На 29 юни през 1931 г. начело на правителството на коалиция Народен блок застава Александър Малинов от Демократическата партия.

На същата дата през 1947 г. открива се първата вътрешна въздушна линия. Тя е по направлението София – Бургас.

През 1965 г. на 29 юни е създаден Съюзът на артистите в България.

2006 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие на Виолета Гиндева "за особено значимите ѝ заслуги към Република България в областта на културата и по повод 60 години от рождението ѝ“.

2004 г.

По инициатива на Международната комисия за опазване на р. Дунав, на денят 29 юни започва да се чества Ден на река Дунав.

2001 г.

НДСВ провежда преговори за коалиция с ДПС и ОДС, но ОДС отказват да се включат в управлението като партньор на НДСВ.

1994 г.

Министърът на финансите Стоян Александров подписва споразумение с банките кредиторки от Лондонския клуб за уреждане на българския външен дълг, който възлиза на осем милиарда долара.

Лондонският клуб е обединение на търговски банки, управляващо съкращаването и изпълняването на задълженията на страните с голям външен дълг.

Стоян Александров е роден през 1949 г. в с. Илия, Кюстендилско.

Завършва Висшия финансово-стопански институт в Свищов; кандидат е на икономическите науки.

В периода 1995 г. – 1999 г. е председател е на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Централната кооперативна банка и председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговските банки.

В периода 1981-1982 г. работи в БНБ в Кюстендил. От 1993 г. до 1995 г. е служител в управление "Финанси" в Окръжния народен съвет в Кюстендил. От 1975 г. до 1993 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство в София. В периода 1991 г. – 1992 г. е началник на Главно управление "Данъци" в Министерство на финансите и експерт в комисията по бюджет и финанси в ХХХVІ Народно събрание.

От 2 януари 1993 г. до 18 ноември 1994 г. е министър на финансите.

1977 г.

Държавният съвет на НРБ утвърждава "Основни насоки за опазване и възпроизводство на околната среда в НР България".

1968 г.

В периода 29 юни – 2 юли се състои посещение в България на генералния секретар на ООН У Тан.

У Тан (1909 г. – 1974 г.) е бирмански общественик, политик, дипломат. Генерален секретар е на ООН (1962 г. – 1971 г.) след гибелта на Дак Хамаршелд (1962 г.). Автор е на много книги по история на Бирма, история на международните отношения, за Обществото на народите и др.

1965 г.

Създава се Съюзът на артистите в България.

Съюзът на артистите в България е професионална творческа организация на артисти от драматичните и куклените театри, цирка, Българската национална телевизия, Българското национално радио, театроведи и педагози.

Основан е през 1919 г. като Съюз на артистите, музикалните и театралните служители към общия Работнически синдикален съюз. През 1937 г. колективен член на съюза става Българската циркова артистична организация.

Съюзът на артистите в България е създаден през 1965 г. Първи председател е М. Миндов. По-късно негови председатели са били Ружа Делчева, Любомир Кабакчиев и др. Издава театрален бюлетин. Член е на много международни съюзи и организации.

1960 г.

В периода 29 юни – 5 юли френският театър "Вийо коломбие" изнася шест представления в София по творби на Жан Жироду (на снимката) и Жан Ануи.

1947 г.

Открива се първата вътрешна въздушна линия. Тя е по направлението София – Бургас.

1945 г.

От 27 до 29 юни се провежда Учредителният конгрес на Общия студентски народен съюз (ОСНС).

ОСНС е създаден по инициатива на Работническия младежки съюз (РМС) и Българския общонароден студентски съюз (БОНСС). В ОСНС влизат студентите от БОНСС, Българския академичен земеделски съюз (БАЗС), Социалистическата студентска организация (ССО) "Ж. Жорес" и групите на студентите при Народния младежки съюз "Звено". Включилите се към ОСНС студентски организации прекратяват своето самостоятелно съществуване и се запазват само като секции на младежките съюзи. ОСНС си поставя за цел да съдейства за изграждането на единна младежка организация, която да защитава интересите на академичната младеж и да работи за демократизиране на висшето образование. С провеждането на конгреса на ОСНС на 2 юни 1946 на връх Вола (Стара планина) се полага началото на традицията ежегодно студентската младеж да се събира на това място и да полага своята студентска клетва под девиза: "Където народът – там и ние." През 1947 г. ОСНС влиза в състава на Съюза на народната младеж. Печатен орган на ОСНС е вестник "Студентска трибуна".

1931 г.

Начело на правителството на коалиция Народен блок застава Александър Малинов от Демократическата партия.

Народен блок е политическа групировка, образувана на 30 май 1931 г. в навечерието на изборите за ХXIII Обикновено народно събрание от Демократическата партия, Радикалната (до 1922 г. – Радикалдемократическа), Националлибералната партия (крило Г. Петров), Българския земеделски народен съюз "Врабча 1" и БЗНС "Стара Загора". В проведените избори Народния блок спечелва мнозинството и поема управлението на страната. Кабинетът е съставен от Александър Малинов, лидер на Демократическата партия, която има доминиращо положение в коалицията.

