ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Премиерът Бойко Борисов: Следствие стогодишното управление на социалистите, България е с най-ниския брутен вътрешен продукт в Европа

Премиерът Бойко Борисов: Следствие стогодишното управление на социалистите, България е с най-ниския брутен вътрешен продукт в Европа

Премиерът Бойко Борисов в Брюксел след края на Европейския съвет в Брюксел, където не бе постигнато съгласие за бюджета за 2013 г. в интервю за предаването „Събота 150” на БНР Бойко Борисов: Сл...

24 Ноември 2012 | 10:47 | БНР, "Събота 150"

Премиерът Бойко Борисов: Самият текст на референдума е противоконституционен и на това разчита Станишев

Премиерът Бойко Борисов: Самият текст на референдума е противоконституционен и на това разчита Станишев

Министерски съвет прие бюджета за 2013 година на правителственото заседание в сряда. Как са преминали обсъжданията на бюджета и какво са поискали министрите, Агенция “Фокус” публикува със съкращенията стенограмата от заседанието на правителството. (...) ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Имаше много дискусии в Националния съвет за тристранно сътрудничество вчера по отношение на определянето на новия размер на минималната работна заплата. В крайна сметка, съгласувайки със синдикатите и с работодателите, ние предлагаме от 1 януари догодина минималната работна заплата да стане от 290 лева на 310 лева и по този начин часовата ставка става 1,85 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа при петдневна работна седмица. Искам да ви уведомя, че от началото на мандата правителството увеличи минималната работна заплата общо със 70 лева – от 240 лева на 310 лева и то с процент на инфлация за целия период по-малко от 10%. Докато предното правителство от 2005 до 2009 г. увеличи минималната работна заплата с 80 лева при среден процент на инфлацията за този период от 2005 до 2009 г. от над 26%. Така че аз смятам, че въпреки кризата, успяхме да намерим възможност, благодарение на правителството и на социалните партньори, за увеличаване размера на минималното заплащане. Това се отразява, естествено, след това и в договарянето на работните заплати по браншове, по отрасли и аз се надявам, че това ще е един добър репер през следващата година за определяне нивата на работните заплати в частния сектор. Така че, предлагам да бъде прието това предложение. Искам да кажа, че с новия размер на минималната работна заплата от 1 януари 2013 г., след като се обложи с данък и с осигуровки, нетният размер, който се получава, е над линията на бедност, която приехме преди малко от 241 лева. Също така, съотношението между минималната работна заплата и средната работна заплата за страната е 40,9 на сто, което смятам, че е един нормален показател. СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз да внеса две пояснения. Първо, сравнението от юли 2009 г. досега и предишните четири години е особено важно, защото често се спекулира, като просто се казва в номинална стойност с колко е вдигната минималната работна заплата. Покупателната й способност зависи от това каква е била инфлацията. Само за 2008 г., само за една година инфлацията е била около 13% - доста по-голяма от инфлацията последните четири години. Така че, кумулативно ако се види инфлацията 2005 – 2009 г., тя е била около 34%, докато при нас за момента и всъщност до края на тази година инфлацията ще бъде около 9% кумулативно и следователно растежът на минималната работна заплата, след малко ще говорим за други доходи, като се сравнява с инфлацията специално за минималната работна заплата се оказва, че в предишния мандат, макар че тя е увеличавана номинално долу-горе със същата сума, която ние увеличаваме, реално при нас е двоен растежът от гледна точка на покупателна способност в този сегмент на социално по-слаби граждани. Също искам да внеса, може би като обяснение, като извинение – в последната седмица доста се говори за една уж моя идея за диференцирана минимална работна заплата по региони. Всъщност, не съм предлагал никога такова нещо. Просто обобщавах какви са различните предложения, с които от различните представители на Националния съвет за тристранно сътрудничество са дошли при мен като председател на НСТС за вчерашното заседание, а те бяха – една от тези идеи беше, диференциация по региони, другата беше диференциация по сектори, третата беше диференциация във времето и т. н. Така че, както и вчера обяснихме, и днес ще обясня за пореден път, ние твърдо държим на идеята увеличаването да стане от 1 януари на 310 лева и по този начин всъщност сме близо двойно увеличили реалната покупателна способност на този сегмент. Благодаря. БОЙКО БОРИСОВ: Слушайте ги, но не се ядосвайте на това, което говорят. Онзи ден Дянков правилно му каза на Станишев да не се ядосва, защото чух изумителни неща от него. В желанието си всеки ден да е в медиите месеци наред, а няма кой да му каже да гледа тази постановка „Език мой, враг мой”. В това предаване изрече такива неща, които много ме разсмяха, а и Дянков се подсмихваше само, защото се оказа, че министър-председателят, който е участвал заедно с президента тогава Путин и Първанов в подписването на договор за ядрена централа, в същото време казва, това е НЕК, а това е сто процента държавна фирма. За ядрена централа подписва директорът на НЕК, сиреч дали е подписал, дали не, той откъде да знае. Вярно е, че тогава Доган командваше заедно с така наречения съвет, където се събираха с Царя и Доган, но просто звучеше толкова нелепо да искаш референдум по една тема за АЕЦ Белене, а в същото време да казваш, че това е тема на една държавна компания, а не на правителството. Сиреч референдумът по смисъла на това, което казва, трябва да бъде срещу шефа на НЕК защо подписа или не подписа. Защото вчера казва, че да отрежеш, визираше ме мен, че откриваме селски пътища, аз вярно че съм открил и много селски пътища между села, които никога не са имали пътища и затова цялото население е излизало да се радва. Сега времето застудя, Лили подсети ме да си сложа пуловера, дето съм обещал на тази бабка, която ми го оплете. Те не са имали никога път там. Но открихме магистрала „Люлин”, открихме лотовете на „Тракия”, открихме Южната дъга, открихме столичното метро, открихме