На 28 май през 1812 г. Русия и Турция подписват Букурещкия мирен договор. Договорът се състои от 16 явни и 2 секретни клаузи. Българският въпрос не се третира в договора. На този ден през 1964 г. е образувана Организацията за освобождение на Палестина (ООП). На този ден през 1792 г. Наполеон Бонапарт пристига в Париж, за да постъпи на редовна военна служба.

На 28 май е роден поетът Томас Мур, Едуард Бенеш - чешки общественик и държавник...

На 28 май е умира Жан Вилар – френски актьор и режисьор; Луиджи Бокерини – италиански композитор и виолончелист.


2013 г.

Учени от университета в италианския гр. Болоня откриват в библиотеката на учебното заведение най-стария известен ръкопис на тора от преди повече от 850 г. Използваният в петокнижието стил на повествование се отнася към традициите на древен Вавилон и съдържа текстове, които са отпаднали в по-късни екземпляри поради забрани от юдейското духовенство.

2011 г.

Президентът на Латвия Валтер Затлерс инициира разпускане на парламента.

2011 г.

С прекъсване от няколко години в Бенин е назначено ново правителство начело с министър-председател Паскал Купаки.

1980 г.

Открива се първият в Иран ислямски парламент.

Иран е ислямска република в Югозападна Азия. До 1935 г. официалното £ наименование е Персия. Териториалната й площ е 1 648 000 кв. км. Населението наброява приблизително 63 000 000 жители. Етническото разпределение е приблизително следното: 65% персийци, 18% азербейджанци, 5% кюрди и др. Официалната за страната религия е ислям (98% шиити). Официалният език е персийски. Столицата на Иран е гр. Техеран. Паричната единица е риал. В административно отношение Иран се дели на 24 остана. Законодателният орган е еднокамарен парламент - Събрание на ислямския съвет (меджлис), в който участват 270 депутата. Избира се с тайно гласуване за срок от 4 години.

1971 г.

В орбита е изведена космическата лаборатория “Марс 3", която достига Марс през декември 1971 г. Модулът, движещ се в орбита, изпраща изображения и данни за планетата. Когато модулът прави опит да кацне на повърхността, контактът с него е загубен.

1964 г.

Образувана е Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

Организацията за Освобождение на Палестина е политическа и паравоенна организация на палестинските араби, чиято цел е установяването на независима палестинска държава между река Йордан и Средиземно море. ООП се ръководи от Ясер Арафат от 1969 г. до смъртта му през 2004 г., когато той е наследен от Махмуд Абас (на снимката). През последните години официалната цел на ООП се определя по нов начин — създаване на държава, обхващаща Западния бряг и ивицата Газа, въпреки че значителна част от организацията не се придържа към нея.

1961 г.

Създадена е международната неправителствена организация за защита на човешките права наречена “Амнести интернешънъл".

1918 г.

Провъзгласена е Азербайджанската демократична република, първата светска и парламентарна демократична държава в ислямския и тюркския свят, която предоставя демократични права, свободи и равенство на всички свои граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, религия, пол и социален статус. Тя за пръв път в страни с преобладаващо ислямско население предостави на жените избирателно право още преди това да е въведено в редица европейски страни.

Всички националности, живеещи в Азербайджанската демократична република, са представени както в правителството, така и в националния парламент, включващ 120 депутати, представени от 11 парламентарни групи. В рамките на две години от съществуването си националният парламент приема 230 закона. Правителството започва да организира въоръжени сили, азербайджанският език е обявен за държавен език, старите училища се национализират, отварят се нови училища. По време на съществуването на републиката е постигнат значителен икономически успех: нефтопроводът Баку-Батуми е възстановен, строителството на железопътната линия Баку-Джулфа е продължено, създадена е Азербайджанската държавна банка, емитирани са валутни банкноти и са предприети мерки за развитие Каспийската корабоплавателна компания.

Положени са значителни усилия за осигуряването на международно признаване на Азербайджанската демократична република. Азербайджанската делегация, водена от председателя на парламента Алимардан бей Топшубашов, присъства на Парижката мирна конференция и успява да получи признанието на младата демократична държава Азербайджан.

Азербайджанската демократична република просъществува само 23 месеца и прекратява съществуването си през април 1920 година след нахлуването на болшевиките. Когато възстанови своята независимост през 1991 г., Република Азербайджан беше обявена за наследник на Азербайджанската демократична република.

1904 г.

След катастрофален провал в Париж Джакомо Пучини за първи път представя в Бреша кардинално преработената опера “Мадам Бътерфлай", която постига голям успех.

1812 г.

