ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Академик Георги Марков: В Скопие фалшифицират историята и на Македоно-Одринското опълчение

Академик Георги Марков: В Скопие фалшифицират историята и на Македоно-Одринското опълчение

Слово на академик Георги Марков по повод официалното представяне на календарите „100 години Балканска Освободителна война 1912 - 2012 г.”.Акад. Георги Марков: Аз се радвам, че Съюзът на офицер...

6 Януари 2012 | 16:00 | Агенция "Фокус"

Академик Георги Марков: Тутраканската епопея е равна на Одринската

Академик Георги Марков: Тутраканската епопея е равна на Одринската

Академик Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус” по повод 95-годишнината от Тутраканската епопея. Фокус: Проф. Марков, какво е мястото на Добруджа – и Южна, и Северна, в българските войни за национално освобождение и обединение през XX век? Георги Марков: Добруджанският въпрос е създаден от решенията на Берлинския конгрес, тъй като Северна Добруджа се дава на Румъния срещу отстъпената за Русия Южна Бесарабия. Получава се размяна, която е в основата на появилите се българо-румънски противоречия. Дотогава е нямало спор между българи и румънци. Но в началото на XIX век, след като румънците колонизират Северна Добруджа, през 1902 г. създават един план за присъединяване и на Южна Добруджа, а дори и на четириъгълника от крепости – Силистра – Русе – Шумен – Варна. Ето как апетитът идва с яденето. За българската външна политика Добруджанският въпрос до 1913 г. е засенчен от решението за Македоно-одринския въпрос – натам са насочени по онова време усилията ни. Това всъщност е грешката на Цар Фердинанд и на правителството на Иван Гешов, тъй като те водят война срещу Османската империя с неосигурен тил. В хода на първата балканска война румънското правителство поставя въпроса за линията Тутракан – Балчик, за присъединяване на Южна Добруджа, като компенсация за разширението на България в Македония и Одринска Тракия. Ето как се стига до сблъсък на интересите. На 16 юни 1913 г. Сърбия и Гърция предизвикват едно българско нападение в Македония. Съществува предварителна договорка с Букурещ и когато българската армия воюва срещу Сърбия, Гърция и Черна гора, Македония и Поморавие, румънската армия нахлува в България. Правителството на Данев се надява да спре настъплението на румънската армия, като отстъпва Южна Добруджа чрез руския император Николай II. Но друга е целта на Румъния – тя не желае на Балканите да има друга по-голяма държава. Така румънската армия стига до село Враждебна, днешното летище София, и в Букурещ на 28 юли 1913 г. се подписва мир, известен като Първата национална катастрофа. Фокус: Може ли този епизод от историята ни да се определи с израза „да ти забият нож в гърба”? Георги Марков: Така е. Симеон Радев, който е участник в българската делегация по преговорите в Букурещ през 1913 г., в спомените си казва, че е подписан договор „с нож, поставен на гърлото”. Става дума за румънския нож. Оттогава вече се появяват и тези противоречия – стратегически, политически, а и между двата народа, възникват, да не кажа омраза, но поне лоши чувства. Поради това три години по-късно, когато на 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, заедно с Австро-Унгария и с Германия, тази война се посреща с чувство за мъст у нас, българите, защото раната е много прясна от румънското нахлуване в тила на българската армия. Всъщност именно това румънско нахлуване предреши националната катастрофа на България, тъй като след него, тогава и Османската империя сметна за нужно да наруши Лондонския договор за мир и турската армия нахлува в Източна Тракия и подлага тракийците на ужасни кланета. Фокус: Кой е стоял зад Румъния, как така тя решава да предяви претенции към Южна Добруджа? Георги Марков: Голямата грешка на тогавашното русофилско правителство на Гешов, а и след това и на Данев, коалиционно правителство по време на Балканските войни, е, че са се надявали на военната конвенция с Русия от 31 май 1902 г. Тази конвенция предвижда при румънско нападение, подкрепено от Австро-Унгария, Русия да защити териториалната