ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Александър Гребенаров: До последния си дъх академик Любомир Милетич не забрави родината и народа си

Доц. д-р Александър Гребенаров: До последния си дъх академик Любомир Милетич не забрави родината и народа си

Доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН пред Агенция „Фокус” по повод 150 години от рождението на академик Любомир МилетичФокус: Доц. Гребенаров, н...

22 Януари 2013 | 06:00 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Александър Йорданов: Посягането към средновековни български писмени паметници е сериозна политическа провокация

Доц. д-р Александър Йорданов: Посягането към средновековни български писмени паметници е сериозна политическа провокация

Доц.д-р Александър Йорданов - бивш посланик на Република България в Република Македония, пред Агенция „Фокус” Македонското държавно ръководство провежда системна политика на конфронтация със съседните държави. То разчита на елементарната балканска политическа стратегия, че проблематизирането на външнополитическите отношения, води до укрепване на позициите на управляващата партия вътре в страната. Но за разлика от проблемите, които македонците създават в отношенията си с Гърция (кражбата на антично наследство, на културни символи и имена, включително и на идентичност ) и със Сърбия (опитът да получат автокефалност за несъществуващата македонска православна църква), то проблематизирането на отношенията с България обхваща комплекс от въпроси. При това този комплекс се изразява в насаждане на антибългаризъм и омраза към българите и България. И това вече е проблем, който българската държава не може да продължава да подминава с дипломатическо нехайство и с пасивност на държавните институции. Примерите са много и неведнъж коментирани. Посягането към средновековните български писмени паметници, създадени и изпълняващи функции, не в някаква измислена македонска държава, каквато през средновековието не съществува, а в реално съществувалата на картата на Европа българска държава, е не просто опит да се фалшифицира историята. Това е изключително сериозна политическа провокация. Защото точно тези и други културно-исторически ценности лежат в основата на българската духовност и народностна идентичност. Ако те бъдат оспорени или „присвоени“ това означава посегателство върху българския народ, върху неговата душа. Защото българските старини в Македония не са само научен факт, но основен градивен елемент на нашата народностна, а по-късно и национална, идентичност. Без тях рискуваме да погубим себе си и утре някой управник – наш или чужд, спокойно може да реши и да смени името на държавата ни. Защото старобългарската култура прави от различните етнико-религиозни общности населявали тази територия, един народ, с единен дух, герои, традиция, ценности. С една държава. При това държава силна, авторитетна и добре позната в целия средновековен свят. Съзнанието за тази държава не изчезва през близо 500 - те години чуждо робство. И днешните или утрешните български политици, нямат нито моралното, нито политическото право, да си позволят дори за миг да си затворят очите пред опитите да се краде българска история, култура, духовност. Никой българин няма това право. Ако български политици проспят този момент, то това означава, че или не са политици или не са българи. За мен, като бивш български посланик, е странен факта, че информацията за подготвяната от македонска страна изложба в Брюксел с „македонски средновековни ръкописи“ не идва от посолството ни в Скопие, където отдавна би трябвало да знаят за тези намерения на македонската страна, да са информирали още преди месеци Външно министерство и вече да са предприети превантивни дипломатически стъпки. Един от главните проблеми на българската дипломация е чиновническото, пасивно, отношение към служебните задължения. Много често дипломатическата служба се приема и осъществява като „отбиване на номера“, като „ден да мине, друг да дойде“, за да се трупа солидната дипломатическа заплата. Повечето от нашите дипломати гледат да не си създават проблеми, да не тревожат министерството с „лоши новини“. Това им гарантира дипломатически рахатлък. Но има въпроси, по които е позорно дипломатическото нехайство. Последният случай е такъв. За държава като нашата, която е оцеляла през вековете именно, защото е била „държава на духа“, чуждите посегателства към духовното ни наследство трябва да срещнат най-сериозна съпротива от страна на държавните институции. Вече не е достатъчно Външно министерство да прави изявления. Не вършат работа и дипломатическите ноти. Мисля, че е дошло време в знак на пълно неприемане и несъгласие с водената от македонското държавно ръководство антибългарска политика в различни сфери, България да понижи нивото на ръководство на своето дипломатическо представителство в Македония като така изпрати ясен сигнал, че провежданата политика на кражба и подмяна на историческо наследство и идентичност, са категорично неприемливи в съвременна демократична Европа. В този контекст трябва да се впише и въпросът за езикът на омразата и фалшифицирането в македонските учебници по история. Отделно от това, българското правителство би трябвало най-после да осъзнае, че защитата на българската култура – минала и днешна, е по-важна за съдбата на нашата държава от преживяванията на ритнитопковците. България трябва силно да пропагандира своето културно-историческо наследство и да го прави с постоянство, убеденост и авторитет, защото държава, която има зад гърба си такава история и култура не е нито малка, нито бедна. Време е да започнем да стъпваме в Европа изправени, а не сгънати в кръста. И не е възможно да допуснем да ни подритват вчерашни политически сополанковци. И преди да се жалваме на Европейския съюз, който впрочем не е „Бюро жалби“, е необходимо да стъпим здраво върху нормите на международното право, което санкционира посегателството върху културното наследство. Изправена държавническа стойка и недвусмислени дипломатически стъпки са решението на последната македонска политическа провокация.

30 Август 2012 | 10:30 | Агенция "Фокус"