Илиян Василев: Предизвикателството пред НАТО е да предефинира ролята си с оглед на новите заплахи за сигурността

Илиян Василев, член на Управителния съвет на „Център за изследване на Балканския и Черноморския регион", в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Г-н Василев, какво означава за България стартирането на противоракетната отбрана и фактът, че 100 процента от територията на България е покрита?
Илиян Василев: Това означава една нова гаранция за нашата сигурност. И най-вече, не индивидуално, а потвърждение на ефективността на колективните системи за сигурност, към която България принадлежи.
Водещ: Но какви реакции можем да очакваме от Русия, която е опозиция на тази противоракетна отбрана?
Илиян Василев: Със сигурност ще очакваме отрицателни реакции от страна на Русия, макар че трябва да си даваме сметка, че това е повече политическа реакция, отколкото някаква осъзната и реална оценка за рисковете за сигурността на Русия. Това по никакъв начин няма да се отрази на нейната способност да реагира в стратегическата размяна на ударите, тъй като траекторията на нейните междуконтинентални балистични ракети минава през Северния полюс. Така че този противоракетен щит няма никакво отношение към намалената способност на Русия да реагира при ядрено съперничество.
Водещ: Според вас, доколко сериозен знак е това, че президентът Владимир Путин отказа да отиде както на срещата на Г-8, така и в Чикаго?
Илиян Василев: При всички положения, не е положителен знак. Вероятно, това е някаква демонстрация на недоволство. Разбира се, вътрешният дневен ред в Русия е доста натоварен. Знаете, че в събота беше обявен и състава на новото правителство. Президентът Путин даде съгласието си за онзи вариант, който Медведев беше предложил. Дали има изменения в първоначалния списък, който Медведев е предложил, или не, това може тепърва да се уточнява. Но факт е, че имаше някои неща във вътрешния дневен ред на Русия, които предполагаха висока ангажираност и степен на приоритетност. Но това са знакови неща и след това последва едно предложение, че американският президент няма също да отиде на среща на високо равнище в азиатския регион. Изобщо стартира се с една нова тоналност. Разбира се, оттук не трябва да се правят надалеко отиващи изводи. Това е по-скоро позициониране, преди реалното договаряне.
Водещ: Какъв е според Вас, начинът да се постига баланс с Русия? Доколко е важно да го има в отношенията както на Северноатлантическия алианс, така и на ЕС и на България? Направи впечатление едно послание, външнополитическо, по време на визитата на президента Росен Плевнелиев. Разбира се, в контекста на разговори с българската общност там, че неговите посещения ще бъдат на Запад, и че България не е троянският кон на Русия в Европа.
Илиян Василев: Всеки може да има предпочитания, но географията е една обективна даденост. Има Северен, има Южен полюс. Географията на българската политика е такава, каквато е. Т.е. нормално е да има политически предпочитания, всеки има такива предпочитания. Освен това, България е член на НАТО и на ЕС и по дефиниция би трябвало да има по-активна политика в това направление. Въпросът е – къде са новите ресурси, които глобализацията дава или предоставя на българската икономика, на българската политика, растежните ресурси? Там, където могат да се намират нови пазари, там където могат да се намират нови финансови партньори и инвестиции. В този смисъл, има известна нужда от преосмисляне, тъй като светът много силно се промени. И самоопределенията в политически план не са достатъчни. Русия при всички положения е един много значим фактор в международната политика. И нещо повече – тя е фактор, който пряко влияе върху събитията в Югоизточна Европа, включително върху България. Въпросът е в политиката спрямо Русия, както на колективно равнище – ЕС, НАТО, така и на двустранно равнище – България да бъде проактивна. Забелязва се в последните 20 години една голяма склонност Русия да се опитва да формира дневния ред в многостранните и двустранни отношения. Ако това на нея не й се отдава по отношение на НАТО и ЕС, изглежда има по-големи ресурси в двустранен план. Именно затова, вероятно, и президентът Плевнелиев е сметнал за необходимо да повтори изречението, че България не е троянският кон на Русия. В случая обаче, по-важно е не самата декларация, а съдържанието, с което българската политика ще напълни двустранните отношения. И да ги изведе извън енергийната парадигма, и особено тази парадигма, която предпоставя само реализация на руски или с участието на Русия, проекти на територията на България. Ние имаме остра необходимост от балансиране на тези отношения и от насрещна активна политика на България за защита на интереса на българския бизнес в Русия. Включително в реализацията на проекти, които отразяват насрещни ползи на България и на българските компании на територията на Русия.
