Доц. Юлия Джоргова, ръководител на Клиниката по кардиология в болница “Св. Екатерина” пред Агенция “Фокус” .


Фокус: Доц. Джоргова, как виждате приложението на телемедицината в България и възможностите, които тя предлага?
Доц.Юлия Джоргова: Телемедицината навлиза не само в България , а в цял свят. Тя не е нещо ново. Сега с по-големите технически възможности телемедицината има повече възможности. Тя е много важно нещо. Телемедицината има приложение не само в една област, но основното приложение на този първи етап ще бъде в колите за Бърза помощ. Знаете, че инфарктът не е много проста диагноза. Далеч не винаги колегата от Бърза помощ или който и да е колега, който достига пръв до пациента е убеден в екзактността на диагнозата. В такива моменти е много добре и подходящо той да може да изпрати кардиограмата на пациента с възможностите на телемедицината до специалист-кардиолог, който да му даде съвет и да се започне веднага лечение. Знаете, че особено за инфаркта минутите са важни. Това ще даде възможността за едно по-ранно и по-екзактно лечение на пациентите, започващо още в техния дом или в колата на Бърза помощ. Отделно от това, в кардиологията има много области, при които пациентите се нуждаят от продължително проследяване. За съжаление това изчерпва много финансови средства на болниците, както и много време на лекарите. Едно такова проследяване, ако може да се прави с възможностите на телемедицината, ще изисква един човек, седящ пред един компютър, който да проследява например пациенти с пейсмейкъри, които би трябвало да се следят. Едно е пациентът да идва един път месечно или през ден на преглед – това изчерпва много сили на болницата, както и финансови средства и персонал, но дава сигурност на болния. Ако можем да комбинираме и двете неща – сигурност на болния и значително по-малко сили и персонал от страна на болницата, ще имаме едно добро обслужване за много по-малко пари. Това са пациентите със сърдечна недостатъчност, които изискват едно по-екзактно следене. Това са също и групата на трансплантираните пациенти, която се очаква да се увеличи. Въобще това са пациенти с хронични заболявания, които се нуждаят от контрол. Т.е от едната страна са пациентите с остри заболявания, които имат нужда от бърза и спешна диагноза, а от друга страна са пациентите с хронични заболявания и с различни видове апаратно проследяване – като пейсмейкърите, които се нуждаят от чест контрол от страна на лекар.
Фокус: Казахте, че телемедицината първо ще бъде приложена в спешните екипи - какво означава това, до колко се намалява възможността за настъпване на смъртен случай?
Доц.Юлия Джоргова: Аз не отговарям за снабдяването с такава медицина на Бърза помощ в България. Мога да говоря само за „Св.Екатерина”. Би било добре такова нещо да се приложи в линейките. Нямаме екзактни цифри и данни и не мога да боравя с химерни проценти за това с колко ще намалим смъртността. Мога само да кажа, че близо 50% от пациентите с остър инфаркт или стигат късно или умират в първите часове. Малък процент от тези пациенти да обхванем навреме, ще се получи голям социален ефект в обществото. Още повече, че сега нашата специалност придоби не само гражданственост, но като че ли излезе на мода инвазивната и интервенционална медицина. Това е поради една причина – възможностите за адекватно лечение на острия миокарден инфаркт, който е един от най-сериозните убийци в нашето общество. Нито една страна в Западна Европа и САЩ нямат достатъчно инвазивни лаборатории, така че пациентите директно да бъдат изпратени за първична ангеопластика. Създават се такива мрежи, но никъде не може, дори и най-богатите страни да обхванат напълно населението. Все още масово се използва лекарството, което разтопява тромбите за пациентите, които са в периферията или далеч от центрове с инвазивна лаборатория. Това лекарство върши чудесна работа, ако се приложи в първите минути или до шестия час, но най-ефективно е ако се използва до първия час. Когато е приложено до първия час, то е напълно адекватно с първичната ангеопластика. Даже до шестия час то има положителен ефект и има достатъчно време пациента след това да се закара до болнично заведение. Преди няколко години се закупи такова лекарство с идеята да се използва в колите за Бърза помощ. Но се оказа, че по-трудно се взима решение, когато лекарят е сам и носи отговорност. Не винаги е лесно да се вземе решение, когато си в такава ситуация. Тук телемедицината ще помогне много.
Фокус: Т.е своевременно ще може да се постави диагноза и да се приложи адекватно лечение?
Доц.Юлия Джоргова: Да, и да се приложи правилното лечение или да се закара на правилното място. Да не се губи време и да се закара не в периферна болница, а направо в център с възможности.
Фокус: Ползите за пациентите са ясни, а какви са те за лекарите?