моста на „Брюксел”, открихме „Меден рудник” в Бургас. Неща, които той си е мечтал. Да не говорим за жп линиите, пречиствателните станции и всичко останало. Но понеже самочувствието му е огромно каза вчера, че това не било да отрежеш някаква лентичка там - строежът на ядрена централа. Сиреч не било проста работа. Значи той веднъж казва, че няма нищо общо с това, защото НЕК и шефът на НЕК трябва да подписва тези работи, в същото време от твърдението му, че не е проста работа, човек може да съди, че той има голям опит в изграждането на ядрени централи. Вярно, че прави първа копка, трета по ред първа копка, и всъщност това, което има като опит е как да разруши 80 % готова централа да я превърне в момента в един гьол и да изхарчи един милиард. В това безспорно има огромен опит и много голяма заслуга. Разбира се, ако е знаел че това става, а не НЕК да са си го правили самички. Но ако не е знаел за това и този му огромен опит в разрушаването и нито една тухла няма на площадка Белене, той не би могъл да знае как се строи. С една дума в няколко поредни изказвания той дава коренно различни тези, която една с една не могат да бъдат верни. И цитира мое изказване в „Панорама” навремето, когато съм казал и аз си го спомням до ден днешен, когато казах плюсовете и минусите на „Белене”. Плюсовете, които изброих тогава, бяха работните места, това, че като влезе оборудване от трети страни плащат данъци, за региона конкретно този строеж е добър. Обвързах го с удължаване живота на пети и шести реактор на „Козлодуй” и казах, това ако не се случи 2015-2016 г., когато паднат пети и шести реактор, ще настане криза за тока, цената ще скочи разбира се, сиреч моето изказване дума по дума е подредено. Какво в последствие се случи? Ние взехме решение да вземем единия реактор и да го сложим при пети и шести в „Козлодуй”, седми реактор и в момента се работи усилено по тази тема. Самите руснаци са готови да го строят, съответно пък в момента „Уестингхаус” и останалите правят необходимото проучване. С една дума от цялото ми пакетирано изказване какво им казвам: когато строим седми реактор там, който е две плюс, а другите два са двойки, руснаците няма как да не ни удължат живота на пети и шести, защото ще трябва да спрем седми, ако кажат че тези са лоши. Сиреч най-голямата опасност, визирана ми в това изказване, ние със строежа на седми блок сме го предотвратили. Плюс удължаването на живота, плюс още един хилядник с различни турбини, които говорим в момента и ще отиде на 1150 или на 1200 мегавата, с близо 900 мегавата зелени енергии, които сме присъединили в момента слънце, вятър, вода, плюс топлоелектрическите ни централи, целият този обем ни е предостатъчен и ще изнасяме и ток. И съответно единственото, което сме казали срещу „Белене” е, че нямаме държавни пари да я платим и че не бихме искали да заложим следващите поколения да плащат тази цена 20 и нагоре милиарда лева и още поне един милиард за електропреносна система. С една дума, в моето изказване тогава опасенията, които съм казал, ние сме ги предвидили всичките тук и сме ги гарантирали за хората. Така че, правилно казва, че се ядосва, защото колкото повече говори, той казва толкова повече лъжи. Ето както сега и референдумът и затова вчера съм се срещнал с депутатите на ГЕРБ, както и Делян Добрев и Дянков бяха, самият текст, да видите каква огромна манипулация правят на хората. Самия текст на референдума е противоконституционен. Сиреч БСП, тези, които обясняваха дълго и напоително, че ГЕРБ не притежава добри юристи, както разбира се и финансисти, но понеже във финансите са числени измеренията и Европа и света призна нашата финансова дисциплина и успехи, които в това отношение имаме – Международен валутен фонд, рейтингови агенции и т.н., и те задават въпрос, който по Конституция, ако ГЕРБ сега като мнозинство в парламента го приеме, той е противоконституционен и ако се съберат 50 депутати и го атакуват пред Конституционния съд, референдумът ще падне. Всъщност на това разчита Станишев. Той знае,че не е подписал „Белене”. Той знае защо не го е подписал. Той на аерогарата се изпусна, че не е бил изгоден към тогава. Понеже медиите изцяло го обслужват в момента само Канал 3 го излъчи, мисля, всички други го потулиха. Защото оттогава досега нищо не се е променило, за да стане изгоден. Следващото, ако ГЕРБ в момента им каже, ние като гласуваме с вас този текст, ние също ще подкрепим нещо, което в закона го пише, че не е конституционно. Тогава Меглена Кунева ще излезе и ще каже: ГЕРБ и БСП неконституционно поискаха референдум. А за обикновения зрител, или читател, или слушател, за обикновения гражданин, който се информира от медиите, ще остане, че БСП са искали референдум, ама ГЕРБ с някакъв трик не е допуснал референдум. Аз съм помолил депутатите да искат да направят извънредно заседание на Парламента, тези, които са по темата също да отидат. Ясно и точно на всички да се разясни всичко това. ГЕРБ да подкрепи точно текста, който предлага БСП. Ако господин Корнезов, който поне няколко пъти съм го слушал да се изказва като висш юридически капацитет, има доблест да каже от трибуната на Парламента, че този текст не е конституционен и да предложат текст за референдум, защото ГЕРБ, ние сме за референдум, но да направят текст, който да е конституционен, защото утре ще падне в Конституционния съд. Станишев явно нали са му казали, че е наговорил куп глупости и сега почва да иска да променяме Закона за референдумите, закона, който те са си направили. Този, който казваше, че ние сме с лобистки закони. И още нещо, което съм казал, да знаете, което накара Дянков много да се радва, парите за референдума да се разделят пропорционално между политическите партии. Примерно ГЕРБ дава 8 милиона от държавната субсидия, БСП да даде 5, пропорционално колкото се пада, математиците да сметнат. Защото ние да ощетим пенсионерите, учителите, докторите, или инфраструктурата или военните, или полицаите, или строежа на съда, за безумията, които Станишев е сътворил. Ние щом искаме да направим нещо такова, защо да пипаме държавния бюджет. От дотациите на политическите партии, ето сега ви заявявам ГЕРБ ще даде тези пари от държавната субсидия за политическата партия колкото ни се пада пропорционално. Няма