ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Симеон Дянков: Кризата в България все още не е достигнала своята дълбочина

Симеон Дянков: Кризата в България все още не е достигнала своята дълбочина

Какво още можем да очакваме от финансовата криза? Какво ще завари следващото правителство от икономическа гледна точка и какви трябва да бъдат първите ходове за изход от финансовата ситуация? Какво...

17 Юни 2009 | 13:41 | Агенция "Фокус"

Меглена Кунева: България все още има нужда от министър по европейските въпроси

Меглена Кунева: България все още има нужда от министър по европейските въпроси

Меглена Кунева, министър по европейските въпроси Водещ: Добре. Сега ще минем на европейска тема, понеже наш гост след малко ще бъде първият избран български еврокомисар, г-жа Меглена Кунева. Преди това по телефона едно включване от Германия, където вчера имаше гласуване. Германският парламент, долната камара ..., току-що ми казаха в слушалката, че още нямаме включване, обаче се готвим да включим, значи Михаел Щюбген, който е говорител на парламентарната фракция на ХВС-ХСС. Вчера долната камара на парламента на Германия ратифицира договора за България и гласува една декларация, която обаче снощните български медии, аз не можах да разбера тази декларация, в края на краищата, гласува ли се, не се ли гласува, затова реших да включим депутат. Заповядайте, госпожо Кунева. Влизайте смело. Меглена Кунева: Здравейте! Водещ: Честито. Меглена Кунева: Благодаря много! Водещ: Откъде да започнем сега? От личните ви усещания за това, че след една не малка борба, направо ще кажа, защото това беше в последния около месец, вие все пак сте предложена и очевидно радушно приета от Брюксел, като първия български еврокомисар. Меглена Кунева: Както решите. Водещ: Хайде така да започнем. Меглена Кунева: Добре. Всъщност, от ваша страна е по-скоро констатация. Очаква се аз или да я приема, или да не се съглася с нея. Аз се опитах наистина в последния месец, веднага след доклада, всъщност, опитах две неща - да продължим да говорим повече за доклада, в което горе- долу успях, не без помощта и на вашият интерес, за което ви благодаря, че все пак тая тема остана в центъра на вниманието. Другата тема беше, разбира се, за избора на, не само на комисаря и на съдии, което някак си по-малко попадна в интереса на общественото мнение. Мисля, че е обаче изключително интересна и важна позиция. Водещ: То от вчера ще попадне, защото беше просто страшно непрозрачен изборът на тези хора, за разлика от вашия избор, който и по други причини стана прозрачен. Меглена Кунева: Мисля, че интересът беше просто по-малък. Та, значи от тогава тръгна тази тема. Аз в този месец наистина се опитах колкото се може повече да се отстраня от нейното дискутиране по съвсем очевидната причина, че някак си не е удобно, когато така или иначе, името ти се върти, да участваш в тази тема, някак си да се опитваш да се представиш в посока на повече реклама за себе си, поне така щеше да изглежда, според мен, и съзнателно не се интересувах как върви консолидацията на това съгласие, което, в последна сметка, се появи и до голяма степен това ми разреши възможността, ми даде възможността и ми разреши да си запазя отличните отношения и доброто чувство към всички колеги, така че сега мога с чиста съвест да кажа благодаря на всички. Смятам освен това, че разговорите, които българският премиер е имал с президента на Европейската комисия, очевидно са протекли много добре, защото аз вчера получих похвали за България, за начина, по който ние сме се справили до тук и за премиера Станишев, така че това е хубаво. Водещ: Добре. Сега ще включим и г-н Щюбген, само за да минем и тази част от предаването. Добро утро! Михаил Щюбген: Добро утро! Водещ: Кажете сега с прости думи какво гласува вчера Бундестагът. Михаил Щюбген: Германският Бундестаг вчера, всъщност, даде гласа си за Закона за ратификация на присъединителния договор на