ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Анелия Крушкова: Трябва да се прави категоризация на хотелите на всеки три години

Анелия Крушкова: Трябва да се прави категоризация на хотелите на всеки три години

Предпочитат ли българите за почивка съседните балкански страни и каква работа предстои по отношение на стратегията за туризма - това коментира в интервю за Агенция “Фокус” председателят на...

8 Май 2008 | 06:01 | Информационна Агенция "Фокус"

Анелия Крушкова: По курортите се разпродават хотелски стаи или апартаменти на частни лица

Анелия Крушкова: По курортите се разпродават хотелски стаи или апартаменти на частни лица


Председателят на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова пред Агенция “Фокус” за предстоящия летен сезон.

Фокус: Г-жо Крушкова, кога ще бъде открит официално летният сезон и според Вас българското Черноморие готово ли вече да посрещне чуждестранните гости? Анелия Крушкова: Летният сезон официално ще бъде открит на 9 май. Нашето желание беше да бъде открит малко по-рано, преди Великденските празници, тъй като голяма част от нас и нашите гости от съседните страни, ще бъдат тук, както по българското Черноморие, така и във вътрешността на страната. Това беше желанието ни - да успеем да отворим туристическия сезон около 18 - 20 април, но това не се получи поради съвпадането с културната борса във Велико Търново. Сезонът ще бъде открит на 9 май в курорта “Св. Св. Константин и Елена”, който тази година има 100-годишен юбилей. През 1908 година, манастирът, който е бил построен на територията на курорта “Св. Св. Константин и Елена” и е носел това име, една част от него е била достроена с хотелска част и първите гости, които идват да почиват в курорта, са чешки туристи. По тази причина и самият хотел, хотелската част е била наречена „Прага”. Така че това е един троен празник – както за тържества, така и за откриване на летния туристически сезон. А и курортът като такъв запази своята самобитност и успя да овладее голямото строителство, което се развива в останалите курорти. Така че заслужава да бъде поздравен поради 100-годишния юбилей и там да бъде отворен туристическият сезон. Дали е готово българското Черноморие или не е, е една тема, която всяка година по това време активно дискутираме. Има десетки, стотици проблеми, които продължават да съществуват и те се влачат с години. Има, разбира се, и много неща, които са нови и, които са довършени и заслужават аплодисменти. Като цяло обаче туристическият сезон в този период започва да бъде подготвян. Все повече и повече хотелиери се стремят да отворят по-рано поради факта, че времето е приветливо и става все по-топло. А от друга гледна точка, точно майските празници довеждат не само много български туристи, но и много руснаци. Поради това, че 1 и 9 май са официални празници в Русия, руснаците почиват в порядъка от 11 - 15 дни и биха могли да бъдат наши гости. Аз вече получих съобщение за няколко двойки, които ще дойдат да почиват тук в България, тъй като имат празници. Оттук нататък трябва да се погрижим за това – да привлечем руснаците още от май, защото те имат големи възможности, имат големи и дълги почивни дни. За тях, тук в България, е съвсем нормално като температура и те биха дошли с удоволствие. Но тази година за майските празници, наши гости ще бъдат съседите ни от Румъния. Надявам се, че част от македонците и сърбите също ще дойдат да почиват в България и разбира се, ние българите, не на последно място. Колкото повече хора останем тук, в България, толкова по-добре за нашата икономика. Традиционно в последните години все по-голяма част от нашето общество също в тези дълги празници, решават да отидат да пътуват в чужбина – в нашите съседни страни или просто да направят екскурзия в далечна дестинация. В това всъщност няма нищо лошо, когато става дума за откриването на света, на красотите на останалите държави, но когато това е като вот на недоверие към нашите курортни комплекси, това вече е наистина един проблем, тъй като една част от нашите сънародници отиват да почиват в чужбина заради по-изгодните