ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. Анна Кръстева: Най-близо до представите на хората за служебен премиер е фигурата на омбудсмана Константин Пенчев

Доц. Анна Кръстева: Най-близо до представите на хората за служебен премиер е фигурата на омбудсмана Константин Пенчев

Политологът доц. Анна Кръстева в сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус” Водещ: Премиерът в оставка Бойко Борисов върна на президента Росен Плевнелиев мандата за...

26 Февруари 2013 | 11:22 | Радио "Фокус"

Доц. Анна Кръстева: Имиграцията у нас е образована и икономически активна

Доц. Анна Кръстева: Имиграцията у нас е образована и икономически активна

За броя на имигрантите у нас, за чужденците без статут, за положителните и отрицателни практики на страните членки на Европейския съюз в тази посока Агенция „Фокус” разговаря с доц. д-р Анна Кръстева – ръководител на „Център за европейски бежанци, миграционни и етнически изследвания”. Фокус В публичното пространство има различни предположения за броя на имигрантите в България - от 50 000 до 150 000 души. Каква е истината? Анна Кръстева Със самото поставяне на въпроса, се очертава ситуацията в България, която може да се резюмира с това, че няма точни официални данни. Данните, които се изнасят в публичното пространство, често са експертни оценки. Нормалният изследовател не може да преброи мигрантите, за това има специализирани институции като МВР, които издават документите и от друга страна статистиката, която брои населението и всички отделни групи. Това са институциите, които имат инструментите, финансите, с които те трябва да произведат тези цифри и да ги споделят с обществото. За съжаление няма регулярен публичен достъп до тези цифри. Категорично мога да кажа, че от наблюденията си на терен, цифри като 160 000 души и трикратно увеличение на имигрантите за последните години не се основават на реални тенденции. Нямаме такъв увеличен поток в последните години. Първата година след приемането на България в Европейския съюз имаше едно увеличение на молбите за убежище, на следващата години се наблюдаваше спад. Няма трайна тенденция. Има една тенденция, която е положителна - исканията за българско гражданство, но пак не може да става дума за такива високи цифри. Официалните данни, които циркулират, за броя на имигрантите са около 60 000. Зад тези цифри стоят хора, които нямат българско гражданство. Докато в другите страни има по-фини статистически инструменти, които в групата на мигрантите слагат и хора, които са пристигнали в България, не са родени тук и са получили това българско гражданство през последните години. В по-развитите страни има статистики, които причисляват към общността на мигрантите и децата от второ поколение, каквито вече има в България. С това по-разширено разглеждане за миграцията, аз бих се присъединила към оценките, че броят им е около 120 000 души. Фокус Какво се случи с Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци? Какво стана с хората, които са лежали като в затвор с месеци? Анна Кръстева Домът в Бусманци не е свързан с трудовата и икономическата миграция, не с мигрантите, които имат редовни документи, които живеят и работят в страната. Това не са и бежанци, защото бежанците са хора, които вече са получили бежански статут. Това са хора, на които е бил отказан статут. По голямата част от тях трябва да бъдат изведени извън България. Проблемът с Бусманци е, че има хора, които прекарват доста време там. Основание за това беше фактът, че до скоро нямаше законодателство, което да казва каква е горната граница за престоя им. Те стояха там, което противоречеше на европейските норми, но не беше незаконно, защото не противоречеше на някакъв български закон. Тази година бяха направени такива поправки. Според новите поправки хората нямат право да бъдат оставени в дома повече от 6 месеца. Само при изключително сложна ситуация могат да седят там до 18 месеца. Така че в момента българското законодателство е хармонизирано с европейското. Българската общественост трябва да знае, че става дума за хора, които не са извършили никакво престъпление. Единствения им проблем е, че те нямат редовни документи. По голямата част от хората, които търсят убежище, бягат от страна, в която животът им е застрашен. Много често се случва те да нямат документи. Това не е престъпление. На тези хора трябва да се гледа не като на престъпници, тяхното третиране може да се гледа като на престъпници. Фокус Във всички държави, в които емигрантството е факт, има специални служби, които се занимават с въпросите на имигрантите. Има ли проект за изграждане на такива структури и в България? Анна Кръстева Това е въпросът за институционализацията на миграционната политика. По развитите държави наистина имат много развити институции за целта. Аз бих ги разделила на две групи. Едните са специализирани служби в съществуващи министерства, а другите са създаване на специални министерства, чийто обект е управление на миграцията. Най-интересен и най-нов пример е Франция, в която през 2008 г. беше създадено Министерство на емиграцията, националната идентичност и солидарността. То беше част от предизборната програма на президента Саркози. България не е на това равнище на институционализация, но трябва да кажем, че и у нас вече има служби, които се занимават с това. Първото министерство, което се обърна към емиграционните проблеми беше МВР, в което е