1903 г.

В местността Петрова нива в Странджа в продължение на четири дни (28 юни - 1 юли) се провежда конгресът на Одрински революционен окръг, взел решение за въстание на Преображение. Ръководството на ВМОРО решава вдигането на въстанието с гласовете на 47 делегати от Малкотърновски, Лозенградски, Бунархисарски, Мустафапашански, Дедеагачки, Чокенски и Ахъчелебийски революционен окръг. Конгресът е открит от инспектора на четите Михаил Герджиков. За ръководство са определени Васил Пасков, Велко Друмев и Атанас Разбойников.

1884 г.

Правителство на крайните либерали, начело с Петко Каравелов поема управлението на страната.

Петко Стойчев Каравелов (на снимката) е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (днешна Българска академия на науките). Роден е в Копривщица на 24 март 1843 г. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание от 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на Първото Обикновено Народно събрание. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март – 28 ноември 1880 г.), министър-председател и министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 г. – 27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг, Каравелов емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884 г. – 9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884 г. – 1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885 г. – 9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885 г. След детронацията на княз Александър I Батенберг Петко Каравелов е председател на временното правителство (12 – 16 август 1886 г.) и член на Регентството. По време на управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) е в опозиция и отстоява своите русофилски убеждения. След убийството на министър Хр. Белчев (март 1891 г.) е осъден на дългогодишен затвор. Освободен е след амнистия през 1894 г. Един от ръководителите е на Либералната партия от нейното създаване. През 1896 г. той става основател и председател до края на живота си на Демократическата партия. Министър-председател и министър на финансите е (19 февруари – 21 декември 1901 г.) и е управляващ Министерството на народното просвещение (25 април – 21 декември 1901 г.). Под влияние на международната финансова криза и поради направените външни държавни заеми си подава оставката. Една година по-късно – на 24 януари 1903 г., умира. По време на своето управление Петко Каравелов се стреми към създаване на условия за замогване на селското население, прокарване на умерен протекционизъм, строги икономии и максимално използване на националните ресурси. Заедно с М. Дринов и К. Иречек следи за развитието и субсидирането на Българското книжовно дружество и издаването на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Поставя начало на инициативата за създаване на Дружество за разпространение на полезни знания сред народа и на сп. "Библиотека "Свети Климент".

1881 г.

В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател на дружеството е Васил Диамандиев.

Българо-македонското благотворително дружество е основано в края на декември 1884 г. в Русе с председател Христо Иванов. Освен благотворителна дейност то си поставя за цел още да подпомага работата на Н. Живков в издаването на в. "Македонец". Поради разногласия със своите съмишленици в София избира ново ръководство начело с Васил Диамандиев. Изключените от дружеството Константин (Коста) Паница и Н. Живков основават ново дружество, наречено "Искра", което също си поставя за цел подпомагане борбата на македонските българи за освобождение. То се обявява за централно и полага усилия да изгради свои клонове в различните краища на Княжеството. Както първото, така и второто дружество не оставят някаква особена трайна диря и скоро прекратяват своята дейност.

Васил Диамандиев е учител, общественик, деец на македоно-одринското революционно движение. Роден на 30 януари 1839 г. или 1840 г. в Охрид. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет, а по-късно продължава обучението си в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш, Велес и Охрид. Преследван от гръцките фанариоти заради просветната си дейност, Диамандиев емигрира в Русия. Учителства в българското училище в Комрат, Бесарабия. По негова инициатива по време на Сръбско-турската война от 1876 г. се създава Комитет за подпомагане на българските доброволци. Този комитет продължава да функционира и по време на Руско-турската освободителна война от 1877 г. – 1878 г. След Освобождението се преселва в България и взема активно участие в държавния живот. Народен представител е в Учредителното и в Първото Велико Народно събрание. Един от инициаторите е за откриването на Софийската публична библиотека (днешна Народна Библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). Изпълнява редица административни служби: председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд и др. Диамандиев не губи връзка с българите, останали извън пределите на България. Основава и става председател на "Македонска лига" в Русе, Македонско благотворително дружество в София и дружество "Македонски глас". През март 1895 г. се включва в учредяването на Върховния македоно-одрински комитет и е избран в неговото ръководство. Умира на 1 май 1912 г.

На тази дата са родени:

1920 г.

В Казанлък е роден Стоил Пеев Попов - български драматичен артист. Завършва Държавната театрална школа в София (1946 г.) като ученик на Н. О. Масалитинов и Вл. Трандафилов. Един от основателите е на Народния театър за младежта, участва в първата му постановка - пиесата "Котаракът в чизми" по Шарл Перо, изнесена на 25 януари 1945 г. Постига значителни успехи в роли от репертоара на детско-юношеския отдел. По-значителни образи: Вълкът ("Червената шапчица" от Е. Шварц), Карабас Барабас ("Златното ключе" по А. Н. Толстой). Участва във филмите: "Тайната вечеря на седмаците" (1957 г.), "Последният рунд" (1961 г.), "Ивайло" (1964 г.), "На всеки километър" (тв, 1969 г.), "Неочаквана среща" (телевизионна новела, 1973 г.), "Капитан Петко войвода" (тв, 1980 г.) и др. Попов дублира роли в популярните детски филми "Ум, белият делфин" и "Патето Яки". Участва в предавания на радиото и телевизията.