условия, по-добрия сервиз или по-доброто качество на обслужването. Фокус: Споменахте руснаците, сърбите, македонците… Означава ли това, че страхът от визовия режим ще се окаже неоснователен? Анелия Крушкова: Аз много често съм си давала сметка, че с голяма доза негативизъм, ние се опъваме срещу всяко нововъведение – независимо дали става дума за въвеждане на визов режим или това, че трябва да говорим със слушалки в колата. Толкова много примери има в нашето общество през последните години, когато всяко едно нововъведение има съответната първоначална негативна реакция. След това хората свикват и успяват да преодолеят първоначалния си дискомфорт. Със сигурност на никой не му е приятно да виси пред посолските врати за виза, всеки един от нас го е изпитвал от миналите години, знаем за какво става въпрос. Не е това отношението към хората, но все пак това е една форма, в която ние трябва и сме задължени като държава да се впишем. Това са нашите ангажименти към Европейския съюз и няма вариант, в който това да бъде избегнато. С течение на годините ще се напаснат тези взаимоотношения и ще се появят нови форми, с които бихме могли да привлечем гости в нашата страна, пък и във всички останали европейски страни чрез по-облекчен режим за издаване на визи. Но за момента това е фактът, който от една страна не търпи коментар, тъй като сме задължени да го правим. Но от друга страна ни предизвика да направим така, че тези, които идват на гости в нашата страна, да няма затруднения. За мен това е най-важното, тъй като всичко останало просто е нереално. Визи ще има, ще продължават да съществуват, дори режимите ще стават много по-затегнати. Въпросът е в това – хората, които искат да посетят една страна, да не се чувстват и потиснати и с много големи ангажименти по отношение на времето, което отделят за получаването на виза. Нужно е облекчаване, нужно е специално внимание, нужно е организиране – електронни и всякакъв друг тип, за да бъдат те гости на нашата държава, без да чувстват затруднение от това. Фокус: Казахте, че ще има много проблеми, пред които всяка година се изправят и бизнесът и държавата като цяло… Кои са основните от тях? Анелия Крушкова: За мен проблем номер едно си остава презастрояването. Както една ваша колежка, писа в един вестник – че аз непрекъснато крещя, че хотелските легла стават все повече и повече и те нямат контрол и издаването на категоризация за нови хотелски обекти няма край. В това няма нищо лошо по принцип, но от друга страна конкуренцията става просто невъзможна. Тя освен, че е нелоялна, тя е и нереална, защото всичко има някаква мярка. Аз, разбира се, приемам доводите на моите опоненти, че пазарът сам ще намести отделните субекти в пространството и ще изхвърли тези, които не са годни да бъдат хотелиери или съответно представители на туристическия бранш. Моята основна логика беше и остава да бъде следното: защо тези, хора които продължават да строят – те все пак имат някаква надежда, че ще спечелят нещо от това строителство, защото това е нормалното развитие на живота - защо те да продължават да влагат пари в строителството на хотели, когато има достатъчно? Напротив, аз съм за това – да бъде ограничено строителството на хотели. Да бъде направено това, защото редица от комплексите са вече пренаселени и всички ние се дразним и няма нормален човек в България, който да не съжалява за тези местенца, които са част от нашия живот, от нашия бит и от нашето минало, дано да бъдат и част от нашето бъдеще – като ценностна система. Не мога да се примиря всичко това да бъде унищожено, въпреки че нямам абсолютно никаква власт и абсолютно никакъв шанс да успея в тази битка. Но все пак аз съм длъжна да кажа, че има достатъчен брой хотелски легла. Има вече 1 млн. хотелски легла, над 900 000 – това е достатъчен брой за една България. Аз си давам сметка, че ние не можем днес да спрем строителството автоматично и просто така, защото на някой му е хрумнало да направи това. Но аз искам да кажа на всички тези хора, които мислят за в бъдеще да строят хотели – нека да помислят много добре за своята инвестиция, защото не си