България и Румъния към ЕС с 69% съгласие. Това е, всъщност, един ясен глас “да” затова, че германският Бундестаг, всъщност, приветства пълното членство, пълноправното членство на България и Румъния в ЕС. Ние много се радваме за бъдещото съвместно сътрудничество в ЕС. Водещ: И ние. Кажете сега какъв е случаят с тази декларация, която беше подкрепена от четири парламентарни партии, която изискваше от канцлера да поиска въвеждане на предпазна клауза по Глава “Правосъдие и вътрешни работи”. Михаил Щюбген: Аз не можах да разбера напълно въпроса. Водещ: Въпросът е такъв: няколко дни се говори за една декларация, според която Бундестагът изисква въвеждането на предпазна клауза по Глава “Правосъдие и вътрешни работи” от 1 януари 2007 г., веднага с членството. Михаил Щюбген: Да, сега вече е ясен въпросът. Ние, всъщност, искахме да обясним следното, че германският Бундестаг, всъщност, само искаше да предложи по този начин на Европейската комисия тези неща. Германският Бундестаг смята, че европейската заповед за арест не бива да се предлага, но и също така и признаването на присъдите, които се произнасят в новите страни-членки, нали, България и Румъния. Т.е. това трябваше да стане от 1 януари 2007 г. ако още в двете страни реформите не са докрай проведени в тази област. Европейската комисия обаче от своя страна няма да направи още нищо в тази област от 1 януари 2007 г. Това е всъщност една точка, по която имаше известни различия в мненията в германския Бундестаг. Водещ: Добре. Последно, такава декларация гласувана ли е от Бундестага или не е? Михаил Щюбген: Да. Да, Бундестагът прие такава декларация. Водещ: Какво означава това политически? Михаил Щюбген: От политическа гледна точка това означава, че германският законодател предлага на нашето правителство да съобщи на Европейската комисия, че в такива случаи трябва да се внимава, а не трябва да се приема. Всъщност, решението обаче по какъв начин ще се задействат механизмите в действителност, това всъщност е изключително право на Европейската комисия. Водещ: Добре, така да завършим. Благодаря ви! Това беше говорителят на парламентарната фракция на ХВС-ХСС Михаил Щюбген с информация от това, какво вчера се е случило в Бундестага. Както се разбра, ратификация плюс декларация, която, чрез която германското правителство ще иска от Европейската комисия налагане на какво точно, това не, вие казвате тук докато слушате, че не е точно предпазна клауза. Меглена Кунева: Това е част от възможността за налагане на предпазна клауза в една в една ограничена нейна част. Това е съдебно сътрудничество. Има две съставни части тази клауза “Правосъдие и вътрешен ред”. Едната е полицейско сътрудничество другата е съдебно сътрудничество. ЕК е напълно наясно с това. Това е записано и в нашия договор, че тази клауза за разлика от другите може да бъде провокирана и от страна членка. Т.е. да представи на ЕК материал за обсъждане. Но ЕК си запазва, както чухте и г-н Щюбген, го подчерта, ЕК бидейки пазач на договорите, тя си запазва изключителното право да предложи или не такава мярка. Имам всички основания да смятам, че поне до март следващата година това в никакъв случай няма да бъде политика на комисията, защото ние имаме да изпълним няколко предварителни условия, които са записани във финалната част на доклада и ако всички върви, както трябва през март ще има доклад на ЕК. Тя всъщност ще даде оценка, която много може да повлияе. Водещ: ... почти 2/3 мисля, че от германския Бундестаг застанаха зад тази декларация. Меглена Кунева: Те застанаха също така и с членството 1 януари 2007 година за двете страни. Водещ: Безспорно. Меглена Кунева: Вътрешнополитическият анализ, разбира се, е работа главно на техните политици. Водещ: Т.