Доц. Юлия Джоргова: Една от големите грешки в България е, че не инвестираме в младите си хора

Преди седмица в София се проведе Десетият Национален конгрес по кардиология. По време на конгреса бяха представени новостите в тази област на медицината - лекарства, методики и технологии. Какви са изводите, които се правят след форума? Какво е мястото на България в съвременната кардиология? Какви са проблемите пред които се изправят българските специалисти? Отговор на тези и други въпроси даде за Агенция “Фокус” доц. Юлия Джоргова, завеждащ Клиниката по кардиология в Университетската национална специализирана болница за активно лечение “Света Екатерина”

Фокус: Доц. Джоргова, преди седмица в София се проведе Десети национален конгрес по кардиология, а вие сте един от главните му организатори. Какви са изводите, коrто правите след конгреса и доколко българската кардиология е съизмерима с тази в останалите европейски страни?
Доц. Юлия Джоргова: Конгресът протече много интересно. За първи път на този конгрес присъства сериозно представителство от страна на Европейското дружество по кардиология. В конгреса участва президентът на Европейското дружество до месец август - Михал Тендера и бъдещият президент проф. Роберто Ферари. Те бяха наши гости на конгреса. Проф. Тендера изнесе много интересна лекция за бъдещите планове на Европейското дружество и съвместната работа с националните дружества. Той подчерта, че все по-тясно ще работим заедно. Ние сме част от Европейското дружество и всеки наш кардиолог разполага с карта, на която от едната страна е логото на българското, а от другата е логото на европейското дружество. Това е една членска карта за двете дружества. Така че, ние се чувстваме част от европейското кардиологично семейство, даже преди България да е влязла в Европейския съюз. Ние вече сме част от тях. Издаваме на български всички препоръки на Европейското дружество веднага след като излязат. Това е един взаимен процес. Те ни помагат, но се вслушват и в нашето мнение по отношение на това, което ние бихме променили. Все по-често чувстваме връзката с европейските структури. Сега се изработва един общ корикулум.Това е обща програма за обучение и начин, по който да бъдат обучавани кардиолозите в цяла Европа, т.е. да стандартизираме нашето обучение според тяхното. Има вече европейска акредитация на нашите кардиолози, за която всеки един кардиолог би могъл да кандидатства. Това по което новото ръководство на дружеството ще има много работа, е структурите на Европейския съюз и на европейското дружество максимално да помагат в лобирането за различни национални програми и за обучението, и за специализацията както и да можем да приведем нашето законодателство максимално близко до това, което се изисква от Европейския съюз.
По време на конгреса освен международните гости, изключителното ниво на което вървяха докладите, ни зарадва и това, че за първи път се усети отново възвръщане на желанието за собствени български разработки. Имахме сериозен спад през последните години в желанието и възможностите да се прави наука и собствени научни разработки, но сега вече се усеща, че има възвръщане на интереса към науката кардиология от страна на колегите. Не е лесно да се прави в днешно време наука. Трябва да се знае, че науката изисква и финансиране. На този етап в България е много трудно да се намери такова финансиране. Не казвам невъзможно, защото е възможно. Има проекти, които могат да се финансират, но общо взето за това се отделят изключително малко средства и мисля, че това е грешка. Говори се за икономическия бум на Ирландия, но Ирландия инвестира в хора и аз мисля, че една от големите грешки в България е, че ние не инвестираме в младите си хора. И тук трябва да се насочат усилията на правителството, ако искаме бъдеща България да е България, в която да ни е приятно да живеем. Не е необходимо само да ни включат в европейските структури, важното е ние да си направим България приятно място за живеене, а това без млади, талантливи хора, които да имат бъдеще тук и да имат развитие, и да имат възможности за обучение и то добро, качествено обучение, просто няма да стане. Няма кой да ни направи страната хубава, ако ние не си я направим.
