Хляб



Във вярванията на българина хлябът е свещен. Той е дар носещ щастие.
Истински грях е да се изхвърли хляб (особено на нечисто място), да се газят трохи. Който нагази в трохи с хляб, ще ослепее. Деца не бива да играят с хляб и тесто. Трохи не се горят, защото „на оня свят с ръка ще бъдат вадени из огъня" или ще „гори житото", и не се метат към вратата, за да не се измете късметът на къщата. Който оставя много трохи след храна, казват „ще храни сираци". Ако лятно време след хранене трохите от трапезата се изтърсват на двора, с тях ще отиде и плодородието на житата и къщата ще остане без хляб. Ако това се прави в зимно време, няма опасност, защото житото вече е събрано в хамбарите.
Пред хляб лоши думи не се изричат, а за магии не се използва. През прозорец не се подава, „като на куче". На странник, почукал на вратата, или просяк хляб не се отказва. Хляб не се обръща обратно, с кората надолу, за да няма градушка.
Ако на път те срещне някой с печен хляб, е много добър знак.
Хлябът иска уважение към себе си и наказва, който не му го показва. Онзи, който яде хляб с немити ръце, ще ослепее, а ако малко дете яде горещ хляб, ще се разболее. Не е добре и когато хлябът се чупи с нокти, няма да има берекет в дома.
Свято е и всичко, до което се докосва хлябът. Затова и да стъпваш в нощви е голям грях и голямо зло ще сполети, който го направи. Ако животно прескочи нощви, ще донесе нещастие на дома.
Във всеки календарен или в семеен празник независимо какъв е произ¬ходът му - християнски или езически, хлябът заема важна функция. Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника.
Народът ни е свързал приготвянето на хляба с най-съкровени, чисти послания - символи, които трябва да са съответни на неговата святост, да осигурят и предпоставят очакваното плодородие, изобилие, живот. Жената, която меси, трябва да е „чиста", да не се „събира" с мъжа си, да не убива животно. Изискванията за ритуалното месене са още повече - жената не трябва да е вдовица, но трябва да е майчина и бащина, да е от първо венчило и с добра, здрава челяд и пр.
Когато моми месят за първи път, правят го на „хубав ден" - за такъв по-често се смятат понеделникът, срядата и четвъртъкът. В неделя не е хубаво да се меси.
При месенето на всеки ритуален хляб жената, която меси, трябва да е празнично облечена, закичена с цвете, здравец, китка или коприва, чисто измита. Месенето е истинско свещенодействие, както са хлябът и почитта към него.
Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото.
Обредният хляб съдържа в себе си идеята за непрекъснатостта на жи¬вота, за раждане, умиране и отново живот. Засяването на семето напомня умиране, покълването му - на ново раждане. Смляното брашно и опече¬ният хляб са своеобразни превъплъщения от природа към култура, от не¬контролируем към организиран и контролиран свят.
По своеобразен начин това превъплъщение е смисъл на всеки ритуал, който има за цел наместване на отношенията човек - общество - природа, преобразуващ ги, утвърждаващ раждане на едно състояние, хармония, статус, умиране на други (състояния, хармония, статус). Хлябът олицетворява ритуала, превръща се в основен негов веществен знак.
Чрез хляба участниците в обреда общуват помежду си, споделят и едни общи ценности, една участ, един дом, съдба. Това ги сближава, приобщава един към друг, приближава ги към търсеното ново състояние, към подреденост, към търсен статус - било то на родилка, майка, невеста и пр. Обредният хляб е средство на общуване между хората в семейството, обществото, с бродещите души от „накрай свет", тоест от света на мъртвите.
Смислов аналог на хляба в различните обреди е зърното, варено или не, приготвено като ястие или „посято" над участниците в ритуала, то при всички случаи символизира плодородието, изобилието, „набъбването" и увеличаването на реколтата. Свареното жито, царевицата и пр. са знак също и за обединяване, за цялост, присъединяване.
Разновидност на зърнените храни е и брашното, което също се използва широко в обредните практики. Когато родилката за първи път отива на гости с бебето, посипват лицето му с брашно, за да е все бяло. С брашно „се закичват" зълвата и деверът по време на засевки. В брашно или жито се бодат запалените свещи при погребение.