е. вие смятате това за някакъв вътрешен проблем. Меглена Кунева: Анализът, защото в много, разбира се, че това засяга нас, преди всичко, изобщо климатът в Европа. В много страни 1 януари 2007 година за финала на петото разширяване, трябва да даде първо, сигнал за следващата политика на разширяване и освен това да направи ЕС по-дисциплиниран. Аз лично смятам, че това е правилно като сигнал, включително и към нас и мисля, че ние няма защо да се оплакваме от това. Както каза и г-н Щюбген, ако нещата вървят добре първо, имаме срок до края на годината. Аз мисля, че много неща могат да бъдат свършени със сигурност, в законодателно отношение, ще бъдат изчистени и оттам-нататък да знаем, че законите се прилагат и че това не става от само себе си, просто трябва да се настоява затова. Журналист: А в основата на проблема, правилно ли разбирам, че става въпрос за правосъдието и съдебната система? Меглена Кунева: Да, затова, за което говори г-н Щюбген е концентрирано и декларацията е концентрирана главно върху съдебната система. Би било чудесно, ако нашата съдебна система има много по-активен подход, защото някак си, не е възможно за европейската заповед за арест, което значи да признаеш присъдата и да можеш да изпълниш, ако има извършени следствени действия или ако е извършена до края съдебната част, да може да нейното изпълнение, така да се каже, да отиде в друга държава. Ако нещо, до което нашата съдебна система е стигнала до финално решение, но трябва да се приложи в Германия или във Франция, достатъчно сигурни да са в нашето правосъдие, че да могат да го направят. Както и обратно обаче и точно затова трябва много да се внимава с тези рестрикции. Аз смятам, че ние признаем и изпълним едно решение на един френски, един германски, гръцки и т.н. съд. Това е начинът да се учим взаимно и това е добре за нашата съдебна система. Тук обаче не можем да говорим нито изпълнителната власт, нито законодателната. Водещ: Значи това е проблем вътре в съдебната система. Меглена Кунева: Аз смятам, че Висшия съдебен съвет, това е органът, който управлява, това е властта, която управлява така да се каже съдебната система. Това означава независимост на властите, но и отчетност. Аз искам да знам като гражданин на тази страна, какво мисли съдебната система. Водещ: Отиваме към четвъртата поправка, която не е ясно всъщност. Меглена Кунева: Да, но това е законодателен акт. А на мен откровено казано ми липсва прочита на самата съдебна система. Журналист: Г-жо Кунева, как ще защитавате интересите на потребителите? В смисъл, кои са основните проблеми свързани с тази тема. Меглена Кунева: Вчера има първи разговор с това звено, което се занимава с публични комуникации в ЕС. Много интересно. Вашите колеги там предупредиха да избягвам да говоря в началото, поне докато не съм успяла да проведа необходимото количество разговори с всички в тази област, в която, ако ме одобрят ще работя. Да избягвам публични изявления, защото е много сложна ситуацията. Това е една област, в която се преплитат толкова много интереси, всички много внимателно ще слушат, ще се провижда подтекст във всяко едно изречение. Може би дори и там, където го няма. Но иначе това е много интересна политика. Аз съм по някакъв начин облекчена от факта, че това е част от преговорните позиции. Това е 23 глава от нашите преговори. Имаме между впрочем много добър ръководител на работната група, много знаещ човек. Тя се води от Министерство на икономиката, но вътре има околна среда, вътре има индустрия, вътре има гражданско общество и да – 450 млн. потребители. Има няколко спорни директиви, които все още не са успели да намерят реализация като тази например за потребителския кредит. Така че, материята е много интересна. Голям късмет е за мен, че комисарят, който досега се занимаваше с нея е от новите страни членки. Ние добре се познаваме от времето на преговорите и естествено, че има някакво добро разбиране, съвсем свежа им е паметта, какво е да започваш в ЕК и да преминаваш трансформацията от страна кандидатка в страна членка. Журналист: Да ви върна в състоянието, което все още сте в момента, министър по европейските въпроси. Меглена