да правим предизборна кампания, ще спестим тези пари, ще ги дадем за референдум, за да не взимаме парите на децата. Тук ще видите кои партии са искрени за референдума и какво ще кажат: Дянков да намери пари. Дянков трябва да ги вземе от пенсионерите, трябва да ги вземе от учителите, от лекарите, от всички съсловия. Затова няма да ги взимаш, а ние, ето ГЕРБ дава най-голямата вноска от субсидията за референдума. Използвах времето да ви кажа всичко това, защото по тези теми могат да ви срещнат журналисти, да ви питат, вие сте улисани в своите персонални задачи, може да не ги знаете тези теми, да знаете какво ми е решението. Приемаме точка 33. В този ред на мисли Дянков, виж с БНТ не само „Левски” – „ЦСКА” мача, но всички, които Националната телевизия има интерес да излъчи и клубовете са съгласни, след като те не могат да се разбират сами и се изнудват едни други, толерирай подобно действие, а именно Националната телевизия, които мачове и клубове са съгласни, да бъдат излъчени, ние ще ги подпомогнем. Точка 34 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2013 г. СИМЕОН ДЯНКОВ: С всички вас вече няколко пъти сме говорили на експертно ниво, и с министрите и заместник-министрите, така че знаете параметрите министерство по министерство. Миналата седмица имахме възможност като цяло да разговаряме какви са параметрите на този бюджет, сега ще ви ги припомня и ще кажа нещата, които са се изменили от миналата седмица. Растеж на брутния вътрешен продукт се предполага, че ще е 1,9%, това пак казвам, че излиза от математически модел, който всъщност е внесен в България 1998 г. от Световната банка и оттогава се подновява. Просто слагаш данните за вътрешното потребление и външната обстановка и то ти дава някакво число, в случая 1,9%. Както и предишни години, ние винаги бюджетираме по-консервативно, така че бюджетът е направен с 1,2% ръст. Тази година беше 1% примерно, миналата година беше 0% и т. н. Така че дори и в нещо по-тежко като международно положение, а тук проблемите има вариант да дойдат заради рискове по-скоро отвън, бюджетът ще успее да удържи, както удържа в тази година, миналата и т. н. Общата разпределителна роля на държавата, която предлагаме, в смисъл какъв е размерът на разходите спрямо брутния вътрешен продукт, е 38,9%. По този начин се вместваме под линията от 40%, която ни задължава Законът за устройство на държавния бюджет. Задържаме дефицита и дори малко намалява в процентно отношение на 1,3% от брутния вътрешен продукт. Това показва сериозността на дисциплинираната ни фискална политика. Знаете, че в предишни години на парламентарни избори винаги бюджетът се е раздувал неимоверно, като може би 2009 г. държи рекорд в това отношение. Тогава моят предшественик, при положение че световната икономическа и финансова криза беше започнала, беше предложил бюджет при растеж 6% на брутния вътрешен продукт, а за съответната година имаше спад с 5,5% и всъщност тази огромна разлика от близо 12 процентни пункта в растежа, който нямаше как да се случи в година на световен икономически спад, в началото на 2009 г. беше изхарчен. Знаете добре историята, близо 4 милиарда от тогавашните пари с тази прогноза и всички помните края на 2009-2010 г. колко трудно беше на всички министерства да стегнем коланите, за да може един вид да компенсираме за тази недалновидна финансова политика. Ние в този бюджет не си позволяваме такова нещо и всъщност нашите прогнози, държа да кажа прогнозата, на която е изчисляван бюджетът – 1,2% от брутния вътрешен продукт, е под прогнозата на Международен валутен фонд 1,5%, Световна банка - 1,6%, Европейската банка – 1,8%, и всички прогнози на големите финансови международни институции, които варират между 1,6 и около 2,5%. Какви са основните акценти на разходната политика? Увеличава се цялостното финансиране в системата на образованието със 122 млн. лв., главно в две направления, за две политики – диференциация на финансирането на държавните висши училища в зависимост от оценките, които от няколко години вече са разработени в рамките на това правителство, и увеличение на единните разходни стандарти за обучение на деца и ученици в системата на народната просвета. Мерки в областта на социалните политики, те са вече широко известни. Индексация на пенсиите от 1 април 2013 г. - 9,8% за почти всички над 86% от пенсионерите, пенсионирани преди 2009 г., средно увеличение с 9,3%, което е над кумулативната инфлация за периода юли 2009 г. при положение, че знаете, че юли ние платихме 10% увеличение на пенсиите. Но кумулативно инфлацията е около 8,9% за този период, докато ние даваме средно над тази инфлация. Реално доходите на пенсионерите се увеличават след приемането на това решение. Минималната пенсия се увеличава на 150 лева. Социалната пенсия се увеличава от 100 на 110 лева. Максималният размер на пенсиите се увеличава от 700 на 770 лева. Между другото, това е мярка, за която дълго време се е спорило, и понеже се вижда, по някакъв начин като дясна мярка не е приемана на предишните две правителства, а за да се спазва структурата на заплащането и да се спазва справедливостта в пенсионната система ние я предприемаме. С нея нараства и максималният осигурителен доход от 2000 на 2200 лева. Това е пропорцията, затова са такива изчисленията. Социалните помощи и обезщетения нарастват със 134 млн. лв. Програмите за заетост и социално подпомагане на заетостта се увеличават със 72 млн. лв. Спомена се вече увеличаването на размера на минималната работна заплата от 290 на 310 лева от 1 януари. Общо досега за мандата от 240 на 310 лева. Увеличава се осигурителната вноска на фонд „Пенсии” с 20% за работещите в специалните ведомства, това е увеличение с 218 милиона лева. Също приоритетно финансиране на някои мерки в областта на културата, увеличение с 34 200 хил. лева за увеличение с 10% на заплатите в държавните, общински и регионални културни институти, музеи, галерии, библиотеки, читалища плюс в рамките на последната седмица допълнителни 2,6 милиона, които отиват за закупуване на софтуер, на текущи ремонти и т. н. в системата на културата. В здравеопазването – увеличение нетно с около 90 млн. лв. Публична инфраструктура – увеличение нетно с 510 милиона, от които около 410 милиона са увеличение