Доц. Юлия Джоргова: Хората със сърдечни оплаквания могат да дойдат директно в “Света Екатерина”, а не да посещават първо личния си лекар

Какво сочи статистиката за сърдечно-съдовите заболявания в България? Паднала ли е възрастовата граница за поява на сърдечни проблеми? Защо българите не ходят на профилактични прегледи? Отговор на тези и други въпроси даде за Агенция “Фокус” доц. Юлия Джоргова, ръководител на Клиниката по кардиология в УНСБАЛ “Света Екатерина”.

Фокус: Доц. Джоргова, според последното проучване на Националния статистически институт (НСИ) България е страната с най-много смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания в Европейския съюз, как ще коментирате тези данни?
Доц. Юлия Джоргова: Да, за съжаление статистическите данни от 2006 г. излязоха наскоро и наистина отново - това не е за първа година - на първо място по смъртност са болестите на сърдечно-съдовата система, като смъртността от тях е 66,4% от общата смъртност на страната. По-тревожното е, че сме на първо място от страните в Европейския съюз и то не с малко. За съжаление от средната бройка на смъртност при мъже и жени за 27-те страни-членки на Евросъюза, ние сме близо с три пъти по-висока смъртност при жените и два пъти по-висока смъртност при мъжете. Прави впечатление също така, че по-значително увеличение имаме за смъртността при жените. Това е един комплексен показател. Трудно може с една дума да се коментира. Причините са комбинирани, но и първичната профилактика, и вторичната профилактика на тези заболявания не е достатъчно добре обхваната. Да вземем за пример пациентите, които достигат до нас, до болницата, до “Света Екатерина” - това са пациенти от цялата страна. За съжаление голям процент от тях, близо 80% са пациенти с вече прекаран инфаркт. Т.е. ние продължаваме късно да хващаме пациентите си, късно да ги изпращаме за по-специализирано лечение, за коронарографии, за коронарни дилатации. Нямаме все още единна скринингова система за пациентите с рискови фактори. Има единични акции, а трябва да се направи наистина национална стратегия. В момента в здравното министерство има създадена работна група за разработване на програма за ограничаване на сърдечно-съдовите заболявания, но освен това, което се прави от държавата, задължително трябва да се повиши самосъзнанието и на самите пациенти. Сега поне вече достъпът до болниците е значително улеснен. Касата поема заплащането на голяма част от скъпоструващите процедури. Не се налага пациентът да доплаща, така че пациентите могат спокойно да стигнат до едно заведение с по-висока квалификация. Въпросът е рано да идват, да идват навреме, да идват тогава, когато е по-ефикасно лечението на тези заболявания. Така че имаме още много да догонваме и по отношение на първичната, и по отношение на вторичната профилактика. Все още в България има няколко много тежки рискови фактора, които са широко застъпени. Това е артериалната хипертония и диабетът. За съжаление пациентите с артериална хипертония далеч не винаги си лекуват болестта правилно - много често по вина на самите пациенти.
Фокус: Как така?
Юлия Джоргова: Те или не ходят редовно на лекар или редовно не си взимат лекарствата. Има разбира се и не малка вина в цялата система и организация на медицинска помощ. Но пак казвам, сега в последните години стана по-лесно достъпна медицинската помощ с поемането на заплащането на болниците от касата. Така че особено в кардиологията имаме доста широки възможности пациентите да бъдат обслужени и би трябвало по-бързо да стигат до специализираните заведения. Освен това пациентите трябва да си следят рисковите фактори, даже и преди да имат някакви оплаквания. Хората, които нямат оплаквания, но имат рискови фактори, заболявания от сърце в семейството, или някога са имали високо кръвно, или инцидентно вдигат високо кръвно, трябва да знаят, че това не е леко заболяване и трябва да отидат на преглед. Даже инцидентното вдигане на високо кръвно изисква медицинско следене, посещение при специалист и сериозно отношение към заболяването. Това е едно заболяване, което за съжаление не винаги дава някакви оплаквания, но пък води до много тежки последствия и за сърцето, и за мозъка.