Кунева: Много ще съм ви признателна. Журналист: Не, то е по-скоро, как да кажа, за самоусещането на българите като – аха, вече граждани на ЕС. Снощи прегледах някакви поустинги под публикацията, че вие вече сте номинирана официално за еврокомисар, поемате защитата на потребителите. Имаше много, най-различни забележки, включително и по-остри като – как така България да отговаря за защитата на потребителите, все едно Либия да отговаря за човешките права. Имаше няколко поустинга на потребители на “Топлофикация”. От тази гледна точка, според вас, българските граждани, въобще за тази цялата промяна, която се говори на манталитет и т.н., съвсем очевидно е, че не са подготвени за това нещо, с което ще се сблъскат. Ще си останат част от хората фрострирани, много малка част от тях информирани и в състояние да търсят някакви права, което пък означава, че някакви органи, институции и механизми не са работили. На какво ще разчитаме, на това, че някакви европейски правила и механизми самостоятелно ще се задействат или че от хората трябва да се очаква някаква активност? Ето, например, ако вие се сблъскате с аналогичен случай като със софийската “Топлофикация”. Меглена Кунева: Нашият опит. Журналист: Само да вмъкна, каквото сме записвали, случаи с енергоразпределителните дружества, монополите един вид е монополи. Меглена Кунева: Всъщност вие очертахте това, което аз от вчера през нощта си мисля, какво ме чака, къде ще бъде най-трудно. Много ще разчитам, ако това, разбира се, остане в портфейла и ако успея с Европейския парламент, никак не бива да се забравя. И освен това не всички са съгласни с тези политика в ЕП. Знаете, че има поне 100 европейски парламентаристи, които изобщо не са съгласни с ЕС и с ЕК. Така че няма да е лесно. Мисля че без активно съдействие с тези организации на потребителите, неправителствените оранизации, няма как да се разчита на успех. Никой не идва, никъде по света, за да ти предложи правата и след това да наблюдава и да се грижи твоите права да бъдат спазвани. Всичко това е въпрос на лична активност. Една от страните, по силата на професионалната си квалификация съм много пристрастна към екологията. Това ми беше и докторската дисертация. Изобщо смятам, че това е голяма кауза за юристите. Една от страните, които от 80-те години бележи страхотен, рязък напредък, САЩ. Те започват цялото си поколение екологично законодателство, започват през неправителствените организации. Така че околната среда е един много типичен пример за граждански натиск, затова че държавата върви напред, благодарение на това, че някой си търси правата. Ако никой не си потърси правата срещу “Топлофикация” или срещу електроразпределителните дружества, държавата ще се намеси тогава, когато това е престъпление, когато се засягат нейните интереси, измама, неплащане на данъци, например и т.н. Но никой няма да защити вместо теб нещата. Много интересен правен способ тук, между впрочем, и т.нар. групов иск, непознат в нашето право, доскоро. Ние малко от романите на Гришъм повече го знаем, но ето една възможност, която нашата страна тепърва ще използва. Между другото страхотно поле за работа на юристите. Ако някой реши да се посвети на това и аз лично смятам, че може да работиш ... в началото, но трябва да ти харесва, трябва да го искаш това, да имаш мотив да го направиш. Водещ: Откъсвате ли се от българската политическа система като отивате в Брюксел като еврокомисар? Меглена Кунева: Не. Водещ: Част от коя политическа система ставате, всъщност. От общата европейска или оставате в някакъв смисъл с един крак в България? Меглена Кунева: Аз съм си съвсем в България. Това че ще работя за определен период от време... Водещ: ...