на съфинансирането по европейски проекти. Знаете, че благодарение на успехите ни в тази област, на министър Дончев, на Нона Караджова, на Лили Павлова, на Ивайло Московски, на Делян Добрев и т. н., ни се увеличава всяка година възможността за европейски средства и съответно и съфинансирането от държавния бюджет се увеличава. Така че близо 80% от увеличаването в областта на публичната инфраструктура е съфинансиране по европейски проекти. В селското стопанство нетното увеличаване на средствата е с около 200 милиона. И чухте, оставащата от миналия ни проект тема беше евентуалното финансиране на референдума за АЕЦ „Белене”. По наши изчисления това ще струва между 20 и 30 милиона лева в зависимост от това кога той ще се изпълни, като трябваше да вземем от някое от тези пера. Ако това е политиката и се приеме да бъде пропорционално направено от съответните държавни субсидии за партиите, това ще даде възможност евентуално за допълнително финансиране в някоя от социалните системи. Това е накратко бюджетът за следващата година. Понеже миналата и по-миналата седмица по стечение на обстоятелството беше Международен валутен фонд, който всяка година есента проверява всички държави, не само България, по така наречения чл. 4, неговите експерти имаха възможност да проверят бюджета и за тази година и прогнозите ни за следващата година. И дойдоха с изчисления за приходите и разходите близо 99,8% в рамките на това, което ние сме предвидили. Така че, с други думи, имаме и одобрението от Международен валутен фонд на прогнозите ни за следващата година. Благодаря. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, подкрепям принципната политика за строга фискална и финансова дисциплина на правителството и като част от тази политика принципно подкрепям предложения бюджет. Държа да отбележа, че така направеното разпределение на бюджета, което е почти аналогично на миналогодишното, нашето министерство е с 300 хиляди лева увеличение. Разбирам, че запазваме параметрите на бюджета, но въпреки това трябва да отбележа три важни компонента. Безспорно всички средства, които ние поискахме за съфинансиране по европейските ни програми и за пътища, за регионално развитие и за трансгранично сътрудничество са изпълнени на сто процента, за което благодаря на Министерството на финансите. Не е такъв случаят в три важни направления. Първо, като инвестиционни дейности на министерството – чисто капиталови разходи извън европейско финансиране, нямаме възможност да финансираме проекти, свързани с ВиК инфраструктура, свлачища, превенция на абразия, ерозия на морски брегове, включително и за кадастъра, което е много важно, тъй като територията на страната е покрита с изключително малък процент кадастрална карта. Нещо, което е важно за реализация не само на инфраструктурните проекти, но и като цяло за развитие на държавата. Тази година няма да можем да инвестираме отново, а това ще е вече четвърта година, в която нямаме инвестиции за развитието на кадастъра. Другата тема, която е важна – средствата за зимно поддържане са същите като миналата година, а от тази година ние имаме 80 км нова магистрала и тя изисква сериозни средства за почистване, още повече като имаме предвид много важните мрежи за птиците, които да не прелитат на магистралата, дълги 18 километра, високи 4 метра, те ще задържат снега и снегопочистването ще трябва да бъде много по-сериозно, с повече химикали. Но извън това имаме над 100 километра нови пътища към републиканската мрежа, които трябва да бъдат почистени. Със запазване размера на бюджета за снегопочистване може да имаме риск догодина да не можем да разплатим всички средства, ако имаме тежка зима и аналогична на тази, която мина. Третият голям проблем който имаме, това са така наречените държавни инвестиционни заеми. БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, аз много добре ги знам тези проблеми. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Аз искам да ги споделя с колегите. БОЙКО БОРИСОВ: Споделете ги, ако ще ви олекне. Аз ги знам. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Нека и колегите да знаят, това са публични заседания. Трябва да кажем, че имаме невъзможност да стартираме държавни инвестиционни заеми за изграждане на 4 нови язовира, за брегоукрепването на три големи общини, както и за изграждането на пътища, финансирани по линия на Световна банка и на Европейска инвестиционна банка. Тъй като тези споразумения с тези банки изтичат догодина, ако ние не усвоим средствата, няма да можем да инвестираме в пътища, което, разбира се, може да бъде прието като политическо решение, но апелирам поне да довършим започнатите и разкопани пътища. Благодаря за вниманието. БОЙКО БОРИСОВ: Атанасова. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин премиер, колеги, подкрепяме рамката на бюджета, но докато в Министерство на регионалното развитие и благоустройството има все пак увеличаване на разходите с 300 хиляди лева, в Министерство на здравеопазването, за съжаление, има намаление със 100 милиона лева в сравнение с миналата година и тези средства са прехвърлени в касата. БОЙКО БОРИСОВ: Значи, точната дума – те не са намалени на здравеопазването, защото дали в Министерство на здравеопазването или в Здравната каса, при едно подобно изказване утре ще прочетете, че сме намалили със сто милиона парите за здравеопазването! Просто те са в Здравната каса, където също се харчат само за здраве. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Допълвам, че това е вследствие решението на Конституционния съд. БОЙКО БОРИСОВ: Плюс още 90 милиона за Здравната каса. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, безспорно, нямало е такъв бюджет за здравеопазването последните пет години. Но искам да отбележа, че в Министерство на здравеопазването средствата за разходи са недостатъчни за изпълнение на дейностите, отговорност на Министерство на здравеопазването. БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, 300 милиона стоят за апаратура в регионалното министерство и при теб. Преди една седмица събрах всички кметове и им се карах в Гранитна зала – от всички цветове кметовете, за съжаление и нашите кметове, защото една година се мотаят и не си правят поръчките и губим време, те губят, но повтарям дали са кметовете, или си ти, или някой друг, в случая няма никакво значение. 