Поливки



Поливки е една от най-разпространените обредни практики за лечение на болести и за разваляне на магии. Обикновено водата за Поливки се налива мълчешком от баячката привечер или рано сутрин преди изгрев слънце. Изисква се тя да е налята от девет места или от воденица левичарка (чието колело се Върти наляво). В нея се поставят билките в съответствие с болестта, която ще се лекува: клинавиче за болни от клини (безплодие, подутини в областта на слабините, нарушен менструален цикъл); тинтява, перуника, комунига и вратика за „змейчеви" (любени от змей) моми и невести; самодивски тръни и треби за хора, които са стъпили на самодивската трапеза или на самодивското колело (хорище); пелин и росен за „русалската болест" (ограма, урама - парализа); омайниче или дилянка за направата на магия за обич и раздяла. Поливки се правят най-често срещу сряда и събота на потайно място - под мост или под плодовито дърво, на кръстопът, край чешма, избор или кладенец. Болният се съблича съвсем гол и се облива с отварата. Поливки на любените от змей моми се правят в курника или на двора, като болната стъпва върху сено, тъй като в него също има изсъхнали лекови билки. Поливки на „завързан" (импотентен) младоженец се извършват върху веригата от огнището или върху ралото. Поливки на болни деца се правят от техните майки най-често под ябълково дърво. Недевствената булка се полива със студена вода или се къпе насила в реката. Вярва се, че водата от Поливки е опасна и ако човек стъпи в нея, заболява (поема болестта на изкъпания). Затова водата от Поливки се излива край плета и на места, където трудно стъпва човешки крак. Водата от къпането на мъртвец също се излива върху оградата или върху трендафил, защото ако човек стъпи върху нея, ще умре скоро.


За изготвяне на рубриката „Обичаи и вярвания” са използвани следните източници:
* Архив на Агенция „Фокус”
* Вакарелски, Хр. Български погребални обичаи. С, 1990;
* Големанов, Г. Материали по народна медицина. - СбНУ кн. 30, С, 1914;
* Архив на Агенция „Фокус”