Фокус: Казахте, че през последните години достъпът до медицинската помощ е станал доста по-голям. Защо според вас в такъв случай не ходим на профилактични прегледи?
Юлия Джоргова: Въпросът има две страни. Аз казах, че е по-достъпен от финансова гледна точка, но това не означава, че е по-достъпен от организационна гледна точка. Административно достъпът е труден. Пациентът трябва да отиде до личния си лекар, а личният лекар, трябва да му даде талон за болница. Много често личният лекар трябва да даде талон за кардиолог, кардиологът да даде талон за хоспитализация. Административно пътят е труден. Това, което имах предвид е, че в кардиологията в много от областите не се доплаща, т.е. финансово е по-лесно достъпно, но административно, за съжаление продължава да бъде много трудно достъпно. Това има и начини да бъде избегнато. Един пациент с оплаквания от страна на сърцето би могъл и директно да дойде в “Св. Екатерина”. Не е необходимо да се минава през целия труден път. Аз говоря, специално за нашата болница сега, но така са и повечето други болници. Не винаги е необходимо да се минава през тежкия път през личния лекар. Към “Св. Екатерина” имаме вече оформен диагностично консултативен център, който при нужда може да приеме пациента и да издаде и талон. Когато се касае за спешност, пациента може да отиде навсякъде, без всякакви талони от личния лекар, т.е. не е необходимо да се изминава този дълъг и тежък път. В този сезон, при такива резки температурни колебания и невероятни горещини, би трябвало самите пациенти да търсят навреме помощ.
Фокус: Казахте, че 80% от хората, които идват в “Св. Екатерина” са вече с преживян инфаркт. Според вас, защо те не са дошли по-рано? Какви са обясненията, които дават - личният им лекар не ги е пренасочил по-рано или просто това е проява на незагриженост за собственото здраве?
Юлия Джоргова: Зависи от случая. В някои случаи наистина има забавяне и от страна на колегите, а в други случаи пациентът отива късно. Но фактът си е факт. Аз не мога да кажа точно 80%, но за съжаление повече от две трети от пациентите, които идват са с прекаран инфаркт. Какво означава това от наша гледна точка? Това означава едно по-трудно лечение, по-скъпо, с по-малка ефективност. На запад този процент е да не кажа напълно обратен, но поне е равнопоставен процентът на пациенти без инфаркт и пациенти с прекаран инфаркт. Така че причините са комплексни. Важното е да се знае, че пациентът има възможност и сам да отиде до болницата, без да минава през целия труден път, понякога. Разбира се, по-добре е да бъде видян първо от личния си лекар, който ще го контролира и в бъдеще, по-добре е да бъде видян от местния кардиолог, но при случай на нужда има свободен достъп. Още повече, че “Св. Екатерина” през лятото не спираме работа, има дежурни екипи, работи се непрекъснато.
Фокус: Какъв е потокът от пациенти?
Юлия Джоргова: Поток има. При нас винаги има голям поток, но ние работим с голям обем, така че успяваме да се справим без дълги чакащи листи. Предстои да се закупи и нов ангиографски апарат, който ще бъде възможно най-модерния, най-последния модел апарат и най-добрия на този етап в България. Това ще даде възможност да се увеличи обема на лекуваните пациенти. Купува се и нов ехограф, който за пръв път в България ще има изключително разширени възможности с изграждане на триизмерен образ на сърцето, с възможност за оглеждане на всички структури изключително подробно, т.е. съвсем съвременен апарат от последна генерация. Това, което мен ме радва е това, че спечелихме проект в министерството за купуване на апарат, който да може да ни дава и интеркардиален, образ с картографиране на сърцето, което ни дава изключително високи възможности и за имплантация на стволови клетки и за изследване на “жизнен-нежизнен” миокард, което пък дава много по-широки възможности и в лечебната ни работа.