300 милиона, горе-долу по 150 милиона лева в регионално и здравното министерство, чакат да бъдат усвоени само за апаратура. Плюс рекордно количество пари последните пет години за здравеопазване. В края на краищата, всяка година увеличаваме, увеличаваме, увеличаваме, и всички викат – здравеопазването не се подобрява. Ще търсим пари допълнително, но в началото на следващата година, ако има нужда. Сега имате много пари и всеки ден обикаляй общините – с Лили Павлова си направете график, и всички кметове, които се мотаят с поръчките, заедно с медиите им казвайте: кмете, заради теб вашата общинска болница няма най-съвременната апаратура, за която ето ги парите. Ускорете ги тези процедури, ускорете всичко това, за да получите допълнително пари. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Бих искала да споделя, че 150-те милиона, на които Министерство на здравеопазването е бенефициент, вече са стартирали всички проекти. Във Варна стартирахме, през тази седмица стартираме в Плевен, Русе, Велико Търново. Следващата седмица стартират в Бургас. Това, че кметовете и общинските администрации не си вършат добре работата и не са готови в срок, ние с министър Павлова наистина ще имаме грижата да се срещнем отново с тях и да им напомним какви ангажименти имат към гражданите на общините. Бих искала да кажа, че са недостатъчни средствата, предвидени за лечението на деца. Фонда за лечение на деца знаете че тази година падна лимитът от 180 хиляди лева с решение на Министерски съвет. За изпълнението на целите, които сме заложили за следващата година, са необходими 6 млн. лв. за финансиране на дейностите за фонда за лечение за деца. Това е извън капиталови разходи, извън разходите за инвестиции. Надявам се, че всички колеги ще ме подкрепят, защото въпреки че полагаме огромни усилия специалисти от цял свят да пристигат тук, в България и така да бъде много по-евтино за държавата и да плащаме само техните хонорари, има дейности, за които все още България няма достатъчно техника, няма достатъчно медицински специалисти, които да ги извършват и се налага да изпращаме деца за лечение в чужбина. За инвестиционни разходи за следващата година са определили 6 700 хил. лв. от Министерството на финансите. Аз считам, че са недостатъчни, затова държа да има предвидени още 10 милиона лева за инвестиции в болниците, които не са кандидатствали по европейско финансиране. А това са университетските болници, които не можаха да влязат в концепцията за по-добро здравеопазване, и предимно за закупуване на медицинска апаратура за реанимациите на лечебните заведения, за болнични легла за хемодиализата и за центровете по трансфузионна хематология, както и за дълготрайни материални активи за второстепенните разпоредители. Благодаря. СИМЕОН ДЯНКОВ: За децата съзнаваме темата, трябваше обаче да кажеш колко пари сме дали за този фонд и за други такива фондове, които въобще не ги е имало в миналото в предишни правителства, а ние ги създадохме и дадохме пари за това. Казах ви в моето изказване, че има един малък резерв, който е за евентуалното финансиране на референдума. Така че, може би като бивш депутат, ще е добре и ти от твоя гледна точка да лобираш в парламента това евентуално да стане с пропорционалната държавна субсидия, която се дава на партиите, и тогава ще имаме малко повече възможности за децата. А за инвестиции в болниците и особено общинските болници неколкократно сме говорили и то някои болници постоянно се явяват. Девненската болница пак е дневен ред вече за трета година. Тя е пример, където е имало възможност да кандидатства за тези 150 милиона по общинските проекти. Аз съм бил свидетел как Лили Павлова и предишния министър ги е подтиквал да правят това, но общината реши да не кандидатства, защото е твърде трудно. Там щяха да спечелят и аз помня 4,5 милиона беше първоначалното, но те не кандидатства и идват и казват: дайте ни милион и осемстотин, защото сме закъсали. Всички трябва да си вършат работата. Работата не е само на финансовото министерство да намира винаги финансиране. Особено за хора, които самите те нямат интерес да си свършат работата. НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Това ни е четвъртият бюджет, той не се е подобрил особено от предходните години, но в крайна сметка това е положението, в което живеем. Аз искам да отбележа три неща, които според мен са много важни. Първо, ние всички трябва да си даваме сметка, че през следващата година регионът ни ще бъде в изключително трудно финансово и икономическо положение, което може да има непредвидими последствия за българската икономика. Това се дължи както на тежкото положение в Гърция, на все повече разрастващата се икономическа криза в Румъния и ситуацията в Сърбия, Македония далеч не е на последно място. Така че, когато говорим за разходите си догодина, трябва да имаме предвид, че трябва да бъдем изключително консервативни в оценките си, за да може да имаме евентуален марж, ако не дай си Боже, се случи нещо. Второто е, че в този бюджет имаме много добър баланс и се надявам всички да го обясним на нашите съграждани, колко пари всъщност този бюджет привлича допълнително, за което никой не говори. 400-те милиона към европейското финансиране по груби сметки, които сега се опитвам да направя, ние докарваме над два милиарда за проекти в България. Тоест 400-те милиона означават два милиарда и половина. Това е доста сериозен ангажимент, имайки предвид, че този приоритет в бюджета реално не само инвестира в инфраструктура, а и създава работни места и подпомага за презареждането на икономиката. Третият момент е свързан със социалната страна на бюджета. Помислете кое правителство през последните години, намирайки се в икономическа ситуация, в каквато ние се намираме, е позволило толкова сериозно увеличаване на социалните разходи. И увеличаване, което е необходимо на българското население, хората го очакват. Това са сериозни аргументи, имайки предвид сложната ситуация, в която се намираме. Разбира се, ако погледнем индивидуално по бюджетите, ще видим доста пропуски и доста неща, които ни липсват. Но нека обърна специално внимание особено на дебатите в Народно събрание