Български производители на насекоми се обединяват, за да развиват сектора като алтернативно решение на проблемите с изхранването

Зависимостта на ЕС от внос на фуражи и изкуствени торове може да бъде значително намалена с развитието на индустрия за производство и преработване на насекоми. Това прогнозираха днес на пресконференция в БТА от новоучредената Асоциация, която обединява участници в новозараждащия се сектор в България.

За да се развива, индустрията има нужда от законодателна и административна рамка, подчертаха от сдружението. Все още никоя от приетите и въведени от ЕС регулации в тази сфера не се прилага в България. Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми ще работи за въвеждането на съответното законодателство и регулациите, които да осигурят базата за развитие на сектора в страната.

От Асоциацията смятат, че България има всички необходими предпоставки да бъде лидер в производството и износа на протеини, тор и различни продукти от насекоми, които намират широко приложение в множество индустрии. "Ще работим и за общественото приемане на насекомите като източник на протеини за храна на животни и хора“, заяви Кремена Дервенкова, съпредседател на организацията.

Според колегата ѝ Анатоли Ценов, "Европа е един от най-зависимите континенти от внос на фуражи". Европейският съюз внася 74% от всички високопротеинови материали, които използва. Само Украйна е осигурявала на ЕС 57% от вноса на царевица, 42% от общия внос на рапица и 47% от общия внос на слънчогледови шротове. "Ето защо ЕС отдавна разпознава насекомите като изключително перспективен източник на протеин“, уточни Дервенкова и добави, че "ако не позволим на една такава индустрия да се развие в България, ще пропуснем невероятни възможности страната ни да генерира големи икономически ползи“.

Според Десилава Димитрова, председател на Съвета по кръгова икономика към Търговско – промишлената палата, ролята на инсектния сектор в европейската стратегията "От фермата до трапезата“ е ключова, тъй като той затваря цикъла на кръговата икономика. "Преминаването към устойчива хранителна система може да донесе екологични, здравни и социални ползи, да предложи икономически ползи и да гарантира, че възстановяването от която и да е криза води към устойчиво съществуване“, каза тя.

Към момента 2 милиарда души или 1/4 от населението на планетата консумира насекоми на ежедневна база. В Европа насекомите са идентифицирани като едно от решенията с огромен потенциал за борба с продоволствената криза. Индустриализацията на отглеждането на различни видове насекоми вече е факт в страни от Европа, Северна Америка, Азия и Австралия. Най-голямата ферма за насекоми в света в момента се изгражда във Франция и ще произвежда 100 000 тона продукти от насекоми годишно.

Настоящите членове на асоциацията са “Азенофф Байотех", "М-фотон“ и "VBF Pro“, които отглеждат брашнен бръмбар и брашнен червей; "Енто Проджект“, която прави брашно от щурци, "Суперморио“ която отглежда супербрашнен червей; "Био Стопанство Лопянко", което произвежда органична копринена прежда и алтернативен протеин от копринена какавида; и "Насекомо“, което произвежда протеиново брашно за фуражи и храна за домашни любимци, масло от насекоми за фуражната и козметичната индустрии, почвен подобрител за биоземеделието от черна муха – войник.