Нивото на конгреса беше наистина много добро. Много съвременни неща се казаха. Аз смятам, че нашите конгреси вече протичат на едно много задоволително европейско ниво. Всичко което е познато в съвременната медицина се познава и от нашите кардиолози. Вече има по-голям интерес и по-голямо раздвижване в една област на кардиологията, която не се познаваше в България достатъчно добре и която е основната, водещата част на кардиологията в света. Това е инвазивната кардиология. Съвременната кардиология се развива основно в две посоки. Едната е, че трябва да се обръща много по-голямо внимание на профилактиката на заболяванията, защото по-лесно се лекува и по-лесно се овладява заболяването преди да се е разгърнало в най-тежката си форма или пък преди въобще да се е появило. Овладяването на рисковите фактори води до по-добър резултат, отколкото да се опитваме да лекуваме един пациент вече след два, три инфаркта и с разсипано сърце. Това е едната насока - профилактиката. И втората насока е - в момента, в който пациентът все пак се разболее, максимално бързо да се поставя диагноза и да се прилага максимално интензивно лечение, т.е. да не държим пациентите по 20, 30 дни в болница. Трябва да се действа бързо, максимално да се овладее процесът и пациентът да може да се върне в естествената си среда.
Фокус: Какви са новостите, които бяха представени по време на конгреса?
Доц. Юлия Джоргова: Кардиологията е обширна наука с доста направления и във всяко едно направление има по нещо ново, което да се каже. И трудно мога да обхвана всичко. Почетният доклад на конгреса беше на проф. Михал Тендера, който говори за приложението на стволовите клетки в кардиологията. Това е една от последните новости. Но освен това има нови видове лечения, нови медикаменти, нови методи по отношение на профилактиката и хипертонията. България вече има известен опит с новите видове стендове в инвазивната кардиология, т. нар. медикамент-излъчващи стендове. В България вече има опит с нови видове лечения на сърдечната недостатъчност и механично лечение, не само с т.нар. изкуствени сърца, а и с видове пейсмейкъри, които да подобрят състоянието на болния. Като цяло мога да кажа, че сме на едно добро, не казвам блестящо, но мисля, че сме на едно задоволително европейско ниво като познаване и прилагане на съвременните аспекти на лечение. За съжаление опитът ни в скъпоструващите процедури е малко и това е обяснимо. Финансовата страна на въпроса тежи. Не става въпрос за финансовата част като заплати на лекарите, а като възможност за въвеждане на нови видове процедури и нови видове методи на лечение. Но там където става въпрос за медикаментозно лечение, за овладяване на рискови фактори, за лечение на хипертония, за лечение на сърдечна недостатъчност, има доста нови схеми на лечение, нови медикаменти, които нашите кардиолози владеят. Друг е въпросът доколко пациентите могат да си позволяват всички нови лекарства. Тук роля играе и Здравната каса, а нашата задача е да лобираме пред касата за това, което е необходимо.
Фокус: По време на конгреса имах възможността да се запозная с новоизбрания президент на Европейското дружество по кардиология проф. Роберто Ферари. Той каза, че българските кардиолози са много добри специалисти, и че кардиологията в България върви в правилната насока, но според него са необходими по-голямо разбиране и по-голяма финансова подкрепа от страна на правителството. Така ли е наистина? Питам ви с оглед на това, което казахте, че е малка възможността, която се предлага на специалистите да прилагат новите практики.
Доц. Юлия Джоргова: Категорично е така, защото 4,4% от брутния вътрешен продукт на държавата не може да стигне за съвременната медицина. Медицината е скъп лукс. Затова в цял свят се набляга на профилактиката. Но профилактиката си е профилактика и пак стигаме до лечение на по-тежко болните и там трябва да можем да ползваме нови методики. Taм трябва да има центрове, в които да се развиват новите методики, а това в момента е невъзможно. С този процент от брутния вътрешен продукт, който е за финансиране на болниците, не е тайна за никого, че пътеките по които вървим са недофинансирани и в никакъв случай в рамките на тези пътеки не може да се използват скъпоструващите съвременни методики. Ще ви дам един пример. В педиатричната кардиология - детската кардиология - има методики, които са за лечение на вродени сърдечни заболявания, без операция, по т.нар. безкръвни методи, т.