Доц.Юлия Джоргова: Има голям процент от пациенти, които пристигат в болницата с гръдна болка, която не се оказва инфаркт. Има и един не малък процент от пациенти, които са т.нар. хроници, които се проследяват в болницата. Това отнема време и персонал. Ако имаме възможност с телемедицината още по пътя в линейката да определим дали е инфаркт или не, то тогава пациентът ще се закара в болница, където може да му се помогне повече. Това спестява и време, и пари. Най-важното - облекчава работата и освобождава времето на персонала на болницата да се занимава с по-тежко болни. Например, представете си, че има 300 души с пейсмейкър, които трябва да идват тук два пъти месечно, да бъдат контролирани за това какво се е случило през този период и дали пейсмейкърът е функционирал нормално. Всичко това може да се направи от един компютър и ежедневно да дава информация на доктора, която е необходима.
Фокус: Кога тук в България реално може да бъде реализиран такъв проект?
Доц.Юлия Джоргова: Ние вече сме започнали да работим по този въпрос. Сега ще се постави един такъв апарат в една от нашите линейки. Надявам се съвсем скоро всичките ни линейки да бъдат екипирани. Но това е една разработка, която върви паралелно между лекари и инженери, за да се търсят най-добрите решения по въпроса. Макар че ще почнем да работим още сега в спешните случаи, ние ще продължим да го развиваме и да се обхванат повече области от кардиологията.
Фокус: Казахте, че в една линейка ще бъде сложен такъв апарат, кога може да се очаква това?
Доц. Юлия Джоргова: В понеделника най-рано. Тъй като в момента устройството е в Холандия, но тестовете могат да започнат и в понеделник.
Фокус: Готов ли е персоналът на “Св. Екатерина” за работа с тази апаратура?
Доц. Юлия Джоргова: Провежда се вече обучение с персонала на болницата. Колегите се запознаха с апарата. Така че ние сме готови. Апаратът ще бъде готов за предаване в болницата и в понеделник ще можем да започнем. И за нас е ново. Варианти на телемедицина сме имали и досега. Тези устройства са нови с много по-големи възможности, така че сега навлизат.
Фокус: Как ще бъде осигурено това устройство и кой поема разходите и на каква стойност са те?
Доц. Юлия Джоргова:Първото устройство ще ни бъде доставено без пари от фирмата собственик - “Силдекс”. То ще се тества. Това е все пак още и научна разработка на колегите и затова засега е едно устройство. След това болницата ще трябва да си закупи следващите.
Фокус: Как виждате сътрудничеството си със “Силдекс” и за напред?
Доц. Юлия Джоргова: Идеята за това сътрудничество не е сътрудничество за един ден и един апарат. Тук идеята е да продължим да търсим всички варианти, в които апаратът би ни вършил работа. Така че тука аз го виждам по-скоро като научен проект, а не само като чисто финансов ангажимент - като научен проект за развитие на възможностите на тази медицина. Така че аз се надявам, че това е началото на едно дълго сътрудничество, в което даже няма такъв превес финансовата част колкото научната част.
Фокус: Според вас трябва ли и държавата като цяло и по-специално здравно министерство да се ангажира със реализирането на такъв проект в национален мащаб колкото се може по-скоро?
Доц. Юлия Джоргова: Може би трябва да се започне първо с пилотни проекти и ако се докаже, че е добро тогава може би вече ще е време да се говори за цялата държава. В момента в цял свят има страхотен глад за медицински кадри. Много специалности се оголиха. Липсата на сестрински персонал навсякъде е драматична. А апаратът дава възможност за спестяване на време, на личния медицински персонал. Идеята на съвременната медицина е постигането на кратък болничен престой. Медицината е много скъпо удоволствие. Колкото по-високо профилирана е болницата и по-съвременна е апаратурата в нея, толкова по-скъпа е издръжката на пациента в нея. Целта сега е максимално бърза диагностика, максимално бързо и адекватно лечение и пациентът да си отиде вкъщи или в добър рехабилитационен център, където и условията не са болнични. Ние разполагаме с апарати, които се закачат на пациента, който проследява 24 часа какво става с ритъма на сърцето или с артериалното налягане. След това пациентът идва, записът трябва да се свали и да се разчете. Пациентът през това време стои и чака, а може и нищо да не е засечено. А с новия апарат пациентът може спокойно да носи със себе си апаратчето през цялото време. Още повече идеята е компютърът да отсява, кое е важното, за какво е необходимо сътрудничество на лекар. Системата дава възможност за дълго контролиране на състоянието на пациента и то ежечасно и ежеминутно и за малък ангажимент като времеемкост на доктора. Не означава, че лекарят ще стои по цял ден и нищо няма да прави, а че ще се освободи и ще отдели повече време за тежкоболните.
Фокус: Може ли да се каже, че това е един вид превенция?
Доц. Юлия Джоргова: Абсолютно. Като се каже превенция, хората си мислят, че това означава да ядеш правилно, да не пушиш и да тичаш сутрин. Превенцията е една огромна област и тя включва много работи. Тя включва и това да има площадки за игра и спорт на децата още от детската градина. Но превенцията включва и коректното наблюдение на болния човек и превенция на усложненията на неговото заболяване. Превенцията включва и бърза и точна диагноза, защото бързата диагноза води до по-добро лечение и до по-ранно и по-пълно излекуване на пациента.
Цветомира ГЕОРГИЕВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---