за това кои са средствата, които сега не можем да покрием заради дейности на предходни правителства, които са забатачили ситуацията така, че сега ние да се чудим откъде да извадим парите. Аз имам един конкретен такъв казус, който догодина ние ще решим. Въпреки всички трудности, ще изплатим на германската държава над 7 млн. евро, защото от 1990 г. до преди две-три години българската държава в Берлин не си е плащала данъците. Как искаме от нашите европейски партньори в Европейския съюз да ни подкрепят за Шенген, за едно, за второ, след като ние се държим по този начин към тях. Това са проблеми, трупани години, трудно могат да бъдат из чистени за една година, трудно може да бъдат изчистени за четири години, но постепенно те се изчистват. За първи път тази година в Министерство на външните работи ние имаме възможност сега в края на годината да инвестираме 14 млн. лв. реално в подобряване на базата на нашите посолства по света, подобряване на начина, по който хората работят, включително тук в министерството, защото сме затрупани от години, десетилетия наред хвърлени върху главата на българската държава да управлява безкрайно неефективни имоти, които ни водят разходи по цял свят. В същото се положение се намираме и в нашата държава. В Министерство на отбраната колко неща седят още, от които никой няма нужда, и трябва да се реализират по някакъв начин. Да не говорим за други сфери. Така че, положението ни със сигурност не е цветущо. На мен ми е много трудно в собственото си министерство да защитя този бюджет, но нека да си даваме сметка в какви реалности съществуваме. В рамките на следващата година ние трябва да приключим с бавното и трудното оздравяване на българската икономика. Защото през годините на тройната коалиция и преди това българската икономика съществуваше в някакво пияно състояние – евтини пари, бързи печалби, тук далавери, там далавери, директни договаряния на договори, които от 50 хиляди лева стават 7 милиона в евро и т. н. Така че, положението със сигурност не е розово, но да си дадем малко перспектива и препоръчвам на всички да погледнете внимателно какво е състоянието на страните около нас, защото рискът оттам е много голям, особено в рамките на следващата година. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Министерство на културата може би е единственото ведомство, което вече трета година не е искало от правителството допълнителни средства. Независимо от това, успешно се осъществява реформа в сценичните изкуства. Видими са успехите във филмовото изкуство, развитието на музейното дело, опазването на културното наследство. Успешно се усвояват средства по европейските програми като от началото на мандата до края на тази година ще бъдат завършени 22 обекта – и театри, опери, училища, музеи, археологически и архитектурни комплекси. Аз разбирам министъра на финансите, че трябва да се намери баланс между потребности и реалните финансови възможности. БОЙКО БОРИСОВ: Аз мисля, че благодари Министерство на културата – с 18 милиона повече пари тази година даваме за култура, в условията на най-тежка година. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Така е, господин премиер, но нека да уточним. Аз ви поздравих и Вас, и господин Дянков, това не се е случвало отдавна, че тези пари са дадени за култура, но нека да уточним това, което чета. Защо го чета? Тези пари са дадени на общините и на регионалните центрове, читалища, библиотеки и музеи. В случая говоря за бюджета на Министерство на културата, тъй като, откровено казано, наистина ние имаме вече втора година успешно работеща реформа и трета година е когато не би било честно, ако не вдигнем стандартите на българските театри, тъй като стандартите също формират заплатите. Разбира се, няма какво да крием, киното има движение – и то много добро, в положителна посока. Ние всички разбираме, че не можем да изпълним Закона за киното поради една ясна позиция на правителството, защото основният закон е Законът за бюджета, всички останали закони са второстепенни. Но поне на киното трябва да дадем още малко възможности в процентно отношение, да може да продължи създаването на съвременни български филми. Другото перо, по което ние сме много притеснени в министерството и ни трябват още малко средства, това е след като ние сме направили над 15 археологически и архитектурни обекта, ние нямаме средства, тъй като общините – поради притеснения от бюджети или от пари, не искат да вземат и да стопанисват тези обекти. Ние в бюджета си нямаме достатъчно средства, за да може да ги охраняваме, да ги обгрижваме. Това са нещата, които са много обезпокоителни. Разбира се, минимални средства са ни необходими и за поощряване на българската книга и читалища. Останалото са по-дребни неща, в които ние бихме могли да се разпрострем. Но това са належащи неща в бюджета на културата. БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря. Продължаваме да наливаме пари в културата, в археологията, в историческите паметници, в музеите, в разкопки. Не забравяйте, че само по магистралите до този момент сме дали сигурно над 5 милиона, които също отиват за работна заплата на всички археолози, които работят там. ДИАНА КОВАЧЕВА: Да кажа и за болежката на Министерство на правосъдието. Първо, благодаря на екипа на министър Дянков за това, че все пак на нас ни дадоха увеличение тази година с 20 милиона, десет от които са реални, а останалите 10 и 800 са за пенсии във връзка с пенсионната реформа. Благодаря за това, че ни давате 10 милиона. Бих искала да обърна внимание, че тази година Министерство на правосъдието ще завърши годината с размер на задълженията си към доставчици в размер на близо 15 милиона. Това са пари, които от години преминават, но са притеснителни от гледна точка на големия размер, с който ще завършим годината. Също така за другата година ще имаме проблем по програма охрана на съдебната власт с близо 8 милиона и също така 5 и 300 хиляди, които са необходими за Търговския регистър във връзка с нови функционалности, които би следвало да бъдат въведени и 15 милиона са необходими за финансово обезпечаване на дейностите по изпълнение на наказанията. Казвам го като бележка с оглед на това, че на практика необходимите ни средства са в размер на 33 750 хиляди. Бих