е. интервенционално лечение. Това е поставяне на различни - грубо казано чадърчета в междупредсърден дефект, но това чадърче струва много пари, а пътеката не го предвижда. Ние имаме подготвени специалисти, които го правиха до сега. Те вече една година не могат да го прилагат, което означава, че от догодина ние отново ще започнем да ги обучаваме. Това е загуба даже на съвременна методика. Подобно е положението и с ендопротезите. Ендопротезите са протези, които се поставят на основния съд - аортата, което спестява една тежка, с много висок риск оперативна интервенция на пациента. Но самите ендопротези са изключително скъпи в България. В “Света Екатерина” тъкмо бяхме започнали тази методика. Сега за съжаление имаме отлив. Не казвам, че при дадени случаи не можем да слагаме независимо че са скъпи, но не може да бъде рутинно докато не се намери изход. А изходът е един. Аз разбирам, че министерството има сериозни проблемни във финансирането и касата също, но не може с 4% от БВП. За съжаление това, което се очаква догодина е подобен процент и даже по-малък. Да, казват, че ще се увеличат като цяло парите, но ние имаме още неизплатени дългове. Реално съвременна медицина с такъв процент от БВП е трудно да се прави. В медийното пространство не веднъж се каза, че по принцип в повечето страни процентът отделян за медицина от БВП се движи между 6 и 12 %., докато при нас за съжаление за догодина не се предвижда нищо повече. Това изключително затруднява въвеждането на нещо ново като практика в медицината, затруднява лечението на тежки пациенти, затруднява развитието на болниците. Статуквото може да се запази, но не може нищо ново и по-добро да се прави. За съжаление има много болници, които не са били ремонтирани, има много места без апаратура. Съвсем не е адекватно обхваната страната с ангеографски апарати. Има пренасищане в София, но в останалата част от страната няма. Говорим за съвременното лечение на острия инфаркт, но това става с наличието и на апарати и на специалисти, а в България за съжаление няма достатъчно. Ето виждате един прост пример - “Света Екатерина” в момента е най-интензивно работещата кардиологична болница в България с най-голям обем процедури и пациенти минали през болницата - излекувани и диагностицирани. Но ние работим с два ангеографски апарата. Между другото най-стария работещ ангеографски апарат е в “Света Екатерина”. Той все още работи.
Фокус: На колко години е той?
Доц. Юлия Джоргова: Апаратът беше монтиран през 1993 година, което означава, че той е на 13 години вече. За такъв апарат това е огромен срок. Няма друг по-стар в момента работещ ангеографски апарат в България. Има доста по-нови апарати, които вече спряха да работят, а нашият продължава, благодарение и на добрия сервиз на апарата. Въпреки всичко, това е един апарат на доизживяване. Сега сме планирали да вземем още един апарат по револовиращия фонд от министерството, т.е. да си закупим и изплащаме още един апарат. Тук обаче идва проблемът с липсата на пространство. Знаете печалната съдба на нашата сграда, която още стои. Ние се борим и не бихме искали да допуснем идеята тя да остане поредния паметник в двора на Медицински университет. Тази сграда ще бъде използвана не само от “Света Екатерина”. Тя ще бъде използвана и от другите структури на университета. Беше планирано тази сграда да има площадка за хеликоптер, т.е. пациентите от цяла България да имат бърз достъп до нас. Долу в сградата се планираше едно голямо спешно отделение, което да приема болните директно от Бърза помощ и максимално добре да ги обслужва. Планираха се нови операционни, планираха се допълнително ангеографски кабинети. Затова ви казвам - медицината иска не само да се запази статуквото. С всяка година, с която ние запазваме статуквото, ние лекуваме не лошо, но не можем да се развиваме, не можем да инвестираме в апаратура, не можем да инвестираме в млади специалисти. Има две посоки, в които трябва да се инвестира задължително. Едното е доразвиване на структурите на болниците, снабдяване с нови апаратури, замяна на остарелите. И другото е - инвестиция в млади кадри. Това са двата много тежки проблема на медицината, които запазвайки статуквото на 4% от вътрешния продукт, в бъдеще ще доведат до много по- сериозни проблеми, защото медицинската апаратура бързо се износва и изисква много инвестиции. Тя иска да бъде заменяна, а ние 15 години разрушаваме, но не градим. Това е опасно за цялата система на медицината в България.
Фокус: Споменахте, че дори и да се купи нова апаратура, няма къде да бъде поставена. Означава ли това, че “Света Екатерина” разполага с много малка база и не може да поеме дори и всички желаещи да се лекуват в нея пациенти?