цялост на България. Но по това време Румъния играе между Тройния съюз и Съглашението. Тя все още е в Тройния съюз към Германия, Австро-Унгария и Италия, но възнамерява да се прехвърли към Съглашението, тъй като то й предлага Трансилвания. Така че Румъния играе между двата блока. Тройният съюз се старае да не я изпусне като съюзник в наближаващата голяма Първа световна война, а пък Съглашението иска да я спечели, както и става през 1916 г. Така че Румъния е била ухажвана и от двете коалиции на велики сили. По този начин на нея й е било позволено всичко. Съвсем логично тя си е взела това, което иска. Тази алчност, както ви казах – апетитът, който идва с яденето. Те заграбват Южна Добруджа през 1913 г., а три години по-късно те искат и четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна. Техните доводи не са етнически, а стратегически и геополитически. Те казват „Ние сме по-голямата държава, позволихме на България да се обедини и искаме по-голям излаз на Черно море”. Поради това те искат през 1916 г. да завземат и Варна. Дотам стигат техните амбиции. Фокус: Кои са местата на българската бойна слава в Южна и Северна Добруджа? Георги Марков: Първото сражение е обсадата и превземането на Тутракан. Тъй като това е предмостна крепост на румънската армия – те са смятали, че през Тутракан могат да нахлуват в Добруджа с голяма армия и да застрашават тила, ако българската армия настъпи. Поради това генерал Жеков и генерал Тошев предлагат още в началото на войната срещу Румъния да се щурмува тутраканската крепост. Това е една славна победа. За съжаление в продължение на 45 години това беше една забравена или по-скоро забранена война в Добруджа. Аз самият съм бил потърпевш като изследовател на тази война, защото тогава се смяташе, че тази война няма да се изследва, тъй като сме воювали на добруджанския фронт срещу руската и срещу румънската армия, а тогава бяхме във Варшавския договор. Истината е, че Тутраканската епопея е равна на Одринската. Другото сражение за Добрич е, когато градът се спасява от конната дивизия на генерал Иван Колев. Това става не само то румънци, но и руски и сръбски войски. Поради това генерал Иван Колев заслужава голямо уважение. Аз съм председател на комитета за изграждането на паметник и се надявам в близките една-две години да го издигнем, тъй като конната дивизия играе решаващата роля за спасяването на Добруджа, на центъра на добруджанския фронт и на кубадинската позиция, румънска укрепена линия, през железопътната линия Черна вода – Кюстенджа. Там румънците изграждат една укрепена линия и имало е и руска армия. Първата атака е несполучлива, но втората на 20 – 21 октомври 1916 г. е сполучлива – пробита е кубадинската позиция и така българската армия стига до устието на Добруджа, до Тулча и до Мачин. Това е освобождаването на Добруджа. По Букурещкия договор от 3 май 1918 г. към България се присъединява Южна Добруджа със санстефанската граница, която е на север от Мангалия, а Северна Добруджа поради спор тогава е по съвместно управление. Едва в средата на септември централните сили предават и нея под българско управление. Но вече е късно, тъй като четворният съюз губи Първата световна война и Румъния отново заграбва Южна Добруджа. Фокус: Защо сражението при Тутракан се смята за едно от върховите на българската война слава? Георги Марков: Тогава се води коалиционна война срещу Румъния. Освен от България, и от Австро-Унгария и Германия. Фелдмаршал фон Макензен твърди, че тази крепост не може да бъде превзета в началото на войната от движение. Поради това тя трябва да бъде обсадена с по-малко сили, но генерал Тошев и генерал Колев успяват да се наложат и за голяма приятна изненада на германското главно командване крепостта е превзета и по този начин вече българската армия може необезпокоявано да настъпва и към Северна Добруджа, защото ако Тутракан беше обсадена както Одринската крепост от Балканската война, тя щеше да застрашава българското настъпление в Северна Добруджа. Това е двудневен щурм срещу една 40-хилядна румънска армия, която отбранява Тутракан. 