помолила за още 10 милиона, ако е възможно, за да можем да покрием задълженията, които имаме. Иначе да кажа, че Министерство на правосъдието също се стреми по програми и проекти да намери пари за области, които не са били финансирани и трудно се намират. БОЙКО БОРИСОВ: Така е госпожо, но най-приоритетен приоритет от всичко останало е сградата на Софийския съд. ДИАНА КОВАЧЕВА: Там имаме осигурено финансиране. БОЙКО БОРИСОВ: Ние финансирането осигурихме, направихме ви търговете, започнахме строителството, времето и сроковете се спазват. Както и сградата на „Цар Борис”. Това са двете неща, по които ти гарантирам пари. По всичко останало правете икономии, правете реформи. Земеделието какво иска? СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Доста трудно ще ми бъде след всички изказвания, защото разбираме всички приоритети и ги подкрепяме. Но все пак бих искала в тази връзка да повдигна една тема, за която имам мандат. Това са доходите на животновъдите. Тоест, моето изказване ще бъде по две теми и то е свързано с това, че парите, предвидени за национални доплащания, държавни помощи и специфична подкрепа, тук средствата спрямо миналата година са намалени със 100 милиона. Ние разбираме причините, знаем защо са намалени и все пак обръщам внимание на две неща. Първото е средства за национални доплащания за животновъдите. Тук смятаме, че са необходими още 30 милиона лева, защото това е трайната политика, която водим през последните години, всъщност благодарение на Вашата подкрепа, министър Дянков. Вие винаги сте споделял, че животновъдството като сектор трябва да бъде подкрепяно и това е нашата амбиция да продължим трайно да го подкрепяме. Защо точно 30 милиона? Защото това е максималният размер на подпомагането, което може да бъде осигурено, така че да се задържат повечето животновъди от миналата година. Другото, което нямаше да го искаме, ако не се налагаше, това са едни допълнителни 50 милиона лева, но те са свързани с неблагоприятни климатични условия тази година, извънредно, за всички сектори, между другото. Тук се включват зърнени култури, зеленчукови култури, пасища и т. н. Имахме както измръзвания на рапицата, така и наводнения, така и суша при зърнените култури и средствата, които са необходими, са в размер на 50 милиона. Считам, че това са извънредни обстоятелства, които ние нямаше как да предвидим. Декарите, които са засегнати, това е около 1 112 хиляди декара. Така че, едното перо е за трайно подпомагане на животновъдния сектор. Между другото, на Съвета на министрите, на който аз присъствах, тази тема беше повдигната от почти всички нови страни членки. Така че нуждата от подпомагане на животновъдния сектор, според мен, е ясна и категорична. А другото е извънредно обстоятелство. Благодаря. СИМЕОН ДЯНКОВ: Може ли на това да отговоря, понеже имахме възможност с министър Найденов тази тема да я обсъдим миналата седмица. Всъщност, в земеделието парите от държавния бюджет и средствата от европейските програми се увеличават с малко над 200 милиона лева и съответно за някои от дейностите, особено за пшеница и т. н., на декар ние намаляваме държавната субсидия, защото такава е била последователната политика. Тя е като заместваща и като идват европейските средства, съответно държавната помощ се намалява пропорционално. За животновъдите проверих каква е темата и отговорът, според моите експерти, е именно поради по-доброто усвояване на европейски средства съфинансирането също се вдига и като се вдигне съфинансирането отнякъде трябва да дойдат и тези пари. От тези 100 милиона, за които става въпрос, всъщност съфинансирането, което остава при вас, или парите, които остават при вас за съфинансиране, са някъде около 33-34 милиона лева. Те просто не се виждат, така да се каже, точно защото са за съфинансиране, но си остават във вашето министерство. Относно 50-те милиона за извънредни ситуации, тук многократно имаме, и министър Дончев голяма част от времето си се занимава един вид с такава извънредна ситуация, която е в Перник. Краткосрочно може правителството да помага, където може, но дългосрочно не е работа на държавата, особено на държавния бюджет, понеже има извънредна ситуация примерно при рапицата и в еди какви си култури, ние да заделяме пари, защото ние не сме застрахователно дружество. Има застрахователни дружества, тези застрахователни дружества работят от дълго време и селските стопани, които получават доста големи пари всяка година, би трябвало да се застраховат. Държавният бюджет не е за този тип застраховане. Така че, освен че в момента ни липсват парите, аз имам и принципен проблем с това ние да служим за буфер при такива ситуации, които са горе-долу предвидими и има такъв пазар, той се казва застрахователен, където тези хора срещу много малки проценти могат да се застраховат и съответно да получават сумата. Ние от една страна хем разваляме пазарния принцип, хем не позволяваме на този сектор застраховането истински да се развие. Той като се развие с времето, ще стане и по-евтин просто понеже повече хора ще участват в него. Един вид ние му пречим, понеже винаги като излезе нещо, става въпрос и при предишни правителства, всички гледат към държавата.А държавата има политики, политиките сме ги изредили и ние финансираме по тези политики. БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 34. Точка 35 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност СИМЕОН ДЯНКОВ: Понеже тази година има много малко промени в данъчните закони, затова петте данъчни закона по всички наредби сме ги включили в промяната само на един закон с преходни и заключителни разпоредби. Вчера минаха обсъжданията на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Имахме доста поздравления и от страна на бизнеса, и на синдикатите за съществени подобрения в начина на работа по различните закони и по-конкретно и в митниците, и в НАП, електронното правителство напредва много бързо по различни европейски програми и с наше съфинансиране и това позволява няколко от промените, които сега ще изчета, да правят много по-лесен обменът на документи между граждани и съответните институции, между бизнеса и съответните институции. И ни позволява, с други думи, да намаляваме административната тежест. Промените в