физически... Меглена Кунева: Не само физически, естествено че винаги ще ме интересува най-вече това, което става с нас. Водещ: Има ли например, се питам, властово отношение между вас, когато станете еврокомисар и българските министри, българският министър-председател? Меглена Кунева: Не, това между другото беше някакъв много зле изчислен капан по време на това предварително публично говорене. Колко бил важен този политически пост национално. Значи, нямам намерение да конкурирам, която и да било власт. Водещ: Това е интересно, затова ви поставям въпроса. Меглена Кунева: Не дай Боже, някой да си помисли, че мога, с която и да било от институциите или пък, понеже това е изпълнителна власт с ЕК, с Министерския съвет. Това е просто абсурд и пак ще кажа, ако някой го е пуснал, просто, за да провери нещата много зле ме е изчислил. Журналист: На практика, то може би, вие преди малко казахте, че едва ли ще го коментирате, избягвате този разговор, но може би да припомним на зрителите през лятото при гостуването на вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин в един пресклуб, стана дума за избора на български еврокомисар. Той тогава разсъждаваше на глас, смяташе, че трябвало да има номинации от правителството, въобще за всичките тези назначения, че трябва да има дебат в парламента, да се мине през парламента. Трябвало да се обсъди кои са ни най-конкурентните за България области. Еврокомисарят да бъде в такава, в която сме силни – транспорт, енергетика и т.н. И кой знае защо сега никой не обяснява нито защо този дебат не се е състоял, нито как така в парламента набързо си промениха вчера дневния ред. Там мушнаха за конституционния съдия, въобще парламентът си трае, забелязвате. И за еврокомисаря и за останалите назначения, по никакъв начин не питат. Действително, аз не твърдя, че, в смисъл, нямам представа в другите държави какъв е бил механизмът. Виждаме в съседна Румъния, че поне там политическият пазарлък е по-откровен. Говори се от един месец, спрягат се имена и все пак обществеността е имала възможност да притегли някакви аргументи. Начинът, по който станаха нещата при нас, в смисъл, този европейски прощапулник смя да твърдя, че по никакъв начин не беше европейски. Начинът, по който всичко това се развива. Водещ: Коректно ли е вие да дадете оценка, поне опитайте на останалите назначения, начинът по който бяха направени. Меглена Кунева: Можем, ако искате да говорим за процедурата, понеже Стояна предложи всъщност тази тема. Каква е нашата процедура, готови ли сме ние като процедура да отговорим говорим на договор, защото ние по договора трябва да излъчим. По договор е казано – България, според нашата Конституция, мисля че беше чл.105, се казва, че МС отговаря за вътрешната и външната политика. По отношение на Народното събрание. Там имаме чл.84, там имаме изброено нумеросклаузос точно какви са правомощията на Народното събрание. Там отсъстват правомощия да избира комисар, съответно Сметна палата, съд и т.н. Това нещо го няма. От чисто юридическа гледна точка, аз си мисля, че когато има изброени правомощия. Това между впрочем много честа практика е да не се изброяват едно по едно прамощията, а да се оставя по-широка дефиниция, както е по отношение на МС – спорът с Конституцията. Случаят с Народното събрание имаме конкретно изброени правомощия. Аз обаче искам да кажа, че непременно ще отида в парламента, непременно ще предоставя възможност на всеки, който иска да зададе въпрос и преди да започне изслушването в ЕП, аз ще искам да бъда изслушана пред българския парламент. Между впрочем... Водещ: Вие сигурно ще отидете и вие до голяма степен го казвате – консенсусна фигура на много нива и на много кръгове. Но ако това не беше така, проблемът щеше да е много по-силен. Меглена Кунева: Да. Аз съм благодарна на няколко социологически агенции, които поискаха да направят проучване на общественото мнение, което на мен лично ми дава допълнително спокойствие, освен изборът, който формално е направен, че имам подкрепа. Много е важно, когато започваш една работа, освен това толкова нова, все пак да имаш подкрепа. Иначе това е публична работа. Тя се обезсмисля, ако нямаш подкрепа. Но иначе