заслужава, защото, ако те нямат този опит, който е необходим за хотелиерския бизнес, те наистина нямат добре изготвена, включително и рекламна кампания за това как да презентират своите хотели. Просто не е необходимо да влагат парите си в хотелския бизнес, защото конкуренцията наистина е невероятна. Това е моят принос към развитието на туризма, не заради нещо друго, а защото всичко останало означава самоунищожение. Няма вариант, в който да се случи нещо различно. Всички ще кажат – да ще стане като в Испания. Но защо е необходимо?! Това е моят въпрос. Да, ще станем като Испания. Видимо натам вървим, и според мен, и малките деца вече знаят за какво става въпрос. Но защо тези хора, които разполагат с толкова пари, това не са случайни личности, те просто трябва в един момент да изтрезнеят и да кажат „Стоп! Дотук”. Наистина тук най-голям проблем са хаусите и комплексите с апартаментите с една комбинация от възможността да бъдат съчетани в едно пространство хора, които са собственици на апартаменти, туристи, които са си взели апартаментите под наем или са си платили нощувката в тези апартаменти и свободни апартаменти, които са безкрайни. Това е една смесица от правоотношения, която ги унищожава един друг. Представете си, Вие сте собственик, аз съм турист – аз си влача куфара и изобщо не ми пука , защото аз съм си платила за това, но пък вие сте си платила да бъдете собственик на този апартамент. Конфликтите са жестоки и те ще продължават да се развиват с ужасна сила, защото все повече и повече апартаменти влизат в употреба. Другата страна на медала са хотелите, които така или иначе са построени, но поради това, че няма как да ги експлоатират или го няма вариантът за това как да излязат на някаква печалба, те разпродават част от своите хотелски стаи или апартаменти на частни лица и превръщат постепенно хотелът в apartment-house. Това са двата процеса, които текат в момента. Тези хотели, които разпродават част от своите апартаменти на частни лица, се получава следният конфликт – ние категоризираме хотела като хотел, но в него има физически лица, които нямат юридически статут. Какво правят тези хора? Как пребивават в този хотел, какви взаимоотношения имат с останалите хора, защо трябва да бъде така? А ако те решат да отдават съответно своите апартаменти на други лица и ние трябва да ги категоризираме – как ще се получи така, че хотелът да получи четири звезди, а апартаментът да е две звезди. Това са абсолютни безумия, но текат в момента като процес. Наблюдава се в много голяма степен в Слънчев бряг, в Банско, на Пампорово… Фокус: Как може да се реши този проблем? Анелия Крушкова: Този проблем е много тежък, защото в крайна сметка изисква много ясна политическа воля, защото трябва да се вземат решения, които да са достатъчно адекватни, но това е на правителствено ниво. Това не е на ниво Държавна агенция по туризъм. Трябва по някакъв начин да се пристъпи към ограничаването на строителството първо, в тези курорти, които са пренаселени, и второ, да се получи така, че да се реши казуса с апартаментите като такива, поради простата причина, че иначе те всъщност представляват смесица от взаимоотношения, а не би следвало да бъде така. Фокус: Т.е. хотелиерите да нямат право да продават апартаменти? Анелия Крушкова: Не, те винаги могат да имат право. Ние не можем да им забраним, но трябва просто да регулираме по някакъв начин, но това не е в нашите правомощия. Това е в правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съответните нормативни уредби. Трябва да решат по какъв начин може да се случи това. Фокус: Другият проблем по плажовете е този с концесионирането им. Сега се изготвят промени в закона… Анелия Крушкова: Това са неща, по които ние не можем да вземем отношение. Концесиите не са в нашите правомощия. Те са на МРРБ и съответно те ги решават така както сметнат за необходимо. Фокус: Питам ви, защото в Стратегията за развитието на туризма, Агенцията по туризъм записа, че иска да участва също в контрола по изпълнението на договора. Анелия Крушкова: Да. Ние сме записали наистина, че Държавната агенция по туризъм