Доц. Юлия Джоргова: За съжаление е така, въпреки че сега имаме тази нова сграда, която всеки познава. “Света Екатерина” през всичките години се развиваше на един етаж от сградата на Първа хирургия на “Александровска” болница. На този един етаж имаме едно отделение с 40 легла и едно реанимационно отделение и 3 хирургични зали, които чак сега се ремонтират. До сега през всички тези години те претърпяваха само козметични ремонти. Новата сграда, която се построи разполага с 50 легла, която е за кардиологично болните. Отделението в старата сграда се използва за кардиохирургията. Това е базата, с която разполагаме. Както ви казах има 3 операционни зали и две ангеографски зали, които са крайно недостатъчни за обема работа, който бихме искали да извършваме. Затова сега примерно в ангеографските зали се работи така, че да може да се обхванат пациентите - сутринта от 7.30 часа до 22.00 - 23.00 часа вечерта, т.е. максимално да бъдат натоварени апаратите и да могат на ден да се правят максимален брой процедури. Въпреки всичко е малка базата за всички желаещи. Както в повечето центрове по кардиология и кардиохирургия в страната за съжаление имаме чакащи листи. В чакащите листи далеч не влизат всички пациенти, които имат нужда от тази манипулация. Един от проблемите на България е, че пациентите късно стигат до нас. Аз винаги съм казвала, че в западните центрове, които съм посещавала, по-голямата част от обема пациенти не са изкарали миокарден инфаркт, т.е. идват навреме преди първия си инфаркт. Разбира се, една част са след първия си инфаркт. При нас големият обем пациенти са след първи, понякога след втори или трети миокарден инфаркт. Това закъснение на пациента за достигане до нас води до 2 неща. Едното е повечето средства от които се нуждаем, за да можем да го излекуваме, т.е. по-скъпото лечение на пациента и за съжаление по-лошите крайни резултати. Когато хванеш заболяването в началото, пациентът излиза практически здрав и може да се върне към естествения си ритъм на живот. Когато този пациент дойде след трети инфаркт, той вече е инвалид, колкото и да прилагаме супер съвременни методики. В този случай лечението е доста по-скъпо и тежко и за съжаление ние не можем да възстановим напълно миокарда на пациента, така че той да се върне към работата си или към естествения си ритъм на живот. Той за съжаление остава до някъде инвалидизиран.
Фокус: Колко са пациентите в листата на чакащите?
Доц. Юлия Джоргова: Това е плаващ показател, но приблизително имаме около стотина пациента, които се добавят всеки месец. Ние изследваме някъде между 200 и 300 пациента на месец. Гледаме да не държим по-дълга от стотина пациента листа, но за съжаление понякога се набират и повече. Общо взето се стремим максимално бързо да обслужваме хората, за да не се събира дълга чакаща листа. Но пак казвам, до чакаща листа далеч не стигат само хората, които се нуждаят от такова лечение.
Фокус: Според вас ако сградата зад “Света Екатерина” бъде завършена ще има ли възможност болницата да поеме всички желаещи да се лекуват тук?
Доц. Юлия Джоргова: Коронарното заболяване е убиец. Знаете, че сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртността в страната, така че нуждаещи винаги ще има. Но разбира се ще имаме много по-голям капацитет и много по-добри възможности да обхванем максимално пациентите. В момента не сме на пика на тези заболявания. Но в света вече се говори за епидемия от сърдечносъдови заболявания, като най-големият пик на тези заболявания се очаква 2025 - 2030 година. И това е в световен аспект, не само за България. Така че, с всяка година ще има нови проблеми, които трябва да решаваме, но пътят е само един. Пътят е разширяване на възможностите на водещите центрове и създаване на мрежа от центрове в България, които да могат да приемат пациенти и да разполагат с апаратура. Много е важно да се знае обаче, че апарат се купува понякога и в рамките на няколко месеца, а специалист се изгражда десет години. Трябва да се инвестира в хора. В момента в България се правят около 6000 инвазивни процедури като обем на броя на населението, обаче ние би трябвало да можем да правим около 20 000. Така че, още сме далеч от това, което би трябвало да можем да правим. Затова и сградата на “Света Екатерина” е важна. В тази сграда е инвестирано. За съжаление, ако се огледате в двора на Медицински университет ще забележите 2 сгради - едната е Институтът по вътрешни болести, който беше започнат, когато аз бях студентка. В момента аз имам внучка и се надявам, че сградата ще бъде завършена преди тя да стане студентка. По същия начин е и с Института по педиатрия, който се започна също преди доста години и още стои така. Ние не искаме тази съдба да сполети и нашата сграда. Ние се надяваме вътре да можем да направим допълнителни операционни, допълнителни зали за инвазивна диагностика и интервенционално лечение и спешно отделение.
Цветомира ГЕОРГИЕВА