по отношение на представителите ни в Европа на регионите, в икономическия и социален съвет, там имахме предложение от самите организации. Няма нарушение на процедура, поне това аз мога да кажа. Журналист: Да, не става дума за нарушение на процедура, как да кажа, става дума за това, че отново за ключовите позиции решението беше взето от един такъв измислен, неконституционен орган, какъвто е този съвет на коалицията. Меглена Кунева: То мина през Министерски съвет. Вчера има решение на Министерски съвет. Журналист: На практика, ами то е така, след това нали на този орган ... Водещ: Да, но Министерски съвет конфедиализира практически някаква среща на кафе. Журналист: Той официализира, той каквото реши, то след това едва ли не има задължителна сила и за Министерския съвет и за Народното събрание, което си е един, как да кажа, наш проблем от година и половина. Журналист:Доста по-цивилизовано взехме решението специално за българския еврокомисар, отколкото Румъния. Дебатът в Румъния очевидно е много тежък, но политически натоварен. Мен по-скоро ме учудва европейският път на взимане на решение за еврокомисар. Значи, първо определяме личността и след това й възлагаме някакви определени отговорности. Меглена Кунева: Да, така се оказа. Журналист: Което според мен е доста странно от български прочит. Меглена Кунева: Това е изискване на Европейската комисия. Значи, изрично, изрично президентът Барозу беше казал, че няма да разпредели ресорите. Не забравяйте, че ние влизаме по средата. Значи, всъщност и за българския и за румънския комисар най-трудното е, че ние просто няма как да участваме в предварителното разпределение на портфейлите. По въпроса за транспорта и енергетика наистина много интересни ресори, само че това беше един общ ресор по времето на Лойола Паласио, предишният комисар. Този портфейл беше заедно – транспорт и енергетика. Отново да се дели този ресор, плюс това енергетиката няма как да се раздели като, познавам структурата просто на тази главна дирекция, нито пък транспортът. Докато тук се оказва, че имало още в началото, това така в последствие разбирам, че имало нагласата за много самостоятелна политика, защита на потребителите, т.е. добре обособена, да бъде по този начин отделена от сегашния потрфейл. Журналист: Ясно ли е за какво ще (...) румънският ви колега, който и да е той. Меглена Кунева: Не, не. Мисля, че сте прав, че всъщност идеята беше да бъдем представени заедно, но президентът Барозу ... Това е един сложен фактически състав, както казвате вие журналистите. Журналист: Много криминално звучи. Меглена Кунева: Значи, трябва да имаме най-напред номинация от наша страна, но тази номинация трябва да бъде одобрена най-напред от комисията, от комисарите, от колежа на комисарите и след това вече и от парламента. Т.е. за нас доброто беше, че пет минути, след като се получи предложението от българска страна, то беше веднага прието и затова казах, че е добре свършена работа предварително. Консултациите са добре направени предварително. Водещ: А какво може да стане практически с румънеца, могат ли да го отхвърлят? Меглена Кунева: Не ми се иска аз да говоря на тази тема. Водещ: Не, не, чисто формално. В смисъл не се ... Журналист: Всичко може. Миналата година, и докогато там избираха екипа на Барозу имаше проблем с един италиански ... Меглена Кунева: Да, това беше в парламента. Парламентът е голям, голям препъни камък. Значи, това никак не е просто. Вчера разбрах пак от вашите колеги, разбрах, че ще ми дадат да гледам на видео прослушването на комисарите от предишната комисия, за да не преживея шок, в момента, в който това ми се случи и на мен. Казаха ми, разбира се, да не очаквам, че всички ще бъдат много приятелски настроени, че това е конфликт на политика, защита на потребителите, и да не смятам, че нещата ще минат леко. Както се казва – нищо лично. Журналист: Има ли ревност, между другото от държателите на, досегашните държатели