Фокус: Т.е. ще бъдат закупени три нови апарата?
Юлия Джоргова: Три нови апарата ще бъдат купени. Единият е по спечелен проект от министерството, а другите два се финансират от самата “Св. Екатерина” и ще бъдат изплащани от работата ни.
Фокус: На каква стойност са те?
Юлия Джоргова: Ами не са евтини апарати. Още не е минал търгът, така че аз не мога да ви кажа на каква стойност ще бъдат закупени апаратите, но това е скъпа апаратура. Ние в момента работим с два ангиографски апарата, единият от които е най-старият работещ в България. Той е от 1993 година, но по-страшното е, че вече фирмата не произвежда резервни части за този апарат. Ние сменихме миналата година за последно тръбата, като ни предупредиха, че повече не може да бъде сменяна, тъй като просто не се произвеждат резервни части..
Фокус:И докога ще може да работи този ангиографски апарат?
Юлия Джоргова: Засега работи добре, но клиниката ни работи на големи обороти и трябва да сме подготвени. Междувременно ще закупим и новия апарат. Така че надяваме се, че няма да останем без достатъчно добре работеща апаратура.
Фокус:Докога трябва да получите и трите апарата?
Юлия Джоргова: Сега е започнала процедурата за търга за ангиографския апарат и ехографския апарат. Съвсем наскоро дойде съобщението от министерството, че нашия проект е спечелил, така че за третия апарат сега ще започне да се готвят документите за търга. Да се надяваме, че до два месеца първите два апарата ще ги имаме.
Фокус: Доц. Джоргова, по ваше наблюдение спада ли възрастта, при която се появяват сърдечносъдови заболявания?
Юлия Джоргова: За съжаление при нас идват все повече и повече млади хора. Акцентът на пациентите се премести от хора в третата възраст към 30, 40, 50-годишните. Страшното е, че се появяват и много млади пациенти, от моя гледна точка деца едва ли не. Това са пациенти между 20 и 25 години. Опасно е за тази възраст, защото миокарда не е пригоден, не е боледувал и се понася много по-тежко и за съжаление с много по-голяма загуба на миокардна, мускулна маса. Но освен това е опасно, защото много по-трудно се разпознава инфаркта в тази възраст. Много често един млад човек на двадесет, двадесет и няколко години, като отиде и каже, че го болят гърдите, колегите са по-склонни да мислят, че става въпрос за простуда, за някаква нервно мускулна болка, отколкото да приемат, че може да има инфаркт на тази възраст. Трябва наистина с много голямо внимание да се подхожда към младите хора. За съжаление имаме напоследък няколко младежи, които бяха късно разпознати като инфаркт, късно пристигнаха при нас и не са с такъв добър резултат от нашите манипулации, какъвто бихме искали да видим на тази възраст.
Фокус: Коя е най-младата възраст, на която са идвали при вас?
Юлия Джоргова: Имам един единствен пациент на 17 години. Това е наистина рядкост. Това е един единствен пациент. Следващ пациент имам на 19 години и той е единствен. Оттам нататък имаме доста пациенти между 20 -25 години. Но тук искам да отворя една скоба и може би не е зле да добие гласност това, че повечето млади момчета, които идваха с инфаркт бяха тренирали и една не малка част от тях бяха тренирали силови спортове от рода на вдигане на тежести или борба. Голяма част от тях дали знаят какво са пили или не, но не винаги казват на нас. Но всички казват, че са пили шепи лекарства по изискване на треньорите им. Но е добре да придобие малко по-голяма гласност, че трябва с много голямо внимание да се подхожда към това какво се дава на нашите спортисти, особено на децата в спортните училища, които не могат сами да преценят, кое могат и кое не могат да пият и там трябва да има доста строг контрол.
Цветомира ГЕОРГИЕВА