Военна академия Г.С. Раковски отбеляза 105 години от героичната гибел на полковник Борис Дрангов

София. Заупокойна панихида в памет на полковник Борис Дрангов в храм „Свети Архангели“ във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ беше отслужена в памет на големия български пълководец, предаде репортер на Радио „Фокус“.

Паметта му бе почетена с поднасяне на венци и цветя на паметника на полковник Борис Дрангов в двора на военната ни Алма Матер и пред възпоменателната плоча „Кота 1050 – Завоя на Черна“, където офицерът е ранен тежко и умира по-късно от кръвозагуба.

В словото си началникът на Военната академия генерал-майор Тодор Дочев отбеляза, че Дрангов е личност с подчертано чувство за справедливост и чест. Личните качества на офицера Дрангов го превръщат в любимец на подчинените му. „Неговата усилена работа и непрестанна подготовка дават израз на подчертаната му непримиримост към нередностите и корупцията в поредицата статии в тогавашния военен печат“, каза още ген. Дочев. По собствено желание Дрангов напуска армията, за да вземе участие в Илинденско-преображенското въстание като войвода, допълни генералът.

Паметникът на големия пълководец гледа към родното Скопие

„Борис Дрангов винаги е мечтал България да бъде единна, а Скопие да бъде част от България. Неслучайно и паметникът гледа към родното му Скопие“, каза ген.-майор Груди Ангелов, бивш началник на Военната академия.
„Искам да изкажа специални благодарности към покойния Красимир Узунов – Поручика. Той беше мотор на много родолюбиви инициативи. Така се роди идеята за този паметник. Аз грабнах идеята и намерихме родолюбиви българи. Хората откликнаха и успяхме да съберем пари и за паметника и ма неговата поддържка в момента. Парите се намират в дарителската сметка, посочи Ангелов.

Обичан от войниците си, но недолюбван от началниците си защото не пести критиките си към тях

„Борис Дрангов сякаш е взел своя живот назаем, за да го пожертва за България“, отбеляза военният историк полк. доц. Станчо Станчев. Дори когато е тежко ранен от снаряда, първата му мисъл е „аз ще живея, но дали ще мога да служа“, казва Дрангов часове преди да издъхне от кръвозагуба.

Такъв човек се помни и почита, така както правим и днес, допълни Станчев.

Евелина БРАНИМИРОВА