Обреден хляб

Обредният хляб има голямо значение и при родилните обреди. Предста¬вата за хляба като душа се свързва и с практиката бременната да омеси и раздаде топла пита в първия миг, в който детето помръдне, „оживее" в нея.
Хлябът е благодарност (за Богородица и нейната закрила) и защита (за родилката и новороденото), благослов и магия за сбъдване на всички по¬желания, които се отправят в този момент към малкото и майката. Хлябът е жертвоприношение, омилостивяване, вид общуване с божеството.
Почти всеки ден след раждането в дома се меси ритуален хляб. Веднага след раждането се меси Богородична пита. Част от тази пита слагат в це¬дилката (голяма домашна торба, която използват за люлка, а също и за носене малкото на гръб), в която детето лежи до 40-ия ден, а друга част зашиват в повоя му. Вярвало се, че магическата сила на хляба да предпаз¬ва от зли сили ще защити младенеца. Първата родилна пита обикновено се меси от момиче, което, от една страна, отговаря на изискването за ритуална чистота, а от друга - носи идеята за брак, плодовитост, раждане. От тази пита дават първо на родилката или отделят за бебето. С тестени пръсти месачката прави магия за хубава усмивка - допира пръстите си три пъти до бузката на детето с показалеца на дясната си ръка. Тестото (квас на живота), дясната ръка (знак за добро) и трикратното повтаряне като при всяка истинска магия трябва да сторят чудото и на бузките на малкото да засияят трапчинки.
Тази първа пита след раждането обикновено се чупи от бабата, по-рядко от две кърмачки (едната с момче, другата с момиче) или свекървата. На места три жени отхапват от питата, за да са ситни зъбките на детето. Или пък жена с мъжко и женско дете чупи питата, за да се раждат децата „шарени", тоест момчета и момичета. Ако желанието е за мъжки деца, от питата първо отхапва момче или я разчупват върху главата на момче. На втория ден се пече и раздава малка пита. На третия (на места на седмия) ден се меси Голяма пита или няколко хляба в зависимост от броя на гостите. Те обикно¬вено са жени с малки деца или бременни. Викат ги две жени (зуварки), пременени и накичени с китки. Поканата им е свързана с хляба: „Да дойдете на самуна." Хлябът се разчупва от бабата, която го слага на главата си. Всички благославят детето - да порасне, да е красиво и добро, да се ожени на добро място. Всеки е приготвил дар за него, най-често паричка.
На обреда побойници дошлите при родилката жени оставят конци от дрехите си, за да не отнемат съня на детето, като ги залепват с хляб за повоя. Питата за повойницата се прави, за да се ожени детето. Вярвало се, че ако не се направи тя, детето няма да се ожени и затова не са редки случаи повойница да се прави на позастаряващи вече моми и ергени с надеждата съдбата да се обърне за брак и венчило.
На места след връщането от храма при кръщение поставят детето върху пита или кръг. С пита се канят и кумовете за кръщение.
При кръщение натрупват хлябовете един върху друг и кумът поглежда зад тях.
Поканените за кръщение също носят пита. Част от тези пити оставят в сито при родилката и тя всеки ден до 40-те хапва по залък от тях.
След връщането си от църква на 40-ия ден родилката меси погача и я раздава.
При прохождането на детето пред него търкулват кравай, а майката меси пита и я раздава тичешком, за да е пъргаво и работно детето й.
Гадаенето за професията на детето на прощъпалника също е свързано с пита и наредени върху нея предмети.
При отбиването на малкото търкулват пред него кравай и това симво¬лично е знак за новата му храна - хляба, и заедно с това пожелание оттук нататък „да гони само хляба си".
С погача се кани кумът за първото подстригване на детето.



За изготвянето на справка “Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.