законите значително облекчават режима за деклариране и внасяне на корпоративни данъци и данъци върху доходите за физическите лица. Една от тези промени е, че авансовите вноски за корпоративен данък се определят на базата на прогнозна данъчна печалба, без да се вземат предвид данъчните печалби от предходните години. За он-лайн хазарта се въвежда данък от 7%, това е благодарение на новия Закон за хазарта с цел привличане на интернет оператори, докато за останалите видове хазартна дейност 15-процентната ставка си остава. Въвежда се единно платежно нареждане, с което бизнесът, който сега попълва между шест и 12 платежни нареждания на месец, ще попълва само едно платежно нареждане от януари следващата година за погасяване на публичните задължения по реда на настъпване на падежа ми. По отношение на здравноосигурителните вноски се дава възможност на лицата да заявят кое от задълженията си погасят с оглед запазване направата им по ползване на здравните услуги. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предвижда доходите от лихви по влогове, депозити в търговски банки, клонове на чуждестранни банки, установени в държава членка на Европейския съюз, както и в друга държава членка по споразумението на европейското икономическо пространство да бъдат изключени от обхвата за необлгаеми доходи. Предвижда се данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажба на предходната година не надвишава 300 хиляди лева, да не внасят авансови вноски по корпоративния данък, което с много намалява и за тях административната тежест, и за НАП. Изчислили сме, че само от тази мярка с около 48 милиона по-малко ще плаща българският бизнес за тези вноски, защото за всяка вноска в търговските банки ще плаща и някаква такса. Така че само по тази мярка около 50 милиона лева ще спестим на българския бизнес. Пак казвам, промените в данъчните закони за следващата година са минимални и затова решихме да ги включим в един закон. Благодаря. БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 35. (...) Точка 37 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, министър Дянков спомена за основните параметри за бюджета за държавното обществено осигуряване през следващата година. Аз искам да отбележа два факта. Безспорно догодина е увеличаването на всички пенсии, това ще доведе до 9,6% от брутния вътрешен продукт за разходи за пенсии при 9,3 планирано за тази година. И на второ място, планираният нетен коефициент на заместване средна пенсия на един пенсионер спрямо средно месечен нетен осигурителен доход става 59,1 на сто при 56,3 на сто през 2009 г. Тоест, от 2000 г. насам за първи път коефициентът по заместване на дохода след увеличаването на пенсиите догодина става толкова голям – 59,1 на сто. Това са основните неща. Проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване беше приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, а така и от Националния съвет за тристранно сътрудничество. БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 37. Точка 38 Проект на Решение за одобряване проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каза за 2013 г. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин премиер, колеги, в допълнение на законопроекта, одобрен от Надзорния съвет на касата, правя следните предложения. Първо, да се предвиди заплащане за здравно неосигурени лица със средства от трансфер от Министерство на здравеопазването за дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични заболявания, амбулаторно проследяване на болни с кожно-венерически заболявания и интензивно лечение. Второ, по отношение на акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени дейността следва да се разпише в съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето, а именно - два профилактични прегледа, изследвания и акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение. По отношение на ваксините за задължителните имунизации и реимунизации да се запише, че до осигуряването им от Националната здравноосигурителна каса те се осигуряват и финансират от Министерство на здравеопазването, но не по-късно от 1 април 2013 г. с преходна норма и с преходна норма по отношение на дейностите, които ще се финансират през 2013 г. от НЗОК и за които лечебните заведения търговски дружества са финансирали чрез сключени индивидуални договори с Министерство на здравеопазването през 2012 г. По реда на методиката за субсидиране на лечебни заведения за болнична помощ да се регламентира, че през 2013 г. след определяне на окончателния размер на субсидията за четвъртото тримесечие за 2012 г. ще се извърши разплащане по досегашния ред за дейностите, отчетени до 31 декември 2012 г. СИМЕОН ДЯНКОВ: Вчера с експертите от здравната каса, от Министерство на здравеопазването и Министерството на финансите преизчислявахме, защото ставките на някои от видовете служещи се увеличиха заради пенсионните промени, увеличаването на пенсиите и следователно с 6 милиона - и в приходите, и в разходите искаме да добавим, нетно е нулев резултат, така че с тази промяна да приемем тази точка. Използвам случая, в момента дойде информация от Европейската централна банка, всеки месец публикуват данните за дългосрочния лихвен процент на всички държави, и това е един от четирите количествени Маахстриитски критерия. В началото на нашия мандат юли 2009 г. ние бяхме на второ място отзад напред, в смисъл имаше само една държава, тогава беше Гърция, която имаше по-нисък лихвен процент от нас, за септември тази година, за миналия месец вече зад нас има 14 държави. В смисъл 14 държави имат по-висок лихвен процент. Това е десетгодишният лихвен процент. Държавата, ако излиза на пазара, на каква лихва може да получи в момента пари. Нашата е паднала до 3,8%, дори е по-ниска от тази, която взехме преди три месеца – 4,2%, и сме по-ниски от Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Малта и Кипър. Сега в последния рейтинг сме надминали Словакия и Малта, което показва, че не само във финансовия риск държавата е добре и във фискалния, а тук се взема предвид и т. нар. политически риск, стабилността на политическото управление в държавата. БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря ви. Приема се.

12 Октомври 2012 | 12:35 | Министерски съвет