на ресори. Меглена Кунева: Не, не, не. Най-хубавото е, че Киприану беше изключително сърдечен. Той настоя да ме види веднага след, след президента Барозу, пак казвам, че ние се познаваме и това ми дава допълнително, допълнителна сигурност. Каза ми, че ще, разбира се, ще имаме възможност още дълго да говорим, че всички подводни камъни ще ми бъдат ясни предварително. Аз по никакъв начин не искам, няма да наруша желанието си да имам собствена визия, ще го направя, но едновременно с това искам да покажа приемственост и екипност, защото само така се успява. Журналист: А какво трябва да се случи сега с поста, който досега заемахте, министър на европейските въпроси, сигурно имате и някаква позиция кой трябва да го заеме. Меглена Кунева: Не, не, аз първо ... Водещ: Това не е Владимир Путин, който ще си посочи наследника, обаче още не го бил измислил. Трябва ли да се запази такъв министерски пост? Меглена Кунева: Значи, най-напред искам да кажа, малко да се върна към това, което Стояна спомена, всички имена, които аз следях чрез вас в пресата, чрез пресклуба, бяха много достойни, които се споменаваха за комисар. Искам да кажа също, че изборът, който страната ни е направила по отношение на съдиите, и двамата ги познавам лично, е безупречен. Ако можех да гласувам някъде за тях, бих гласувала без всякакво съмнение и за г-н Арабаджиев, и за г-н Чипев. Не познавам госпожата, която е в Сметната палата, но това е много специфичен, там има професионални изисквания, да е работила тази работа, да е била член на Сметната палата, сигурна съм, че изборът е също така много добър. Аз нямам, нямам съмнение, че този въпрос ще бъде разгледан най-напред от страна на премиера и от коалицията, разбира се. Не съм чула досега някой да иска този пост да отзвучи, ако мога така да кажа, в следващата година. Мисля, че тази координираща роля, макар и доста конфликтна, е много важна, на министъра по европейските въпроси. Водещ: Т.е. според вас трябва да има министър на европейските въпроси. Меглена Кунева: Да, мисля, че това, мисля, че това е полезно и не събужда абсолютно никакви, никакви възражения, поне аз не съм чула, включително и на административно ниво вътре в Министерския съвет. Аз смятам, че може би ще има различни обсъждания, но както и в другите случаи досега може да има различни имена, важното е накрая да стигнем до едно име и то да е най-доброто. Журналист: И да бъде от НДСВ сигурно, защото все пак имаме споразумение 3-5-8 и то продължава да действа. Меглена Кунева: Мисля, че НДСВ е успявало да излъчи добри професионалисти винаги, нямам съмнение, че това ще бъде така и сега. Има хора, които са подготвени, които са натрупали опит. Всъщност, нека да си го кажем откровено, няма чак толкова много подготвени хора във всяка една област, това е във вашата професия, това е във всяка една професия. Когато аз сега се опитвам да си помисля кабинета на комисаря, който ще има много малко българи, той е общият брой на хората. 11 човека са, 10-11 човека е така нареченият политически кабинет. Там правилата са, че максимум четири могат да бъдат от страна на България и, че трябва да имаш минимум три националности в другата част, т.е. да няма такива крепости. Националности ... Журналист: Българщината. Меглена Кунева: ... да се заформят. И когато започнах да мисля, тъкмо си кажа ето този човек е прекрасен, аз естествено ще го обсъдя и с колегите си, и си казвам, а кой на негово място тука. Мисля, че всички, всички вие сте хора, които работите с екипи и знаете какво, какво означава това. Започнахме отново от поста, започнахме говорейки за министри, но въпросът е да се намери човек, който да свърши работа. Това е много важно, не ни е безкраен, не ни е безкраен капацитетът. Дай Боже да започнат да се връщат българи от чужбина, сега има повече възможности за работа, просто няма как друг, да намерим друг начин бързо да се уголемим и да има повече желание да се учи и като се знае, че можеш