изградена дирекция „Миграция”. Тя има и регионални служби, които се занимават с контрола на миграционните потоци. За тази по симпатична част, свързана с трудовата и икономическата миграция, по голямо отношение има Министерството на труда и социалната политика. Там има изграден отдел, Дирекция по миграционни проблеми. България е още в първите стъпки в изграждането на специализирани институции. Моята прогноза е, че ще започне по-сериозно да се работи в посока на създаването на една по-мащабна, по-амбициозна в своите цели и задачи, структура. Това изисква време. Аз като политолог мога да кажа, че по-лошият вариант е на бързо да се създаде нещо, зад което няма да стои достатъчна подготовка, зад което няма да седи един много дълъг и сериозен публичен дебат. Това би била добрата база, от която трябва да се тръгне да се изграждат институции. Страни като Франция показват, че дори когато има създадено едно министерство на миграцията, има и множество други специализирани органи грижещи се за проблемите на миграцията. Ще дам пример със Съвет по интеграция, който е като един мозъчен тръст, който всяка година прави един критичен анализ на държавните политики и на техния ефект. Ето това е демократичното управление, когато самата държава плаща за това по един задълбочен, аналитичен и критичен начин да бъдат оценявани нейните политики. Да се направи дори едно министерство, не е гаранция за успешни политики. Една успешна политика е тази, която преди въобще да бъде формулирана се е допитала до общественото мнение и която непрестанно държи тази обратна връзка за това каква е позицията и оценката на бенефициентите на тази политика – мигрантите, българските граждани. Затова е необходимо да има едни автономни организации, които да са свободни в своите заключения и е необходимо да има една отговорна държава, която да се вслушва в едно критично и компетентно мнение. Фокус В последно време се появи тенденция на нетолерантност на обществото към имигрантите в страни като Гърция, Холандия и дори Италия. По голямата част от имигрантите в България са образовани, с високи доходи, добре интегрирани в обществото. Чий модел трябва да приемем, за да запазим тази тенденция в страната? Анна Кръстева Вярно е, че голяма част от имиграцията у нас е образована и икономически активна. Процентът на имигрантите с висше образование у нас е малко по-висок от процента на българите с висше образование. Много трудно е цели страни да бъдат подведени под един знаменател и не бих се съгласила с примерите за нетолерантни страни. Фокус Поставям въпросът си по този начин, защото в някои страни има политически партии, чиято политика е базирана на етническа нетолерантност. Възможно ли е това да се случи и в България? Анна Кръстева В някои страни тези партии печелят един добър електорат. Той може да стигне до 20%. Съвсем до скоро Испания беше една от страните, която най-добре се чувстваше със своите имигранти. Много мигранти харесваха Испания. Англия също има една дълга традиция на приемане, но в комплексните общества има всякакви феномени, така че има политики на зачитане и толерантност и има хора, които имат ксенофобски нагласи. Холандия също десетилетия наред беше известна с откритите си и позитивни политики спрямо имигрантите. Те се промениха едва в последните години. По отношение на българското общество - то няма практика, няма културен опит за общуване с различието, няма образователни програми. Няма достатъчно дебати, които да ни позволяват да се опознаем. Ако направим така, че да има повече форуми, ако самите имигранти започнат по-активно да взимат участие в пазара на труда, ако хората видят, че сред имигрантите има инженери, лекари и икономисти, ако правим повече интер-културни фестивали, това променя нагласите. Ако има повече, където на ученическо и студентско равнище българите започват да научават повече за миграцията и започват да разбират, че миграцията е един неизбежен феномен. Няма страна от Европа 15, която да не е имиграционна страна. Със сигурност можем да каже, че след известен брой години, България също ще приема повече мигранти от колкото ще изпраща българи-имигранти. Нашето бъдеще е да живеем с имигрантите. Колко по-рано се научим да живеем, колкото повече се отворим към това различие, толкова по-добре ще бъде за самото българско общество. Защото емиграцията като икономически активна и образована е ресурс. Тя е нещо, което влива сили в българската икономика. Фокус Смятате ли, че многото форуми и дебати ще помогнат за това? Анна Кръстева Тези форми са много едва в последните няколко месеца. Аз работя вече 10 години в тази сфера и мога да кажа, че до преди година, две ние бяхме шепа хора, които се занимавахме с миграционни проблеми и които провеждахме такива форума. Едва сега една инициатива на Министерството на труда и социалната политика позволи на доста организации да спечелят такива проекти и да се провеждат такива форуми. Много е важно българското гражданско общество да продължи да провежда такива форуми и тогава, когато те не са финансирани с европейски средства, с други думи – когато това е вътрешна потребност на българските граждани и когато това се прави съвместно с имигрантите и когато това е трайна тенденция. Това е пътят имигрантите да споделят своята позиция, да се чуе техния глас. Това са пространствата, в които се раждат много интересни идеи Стоян ЦОНКОВ

17 Декември 2009 | 06:00 | Агенция 'Фокус"