, в този момент се умножават църквите посветени на военни светци, с които са пълни българските села - св. Димитър, св. Тодор, св. Георги, неслучайно първите три имена са най-широко разпространени днес в България. Именно в този момент се възражда Рилският манастир, като пренасянето на мощите му в Търново се превръщат в една масова демонстрация. Участват хиляди хора. Пише, че най-малко хиляда от българите са на коне, въоръжени до зъби. Именно в този период се изгражда църквата в Добърско. Тя е известна с това, че Христос е бил в ракета, а трябва да е известна с нещо друго, че на фронтона и се намират не само двамата военни светци на която тя е посветена, но и на фронтона на църквата са и Св. Георги, Св. Димитър. Вътре също са нарисувани почти всички български светци на фреските. Тоест истината е, че българския народ не загубва своята свяс, католиците също не остават назад. Едва що се пръкнали и веднага се намира човек, който да напише, това е Петър Богнад. Историята в този исторически момент, всъщност и днес е и аргумент за права, тя не е само познание за миналото. Въз основа на историята Путин присъедини Крим. Един от тежките аргументи, които Запада прие е,че Русия е проляла морета от кръв в миналото, за да защити този полуостров, и през Кримската война, и през Втората световна война. Неслучайно смятаме, че българското Възраждане започва с историята на Паисий. То просто дава структурирано аргументите не само за политическа, но и за духовна свобода, защото Историята на Паисий съдържа и църковната история на България и всеки човек казва - след като сме имали държава и църква, редно е пак да ги имаме, имаме исторически аргументи за това. Така че ролята на православната църква е много голяма, не я разбраха дори комунистите. През 1948г. за щастие Георги Димитров беше все още жив, а както знаете, класиците са едва ли не божества. И Георги Димитров на 1000-годишнината на Рилския манастир показа, че Българската православна църква е фактически спасителят на българския народ от духовно и национално обезличаване. Оттам нататък партийните секретари, които за разлика от Съветския съюз, където разрушаваха църкви до 1966 година, българската църква например в град Арги е разрушена 1966 година. И в България нямаше такива работи, не се взривяваха. Чудеха се как да ги спасят, без да нарушат комунистическата идеология и се сетиха – обявиха ги за паметници на културата. Ама всички горди. И в момента имаме проблеми, църква, построена 1941 г., сега, ако са от Възраждането е разбираемо, след Освобождението първи – също, обаче от 1941 година построена църква и неможе да я ремонтираме по селската програма, защото е обявена за паметник на културата и трябва да има план от НИПК. НИПК или ги мързи, или имат много работа вече и загубихме парите за няколко църкви от 1941-’42 година, защото не може да ги ремонтираме. Т.е. не можеш да направиш прост ремонт въз основа на план на НИПК. Отгоре на всичко, чудо невиждано не някой друг, а комунистите повдигнаха българската църква в ранг от екзархия, я направиха патриаршия. После защо е един уникум в световната комунистическа история. Е, разбира се, църквата беше поставена под суров контрол. Чрез Държавна сигурност Българската комунистическа партия успя да постави църквата, под похлупак, но не могат да се отрекат и тези неща,които направи именно поради това, че комунистите отчетоха нейната много висока роля за опазването не само на българския народ. Става въпрос не само за оцеляване, а и за определен момент за духовното му възвисяване. Аз вече споменах, че екзархията се прави от половината върли атеисти, това е оценката на папското разузнаване, които не са вярвали във възкресението на Христос, но са вярвали във възкресението на България. От време на време празниците съвпадат и е радостно, че ще празнуваме заедно. Фокус: Ролята на Българската православна църква в духовното възраждане, каква е нейната роля? Божидар Димитров: Всъщност, разделението на християните е абсолютно изкуствено. Нито един не оспорва и запетайка от доктрината, нито католиците, нито протестантите, а дори и католиците не оспорват и запетайка от доктрината на християнството, каквато се явява Светото евангелие. Разделили са си навремето борбата за власт през 1054 г. кой да управлява, кой да е първи и т.н. Имат няколко безсмислени теологически спора, от рода какво представлява, всъщност, Филиоквето, Светата троица и т.н., които са неща, които могат да се решат за два часа, ако седнат на масата. Естествено, промени в одеждите, промени в католическия свят свещениците трябва да бъдат безбрачни, при нас трябва да са женени задължително, за да станеш свещеник и т.