Русия и Турция подписват Букурещкия мирен договор. Договорът се състои от 16 явни и 2 секретни клаузи, според които Русия получава Бесарабия с крепостите Хотин, Бендера, Акерман, Килия и Измаил; Молдова и Влашко се връщат на Високата порта, като турското правителство дава гаранции за съхраняване на техния автономен статут. Последица от договора е и решението на Портата да предостави на Сърбия право на вътрешна автономия. Българският въпрос не се третира в договора.

1792 г.

Наполеон Бонапарт (бъдещият император на Франция) пристига в Париж, за да постъпи на редовна военна служба.

Наполеон Бонапарт е роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

На тази дата са родени:

1944 г.

Роден е Рудолф Джулиани, бивш кмет на Ню Йорк. Роден е в Бруклин, Ню Йорк. Кмет е от 1993 г. до 2002 г. Джулиани завършва колежа на Манхатън през 1965 г., а през 1968 г. се дипломира в Ню Йоркския университет.

Започва да работи за американското правителство от 1970 г., като заема различни постове в Министерство на правосъдието. От 1977 г. до 1981 г. има частна адвокатска практика, но от 1981 г. отново заема правителствени постове.

1925 г.

Роден е Бюлент Еджевит - турски политик и държавник. По образование е литературовед. Завършва Роберт колеж в Истанбул през 1944 г. През 1946 г. - 1950 г. работи в секретариата на пресаташето на турското посолство в Лондон. Сътрудник е на вестник "Улус" - централен орган на Народнорепубликанската партия (НРП) (1951 г.-1957 г.). През 1957 г. е избран за депутат в парламента. В периода 1961 г.-1965 г. е министър на труда в коалиционните правителства на И. Иньоню. В годините между 1966 г.-1972 г. е генерален секретар, от май 1972 г. - генерален председател на НРП. Министър-председател на Турция е в периода януари – ноември 1974 г. и от януари 1978 г.

1884 г.

Роден е Едуард Бенеш - чешки общественик и държавник. Бенеш е президент от 1935 г. до 1938 г., министър-председател от 1921 г. до 1922 г. и министър на външните работи от 1918 г. до 1935 г.. Той е един от инициаторите, създателите и активните функционери на т. нар. Малка Антанта. Член е на Съвета (1923-1927 г.) и председател на Комитета за сигурност (1927-1938 г.) на Обществото на народите. След нахлуването на Вермахта в Чехословакия през октомври 1938 г. подава оставка като президент и заминава в САЩ, където е професор в Чикагския университет. След II Световна война отново става президент на Чехословашката република (официално избран на 19.06.1946б г.). Насилствено е свален от поста под натиска на Съветския съюз и на Чехословашката комунистическа партия през февруари 1948 г.

1779 г.

Роден е поетът Томас Мур. Той учи в Дъблинския университет. Сред най-известните му поеми са “Лала Рук" (1817 г.) и “Ирландски мелодии" (1807 г.-1834 г.), в които са разработени национално-патриотични мотиви. В сборника стихове “Песни на народите" (1818 г.-1827 г.) е включен известният романс “Вечерен звън". През 1823 г. издава сборник сатири “Басни за Свещения съюз" против реакционната политика на европейските управници. Умира на 25 февруари 1852 г. в Лондон.

На тази дата умират:

1971 г.

Умира Жан Вилар – френски актьор и режисьор. Роден е на 25 март 1912 г.

От 1932 г. учи в школата на Ш. Дюлен. Дебютира на сцената на театър "Ателие" в Париж, където се изявява и като режисьор. В периода 1945 г.-1951 г. играе и поставя спектакли в различни парижки театри. От 1951 г. до 196 г. е директор, актьор и режисьор на Националния народен театър в Париж. Развива идеите на Р. Ролан за народния театър, дава тласък за създаването и развитието и на други народни театри в цяла Франция. Като режисьор поставя предимно класически произведения, на които придава съвременно звучене. Сред по-известните му постановки са: "Ричард II" от Шекспир (1947 г., изпълнител и на гл. роля), "Смъртта на Дантон" от Бьохнер (1948 г., Робеспиер), "Сид" от Корней (1949 г., кралят), "Хенри IV" от Пирандело (1950 г., главна роля), "Дон Жуан" от Молиер (1953 г., главна роля), "Кариерата на Артуро Уи" от Брехт (1960 г., Уи), "Мир" по Аристофан (1961 г.) и др. От 1947 г. е несменяем ръководител на фестивалите за драматично изкуство в Авиньон. От 1946 г. се снима в игралното кино. Автор на книгата "За театралната традиция" (1965 г.).

1805 г.

Умира Луиджи Бокерини – италиански композитор и виолончелист.

Роден е на 19 февруари 1743 г. в град Лука, Италия. Утвърждава виолончелото като солов инструмент. Автор е на около 30 симфонии и приблизително 400 камерно-инструментални произведения, съчинения за виолончело и др. Сонатите и концертите на Бокерини са класически образци на соловата инструментална музика от ХVIII в.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;