Съдии искат подкрепата на ВСС за модел за адаптация на съдебния процес към нуждите на хората в риск

София. Специфично предизвикателство – постигане на качествено нов вид интеграция на социалните услуги в съдопроизводството и на максимален ефект от прилагането на съдебните актове, отправиха районни съдии към Висшия съдебен съвет. Това съобщиха от Висшия съдебен съвет. Те търсят подкрепа за въвеждане в съдилищата на създадените от тях добри практики, с които се разширяват възможностите на социалната закрила спрямо уязвими хора в различни съдебни производства. Владислава Цариградска – съдия в Районен съд – Луковит, Мирослава Тодорова – съдия в Софийски градски съд, Галя Вълкова – съдия в Софийски районен съд, Цветомира Велчева – съдия в Районен съд – Ловеч, Петина Николова – съдия в Районен съд – Шумен предлагат ВСС да създаде специализирана администрация, която да подпомага осъществяването на връзка на съдиите по тези дела с други държавни и общински институции, обществени организации и компетентни специалисти, и по този начин да бъде въведен стандарт за осигуряване на адекватна и специфична грижа по конкретни социални и здравословни потребности. Според тях е необходимо централизирано звено във ВСС с координиращи и методически функции, което следва да насочва към подходящи доставчици на социални услуги. Те да предлагат на съдията по делото необходимите за съответните съдебни производства социални програми, съобразно широкия спектър и разнообразните нужди на засегнатите лица – непълнолетни, лица с психични проблеми и заболявания, жертви на домашно насилие, зависими от алкохол и упойващи вещества и други. Магистратите искат да бъдат определени служители в Софийския районен съд, в Районен съд – Ловеч и Районен – Луковит, които целево да работят със съдиите в тази сфера.
По инициатива на г-жа Даниела Марчева – председател на комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ (КСКНСС), съдиите споделиха пред членовете на комисията своя опит и мотивираха необходимостта от утвърждаване и популяризиране на съдебна практика, интегрираща социалната подкрепа в съдопроизводството, като акцентираха на нейното значение за защита на правото на справедлив процес, хуманизиране на правосъдието, повишаване на ефективността на изпълнението на съдебните актове, както и за укрепването на доверието в съда. Техният опит е изграден по дела с различно основание и предмет – по Закона за здравето, Закона за защита от домашно насилие, Закона за закрила на детето, Наказателния кодекс, Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, Закона за социалните услуги, Закона за хората с увреждания и други. С конкретни примери от своята съдебна практика те илюстрираха как ангажираността на съдията допринася за прилагането на ефективен контрол на условно осъдените, за по-лесното адаптиране в обществото след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, за осигуряване на безопасна среда на малолетни и непълнолетни лица или на нормален живот на хора с психични заболявания.
„Човек изпада в нова криза, не защото болестта е непоправима и неуправляема, а защото той остава сам с болестта си“, посочва съдия Цариградска и разказва за създадените в Районен съд – Луковит подход и система за работа с хората в уязвимо положение. Тя е убедена, че качеството на правосъдните услуги може да се повиши, когато някой съдейства на „съдията в проучването на възможности, във въвличането на външната среда да подпомага и подкрепя човека да живее по начин, който не застрашава никого“. Например – адвокатът не би бил достатъчен, за да улесни своя подзащитен с психично заболяване да разбере съдебното производство, необходимо е съдията да направи проучване коя специализирана услуга ще е подходяща съобразно състоянието му да го информира и консултира какво може да очаква от съдебния процес и как да упражни правата си.
„Ако има администрация, която да подпомага адекватно съда, освен че ще познава доставчиците на социални услуги в конкретната общност, тя ще знае и какъв е капацитетът на болниците да приемат пациенти за задължително лечение, например“, допълва я съдия Тодорова. Тя уточнява, че добрата съдебна практика в посочените съдилища е изградена въз основа на проучването и опита на съдиите, ангажирани с разглеждането на дела с участие на уязвими лица и на професионалния обмен с колеги от Германия и САЩ. Припознавайки ползата от тази дейност, ВСС би дал ясен знак за осъзнатата отговорност на държавата към уязвимите хора, участващи в различни съдебни процедури, и би изпълнил на задълженията си по стратегическа цел „Гаранции за върховенството на закона, защита на правата на човека, достъпа до правосъдие и хуманността на правосъдието“ в Актуализираната стратегия за продължаване на реформа в съдебната система. С логистиката на ВСС съдиите и съдебните служители в пилотните съдилища ще развият възможностите за социална подкрепа и осигуряване на процесуални улеснения за участниците в съдебни производства, които са в неравностойно положение, и ще у убеждението на гражданите за равенството им пред закона. На следващ етап работещият модел може да бъде разпространен в останалите съдилища в страната. Въвеждането му ще изисква създаване на специфични обучителни програми за магистратите и съдебните служители в Националния институт на правосъдието. В тази връзка КСКНСС и комисия „Съдебна администрация“ могат да инициират подкрепата на Съдийската колегия за създаване на звено в администрацията на ВСС, което освен със съдилищата, да взаимодейства в тази сфера със съответните държавни и местни институции и с неправителствения сектор.