Проф. Веселин Александров: Аномалия е тазгодишното затопляне през зимата

Проф. Веселин Александров, директор департамент "Метеорология" в Националния институт по метеорология и хидрология – БАН пред „Агенция Фокус” по повод високите температури тази зима

Фокус: Проф. Александров, докато САЩ бедстват от снежни бури, а в Западна Европа - от наводнения, в България се радваме на ненормално високи температури. Аномалия ли е това топло време? И на какво се дължи?
Веселин Александров: Естествено, че е аномалия. Това, на което се дължи е общата атмосферна циркулация. САЩ се намират малко далеч и са в западна посока. Там има други течения - океански, въздушни, които влияят върху т.нар. „студено време”. Имаше и пробив в Северния полюс по посока Канада – САЩ. При нас наистина е топло, макар че в други страни от Централна Европа, имаше студени дни и наводнения. Това, което се случва е просто един баланс в атмосферата. Не може някъде да бъде само студено, а на други места да бъде само топло.
Фокус: Очаква ли се застудяване в страната?
Веселин Александров: Аз очаквам – да, към края на февруари, някъде около 20 февруари – 22 февруари да има пак сняг. Проблемът при времето е, че то е отворена системата. Това, което искам да кажа е, че тази т.нар. обща циркулация, която пренася огромни маси от въздух, от океански течения е отворена система към космоса, към пространството. Там биха могли да влияят и други фактори, които ние може би дори и не успяваме да отчитаме. Нещата не са затворени в буркан и да гледаме какво става вътре, а има взаимодействие на различни процеси, които се развиват в пространството и времето.
Фокус: За колко време напред може да се прогнозира времето със съвременните космически технологии?
Веселин Александров: Зависи от самата синоптична обстановка. Понякога нещата са толкова лесни, че може дори не с дни, а с часове да се познае прогнозата на времето. Има някои случаи, в които това нещо е невъзможно. Проблемът на Балканския полуостров е, че ние сме пресечени. Има Балкани - било то Стара планина или Западните Балкани, които малко, или много пречат на този пренос, който идва от Средиземно море в посока Унгария, минавайки понякога през България. Това е проблемът, но в общи линии, нещата могат да се прогнозират с доста голяма точност до три дни. След това процентите намаляват до една седмица. Някои се опитват да прогнозират до един месец, а други така да се каже вещаят. Казвам го в хубавия смисъл на думата. Опитват се да пускат модели и за по-дълъг период от време в порядъка на три месеца до шест месеца, но тези прогнози са по-скоро в сферата на климатичния сценарий. Познавам колеги от Украйна, които се опитват да направят някои прогнози от порядъка на месец, два, три и мисля, че до някаква степен успяват, но те имат комерсиален подход.
Фокус: Наблюдава ли се изменение на климата в България през последните години?
Веселин Александров: Скоро имаше една атака против моите колеги, че видите ли тези метеоролози надували данните, така че да има глобално затопляне. Тези, които измерваме в България, не ги надуваме. В крайна сметка сме установили, че през последните 20 години аномалиите на средногодишните температури на въздуха на територията на България са само положителни, т.е всичко избива нагоре. Само един януари е под нормата. Всички останали са с 4-5 градуса по-високи. Даже съм виждал хора, които тичат по потници януари . Това означава, че нещо не е наред.
Фокус: А тези промени в климата дължат ли се, в определена степен, на човешката дейност и как човешката дейност може да промени климата?
Веселин Александров: Този въпрос също е много важен и мисля, че придобива все по-голям интерес. Хубавото е, че вече има някакво единомислие, че не само човешката дейност влияе върху климатичните промени, а там оказват влияние разни природни и космически фактори. Ако питате какви са процентите на природните фактори и човешката дейност, това трудно може да се каже, но трябва да призная, че има и колеги, които отричат парниковия ефект, замърсяването със съответните парникови газове. И практически твърдят, че нещата са вследствие, да речем, само от слънчевата активност, нещо с което не мога да се съглася. Бих апелирал към това да се постараем да запазим природата. Ако се ползват по-малко горива, по-малко гори се изсичат, било то в България или някъде другаде, тогава нещата биха били други. Ще бъдат по-лесни. По-спокойно бихме приели климатичните промени, ако са достатъчно бавни, хората, животните и растенията биха се адаптирали по-лесно към тях.
Ива САПУНДЖИЕВА