28 000 румънски войници офицери са взети в плен. Това е една крепост, която е укрепявана от белгийски, от френски военни инженери. Имало е бункери, куполни оръдия. Просто това е била много съвременна крепост. Дори германците са нарекли румънския Вердюн (френска крепост). Но за разлика от френския, който не е превзет от германската армия, Тутракан е превзет за 48 часа. Тутраканската епопея остава и с нещо друго – единственото голямо военно гробище, с изключение на това на Сливница, останали в пределите на съвременната българска държава. Ние даваме пример на съседите, където българските военни гробници са осквернени и заравнени. В Тутракан са гробовете на български войници, на румънски войници, на турски войници, на германски войници. Там е написано, че паметта е за тези, които за воювали с чест за своето отечество. Това е едно европейско поведение. Аз винаги давам тутраканското военно гробище за пример на европейско поведение спрямо нашите съседи. Фокус: Какъв е бил отзвукът на добруджанския въпрос в тогавашното българско общество? Георги Марков: Още през 1917 г. се създава тази военна гробница. Още тогава се издига паметник. В Добрич също има едно международно гробище, тъй като там освен българи, загиват руснаци, сърби, турци. И там има военно гробище, което се поддържа и се отбелязва от населението. Дори, когато тази война беше забранена, пак са се събирали за почит. Главно това са войските от североизточна България, на Четвърта преславска дивизия и от Пета дунавска дивизия. Там на 4 и 5 септември има събор. Има плочи с имената на загиналите. Те тогава са ги вземали във войската по селища. И много хора отиват, хиляди хора да видят името на дядо си или на прадядо си, които са загинали там, да запалят цвете в параклиса „Свети Георги Победоносец” да запалят свещ и да положат цвете. Така че това е много трогателно и тази година пак на 4 и 5 септември ще бъде това поклонение. А ние на 8 и 9 септември живот и здраве ще направим една международна конференция в Тутракан, като освен български историци от академията и от висшите училища, сме поканили от Русия, от Румъния, от Сърбия и от Македония колеги. Всеки ще изложи своята историческа теза. Фокус: Каква е ролята на Добруджа за връзката на България с бесарабските българи в Молдова и Украйна? Георги Марков: Генерал Иван Колев е бесарабски българин. Генерал Иван Колев трябва да гледа на североизток при Северна Добруджа към родна Бесарабия. По време на Първата световна война е създаден един комитет в Бесарабия, от бесарабските българи, които настояват да им се даде автономия, когато се преговаря в Букурещ през 1918 г. Връзката е много близка. Освен това румънската армия, озлобена от поражението отвлича 25 млн. добруджанци – българи и турци. Половината от тях не се завръщат. Те са прехвърлени към Бесарабия и по на север. Но ние сега правим една кампания да се възстановят техните имена, всяка община да отбележи жертвите по време на отвличането в Молдова. Така че има връзка между Добруджа и Бесарабия. Фокус: Като историк познавате хронологията на събитията. Каква е поуката за политиците от онова време? Георги Марков: Една от големите поуки е външната политика да не страда от филства и от фобства. Ето това делене на русофили и русофоби, на германофили и германофоби и т.н. са тези външнополитически пристрастия, на които българските политически партии някога са залагали и националните интереси. Може да има спорове по различни въпроси, но когато стане дума за националния въпрос, политическите партии трябва да са обединени около една кауза. Александър Малинов, бесарабски българин, три пъти министър-председател в Царство България (бил е против присъединяването на България към Германия и Австро-Унгария), когато България се намества във войната, държи една реч в Народното събрание. Той казва, че сме във война и съдбата на България е поставена на карта. Поради това той призовава за свиване на партийните знамена и да се развее националния трибагреник. Това го е казал още през 1915 г. Александър Малинов. Това е поуката – националното трябва да обединява. Галина ДИМОВА

4 Септември 2011 | 09:00 | Агенция "Фокус"