не може да бъде изолирана от всички процеси, които касаят туристическия бранш или туристическата индустрия и които се случват в държавата без даже ние да разберем, тъй като в много голяма част от случаите даже не ни и канят на срещите. Така че това би следвало да бъде пресечено като практика. А оттук нататък какво ще бъде нашето поведение и нашето отношение към всички тези процеси, това е друга тема на разговор и съвсем не е извън нашите взаимоотношения в момента. Но пак казвам, в Държавната агенция по туризъм единственото нещо, което е останало като правомощие, е категоризирането на хотели. Всички останали процеси, които касаят туризма, като цяло, са извън нас. Фокус: Отдавна бизнесът се оплаква, че има липса на кадри, които да работят по курортите. Като се има предвид, че строителството не е спряло и хотелите стават все повече и повече, какво споделя браншът сега за предстоящия сезон? Отново ли ще се изправи пред същия проблем? Анелия Крушкова: Проблемът продължава да се увеличава, защото има все повече и повече хотелски легла. Проблемът с кадрите безспорно е страхотен. Това е нещо, което търпи две посоки на разсъждение. От една страна стои образованието и самоуките участници в този процес, които всяка година се менят, но почти един и същ брой хора участват в процеса на туристическото обслужване, независимо дали в летния или зимен сезон. От друга страна е процесът на заплащане. Ако се повишат заплатите, тези хора няма да имат стимул да излизат в чужбина след като малко се понаучат, защото всъщност това се случва. Един, два сезона работят тук в България, след което отиват някъде в чужбина. Те ползват България като някаква строителна площадка, след което излизат навън. Разбира се, ще дойде моментът, в който тези хора ще бъдат заинтригувани да останат все пак в България, но това е процесът на заплащане. В противен случай, ние винаги ще имаме този проблем. Да оправдавам мнението на бранша, че хората, които отиват да работят при тях, нямат почти никакъв опит. Ако са излезли от специалните училища, все пак може би на нещо са научени, но ако са случайни хора, те нищо не могат да правят. От друга гледна точка, ако те заплащат адекватно, хората ще останат в България и ще има възможност всички тези, които идват да работят в бранша, да имат време, в което да се обучат и да започнат сериозна работа. Много е голям проблемът. Аз не знам какво се случи с посещението на министър Масларова във Виетнам с цел договаряне на работна ръка, но със сигурност ще получим някаква информация от нея. Който и да вкараме отвън от морална гледна точка това е едно заето място на наш съгражданин, който би могъл да печели в нашата страна. От бизнес гледна точка, след като се извършва добра работа и след като е достатъчно образован и обучен, защо не. В крайна сметка това е една битка между хората, между всички нас. Фокус: Какви са очакванията за броя на туристите, които ще посетят страната ни през този летен сезон? Анелия Крушкова: Аз не мога да кажа тази година как бихме се справили с туристическия поток, тъй като – от една страна, всички изложения до момента бяха доста позитивни, имахме добър резултат, самите бизнес единици, казваха, че доста добре върви техният бизнес и записванията. От друга страна – за нас е много важно нашите съседи да дойдат и да бъдат наши гости, тъй като те правят това често и това също повишава нивото на посещаемост в страната и най-вече има един определен сегмент от хотелиери, които предлагат услугите за тях, така че те също биха били доволни. Аз бих била по-доволна, ако те наистина се върнат в България. Не от гледна точка на бройката туристи, които ще отчетем, а от гледна точка на факта, че първо – посещаемостта в близките и съседни страни дава добри взаимоотношения между тях и второ – защо да не дойдат да изпият в България едно кафе за удоволствие, както ние го правим също в съседни страни. В това няма нищо лошо. Въпросът е, че в последната година имаме голям отлив на сърби и македонци и това даде своето отражение върху нашия туристически пазар. Цветомира ГЕОРГИЕВА

14 Април 2008 | 12:30 | Агенция "Фокус"