н. Но пак казвам, това са поправими неща. Дори в католическата църква се говори вече, че свещениците трябва да бъдат женени, защото иначе нараства педофилията и не знам какво още при тях. А и е публична тайна, че много, не само от свещениците, но и от епископите като /…/ Ватикана, практически са женени без да имат подписан брак, за който се грижат добре. Аз имах такива приятели във Ватикана. Така че ще празнуват. То вече започна да се празнува заедно. В Русе православен и католически свещеник преди няколко години заедно празнуваха Великден. Сега, на 20-ти, на Великден, аз ще бъда в една католическа община – Раковски, където съм помагал и на католическата, и на православните черкви. Знам, че си живеят заедно православни и католици и никакъв проблем няма. В България примерно, /…/ при нас, за разлика от Сърбия и Хърватия, никога не е имало взаимни кланета, дори и взаимни, как да се изразя, някакви противоречия между православни и католици. Заедно са се вдигнали на въстание през 1688 г., заедно са яли калая на турците. Има много сведения за православни богати търговци откупват пленени католици и ги пускат на свобода, има и обратното – от добровничани откупват българи от въстание православно, за да ги освободят. Така че няма проблеми при нас. Радостно е, че празнуват заедно. И може би едно от нещата, то е пълен ойкоменизъм, няма да се случи, именно поради желанието за власт. Никога патриарх Вартоломей, нищо че е ватикански възпитаник като мен, няма да се съгласи да се постави под скиптъра на римския папа. Но някои неща могат да направят, именно да приемат общи празници – да не се делим – едните да честват Коледа на 24 декември, другите на 7 януари. Можем да ги направим общи. Братството между християните ще настъпи много, много бързо. Фокус: Българите зад граница – съвпадат католическия и православен Великден,това означава, че всички българи от историческата диаспора празнуват заедно, какво трябва да бъде отношението на България към българите в Украйна? Докъде стигна въпроса с издаването на паспортите на българи? Божидар Димитров: Отношението на България към българите в Украйна. България много внимателно трябва да следи какво става с огромното за нашите мащаби българско малцинство в Украйна. То по официални данни е около 250 000 души, по неофициални данни, то е над 1 милион. Те заселват компактно само областите в близост до Дунав – между Дунав и Одеса, но разпръснати групи има и в областта Таврия, има и в Крим, където наистина са малцинство, но в областта между Измаил, Новгород и Одеса, те наистина са огромно малцинство. Това са прекрасни, хубави села. Там, за тяхно щастие, не постъпиха като при нас – да цепят земята на парчета, а агроимащите се обединиха в агрофирми. Отглеждат и те на големи, главно латифондийски почви, главно жито и слънчоглед. Продават го на Турция и други северноафрикански и близкоизточни страни. Имат добри доходи и затова и сравнително малко украинци имат българско гражданство – около 4 000. Господин Йовчев – вътрешният министър каза, че са приели, че на българите светкавично на място моментът, в който емигрират в България ще се дава на украинските българи гражданство. Защото те имат вече много роднини в България и целта на тази екстрена мярка е да не ги събираме в лагери, подобни на тези в Харманли и „Овча купел”, защото казано честно, ако това стане – това ще бъде най-големият срам за България в последните 25 години. Собствени сънародници… това никога не е ставало в България, никога. Дори когато в България са се изсипали през 1919 година 600 хил. емигранти. Светкавично сме намирали къде да ги настаним. Вкъщи, общежития, казарми. Веднага са почнали да им строят къщи. Стигали сме до там, че Стамболийски да обещае, че ако го изберат ще позволи да се разглобят старите крепости в България за строителен материал. И наистина са разглобили доста стари крепости, за мое голямо съжаление като историк. Аз знам няколко крепости, които са стърчали според снимки – почти до зъберите и в момента са ниско до земята, защото камъните са ги използвали. Дебет, в село Войвода близо до Плиска и така нататък. Така че това трябва да направим – на всички, които дойдат в България светкавично да се дава българско гражданство и ако нямат роднини, познати. Но аз съм сигурен, че ако има такъв поток, ще се надигне и едно мощно патриотично движение. Аз на няколко пъти съм го виждал, когато заприиждаха първите българи от чужбина, как стотици хора са ми предлагали жилища, апартаменти, селски жилища преди всичко, но също и апартаменти – именно да настаняваме бесарабски българи. Имаше един случай, когато наведнъж настанихме два автобуса в едно шабленско село.. Бяха ги излъгали, че са им намерили работа в Девня, докарали ги до тук и ги захвърлили в страната. Обявих тогава кампания, това беше 90-те години. За нула време се отзоваха хиляди хора, които предлагаха продукти, дрехи, апартаменти, къщи и намерихме цяло едно обезселено село само с 13 жители, чиито кмет предложи къщите, те били общинска собственост на хората. И предполагам, че още някои от тях, са там и не са отишли и те като всички българи по големите градове. Гергана АНДРОВА

20 Април 2014 | 10:01 | Агенция "Фокус"