ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Арх.Константин Пеев: Археологическото наследство на София е изключително важно за кандидатурата й за Европейска столица на културата

Арх.Константин Пеев: Археологическото наследство на София е изключително важно за кандидатурата й за Европейска столица на културата

Арх. Константин Пеев, основател и ръководител на ЕКСА груп пред Агенция „Фокус”Фокус:Г-н Пеев, каква е перспективата на археологическото наследство на антична Сердика да бъде експониран...

29 Ноември 2013 | 16:27 | Агенция "Фокус"

Арх. Константин Пеев: Ценно е обществените и частни инвеститори в опазването на културните ценности да работят съвместно и взаимно да се подпомагат

Арх. Константин Пеев: Ценно е обществените и частни инвеститори в опазването на културните ценности да работят съвместно и взаимно да се подпомагат

Управителят на фирма ЕКСА арх. Константин Пеев пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Пеев, добавена стойност или пречка е наличието на паметници на културата в недвижим имот? Арх. Константин Пеев: Отношението на инвеститорите е много противоречиво. Някои умишлено търсят подобен тип обекти, с идеята да развият обекта, да направят нещо красиво, полезно и уникално, без аналог, което да допринесе за развитието и на туризма и на града, към който принадлежи културната ценност, като по този начин инвестицията ще се изплати. Други избягват подобни обекти, поради проблемите, които те носят със себе си, като например: нормативната уредба, срокове за одобряване и съгласуване, първоначалната допълнителна финансова тежест, която трябва да се поеме от инвеститора по дейностите за документиране и др. Фокус: Какви са проблемите, как се решават нещата в такива случаи и добре ли са уредени законодателно? Арх. Константин Пеев: При реставрирането на старини, както сгради, така и руини, възникват няколко основни проблема. От проектантска гледна точка - това са много специфичните изисквания за изготвяне и съгласуване на проекти за такива ценности и изискват проектантите да са с доказана квалификация в областта на опазване на паметниците на културата. От друга страна - за голяма част от градовете в България няма актуализирани планове за развитие и управление на недвижимите културни ценности. В този случаи, при работа с инвеститор, няма рамка, която трябва да се спазва или тя е остаряла и неактуална, което позволява на инвеститорите да очакват инвестиционни проекти и намеси, недопустими по правилата за опазване на културното историческо наследство. От април тази година е публикувана наредба за изискванията към проектите, съгласно Закона за културното наследство. Наредбата е достъпна през сайта на Министерство на културата. Но малко от възложителите, независимо дали те са физически, юридически лица или държавни служители, познават тези изисквания. Ето две основателни причини за възникване на проблеми още на етапа на изготвяне на задание и идейни проекти. Трябва също да се отбележи, че одобряващата инстанция НИНКН, респективно МК, не може да си позволи да даде ход на непрофесионално изготвени проекти, независимо, че има осигурено финансиране за тях. Поради това ценността се разрушава, а държавата губи средства за реставрация, социализация и обновяване, осигурени от европейски програми. Друг съществен проблем при извършване на изкопи за укрепване или за изграждане на нова сграда, в случаите, в които се попадне на археологически находки, са процедурите и механизмите, които се задействат. Те са много тежки и сложни и освен че се налага забавяне на срока, се натоварва допълнително и инвеститорът. Това води до куриозно положение, в което вместо той да се зарадва, че е попаднал на подобна находка, се сблъсква с бюрокрацията и финансовите усложнения. Бих препоръчал - изясняване и облекчаване на процедурите за инвеститорите. Фокус: Дайте примери за добри практики в това отношение. Арх. Константин Пеев: Добри практики и успешни проекти в това отношение са: • Арена ди Сердика, София, София, ул. „Будапеща”; • Североизточната кула на Сердика, София, ул. „Искър”; • Сутерена под Централни Хали, София, бул. „М. Луиза”; • Сутерена под бившето кино „Христо Ботев” в Пловдив, в което бяха намерени седалки от античния стадион, експонирани подходящо; • Много проекти по програмите за регионално развитие - добри примери в тази насока са: Сливен, Крепост „Туида”; Община Момчилград - Светилище „Татул”; • Сградите на пл. „Батенберг”, София - на бившия Княжески дворец; на Банка за Развитие, на банка Париба. Фокус: Какъв е интересът да се инвестира не само в опазването им, но и в развитието на района като място за културен туризъм? Кога такива разходи са оправдани? Арх. Константин Пеев: Трябва да се поощряват добрите примери в това отношение. Ценно е обществените и частни инвеститори в областта на опазването на културните ценности да работят съвместно и взаимно да се подпомагат. От гледна точка на практически подход, е уместно да се направят сметки - колко и какви са разходите за поддръжка и охрана на ценности, които не са приобщени към съвременния живот, и какви биха били ползите, ако се реализират проекти с частно финансиране, даже и да не са посещавани от големи групи хора, при положение, че не са паметници от световно значение. Очевидно при втория вариант ценността задължително се опазва и е въпрос на чест и гордост за собственика това да се случи. Това е един от възможните подходи за този тип случаи. При работа с археологически структури е много проблемен моментът с изясняване на собствеността. Всяка археология е изключителна държавна собственост. Но на практика е възможно да се постигне частно-държавно партньорство, което да благоприятства за запазването на ценността, като от това имат полза и държавата и инвеститорът. Фокус: Възможно ли е новото строителство да не промени характера на историческия район? Арх. Константин Пеев: Така зададен въпросът предполага, че новото строителство променя характера на историческата среда. Прегледът на основните характеристики на градската среда (на нещата, построени от хората на място, което някога е било само чиста природа) показва, че това са мащабът, формата и съдържанието на пространствата от една страна, а от друга са сградите, парковете, улиците и площадите с техните архитектурни и исторически особености, които правят всяко населено място уникално, интересно и запомнящо се. Ако новото строителство не е свързано с едромащабни намеси, които променят характера на средата като пробиването на нови по-широки булеварди (какъвто е случаят с Париж по времето на барон Осман) или разчистването на цели квартали (както постъпва Н. Чаушеску при реконструкцията на централната част на Букурещ) и в двата примера се променят основните характеристики на градската среда, то тогава новото строителство не променя характера на средата. При проектирането и изграждането на една или няколко сгради, парк, улица или даже търговски център (МОЛ), каквито са почти 100% от случаите в България през последните двадесет години, е неразумно, неизгодно и грозно да се променят мащабът, форматът и основното съдържание на историческите градски зони. В този ред на мисли обемът и броят на новите строителни намеси в България не може да повлияе сериозно на историческия характер на града. Фокус: Променят ли се критериите за добра архитектура заради кризата? Арх. Константин Пеев: Този въпрос на пръв поглед не е свързан с предишния, но в контекста на отговора му би могло да се каже следното. Никаква криза - финансова, политическа или техническа, не може да промени критериите за добрата архитектура. Какво може да промени архитектурните, художествените или исторически особености на красивите сгради, на които ние се възхищаваме, те са материалните репери, основанието и причината ние да имаме критерии за добра архитектура. Само тоталното разрушение вследствие на природно бедствие или човешка намеса би променило нашето отношение към красивото и доброто в архитектурата и градската среда. Друга причина би било цялостната деградация на цивилизационнте ценности, пълната забрава на историята и миналото, или генерална промяна в мисленето на хората. От скромната ми гледна точка на архитект не мога да си представя какво би довело до второто. При условията на сегашната криза в България, критериите за добрата архитектура не се променят.

7 Ноември 2011 | 13:02 | Агенция "Фокус"