1879 г.

В Берковица е роден Петко Йорданов Наумов – български музикален педагог и композитор. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. Х. Георгиев) на Българското музикално училище (1904 г.) (днес Българска държавна консерватория), където работи 27 години. Творби: 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Автор е на критически статии за концерти, драматически представления и др. Умира на 5 март 1933 г. в София.

1879 г.

В Оряхово е роден Александър Цолов Цанков - български общественик, политик, държавник, публицист, академик (1935 г.). Министър-председател на България в периода 9 юни 1923 г. – 3 януари 1926 г. и председател на XXI и XXII Народно събрание (1926-1931 г.). Завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски" през 1905 г., специализира Държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин. Професор е по политическа икономия в Софийския университет “Св. Климент Охридски"; член е на Българската академия на науките. Започва политическата си дейност като социалдемократ, известен като публицист с псевдонима Александър Аджера. Ръководител е на Народния сговор (1921-1923 г.) и на Демократически сговор (от август 1923 г.). Министър на народното просвещение е (1923-1926 г.; 1930-1931 г.). Създател е на партията “Народно социално движение" (1932 г.), разтурена след Деветнадесетомайския преврат 1934 г. Автор е на “Икономическа история на България" (заедно с проф. Д. Мишайков), “Политическа икономия" (1931 г.) и др. След Деветосептемврийския преврат (1944 г.) емигрира в Германия. Оглавява създаденото от него Задгранично правителство на България. В края на 40-те години заминава за Буенос Айрес. Осъден е задочно на смърт от Народния съд през 1945 г. и е лишен от политически и граждански права. Общото събрание на Българската академия на науките възстановява посмъртно членството му през 1993 г. Автор е на “България в бурно време. Спомени" (1998 г.). Умира в Буенос Айрес на 27 юли 1959 г.

1865 г.

В Казанлък е роден Петко Димитров Клисуров - български художник приложник. През 1888 г. завършва живопис във Флоренция при проф. Джузепе Чарамфи. След завръщането си в България известно време е учител в София, Пловдив, Варна, Сливен и Казанлък. Хоноруван (в периода 1899-1908 г.) и редовен (1911-1920 г.) преподавател по рисуване в Рисувалното училище. Творби: стъклопис с български църковни дейци в Синодалната палата в София (пострадала при бомбардировките, 1943 г.), копие от негова икона и мозайката “Иисус Христос" в храм-паметника “Св. Александър Невски". Картини: “Дръндар" (1906 г.), “Портрет на д-р Русев", “Портрет на Русева", “Люляци", “Натюрморт" (1921 г.) и др. Негов проект за килим, показан на Световното изложение в Париж през 1901 г. е награден; получава 4 сребърни медала от Кралската академия във Флоренция, сребърен медал от Пловдивското изложение (1892 г.). Петко Клисуров умира в София на 13 май 1933 г.

1828 г.

В Ямбол е роден Желю Войвода, Дядо Желю - български революционер (1828 - 1893).

Сподвижник на Димитър Калъчлията. От 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1867 г. е отново с Панайот Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Христо Ботев), която не се създава по финансови причини. Той е воевода на чети по време на Сръбско-турската (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885 - 1886 г.).

Умира на 24 юни 1893 г. в Карапча.

На тази дата умират:

1969 г.

В София умира Веселин Анастасов Стоянов - български композитор, пианист и музикален педагог. Роден е на 17 април 1902 г. в Шумен. Син е на А. А. Стоянов. Завършва пиано в Държавната музикална академия в София и пиано и композиция в Академията за музика и драматично изкуство във Виена (1930 г.). Творчеството му се отличава с оригинални стилови черти и заема важно място в съвременната българска музика. Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери “Женско царство" (1934 г.), “Саламбо" (1940 г.) и “Хитър Петър" (1952 г.), балетът “Папеса Йоана" (1969 г.), гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо" (1941 г.), три концерта за пиано и оркестър, рапсодия за оркестър и др.

1965 г.

В София умира Стефан Стефанов Славчев – български офицер, генерал-майор (от 15 август 1917 г.). Той е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийския артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в Шести артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническите част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийския крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в Трета армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През Първата Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в Първа армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). Уволнен е от армията през 1919 г.; преподава артилерия във Военното училище, професор е по артилерия в Генералщабната академия. Автор е на книги и учебници.

1876 г.

В Ямбол умира Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение. Роден е на 26 април 1848 г. в Ямбол. Учи в родния си град и в Одрин, работи при баща си. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.