Водещ: Едва ли руският президент отправя най-сериозното предизвикателството на срещата в Чикаго. Но други двама президенти също. Франсоа Оланд, новоизбраният президент на Франция заяви по-ранното изтегляне на френските войски от Афганистан. Това е една от основните теми – присъствието на Алианса в Афганистан. А настоящият и евентуалният бъдещ президент на САЩ пък, без да сме сигурни още кой ще е той, ще имат сериозно влияние върху това, което ще се случва в НАТО. Какви са вашите очаквания? И какво е според Вас, най-голямото предизвикателство пред НАТО в момента?
Илиян Василев: Най-голямото предизвикателство е предефиниране на неговата роля и най-вече, осъзнаване на новите рискове, заплахи пред сигурността – колективна и национална, на неговите страни-членки. Като че ли, в продължението след края на Студената война имаше една инерция, при която тази нова роля не беше изчистена. Европейските страни, страните от Стара Европа и Нова Европа, те започнаха да дефинират по различен начин или с различен нюанс своето отношение към новите рискове и заплахи. Знаете и проблемите около противоракетния щит. Но особено беше важно дефинирането на НАТО като средство за постигане на покритие или управление на глобални рискове, каквато роля НАТО играе в Афганистан. Странното е в дадения случай, че Русия е много по-заинтересована пряко за своята сигурност от събитията в Афганистан. И тя пряко се възползва от присъствието на НАТО в Афганистан. В този смисъл, аз виждам доста добро поле за взаимодействие по темата НАТО. И в същото време, мисиите в Афганистан струват изключително много пари, ресурси, а и не е само финансовата страна. Те трябва да останат споделена цел. И там решенията да не се търсят в двустранен план за изтеглянето на едни или други съюзници едностранно от НАТО. Тъй като заплахите, които идват от Афганистан, от целия този регион, включително новите заплахи, които са нетрадиционни, т. нар. невоенни рискове към сигурността, в това число и киберсигурността, те предполагат колективни системи за отговор. За това НАТО търси своята нова роля в т. нар. мрежови системи за отразяване на заплахите за сигурността.
Водещ: Бих искала да Ви попитам и за приоритета, който България поставя, а той е да има пътна карта за разширяване на НАТО, да бъдат отворени вратите на НАТО, както се изрази българският президент Росен Плевнелиев. Какво означава това и как се вписва в контекста на ситуацията на Балканите, изборите в Сърбия, ситуацията в Македония?
Илиян Василев: Аз мисля че българският президент е повторил една трайна позиция в българската външна политика – вратите на НАТО да бъдат държани отворени, защото обратното би означавало доста големи заплахи за българската национална сигурност. В този смисъл, изборите в Грузия, събитията в Македония ще имат някакво отражение. Но процесите имат обективна логика. Едно или друго вътрешнополитическо решение, включително избори, могат на някакъв етап да отложат, да забавят, да трансформират. Но процесът е устойчив, от гледна точка на дестинация. Т.е. как страните се развиват. Освен това, той е взаимосвързан – членството в НАТО е свързано с членството в ЕС. Така че аз не очаквам новият сръбски президент да промени съществено, посоката на движение на Сърбия както по отношение на принадлежността й на колективни системи за сигурност, така и към присъединяването към ЕС. Разбира се, това още не означава, че процесът е стигнал автоматизъм. Напротив, би трябвало да отчитаме, че събитията по някакъв начин ще се отразят върху скоростта, с която Сърбия влиза в НАТО и в ЕС. При всички положения този политически избор и смяната на върха в Сърбия, би трябвало да трябвало да предполага известна нагласа както на ЕС и на НАТО, така и сръбското ръководство към намиране на този оптимален на действие.
Екатерина КАТРАЧЕВА