Свещ


Свещта е символ на светлината и слънцето. На празника на лятното слънцестоене римляните подарявали свещи, за да помогнат на светлината да надвие мрака. По-късно християнството приема тази символика и я свързва със светлината на небесното царство, със светците и тяхната праведност. Свещта в техните ръце е радост от постигане на божеството, чистотата и сиянието на рая. В църковния канон свещите трябва да са задължително от восък. Приготвен от девствена пчела, той трябва да напомня за непорочното зачатие на Дева Мария. Свещи при гробовете се палят още от римско време. Може би като пожелание за радост и мир в задгробния живот. В християнството свещта е светлината на рая, а също и светлина по пътя на душата към него. Свещта не бива да угасва над починалия, за да може спокойно да отлети душата му. Пламъкът на свещта показва как от „тъмнината и смрадта на този свят" (според Дамаскин Студит) душата отлита към светлината на другия, към Бога. В същото време като аналог на слънцето, светлината и огъня, тя пази душата от демоните на мрака, особено опасни в този момент.
Свещта е и символ на възкресението. Поставена върху гроба, тя е мисъл, пожелание и надежда за възкресението на душата на починалия.
Свещите, палени на големи празници - Бъдни вечер, Коледа, Йордановден, Великден, Гергьовден, притежават голяма магическа сила. Със свещ на св. Варвара се гонят градоносни облаци.


За изготвянето на справка “Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.