да използваш наученото, повече хора да искат да го правят. Между впрочем, знаете ли, че вашите цветове са напълно в съзвучие с финландско председателство, същите са. Водещ: Така ли, не сме ги правили нарочно. Меглена Кунева: Трябва да ги смените, трябва да ги смените ... Водещ: ... с германското, от следващия сезон. Меглена Кунева: Не знам какви ще са цветовете, но тези са съвсем точно. Водещ: Не знам дали така да завършим или да ви питам, г-жа Кунева, около НДСВ вчера, вчера ли, не оня ден е имало политически съвет, на който са дискутирани някакви вътрешно-партийни проблеми от типа, че лидерът иска всеки да му пише доклади, той да ги чете ... Меглена Кунева: Не съм била на този политически съвет, но е много, много добре, че ми давате възможност да кажа за НДСВ. Аз четох съвсем наскоро, преди два дни, едни изследвания на НЦИОМ за подкрепата 98% от страна на НДСВ към работата, с която съм се занимавала и мисля, че това е много, много важно за мен и искам да благодаря. Начинът, по който Симеон Сакскобургготски направлява процеса вътре в партията, сравнявайки с начина изобщо на управление, е точно това, от което имаме нужда. Никой, никога не е бил спрян да даде идея, никога неговата идея не е била иззета от лидера, за да може той да направи максимума от нея, т.е. винаги дава възможност да се изявиш и никой не е бил спрян да работи. Ако това можем да го направим, давайки идеите си и след това да стане нещо, нещо цялостно – чудесно. Но пак казвам, за изминалите години преди, преди този мандат никой, нито от министрите, нито от парламентарната група може да каже и една дума, че е бил спрян да си развие идеята, това е страшно важно. Слава Богу, и в този кабинет, аз специално за моята работа говоря, никога не съм била в ситуация да не се окаже подкрепа. Министър-председателят е много важна фигура, ако той не те подкрепя, не можеш да си свършиш работата както трябва, моята специално. Водещ: Добре. Скромният ми опит за критична гледна точка не сполучи. Журналист: Един въпрос само още. Ограниченията, които Великобритания налага за българските работници на техния пазар на труда, какво ще кажете, как ще ги коментирате. Меглена Кунева: Ами, аз бях във Великобритания, говорих с моя колега Джефри Хум. Откровено казано, според мен поне тази част, която подкрепят отварянето на пазара, които подкрепяха и при десятката, се чувстват неудобно, затова, защото Великобритания беше един любим пример не само на нас. Беше любим пример и на Европейската комисия, че отварянето на пазара, техният ръст е много по-висок отколкото на страните, които затвориха пазара си. Как можем да бъдем конкурентно способни ако това, което е гръбнакът на конкурентноспособността, мобилната, мобилността на работната сила бива затворена. Това не е политика на Европейската комисия освен това и аз много бих искала да имаме наистина такъв тип силен глас на ЕК, която, първо да може да успокои страховете на някои страни и второ, тези политики, които са страшно важни за целия Европейски съюз, не да се затваряме в черупките си, да станат факт. Барозу също изрази между впрочем разочарование от това, че има връщане назад. От друга страна пък малко ми е жал за великобританците, защото те бяха онези смелчаци, които отвориха пазара си за 10 страни, не за 2, за 10 страни, и сега животът не е справедлив. Водещ: Сега ще се лишат от присъствието на български, качествени кадри. Меглена Кунева: Не, от качествени няма да се лишат. Точно от качествени няма да се лишат, защото те избраха между другото далеч по-интелигентния начин, не затваряне на пазара, а квотите. Това е по-добре, отколкото тези страни, които затвориха пазара си изобщо. Това не е просто, това не е добра, това не е правилна, това не е европейска политика и ужасно съжалявам, че това не е разбрано навсякъде. Водещ: Добре, благодаря ви! Приятен ден! Това беше едната част на пресклуба, ние ще продължим още малко.

27 Октомври 2006 | 14:37 | Б Н Т